РЕШЕНИЕ
№ 1327
гр. Пазарджик, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220103222 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „Топлофикация С." ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр.С., ул.„********, представлявано от А. А. - Изпълнителен директор,
чрез процесуален представител юрк.Ц. П. против Г. С. С., с ЕГН **********,
с адрес: гр.С., общ.*******., в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди,
че на 19.04.2021г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№23028398 срещу Г. С. С., с ЕГН
********** за сумата от 471,06 лева, от които 393,80 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2017г. до м.04.2020г. за реално потребена енергия и стойността на
изравнителните сметки, ведно със законната лихва от 19.04.2021г. до
изплащане на вземането, 35,36 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2018г. до 01.04.2021г., както и суми за дялово разпределение 35,72 лева
- главница за периода от м.03.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва
от 19.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,18 лева - лихва
за периода от 01.05.2018г. до 01.04.2021г., както и направените по делото
1
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че с разпореждане, постановено по ч.гр.дело №1720/2021г. по
описа на Районен съд – Пазарджик, 3 състав е уважено искането им и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Със съобщение, получено
от дружеството на 09.08.2021г. съдията-докладчик им указва, че могат да
предявят иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесат
дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.415 ал.1 от ГПК,
ищцовото дружество предявява иск за установяване на съществуването на
вземането им за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу Г.
С. С., с ЕГН **********, като клиент на ТЕ, за топлоснабден имот: гр.С., п.к.
****, обл.С., общ.********** за процесния период.
Твърди, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича
вземането са следните:
Ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ал.1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140 ал.1, т.2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и
по реда, определени в Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С
оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на
ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.
Сочи, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.“
АД на клиенти за битови нужди в гр.С., които се изготвят от “Топлофикация
С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и
2
дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ (чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация
С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с Решение от
2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016г. В
раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл.31
ал.1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите ОУ е
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в
забава, т.е след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите
суми. С ОУ от 2016г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016г.
„Топлофикация С.” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.
От 10.07.2016г. (влизането в сила на ОУ от 2016г.) дружеството ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими
суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни
протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия
по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на
интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите
на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница
на „Топлофикация С.” ЕАД на посочен адрес.
Твърди, че ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за
аб.№***** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си.
3
Сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл.112г ал.1 от ЗЕЕЕ /чл.139б
от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма “Бруната България”.
Посочва, че въз основа на чл.139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ.
Съгласно чл.155 ал.1, т.2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са
начислявани от “Топлофикация С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След
края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “Бруната
България” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №2/28.05.2004г. за
топлоснабдяването (издадена от Министъра на енергетиката и енергийните
ресурси, обн.ДВ, бр.68 от 03.08.2004г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването (обн.ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот
са издадени изравнителни сметки, които прилага като доказателство в
подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия, са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Г. С. С., с ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация С.”
ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер от 471,06 лева, от
които 393,80 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. до м.04.2020г. за реално
потребена енергия и стойността на изравнителните сметки, ведно със
законната лихва от 19.04.2021г. до изплащане на вземането, 35,36 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 01.04.2021г., както и суми за
дялово разпределение 35,72 лева - главница за периода от м.03.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 19.04.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, и 6,18 лева - лихва за периода от 01.05.2018г. до
01.04.2021г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
4
Моли да им бъдат присъдени направените съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 от ГПК.
Моли на основание чл.219 ал.1 от ГПК, като трето лице да бъде
привлечена ФДР - „Бруната България“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.“******** – фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ на топлоснабдения имот. Излага доводи, във връзка с
искането.
Сочи банкова сметка за превод на съдебни вземания.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който възразява, че не дължи изпълнение по
вземането на издадената заповед за изпълнение.
Ответникът твърди, че никога не е живял на този адрес и никога не е
ползвал услугите на „Топлофикация С.“ ЕАД.
Твърди, че апартаментът в гр.С., ж.к.“*********** е на последен етаж,
краен, без инсталация от „Топлофикация С.“ ЕАД. През/В него не минават
тръби (няма радиатори или тръбна инсталация) и не ползва никаква топлинна
енергия от Топлофикация. Отоплението в апартамента е на ток и топлата вода
идва от бойлер на ток, който е поставен там 2009г. и никога там не е ползвана
топла вода от „Топлофикация С.“ ЕАД. Твърди, че в общите помещения на
блока, като коридор, фоайе, стълбище и т.н. няма радиатори или тръби на
„Топлофикация С.“ ЕАД, което по някакъв начин да води до фактуриране към
негоАДди, че в постъпил зка с искането.деление на вител юрк. и този
апартамент на сметки за използване на топлинна енергия и/или подгряване на
вода.
Моли да бъде извършена проверка на място в блока и апартамента, за да
се установи липсата на каквато и да е основателна причина на Топлофикация
да му издава/начислява фактури за използвана топлинна енергия.
Моли да се вземе предвид, че не е изпълнен чл.60 от Наредбата и да
бъде поставен пасантен топломер (сграден), т.е. да може да се разпредели
енергията между отделните сгради, броя на сградите и топломерите. Сочи, че
Наредбата предвижда, ако няма такъв, да бъде направен съгласувателен
протокол между живущите, за да се определи по какъв начин ще бъде
5
разделяна тази енергия. Твърди, че такъв протокол няма.
Счита, че издадените фактури за консумирана и незаплатена топлинна
енергия са неоснователни и моли искът да бъде отхвърлен.
С Определение №435 от 23.02.2022г., постановено в производството по
делото, на основание чл.219 ал.1 от ГПК е допуснато привличането на трето
лице помагач по делото на страната на ищеца, а именно: „Бруната България“
ООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“******** и е
конституирано „Бруната България“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.“******** като трето лице помагач по делото на
страната на ищеца.
От третото лице помагач е постъпило по делото писмено становище по
иска, в частта, касаеща отчитането и разпределянето на ТЕ – ДР на ТЕ за
имота и сграда, от която е част, че е извършено в съответствие с действащата
през процесния период нормативна уредба.
Предявеният иск се поддържа от процесуалния представител на ищеца,
с депозираните по делото писмени молби за проведените съдебни заседания.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски по делото по представения
списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът моли съда да отхвърли иска, като неоснователен. Излага
доводи и представя доказателства за погасяване на претендираните вземания.
Третото лице помагач не изпраща свои представител в съдебните
заседания.
Съдът, след като се запозна с твърденията на ищеца, с възраженията на
ответника и становището на третото лице помагач, и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 19.04.2021 год., ищцовото дружество „Топлофикация С.“ ЕАД е
подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ответника Г. С. С., в качеството му на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №22135/2021 год. по описа на Софийския районен съд,
преминало в ч.гр.дело №1720/2021 год. по описа на Пазарджишкия районен
съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед
№955 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на
28.05.2021год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на
6
ищеца-заявител и кредитор, следните суми: сумата в размер на 393,80 лв. -
главница от 05.2017г. до 04.2020г., ведно със законна лихва от 19.04.2021г. до
изплащане на вземането, лихва от 15.09.2018г. до 01.04.2021г. в размер на
35,36 лева, друга лихва от 01.05.2018г. до 01.04.2021г. в размер на 6,18 лева,
друго допълнително вземане /дялово разпределение/ от 03.2018г. до 04.2020г.
в размер на 35,72 лева, държавна такса в размер на 25,00 лева,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Посочено е, че
вземането произтича от следните обстоятелства: За доставена, но
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот,
находящ се в гр.С., ****, обл.С., общ.***********, инсталация *****/аб.
№*****, номер: *****.
Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК.
Възразил е, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение. Изложил е подробно съображенията си, които след това е
отразил и в писмения си отговор на исковата молба. В законния едномесечен
срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното, съдът приема, че предявеният иск е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита
следното:
В конкретния случай, не е спорно по делото, а и се установява от
представените писмени доказателства, че ответникът е собственик на
процесния имот, находящ се в гр.С., общ.************. Със заявление-
декларация от 08.04.2010г. ответникът е поискал да му бъде открита партида,
съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация С.“ ЕАД на потребители в гр.С. за този имот. На същата дата
е била изготвена и Идентификация на топлоснабдяван имот /топлотехническа
характеристика на имот в сграда - етажна собственост/, подписана от
ответника, като собственик.
На 27.04.2011г. е бил сключен договор между ищцовото дружество и
Етажните собствености на вх.А, на адрес: гр.С., ж.к.“****** /като
потребител/, по силата на който „Топлофикация С.“ ЕАД присъединява
сградата на адрес: ж.к.“******* към топлопреносната мрежа на гр.С. при
7
условията на решенията на Общото събрание на етажната собственост,
неразделна част от договора. В т.2 от договора изрично е записано, че няма да
се считат за потребители на топлинна енергия по смисъла на Закона за
енергетиката собствениците на пет имота, изрично изброени по имена и
имоти, между които ответникът не е.
Между дружеството ищец като възложител и третото лице помагач
„Бруната“ ООД като изпълнител е налице сключен договор, по силата на
който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр.С., при
спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с Решение
№ОУ-024/10.08.2007г.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-техническата експертиза се установява, че „Бруната България“ ООД,
която е лицензирана фирма за дялово разпределение по Закона за
енергетиката, е извършвала дяловото разпределение в СЕС на адрес:
ж.к.“******* за периода 5.2017г. - 4.2020г. в съответствие с всички
действащи през процесния период нормативни документи – Закон за
енергетиката, Наредба за топлоснабдяване №16-334/06.04.2007г. и „Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
С.“ ЕАД на потребители в гр.С.. Вещото лице е установило, че за процесния
период 01.05.2017г.-30.04.2020г. в процесния имот с абонатен №***** няма
действащи – уредите за дялово разпределение и водомер за топла вода
/ползва се бойлер/, чиито показания да се отчитат от „Бруната България“ ООД
в края на всеки отоплителен сезон. За процесния период 01.05.2017г. -
30.04.2020г. за процесния имот с абонатен №421736 фирмата за дялово
разпределение е начислявала само топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация. Стойността на разпределената топлинна енергия на абонат -
ответника е в размер на 393,79 лв. Според заключението на вещото лице
сумите за ТЕ за имота на ответника са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
От основното заключение на съдебно-икономическата експертиза се
установява, че към датата 19.04.2021г., при ищеца са отчетени като неплатени
8
следните суми: общо дължима сума за потребено количество топлинна
енергия за сградна инсталация за периода 01.05.2017г.-30.04.2020г. - 321,56
лв., от които 286,68 лв. главница и 34.88 лв. лихви за забава за периода
01.03.2018г.-01.04.2021г. Размерът на начислените задължения и дължимата
лихва за забава /за периода от датата на падежа до 01.04.2021гг./ не са
погасени към 19.04.2021г. От приетото и неоспорено допълнение към
заключението на вещото лице е видно, че към датата 28.10.2022г. ответникът
няма непогасени задължения към ищеца за процесния период, и за периодите
след него. Отразени са извършени погасявания на задължения от процесния
период през м.02.2022г. В съдебно заседание вещото лице уточни, че
процесните фактури и лихви са платени през месец февруари 2022г., като
плащането е извършено на два или три транша. Ищецът е отразил плащането
на процесните задължения през месец февруари 2022г.
При тези данни и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено, че след подаването на исковата молба и
образуването на настоящото исково производство, ответникът е изплатил
доброволно на ищеца изцяло претендираните от него суми за главница и
лихви. Това обстоятелство, съдът отчита на основание разпоредбата на чл.235
ал.3 от ГПК. Направеното от ответника доброволно плащане сочи на
признание на исковите претенции. Поради извършеното плащане, към
момента не е налице вземане на ищеца от ответника за претендираните
вземания за главница и лихви. Затова искът ще следва да се отхвърли.
Предвид гореизложеното и като съобрази обстоятелството, че
плащането на процесните вземания е извършено от ответника в хода на
производството по делото, но още през месец февруари на 2022г., съдът
счита, че ответникът ще следва да заплати на ищеца част от сторените
разноски, както следва: всички направени разноски в заповедното
производство в общ размер на 75,00 лева и част от тези, направени в исковото
производство, а именно до месец февруари 2022г., когато е извършено
плащането от ответника и ищецът е разбрал за същото и го е отразил в
системата си, в общ размер на 275 лева, от които 175 лева - държавна такса и
100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78
ал.8 от ГПК.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация С." ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр.С., ул.„********, представлявано от А. А. - Изпълнителен директор,
чрез процесуален представител юрк.Ц. П. против Г. С. С., с ЕГН **********,
с адрес: гр.Пазарджик, ул.“****** иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК
– за признаване за установено по отношение на Г. С. С., с ЕГН **********, че
дължи на „Топлофикация С.” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в
общ размер от 471,06 лева, от които: 393,80 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. до
м.04.2020г. за реално потребена енергия и стойността на изравнителните
сметки, ведно със законната лихва от 19.04.2021г. до изплащане на вземането,
35,36 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 01.04.2021г., както и
суми за дялово разпределение: 35,72 лева - главница за периода от м.03.2018г.
до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 19.04.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, и 6,18 лева - лихва за периода от 01.05.2018г. до
01.04.2021г., като неоснователен, поради погасяване на вземанията, чрез
извършеното доброволно плащане на сумата.
ОСЪЖДА Г. С. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул.“******* да заплати на „Топлофикация С." ЕАД, ЕИК *********, с адрес:
гр.С., ул.„********, представлявано от А. А. - Изпълнителен директор, с
процесуален представител юрк.Ц. П. разноски в заповедното и в исковото
производство в размер общо на 350 лева.
Банкова сметка на „Топлофикация С.“ ЕАД за превод на съдебни
вземания: Общинска Банка АД, ФЦ „Красно село“, ****, ****.
Производството по делото е с участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - „Бруната България“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.“********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати за
прилагане по гр. дело №1720/2021г. по описа на Районен съд-Пазарджик.
10
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11