МОТИВИ към Присъда № 182/19.10.2017г. по НОХД
4111/2017г. по
описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Д.И.Д. с ЕГН: **********, за това,
че на 10.11.2016г. около 00.50 часа, в гр. Бургас, ж.к. "Меден
Рудник", по околовръстен път до бл.70, управлявал МПС - лек автомобил
"ВАЗ 2105" с рег.№ А 8403 ВМ след употреба на наркотични вещества -
метамфетамин и наркотично вещество съдържащо тетрахидроканабинол
/марихуана, канабис/, установено със съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза с изх. № И-2515/17.03.2017г. на специализираната Токсикохимична
лаборатория към ВМА-София - престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Пред съда,
производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при
условията на чл. 371 т.2 НПК подсъдимият Д. призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че в случая следва
да намери приложение разпоредбата на чл.78а НК, в
редакцията към извършване на деянието, като подсъдимият бъде освободен от
наказателна отговорност и му се наложи административно наказание „глоба”.
Отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, прокурорът
счита, че размерът на глобата следва да се определи в близък до минималния
възможен такъв, а именно – 1500 лева. Счита, че на подсъдимия следва да се
наложи наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година.
Упълномощеният защитник на подсъдимия –
адв. К.К. - БАК, също счита, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 78а НК. Счита, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, без да са налични
отегчаващи такива, поради което пледира за налагане на наказание – глоба в
размер на 1000 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от единадесет
месеца.
Подсъдимият Д. заявява, че се придържа към казаното от
неговия защитник, като още веднъж изразява съжаление за извършеното.
В предоставената от съда възможност за последна дума
подсъдимият заявява, че желае минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 , намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
Д.И.Д. с ЕГН: ********** е роден
на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, адрес с.
Екзарх Антимово, общ. Карнобат, ул. “Странджа”№9,
неженен, работи като общ работник без трудов договор в с. Черни връх. Същият е
неосъждан, като с Присъда № 7/30.03.2017г. по НОХД № 94/2017г. по описа на
РС-Карнобат, в сила от 19.04.2017г. е бил освободен от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а от НК за извършено от него на 26.10.2016г. престъпление по
чл. 206, ал.6, вр.
с ал.1 НК. Подсъдимият притежава СУМПС № *********,
издадено на 31.05.2016г., като до момента е санкциониран за нарушения по ЗДвП с
общо два фиша.
На 10.11.2016г. около 00.50 часа, в гр. Бургас, ж.к.
"Меден Рудник", по околовръстен път до бл.70, подс.
Д.И.Д. управлявал МПС — лек автомобил "ВАЗ
2105" с рег.№ А 8403 ВМ. Заедно с него в
автомобила пътували и свидетелите Атанас И. Петков, Тодор Симеонов Симеонов и Ангел Манев Илиев. Подс.
Д. бил спрян около 00.50 часа до бл.70 в комплекса, за
проверка от полицейските служители на 04 РУ Бургас - св. Радослав И. Радев, св.
Живко Костадинов Айрянов и св.Пламен
И.И.. Те извършили проверка на водача на автомобила,
като установили, самоличността му в лицето на подс. Д.И.Д.. При проверката полицаите се усъмнили, че водачът
шофира след употреба на наркотични вещества, тъй като Д. говорел несвързано,
бил превъзбуден и се държал неадекватно. Поради това
те поискали съдействие от служители на сектор «Пътна полиция» при ОДМВР Бургас,
чрез дежурния при ОДМВР Бургас. След това по негово разпореждане отвели подс. Д. ***, за да изчакат
идването на служителите от КАТ. Малко след това там пристигнали св. Димитър
Петков Ковачев и св.Златослав Христов Димитров и
двамата служители при Сектор Пътна полиция -Бургас. Подс.
Д. първо бил изпробван с техническо средство «Дрегер алкотест 7510» - за употреба на алкохол, който отчел
отрицателен резултат. След това подсъдимият бил отведен до сградата на ПП-КАТ
Бургас и бил изпробван за употреба на наркотици с техническо средство "Дрегер Дръг Тест 5000"
/Dreger Drag Test 5000/, с фабричен № ARAM-0005. При извършената проверка на подс. Д.И.Д., техническото
средство отчело наличие на употреба на наркотични вещества – амфетамин/метаамфетамин и канабис. На подс.
Д. бил издаден талон за кръвна проба, след което бил отведен в МБАЛ Бургас, където
дал кръв за изследване. Пред лекаря подс. Д. заявил,
че преди това е употребил канабис и амфетамин, което
било отразено и в протокола за медицинско изследване
На подс. Д.И.Д.
бил съставен административен акт с бланков № 724244/10.11.2016г. за шофиране
след употреба на наркотични вещества - амфетамин, метаамфетамин
и канабис, като с акта му били иззето свидетелството за управление на МПС и
контролния талон. Подс. Д.И.Д.
подписал акта, без да направи възражения.
За случая било образувано бързо производство № 3292
ЗМ-1060/2016г. по описа на 04 РУ на МВР-гр.Бургас, в последствие преобразувано
от прокурора в разследване по общия ред, в хода на което била назначена съдебно
- химическа /токсилогична/ експертиза, извършена в
специализирана Токсикохимична лаборатория към ВМА -София, с изх.
№ И-2515/17.03.2017г, от заключението,
на която е видно, че в кръвта на Д.И.Д. е установена
комбинирана употреба на наркотично вещество съдържащо тетрахидроканабинол
и наркотично вещество от групата на стимулантите-метамфетамин. Вещите лица
посочили, че при комбинираната употреба на посочените наркотични вещества - тетрахидроканабинол и метамфетамин, ефектите се
видоизменят, проявяват се при по-ниски концентрации и продължават по-дълъг
период от време.
Разпитан в качеството на обвиняем,
Д. заявил, че признава вината си и съжалява за случилото се.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия Д. самопризнание, което се
подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства:
показанията на свидетелите Радослав Радев (л.4 от ДП); Димитър Ковачев
(л. 5 от ДП); Златослав Димитров (л.6 от ДП); Живко Айрянов (л.7 от ДП); Пламен И. (л.8 от ДП); Атанас И. (л.9
от ДП); Тодор Симеонов (л.10 от ДП); Ангел Илиев (л.11 от ДП) и от обясненията
на обвиняемия Д. от ДП (л.50 от ДП)
От писмените доказателства: справка за съдимост (л.12
от съдебното производство); протокол за медицинско изследване (л.17 -18 от ДП);
справка за водач (л. 22-23 от ДП); АУАН (л. 27 от ДП); талон за медицинско
изследване (л. 28 от ДП); протокол за извършена проверка за употреба на
наркотични вещества (л.29 от ДП); протокол за доброволно предаване (л.30 от
ДП); писмо от ИАЛ (л. 31-32 от ДП); протокол относно сервизна проверка на
„Dreger Drug Test 5000” № *********-10000 (л.33 от ДП); Заповед на министъра на
вътрешните работи (л. 34-35 от ДП); разписка (л.38 от ДП); разпечатка относно
извършена проверка с техническо средство (л.61-62 от ДП).
От експертизите: съдебно - химическа /токсилогична/ експертиза, извършена в специализирана Токсикохимична лаборатория към ВМА -София, с
изх. № И-2515/17.03.2017г. (л. 12-16 от ДП)
От веществените доказателства: 1 бр. касета от техническо
средство „Dreger Drug Test 5000” („Дрегер Дръг тест 5000”).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК,
като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия Д. се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ
на доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са
еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал.3 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на
МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане на автомобила в
движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, ж.к. "Меден
Рудник", по околовръстен път до бл.70 - представлява „управление” на МПС
по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на
ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които
понятието "управление", включва всички действия или бездействия с
механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното
средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна
страна, няма спор, че лекият автомобил марка "ВАЗ 2105" с рег.№ А 8403 ВМ,
който подсъдимият е управлявал е „моторно превозно средство” по смисъла на §
6, т. 11 на ЗДвП, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово
превозно средство.
На последно място, за да бъде
престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква управлението на МПС да се
осъществява, след като същият е употребил наркотични вещества или техни
аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице,
доколкото видно от приложената съдебно-химическа/токсикологична/ експертиза с
изх. № И-2515/17.03.2017г. на специализираната Токсикохимична
лаборатория към ВМА-София, безспорно се установява, че подсъдимият е бил
употребил два вида наркотични вещества, а именно - метамфетамин и наркотично
вещество съдържащо тетрахидроканабинол /марихуана,
канабис/. И двете наркотични вещества представляват високорисково наркотично
вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), връзка
Приложение № 1 - Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият Д. е съзнавал
общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от подсъдимия, че е употребил наркотични вещества - „метамфетамин” и
марихуана/канабис, както и че с действията си същият привежда в движение лекия
автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това от волева страна
подсъдимият е искал да управлява МПС-то и то след като е употребил наркотични
вещества.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за
срок от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, а
съгласно чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал.3, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК и наказание „лишаване от
право”.
Единственият спор по делото е
съсредоточен около обстоятелството, дали за процесното деяние е приложима
разпоредбата на чл.78а НК (както пледира прокуратурата
и защитата) или не. В тази връзка съдът следва да посочи следното:
В конкретния случай, деянието е довършено
от подсъдимия на 10.11.2016г. Към този момент редакцията на нормата на чл. 78а,
ал.7 НК не е предвиждала забрана за приложение на чл.78а НК по отношение на престъпления, които са извършени след употреба на наркотични
вещества или техните аналози. Въпросната забрана е въведена с ДВ, бр. 54 в сила от 08.07.2017г. В тази връзка, принципно - съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал.2 НК, след като до влизане
на присъдата в сила са последвали различни закони, то съдът е длъжен да приложи
законът, който е най-благоприятен за дееца (освобождаването от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание винаги е най-благоприятен закон за дееца). В случая, разпоредбата на чл. 78а, ал.7 НК е
материалноправна, като съгласно указанията дадени в мотивната част на Тълкувателно Решение № 2/2010 на ОСНК на
ВКС - за престъпленията, които са довършени, преди редакцията на ал.7 (в
случая за тези, довършени преди 08.07.2017г.) е приложим по силата на чл. 2,
ал. 2 НК - по-благоприятният закон, действал по време на извършването им (в
старата редакция). Безспорно подс. Д. към датата на
извършване на настоящото деяние - 10.11.2016г., е бил неосъждан. Безспорно по
отношение на подсъдимия към същия този момент не е бил прилаган и институтът по
чл.78а от НК, тъй като това е сторено със съдебен акт,
влязъл в сила на 19.04.2017г. – т.е. около пет месеца след датата на извършване
на деянието по настоящото дело. Тези обстоятелства мотивират извода на
настоящия състав, че по отношение на подс. Д. са
налице положителните предпоставки по ал.1 на чл.78а от НК. След законодателната промяна на института на освобождаване от наказателна
отговорност през 2005 год. обаче, законодателят предвиди в ал.6 (сега ал. 7) на чл.78а от НК и допълнителни отрицателни предпоставки –
т.е. вече за прилагането на този институт е необходимо кумулативното наличие на
предпоставките по ал.1 и отсъствието на тези по ал.7 на чл.78а от НК.
В конкретния случай настоящият състав
счита, че е налице именно пречка по см. на ал.7 на чл.78а от НК, тъй като е
налице хипотезата на „множество престъпления”. Относно съдържанието, влагано в
това понятие, не е налице спор нито в правната теория, нито в практиката. Нещо
повече, съобразно обвързващото тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 2 от 21.10.2010 г. на ВКС по тълк.
дело № 2/2010 г., ОСНК - "множество престъпления" е такава особена
форма на престъпна дейност, при която деецът извършва едновременно или
последователно не едно, а две или повече престъпления, при които, с оглед
реализираните или не осъждания за отделните посегателства, са възможни две
хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила присъда за
нито едно от тях (т. нар. „съвкупност”), или новото престъпление да е
извършено след като деецът е вече осъден с влязла в сила присъда за друго
предходно престъпление (т.нар. „рецидив”). В конкретния случай е налице именно
първата хипотеза – подсъдимият е извършил деянието, предмет на настоящото
разглеждане в условията на реална съвкупност с това по НОХД № 94/2017 г. на РС-Карнобат.
За да бъде преценено дали в настоящия случай е налице забраната на посочената
разпоредба следва да се съпоставят датите на извършване на отделните
престъпления и тези на влизане в сила на съдебните актове, дали решение по
съществото на делата. В конкретния случай деянието по НОХД № 94/2017 г. на РС-Карнобат,
е извършено на 26.10.2016г., а
настоящето на 10.11.2016г., като
присъдата за първото деяние е влязла в сила на 19.04.2017г. Както е прието в Решение
№ 178 от 28.05.2015г. по н. д. № 538/2015г. по описа на III н. о. на ВКС, постановено
по аналогичен случай обаче – „реалната
/респ. идеалната/ съвкупност от престъпления, като една от проявите на
множество престъпления, се формира само от предвидените в закона предпоставки
по чл. 23, ал.1 от НК, които са деецът
да е извършил няколко престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях. Деянието от съвкупността, както е в случая, не
престава да губи своята характеристика на част от множеството престъпления,
независимо от това дали са били реализирани осъждания за предходно или
последващо деяние от съвкупността”. Следователно
освобождаването на дееца от наказателна отговорност по НОХД № 94/2017 г. на РС-Карнобат,
след извършване на настоящето деяние, не променя извода, че двете деяния са
извършени при условията на реална съвкупност помежду си – респективно, че е
налице „множество престъпления”. Между другото този извод е споделен и в Решение № 493 от 13.02.2015г. по н. д. №
1574/2014г. по описа на I н. о. на ВКС, при което е разгледан абсолютно аналогичен
на настоящия казус, касаещ престъпления по чл. 343в, ал. 2 от НК, за едното от които деецът е освободен от наказателна отговорност по реда на
чл. 78А от НК с влязъл в сила съдебен акт.
В горния смисъл е и друго решение на
върховната инстанция - Решение № 406 от
29.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1340/2014 г., I н. о., НК, поради което не
остава никакво съмнение, че съдебната практика на ВКС е еднопосочна и
непротиворечива в схващането си относно това кога е налице „множество
престъпления”, респективно кога това е пречка за приложението на чл. 78а, ал.7 НК. В този смисъл е и многобройната практика на съдилищата от цялата страна
както на районно, така и на окръжно и апелативно ниво, като например: Решение № 16 от 13.01.2016 г. на Военно-апелативен
съд на РБ по НЧХД № 23/2016 г.; Решение № 39/09.05.2014 г. по ВАНД № 38/2014 г.
на ОС – Габрово; Решение от 26.01.2017г. по ВНОХД № 1292/2016г. на ОС – Стара
Загора; Решение от 10.05.2011г. по ВНОХД 370/2011г. на ОС-Варна; Присъда от
29.05.2014 г. на РС - Чирпан по н. о. х. д. № 138/2014 г. и много други.
На настоящия състав е служебно известно,
че в даден момент практиката на ОС-Бургас по въпроса се е различавала от тази
на съдилищата в страната. Така в Решение
№ 48 от 14.02.2012 г. на ОС - Бургас по в. н. о. х. д. № 1723/2011 г. и Решение от 12.03.2012 г. на ОС - Бургас по
в. н. о. х. д. № 1676/2011 г. е възприето, че меродавен за преценка
забраната по чл. 78а, ал. 7 НК е моментът на извършване на деянието – като ако
към него, деецът не е бил осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а НК – няма пречка за
приложение на този институт. В по-късно постановеното Решение № 372 от 21.11.2012 г. на ОС - Бургас по в. н.
ч. х. д. № 1198/2012 г., обаче Окръжният
съд е изоставил позицията, изразена в горните две решения (макар, че в случая
се касае за две решения, по същество мотивите изложени и в двата акта са
напълно идентични) и се е присъединил към господстващото в страната становище,
застъпено в посочените вече множество съдебни актове, поради което и следва да
се приеме, че към настоящия момент въпросното противоречие е преодоляно, като
практиката на въззивната инстанция е уеднаквена с тази на останалите съдилища.
Настоящата инстанция не намира причина да
не сподели мотивите на множеството съдебни състави от цялата страна,
включително и непротиворечивата и еднопосочна практика на ВКС по въпроса.
Следва само да се посочи, че мотивите, застъпени в двете, противоречащи на
общото виждане решения на БОС, не се споделят от настоящия състав, най-малкото
по следните причини: ако волята на законодателя е била единствената пречка за
приложението на чл. 78а НК да е това дали към датата на деянието лицето е било
осъждано с влязла в сила присъда (решение по чл. 78а НК) или не - то той не би въвеждал
сред забраните на ал. 7 на чл. 78а НК, „множеството престъпления”, доколкото
разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК, така или иначе изключва приложението на този
институт, ако лицето вече е било осъждано/освобождавано по реда на чл. 78а НК, към датата на деянието.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно
нормата на чл. 25 НК – правилата за съвкупността се прилагат
дори когато лицето е осъдено с отделни присъди, както е в случая, т.е. – за
наличието на „множество престъпления” е без значение дали деянията са включени
в един обвинителен акт или за всяко отделно деяние е било проведено отделно
съдебно производство, завършило с осъдителен акт. Доколкото с влязлата в сила
присъда по НОХД № 94/2017 г. на РС-Карнобат подсъдимият е признат за виновен в
това, че на 26.10.2016г. е извършил престъпление, то и настоящата инстанция по
силата на чл. 413, ал.1 НПК е длъжна да се съобрази с влезлия в сила съдебен
акт и да приеме, че на 26.10.2016г. подсъдимият е извършил престъпление, като
приложи всички следващи се от това последици, една, от които е забраната за
приложение на чл. 78а НК за последващо деяние, намиращо се в условията на
съвкупност с първото престъпление. Изрично в този смисъл е посоченото по-горе Решение № 493 от 13.02.2015г. по н. д. №
1574/2014г. по описа на I н. о. на ВКС, където е посочено, че в случай като
настоящия забраната важи по отношение на всяко едно от деянията в съвкупността,
но „... за първото, за което подсъдимият
е бил освободен от наказателна отговорност, принципно компетентен да поиска
възобновяване е съответният апелативен прокурор...”.
Предвид всичко горепосочено, съдът
намира, че в случая е налице забрана по чл. 78а, ал. 7
НК, поради което и въпреки разпоредбата на чл. 2, ал.2 НК, не може да освободи подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, а следва да определи наказанието му общите правила.
В случая съдът намира, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като и
най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление е
несъразмерно тежко, поради което при определяне на наказанието приложение следва
да намери правилното на чл. 55, ал.1, т.1 и чл. 55, ал.2 НК. Това е така, доколкото в полза на
подсъдимия следва да се отчете фактът, че същият е в млада възраст (като към
датата на инкриминираното деяние е бил на границата на пълнолетието), както и
че към датата на извършване на престъплението същият е бил с чисто съдебно
минало. На следващо място подс. Д. е трудово
ангажиран, като изразява искрено съжаление и разкаяние за постъпката си. Всичко
това кара съдът да приеме, че подсъдимият е лице с ниска степен на
общественаопасност, като настоящето деяние е инцидентна проява в живота му,
както и че същият е осъзнал стореното и искрено се разкайва за него. Съдът
споделя довода на БРП, че фактът, че в случая подсъдимият е употребил не един,
а два вида наркотични вещества, следва да се отчете в негативен план, но само
този факт не е достатъчен, за да разколебае извода за многобройност на
смекчаващите вината обстоятелства.
В случая санкционната част на нормата на
чл. 343б, ал.3 НК предвижда наказание с минимум от една година лишаване от
свобода, поради което и на основание чл. 55, ал.1, т. 1 НК съдът следва да
определи наказание под този минимум. С оглед всичко казано по-горе, съдът
счита, че конкретният размер на наказанието следва да бъде три месеца лишаване
от свобода, под който размер съгласно чл. 39, ал.1 НК съдът не може да слезе.
Наред с това, съдът счита, че на подсъдимия следва да се наложи и кумулативно
предвиденото наказание „Глоба”, като ръководен отново от принципите на чл. 55, ал.2 вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 НК,
съдът счита, че конкретния й размер следва да бъде определен на 250 лева.
Съдът счита, че така индивидуализираното
наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на Д. и
наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане
на горните цели и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е необходимо
наложеното наказание да се изтърпи ефективно, доколкото настоящето деяние се
явява изолиран случай в живота на подсъдимия. Налице са и останалите
предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на извършване на
деянието подс. Д. не е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, а срокът на наложеното наказание е до
три години лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от
три години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът
отчита, че настоящето производство протече по реда на Глава 27 НПК (чл. 372,
ал.4, вр. с чл. 371, т. 2 НПК), поради което при
определяне на наказанието, принципно, приложение би следвало да намери
правилото на чл. 58а НК вр. с чл. 373, ал.2 НПК.
Доколкото обаче, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.4 НК, когато едновременно са налице условията по чл. 58а, ал.1-3 НК и тези по чл. 55 НК, съдът следва да приложи само
чл. 55 НК, когато той е по-благоприятен за дееца,
както е в случая, съдът определи наказанието именно по този ред.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал.3, вр. с чл.
37, ал.1, т.7 от НК – когато признае подсъдимия за
виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи и наказание „лишаване от
право”. При определяне на конкретния срок, през който подсъдимият следва да
бъде лишен от това право, съдът отчита от една страна, че дългосрочното
лишаване би попречило на подсъдимия да осъществява трудовата си функция, като
по този начин ще му създаде ненужни трудности, което по никакъв начин не би
способствало да се постигнат целите на наказанието. От друга страна, съдът
отчита, че управлението на МПС след употреба на наркотични вещества,
потенциално застрашава живота и здравето на всички участници в движението,
както и че към датата на инкриминираното деяние, въпреки че подсъдимият е бил правоспособен
водач само от пет месеца, вече е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП с 2 фиша
– т.е. въпреки малкия му стаж като шофьор, това не му е първо нарушение на
правилата за движение по пътищата. Всичко това кара съдът да приеме, че
времето, през което същият следва да се лиши от възможността да управлява МПС
следва да е в размер на една година, от който период следва да се приспадне
времето, през което Д. е бил лишен от това право по административен ред на
основание чл. 59, ал.4 НК.
По разноските:
По делото има сторени разноски за изготвена
експертиза, като видно от постановлението на водещия разследването (л. 39 от
ДП) и от посоченото в приложението на обвинителния акт – общият размер на
разноските е 236,00 лева, поради което и с оглед обстоятелството, че
подсъдимият беше признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление -
на основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът го осъди да ги
заплати в полза на ОДМВР-гр.Бургас. На основание чл.
190, ал.2 НПК съдът осъди подсъдимият да заплати и
сумата от 10,00 лева по сметка на РС-Бургас, представляваща държавна такса за
служебно издаване на два броя изпълнителни листи.
По
веществените доказателства:
По делото има приложено веществено доказателство - 1
бр. касета от техническо средство „Drager Drug Test
5000” („Дрегер Дръг тест
5000”) с фабричен № ARAM 0005, което поради характеристиките си и на основание
чл. 111, ал.1 НПК, следва да остане приложено по делото в срока на съхранение
на същото, след което да бъде унищожено с него съгласно правилата на ПАС.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са
изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: