№ 274
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър Фикиин
Членове:Емилия Колева
Стефан Милев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора Д. Анг. Д.
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20241000600842 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.34, ал.1, вр. чл.20 от ЗПИИРКОРНФС.
С решение от 17.06.2024г., постановено по НЧД № 3347/2024г.,
Софийският градски съд НО, 38 състав е признал решение номер
ТА/561220193459, влязло в сила на 17.06.2023г., постановено от Bezirkshauptmannschaft
Tamsweg, Република Австрия, с което на българския гражданин Н. Х. К. с ЕГН: **********
е наложена финансова санкция в размер на 330,00 евро /триста и тридесет евро/ с левова
равностойност 645,42 лева /шестстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и две
стотинки/ за извършено административно нарушение по чл.20 от Австрийски закон за
заплащане на пътни такси за федерални пътища /BStMG/.
В законния срок е подадена частна жалба от служебния защитник
на засегнатото лице Н. Х. К. - адв.Л. Д..В жалбата се поддържа, че при
постановяване на решението е допуснато нарушение на ЗПИИРКОРНФС. Счита,
че са налице основания по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС да се откаже признаване и допусне
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция. Поддържа, че от
доказателствата по делото съдът не може да установи дали Удостоверението отговаря на
решението предвид разпоредбата на чл.4, вр.чл.2 и чл.3 от Закона.
Претендира за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и
постановяване на ново, с което бъде отказано признаването и изпълнението на
наложената финансова санкция.
1
В съдебно заседание пред въззивния съд упълномощеният защитник
на засегнатото лице Н. Х. К. - адв.В. В., моли да бъде потвърдено решението
на първоинстанционния съд в частта, с която е признато решението на
Република Австрия за изпълнение. Моли на основание чл.24, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС да бъде уведомен компетентния орган на издаващата
държава за признаването на решението и за приключване изпълнението на
същото.
В съдебно заседание представителят на САП изразява становище, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли
да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, вкл. тези представени пред въззивния съд,
прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените
оплаквания в жалбата, приема за установено, следното:
Жалбата на служебния защитник на засегнатото лице Н. Х. К. е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срока, предвиден в
разпоредбата на чл.34, ал.1, вр.чл.20, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Делото е образувано пред Софийски градски съд въз основа на
постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково Решение № 2005/214 ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, издадено въз основа на решение номер ТА/561220193459, влязло в
сила на 17.06.2023г., поставено от Bezirkshauptmannschaft Tamsweg, Република
Австрия, с което на българския гражданин Н. Х. К. с ЕГН: ********** е
наложена финансова санкция в размер на 330,00 евро /триста и тридесет евро/
с левова равностойност 645,42 лева /шестстотин четиридесет и пет лева и
четиридесет и две стотинки/ за извършено административно нарушение по
чл.20 от Австрийски закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища
/BStMG/.
Българският гражданин Н. Х. К. е санкционирана за това, че на
23.07.2022г. в 11,56 часа за превозно средство, чиято технически допустима
обща маса не възлиза на повече от 3,5 тона, не е заплатила надлежно пътна
такса, зависеща от времето - не е поставена нито валидна залепваща се
винетка, нито е регистрирана валидна дигитална винетка. Деянието й е било
квалифицирано като нарушение по чл.20 от Австрийски закон за заплащане на
2
пътни такси за федерални пътища /BStMG/.
За така извършеното нарушение с посоченото по-горе решение й е
наложена глоба от 300 евро и 30 евро за разходите по съдебното и
административно производство.
Въз основа на горепосоченото влязло в сила решение е издадено
удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005г., послужило като основание за проведеното производство пред
СГС, приключило с решението, чиито въззивен контрол се претендира с
постъпилата жалба.
След извършения необходим анализ на приобщените по делото
доказателства от молещата държава, първоинстанционният съд е установил,
че постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия
орган съдържат всички изискуеми реквизити съгласно ЗПИИРКОРНФС и
посоченото Рамково Решение относно прилагане принципа на взаимно
признаване на финансови санкции.
На първо място, Градският съд е проверил дали са налице
изискуемите предпоставки от формална страна, и правилно е констатирал, че
Удостоверението отговаря на изискванията по чл.4, ал.2 и чл.5, ал.2 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издадено и подписано от компетентен орган на
издаващата държава и е преведено на езика на замолената държава –
български. Приел е, че са изпълнени изискванията на разпоредбите на чл.3,
ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, като по делото е приложен и влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава - членка на Европейския съюз, основание за
плащане на наложена на заинтересованото лице санкция „глоба”, а именно
посоченото по-горе решение.
Описаното административно нарушение има своя аналог и по
българския ЗДвП, което единствено се отбелязва, без да е необходимо да се
излагат повече съображения, доколкото ЗПИИРКОРНФС не съдържа
императив за двойна наказуемост в случаите на санкции за допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата.
СГС е констатирал от формална страна и останалите задължителни
елементи от съдържанието на удостоверението, а именно -
индивидуализиращите засегнатото лице данни – имената му, единен
граждански номер, рождената му дата, последният му известен адрес в Р
България, както и обстоятелствата, при които е осъществена по отношение на
него несъдебната /административнонаказателна/ процедура в молещата
държава, респ. се е достигнало до решение, датата на издаването и на
влизането му в сила. Изрично, и в съгласие с разпоредбата на чл.35, т.11 от
ЗПИИРКОРНФС, в Удостоверението е направено отбелязване, че
производството е било писмено, както и че засегнатото лице Н. К. е била
уведомена съгласно законодателството на решаващата държава за правото й
3
да обжалва решението, както и сроковете за това.
След обсъждане на хипотезите по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС,
първият съд е направил извод, че няма основание да се постанови отказ от
признаване и изпълнение на наложената финансова санкция. В тази връзка
следва да се посочи, че по делото липсват доказателствата срещу осъденото
лице за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата, да е постановено или приведено в изпълнение решение за
налагане на тази финансова санкция. Освен това, няма данни К. да е с
имунитет или привилегия, които по българското законодателство правят
решението на Австрия недопустимо за изпълнение. На последно място, не се
отнася до лице, което поради възрастта си е наказателнонеотговорно.
Първоинстанционният съд е изпълнил и задължението си по чл.32,
ал.1, вр. чл.16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, като е определелил равностойността
на общата сума от 330 евро, представляваща присъдена глоба и разноски, в
български левове, по курса на Българската народна банка за деня на влизане в
сила на решението, а именно 645,42 лева.
Пред въззивния съд защитникът на засегнатото лице К. сочи, че в
изпълнение на решението на компетентния орган на Австрия, същата е
заплатила наложената й финансова санкция в размер на 330 евро по
посочената в него банкова сметка и представя като писмено доказателство
оригинал на банково нареждане за превод с референция на превода
D4/441/36850921 от 21.06.2024г. на Юробанк България АД.
Плащането изцяло на наложената на Н. К. глоба, установено с
посоченото по-горе доказателство - банково нареждане за превод, е
новонастъпило обстоятелство, което следва да се вземе предвид от въззивния
съд при отговор на въпросите по чл.16, ал.7 от ЗПИИРКОРНФС. Чл.33 от
ЗПИИРКОРНФС съдържа легално разрешение за случаите, в които
засегнатото лице представи доказателство за пълно или частично изпълнение,
извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция.
Посочената разпоредба препраща към чл.17 от същия закон, според който в
тези случаи следва да бъде извършено приспадане на равностойността на
изпълнената част от общото задължение. В конкретния случай засегнатото
лице К. изцяло е заплатила наложената й глоба. При това положение молбата
за правна помощ на компетентния орган на Австрия остава без предмет.
Съобразно правомощията си по повод на постъпилата жалба и висящността на
производството, въззивната инстанция следва да отмени решението на СГС, с
4
което е признат акта на молещата държава и вместо това да приложи чл.33,
вр.чл.17 ЗПИИРКОРНФС и да откаже признаването и изпълнението на
решението поради плащането на задължението изцяло, както и да прекрати
производството.
С оглед на изложеното Софийският апелативен съд, НО, 7 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 17.06.2024г., постановено по НЧД № 3347/2024г.,
Софийският градски съд НО, 38 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТКАЗВА признаване и изпълнение на решение № ТА/561220193459,
влязло в сила на 17.06.2023г., постановено от Bezirkshauptmannschaft Tamsweg, Република
Австрия, с което на българския гражданин Н. Х. К. с ЕГН ********** е наложена финансова
санкция в размер на 330,00 евро /триста и тридесет евро/ с левова равностойност 645,42 лева
/шестстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/ за извършено
административно нарушение по чл.20 от Австрийски закон за заплащане на пътни такси за
федерални пътища /BStMG/ поради ПЛАЩАНЕ изцяло на задължението, извършено с
банково нареждане за превод с референция на превода D4/441/36850921 от
21.06.2024г. на „Юробанк България“ АД.
ПРЕКРАТЯВА производството образувано по повод на
Удостоверение по чл.4 от Рамково Решение № 2005/214 ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение номер ТА/561220193459, влязло в сила на
17.06.2023г., постановено от Bezirkshauptmannschaft Tamsweg, Република
Австрия.
На основание чл.24, ал.1, т.2 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава за решението, с което се отказва
признаване на решението, заедно с основанията за отказ.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5