Решение по дело №1935/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е образувано по искова молба и нейно уточнение на „****“ЕООД, с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], представлявано от управител Д. С., чрез адвокат П., против Община Пловдив, с иск за реализиране на отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетение в размер на 100000 лева за имуществени вреди от незаконосъобразни актове на кмета на Община Пловдив – Заповед № 21ОА-1923/16.07.2021г. и Заповед № 23ОА-3087/29.11.2023г.(отменени със съдебни решения) и бездействието му за издаване на заповед за одобряване изменение на ПУП.

В исковата молба и уточнението й се излагат доводи, че претендираното обезщетение касае настъпили за дружеството имуществени вреди, породени едновременно от незаконосъобразността на двете заповеди, ведно с бездействието на кмета на Община Пловдив да издаде заповед за одобряване на изменение на ПУП. Имуществените вреди се изразяват в изплатено от дружеството двоен размер на капаро към „****“ЕООД, с което е сключило договор от 01.12.2023г. за продажба на имота си с кадастрален [идентификатор]. В договора била уговорена продажна цена от 600000 лева, от които 100000 лева е заплатено в тридневен срок от сключването капаро, а остатъкът от цената следвало да бъде заплатена при сключване на договора, след сбъдване на условия за: издадена заповед на кмета на Община Пловдив за изменение на план за регулация и план за застрояване на имота и план за изработване на РУП, както и наличие на удостоверение за тежести върху имота 10 години назад. Съответно купувачът е заплатил капаро при сключването на предварителен договор, като продавачът „****“ЕООД (настоящият ищец) не е могъл да изпълни задължението си по договора – да представи заповед на кмета на Община Пловдив за изменение на план за регулация, план за застрояване на имота и изработване на РУП. Въпреки отменените след съдебни дела като незаконосъобразни Заповед № 21ОА-1923/16.07.2021г. и Заповед № 23ОА-3087/29.11.2023г. на кмета на Община Пловдив, то кметът е бездействал незаконосъобразно и не е изпълнил съдебните решения. Според твърденията в исковата молба към момента на сключване на предварителния договор за покупко-продажба на имот с кадастрален [идентификатор], „****“ЕООД не е имало съмнения, че заповедта за изменение на ПУП ще бъде издадена и не е предполагало, че отново ще му бъде отказано. Именно заради това бездействие на кмета дружеството не е могло да изпълни условията по сключения предварителен договор за покупко-продажба. Кандидат купувачът е бил изпратил нотариална покана за изпълнение на договореностите в 14 - дневен срок. След като не е издадена заповед, купувачът загубил интерес от покупката на имота и развалил договора, като претендирал връщане на капарото в двоен размер или сумата от 200000 лева. Настоящият ищец (продавач) е заплатил сумата от 200000 лева на 25.06.2024г. С това той е претърпял имуществени вреди от 100000 лева, които са заплатени от него на купувача по предварителен договор след развалянето му поради неизпълнение на поети от него като продавач задължения. Тези имуществени вреди се претендират като обезщетение от Община Пловдив, ведно със законна лихва от 30.08.2024г. до окончателното изплащане. Претендират се и съдебни разноски.

Ответникът – Община Пловдив, е подала писмен отговор с вх. № 19865/29.11.2024г., чрез юрк. Паланова(л.97). Изцяло се оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди се, че издадената от кмета на Община Пловдив Заповед № 21ОА-1923/16.07.2021г. е отменена със съдебни решения на 07.11.2023г. Същевременно е налице съдебен спор относно Решение № 521/24.11.2022г. на Общински съвет Пловдив за одобряване изменение на ОУП-Пловдив, касаещо имота с [идентификатор], което производство е висящо и към момента на иницииране на настоящия съдебен спор. С оглед на удостовереното съдебно производство по одобряване изменение на ОУП е издадена и другата Заповед № 23ОА-3087/29.11.2023г. от кмета на Община Пловдив, която отново е обжалвана и е постановено определение по адм.д. № 3070/2023г. на Административен съд Пловдив и определение № 5133/24.4.2024г. по адм.д. № 4020/2024г. на Върховен административен съд. В изпълнение на това определение е взето решение на ЕСУТ при Община Пловдив и са дадени указания към „****“ЕООД за изпълнение в 8-месечен срок, които към 29.11.2024г. още не били изпълнени. Общината е подала възражение по изпратената нотариална покана от 14.02.2024г., което е останало непотърсено, а там е изразено становището на кмета на Община Пловдив срещу твърденията за незаконосъобразно бездействие. Срещу обжалването на незаконосъобразното бездействие е подадена жалба на дружеството и е образувано адм.д. № 1738/2024г. на Административен съд Пловдив, по което дело решението е обезсилено от Върховен административен съд. Ответникът твърди, че е налице пасивно поведение и бездействие от страна на дружеството в последвалото административното производство по изпълнение на съдебните решения. Още повече, че в съдебните решения имало указание за разглеждане на заявлението, но не и такива за съдържанието на издадения акт по изменение на ПУП. Възразява се, че има незаконосъобразно бездействие, както и причинно-следствена връзка на имуществената вреда на дружеството по заплащане на капаро от отменените заповеди на кмета на Община Пловдив. Предлага съдът да остави без уважение исковата молба, както и да се присъдят разноските за депозит на вещо лице. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ищеца.

Окръжна прокуратура Пловдив счита исковата претенция за недоказана по основание и размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От ищеца са ангажирани писмени доказателства за отмяна на административните актове като незаконосъобразни с представяне на преписи от съдебни решения.

С Решение № 338/20.03.2023г. по адм.д. № 2482/2021г. на Административен съд Пловдив (л.5 и 56), поправено с Решение № 815/03.05.2023г. (л.13), е отменена Заповед № 21ОА-1923/16.07.2021г. на кмета на Община Пловдив и преписката е върната на кмета на Община Пловдив с указания. Видно от мотивите на съдебния акт указанията касаят липсата на мотиви и съответно са за мотивиране и спазване на чл. 35 от АПК. Решението е оставено в сила с Решение № 10766/07.11.2023г. по адм.д. № 6408/2023г. на Върховен административен съд.

С Определение № 1246/07.02.2024г. по адм.д. № 3070/2023г. на Административен съд Пловдив (л.51) е отменена Заповед № 23ОА-3087/29.11.2023г. от кмета на Община Пловдив и преписката е върната на кмета на Община Пловдив за продължаване на процедурата по произнасяне по Заявление № 21Ф-3400/17.05.2021г. на „*****“ЕООД.

Подадено е Заявление с вх. № 21Ф-3400/19.02.2024г. от „*****“ЕООД към кмета на Община Пловдив с искане за произнасяне по заявлението от 2021г. съобразно решенията на Административен съд Пловдив по адм.д. № 2482/2021г. и адм.д. № 3070/2023г. Описват се обстоятелствата около сключния предварителен договор за покупко-продажба между дружеството и „*****“ЕООД, както и поетите задължения за изпълнение на условие – издадена Заповед за процедиране изменение на ПУП и удостоверение за тежести.

Представен е и нотариално заверен предварителен договор(л.26) от 01.12.2023г. за покупко-продажба на имот с [идентификатор], сключен между „******“ЕООД и „*****“ЕООД. Уговорено е в т. I, т. 3 окончателният договор да бъде сключен до 31.01.2024г., 13 часа при сбъдване на условията и представяне на документи по т. 5.3. Тези условия са: заплащане на остатъчната цена; Заповед на кмет на Община Пловдив за изменение на ПР, ПЗ и одобрен РУП; удостоверение за тежести. В раздел „Санкции.Неустойки“ е вписано в т. 11, че при неизпълнение на задължението на продавача за прехвърляне на собствеността върху имота, купувачът разполага с правото да се откаже от договора и да получи двоен размер на платеното по договора капаро. В т. 12 е уговорено правото на купувача да се откаже от сключване на договор и получаване на двойно капаро в случай на наличие на тежести и/или липсата на заповед на кмета на Община Пловдив за изменение на ПР, ПЗ, предвиждане на УПИ за „бензиностанция и озеленяване“ и изработване на РУП, във връзка със заявление от 17.05.2021г. за одобряване изменение на ПУП.

Представено е платежно нареждане(л.31) за сума от 200000 лева, с наредител „******“ЕООД към „*****“ЕООД от 25.06.2024г. с вписано основание „връщане на капаро по договор от 01.12.2023г.“.

С писмена покана от 14.02.2024г.(л.36) „******“ЕООД изпраща чрез нотариус Д. до „******“ЕООД изявление за сключения между тях предварителен договор, тъй като липсва заповед на кмета на Община Пловдив за изменение на ПР и ПЗ, РУП. Дава се 14-дневен срок от получаването й за прехвърляне на имота според договора, съответно при неизпълнение се указва, че ще се откаже от него, съответно претендира заплащане на двоен размер капаро на 100000лева.

Ответникът по делото е ангажирал доказателства, от които се установява следното:

Издадена е Заповед № 21ОА-1923/16.07.2021г. на кмета на Община Пловдив(л.104), с адресат „*******“ЕООД, с която му е отказано одобряване на изменение на ПУП – План за регулация и застрояване и Работен устройствен план на част от кв. 81 по плана на Централна градска част гр. Пловдив. Приложени са Решение по адм. д. № 2482/2021г. на Административен съд Пловдив(л.106) и Решение № 815/03.05.2023г. за ОФГ, както и решение по адм.д. № 6408/2023г. на Върховен административен съд, с които е отменена заповедта(л.117).

Представена е Заповед № 23ОА-3087/29.11.2023г. на кмета на Община Пловдив(л122), с която е спряно административното производство по заявление с вх. № 21Ф-3400/17.05.2021г. от „******“ЕООД, до приключване на съдебно производство по адм.д. № 126/2023г. на Административен съд Пловдив. Приложено е и Определение № 1246/07.02.2024г. по адм.д. № 3070/2023г. на Административен съд Пловдив (л.129) по чл. 200 от АПК, с което е отменена заповедта за спиране в производство. Последвало е касационно обжалване на определението от кмет на Община Пловдив, която е оставена без разглеждане(Определение № 2126/05.03.2024г. по адм.д. № 4020/2024г на ВАС – л.133).

Представени са писма от отдел „Икономическа полиция“при ОДМВР Пловдив(134-140) във връзка с постановените съдебни актове и съответно дали са получени от Община Пловдив, както и на кои длъжностни лица са разпределени, изпълнени ли са и какво е предприето по тях.

Приложено е заявлението на „******“ЕООД с вх. № 21Ф-3400-5 от 19.02.2024г. –л. 140 (коментирано в установяванията на писмените доказателства, представени от ищеца), както и копие на Предварителния договор за покупко-продажба – л.144.

С изявление с изх. № 21Ф-3400-5 от 28.02.2024г.(л.150), главен архитект на Община Пловдив е дал становище до „Д*****“ЕООД, с копие до „*****“ЕООД и до нотариус Д. В него се посочва, че заявлението на „******“ЕООД, във връзка със съдебните решения е внесено за разглеждане от ЕСУТ за 07.03.2023г.(с оглед датата на писмото, се касае за техническа грешка и заседанието е през календарната 2024г.). След решението на ЕСУТ се посочва, че ще предстои издаването на индивидуален административен акт по заявлението. Писмото е получено от „******“ЕООД на 01.03.2024г. съгласно представеното известие за доставяне.

От Протокол № 6/13.03.2024г. на Експертен съвет по устройство на територията при Община Пловдив(л.154) е видно по т. 33 от дневния ред, че е разгледано заявлението на „******“ЕООД от 17.05.2021г. в изпълнение на съдебните решения по адм.д. № 2482/2021г. и адм.д. № 3070/2023г. на Административен съд Пловдив. Установено е, че исканото измениен на ПУП не е в съответствие с предвижданията на изменение на ОУП. Съответно по отношение на представения проект са дадени указания към заявителя и му е определен 8 месечен срок за изпълнение, от датата на уведомяването му.

За взетото решение на ЕСУТ са уведомени „*****“ЕООД, „******“ЕООД и нотариус Д. с писмо от 20.03.2024г.(л157). Видно от известието за доставяне ищецът е уведомен на 02.04.2024г. Дадена е информация и към отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР Пловдив от страна на кмета на Община Пловдив.

С молба с вх. № 29.07.2024г. до кмет на Община Пловдив (л.168) „******“ЕООД заявява искане към кмета на Община Пловдив за изпълнение на съдебните решения по адм. д. № 2482/2021г. и адм.д. № 3070/2023г. на Административен съд Пловдив.

Кметът на Община Пловдив е отговорил на молбата с писмо с изх. № 21Ф-3400-7 от 06.08.2024г.(л.170), че следва да се изпълнят указанията дадени с решението на ЕСУТ при Община Пловдив от страна на заявителя, като същите до момента не са, като срокът им е 02.12.2024г. Писмото е получено от ищеца на 08.08.2024г.

С писма с изх. № 21Ф-3400-8 от 12.12.2024г. и с изх. № 21Ф-3400-9 от 12.12.2024г.(л.176 и сл.) кметът на Община Пловдив е уведомил „*****“ЕООД, че поради неизпълнение на указанията административното производство по заявлението му от 17.05.2021г. и по изпълнението на съдебните актове на Административен съд Пловдив е прекратено, съответно е отхвърлено.

От страна на *****“ЕООД е подадено възражение с вх. № 21Ф-3400-8 от 27.11.2024г.(л.181) до главния архитект, че преписката следва да не е пред ЕСУТ, а да се разгледа от кмет на Община Пловдив, с оглед указанията на съда.

Ангажирани са нови доказателства, във връзка с нови обстоятелства от страна на ответника – Община Пловдив. Представено е Решение № 11258/20.12.2024г. по адм.д. № 1738/2024г. на Административен съд Пловдив(л.184), с което в производство по реда на чл. 296 от АПК, съдът е задължил кмет на Община Пловдив да издаде ИАА, с който да одобри внесения проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП на кв.81 по плана на Централна градска част, касаещо ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Пловдив, собственост на „******“ЕООД, допуснат по Заповед № 11ОА1076/04.05.2011г. на кмет на Община Пловдив. Определен е 30-дневен срок за произнасяне.

Издадена е Заповед № 25ОА-345/27.01.2025г. от кмет на Община Пловдив(л.189), с която е одобрен проектът, съгласно съдебното решение по адм. д. № 1738/2024г. на Административен съд Пловдив.

От страна на „*****“ЕООД е представена фактура № **********/30.01.2025г.(л.198), за платена неустойка по договор от 01.12.2023г. с получател „******“ЕООД и доставчик „*****“ЕООД.

Представено е банково извлечение на Платежно нареждане от 25.6.2024г. за превод на 200000 лева от „*****“ЕООД към „*****“ЕООД с основание връщане на задатък в двоен размер по договор от 01.12.2023г.(л.199).

Представена е фактура с № **********/29.06.2024г. за платена неустойка по договор от 01.12.2023г. с получател „*****“ЕООД и доставчик „*****“ЕООД(л.215).

С решение № 269/13.01.2025г. по адм. д. 7198/2024г. (л.216) Върховен административен съд обезсилва Решение № 3617/18.04.2024г. по адм.д. № 126/2023г. и прекратява производството. Делото е с предмет Решение № 521/24.11.2022г. на Общински съвет Пловдив, с което е одобрен проект на ОУП в частта му за поземлен имот с [идентификатор].

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза по доказателствено искане на Община Пловдив във връзка с оспорване на фактите, че е осъществено плащане(връщане) на капарото от 100000 лева в двоен размер или 200000 лева от „******“ЕООД към „*****“ЕООД. Вещото лице е установило, че „*****“ЕООД е платило капаро в размер на 100000 лева на 01.12.2023г. на „******“ЕООД. На 25.06.2024г. по сметка на „*****“ЕООД е постъпил превод в размер на 200000 лева с основание “връщане на задатък двоен размер по договор от 01.12.2023г.“ Издадена е фактура **********/29.06.2024г. с основание „неустойка 20 процента съгласно предварителен договор от 01.12.2023г....“ на стойност 100000 лева. Фактурата не е включена в дневниците на дружеството. В счетоводството на „****“ЕООД няма осчетоводена фактура № **********/30.01.2025г., а в счетоводството на „*****ЕООД същата е анулирана поради дублиране с осчетоводена фактура № **********/29.06.2024г. Вещото лице посочва, че съгласно чл. 84 от ППЗДС за документирането на неустойки и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаването на документ, удостоверяващ плащането им.

От страна на юрк. П., пълномощник на Община Пловдив, се нарави оспорване по отношение на цитираната от вещото лице разпоредба на чл. 84 от ППЗДС, тъй като е правен извод.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като в частта за оспорване, счита, че вещото лице е посочило нормативен текст, а не е извело правни изводи.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Исковата молба на „******“ЕООД е подадена от надлежна страна, юридическо лице по смисъла на чл.63, ал.3 във връзка с чл.64, ал.1, т.3 във връзка с чл.63, ал.2 във връзка с чл.116, ал.2 от Търговски закон и е легитимирано да предявява искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка чл.203, ал.1 от АПК.

Искът е предявен срещу надлежен ответник – Община Пловдив, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на основание чл.205 от АПК.

Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. В случая той е предявен по седалище на дружеството и е териториално и местно подсъден на Административен съд Пловдив.

Съгласно чл.203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Чл.1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Условие за допустимост на иска (чл.204, ал.1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. Няма спор, че Заповед № 21ОА-1923/16.07.2021г. на кмета на Община Пловдив е отменена с Решение № 338/20.03.2023г. по адм.д. № 2482/2021г. на Административен съд Пловдив, поправено с Решение № 815/03.05.2023г., оставено в сила с Решение № 10766/07.11.2023г. по адм.д. № 6408/2023г. на Върховен административен съд. Заповед № 23ОА-3087/29.11.2023г. на кмета на Община Пловдив, е отменена с Определение № 1246/07.02.2024г. по адм.д. № 3070/2023г. на Административен съд Пловдив. Частната жалба срещу това определение е оставена без разглеждане с Определение № 2126/05.03.2024г. по адм.д. № 4020/2024г на ВАС. Твърди се от ищеца, че незаконосъобразно административният орган, вместо да изпълни влезлите в сила съдебни решения и да се произнесе по същество с акт, той не го е направил и това, ведно с незаконосъобразните заповеди, е в причинно-следствена връзка с понесените имуществени вреди.

Непроизнасянето от страна на административния орган след дадени от съда задължителни указания представлява неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Последното обосновава административнонаказателната отговорност на административния орган по реда на чл. 304 и сл. АПК. В съдебната практика на Върховен административен съд се приема, че въпреки възможността за ангажиране на дисциплинарната отговорност на административния орган по реда на чл. 304 от АПК, лицето може да претендира репатриране на щетите, произтекли от незаконосъобразното поведение на административния орган (в този смисъл е Определение № 6246 от 22.05.2024 г. по адм. д. № 5166/2024 г. на Върховен административен съд).

С оглед на горното съдът приема, че искът на дружеството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим за разглеждане.

Искът е предявен с твърдение, че имуществените вреди са причинени едновременно от двете отменени като незаконосъобразни заповеди и поведението на административния орган след влизане в сила на съдебните актове.

Безспорно са налице отменени като незаконосъобразни Заповед № 21ОА-1923/16.07.2021г. и Заповед № 23ОА-3087/29.11.2023г. на кмета на Община Пловдив, поради което следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл.1 ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на длъжностно лице – кмет на Община Пловдив, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен административен акт.

По отношение на твърдяното незаконосъобразно бездействие от кмет на Община Пловдив за издаване на акт по същество в изпълнение на съдебните решения и определения, съдът счита, че съобразявайки се с чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК и чл. 297 от ГПК е задължен да приеме влязлото в сила Решение № 11258/20.12.2024г. по адм.д. № 1738/2024г. на Административен Пловдив, с което е установено незаконосъобразно бездействие на кмета на Община Пловдив по изпълнение на съдебните актове и съответно кметът е задължен от съда да издаде ИАА – заповед за одобрение на внесен проект за изменение на ПУП – ПРЗ и РУП за част от кв. 81 по плана на Централна градска част, гр. Пловдив, касаещ ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Пловдив в 30 дневен срок. Съдът следва да се съобрази със силата на пресъдено нещо на този съдебен акт.

В конкретния случай, се твърди, че е претърпяна имуществена вреда от незаконосъобразните актове и бездействие, изразяваща се в заплатено в двоен размер капаро – като втория размер от 100000 лева е имуществената вреда, която дружеството твърди да е претърпяло.

Имуществените вреди по принцип представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба, е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т. е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо.

Съдът намира за доказано, че между „******“ЕООД и „******“ЕООД е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на имот от 01.12.2023г., при което е заплатено от купувача на „******“ЕООД капаро в размер на 100000 лева. След като не се е сключил окончателен договор между дружествата, на 25.06.2024г. по сметка на купувача е постъпил превод в размер на 200000 лева – двоен размер на капарото. ССчЕ дава информация, че преводите на сумите са били осъществени, съответно отразени по счетоводните записвания. „******“ЕООД е намалило своето имущество със 100000 лева, след като е върнал капарото на „******“ЕООД от 100000 лева и е превел и двоен размер на същото – тоест още 100000 лева, тъй като не е сключил окончателен договор, както е уговорено в предварителния договор между страните. Имуществената вреда, която е понесъл ищецът, представлява разликата между даденото му при сключване на предварителния договор капаро (от 100000 лева) и онова, което е върнал на купувачите, поради неизпълнение на условията за сключване на окончателен договор (200000 лева). Това произтича от характера на задатъка (капаро) като доказателство, че е сключен договор и обезпечение на неговото изпълнение (чл.93, ал.1 от ЗЗД).

Административен съд Пловдив счита, че по делото не се доказва осъществяването на последната от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – наличието на пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между претендираните от „*****“ЕООД вреди и отменените като незаконосъобразни Заповед № 21ОА-1923/16.07.2021г. и Заповед № 23ОА-3087/29.11.2023г на кмета на Община Пловдив, и бездействието му за издаване на заповед за одобряване изменение на ПУП.

Не се доказват претърпени имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отменен незаконосъобразен акт на кмет на Община Пловдив или от негово незаконосъобразно бездействие. Аргументите са следните:

След отмяна на Заповед № 21ОА-1923/16.07.2021г. на кмета на Община Пловдив и постановяване на Решение № 10766/07.11.2023г. на ВАС по адм.д. № 6408/2023г. преписката е върната на органа и е следвало да бъде разгледано заявлението на „******“ЕООД с вх. № 21Ф-3400/17.05.2021г. за процедиране изменение на ПУП-ПРЗ. По изпълнението на съдебните решения административното производство по заявлението на дружеството е спряно и е издадена другата Заповед № 23ОА-3087/29.11.2023г. на кмета на Община Пловдив, която отново е оспорена от ищеца пред Административен съд Пловдив. Същевременно 2 дни след издаването й(на 01.12.2023г.) ищецът сключва предварителен договор за покупко-продажба на имот с ИД № 56784.521.1439 по КККР на гр. Пловдив. В него той се задължава да прехвърли собствеността на имота си на „*****“ЕООД, като е договорено условие имотът да е с удостоверение за тежести за 10 години назад и с изменен ПУП със заповед на кмета. Същевременно на дружеството му е известно, че има заповед за спиране на административното производство по процедиране на ПУП и че ще упражни правото си на оспорване пред съд. След произнасяне на съда по оспорване на заповедта за спиране с Определение № 1246/07.02.2024г. по адм.д. № 3070/2023г., административното производство отново е пред кмета на Община Пловдив, който е дал срок за отстраняване на нередовности в 8-месечен срок, чрез разглеждане от помощен орган – ЕСУТ при Община Пловдив, което отново е известно на ищеца от 02.04.2024г. С платежно нареждане са преведени 100000 лева капаро и 100000 лева двоен размер на „*****“ЕООД(които се търсят като обезщетение за имуществени вреди в настоящото съдебно производство). С молбата с вх. № от 29.07.2024г. до кмет на Община Пловдив (л.168) „*****“ЕООД заявява искане към кмета на Община Пловдив за изпълнение на съдебните решения по адм. д. № 2482/2021г. и адм.д. № 3070/2023г. на Административен съд Пловдив. „******“ЕООД е подало възражение с вх. № 21Ф-3400-8 от 27.11.2024г. до главния архитект, че преписката следва да не е пред ЕСУТ, а да се разгледа от кмет на Община Пловдив, с оглед указанията на съда. Последвало е произнасяне на Административен съд Пловдив по оспореното бездействие на кмета на Община Пловдив да издаде заповед за одобрение изменение на ПУП с Решение № 11258/20.12.2024г. по адм.д. № 1738/2024г.

По своя характер договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях(чл.8 от ЗЗД). В случая с предварителния договор от 01.12.2023г. „*****“ЕООД се е съгласил по собствена воля да продаде имота си с ИД 56784.521.1439 по КККР на гр. Пловдив, като е уговорено условие да представи удостоверение за тежести за предходните 10 години и заповед на кмета на Община Пловдив за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП. Този договор е сключен два дни, след като е издадена заповед за спиране на административното производство именно по процедирането на ПУП за процесния имот и при ясното съзнаване от страна на дружеството за конкретните характеристики на това производството. Дори и да беше издадена заповед от тази категория, то тя подлежи на обжалване както от самия адресат, така и от заинтересовани страни. Не е ясно кога щеше да се стабилизира евентуално издаденият административен акт по изпълнение на съдебните решения, дори да беше издаден. В случая твърдените имуществени вреди от върнат двоен размер на капаро, представляващи неустойки по сключения предварителен договор, са резултат от необмисленото и ненавременно влизане на дружеството в договорни отношение по повод имот, с още несъществуваща заповед за нов ПУП. Не се установява предвиденият срок за сключване на окончателен договор(доброволно уговорен) да е съобразен с необходимите условия за издаване на заповед за одобрение изменение на ПУП-ПРЗ и РУП. Предвид необосноваността на заложените (доброволно приети от ищеца) в предварителния договор за покупко-продажба срокове за сключване на окончателен договор, както и условията за заповед за нов ПУП за имота и удостоверение за тежести, недоказани остават и претендираните от ищеца имуществени вреди в причинно-следствена връзка с отменените заповеди на кмета на общината и бездействието му по издаване на заповед за одобрение проект за изменение на ПУП-ПРЗ за имота(предмет на договора). Към момента на сключване на договора липсва сигурност за времето, което е необходимо за урегулиране на имота според заявлението от 17.05.2021г. От друга страна по делото липсва доказателство, че за имота е набавено удостоверение за тежести за предходните 10 години, което е другото условие за сключването му. Тоест не се доказва от ищеца в настоящото производство(пълно и главно), че предварителният договор не е довел до окончателен именно от незаконосъобразните административни актове и бездействие. За съда това е в резултат от встъпването на ищеца в конкретните договорни отношения. В предварителния договор липсва клауза, която да разяснява, какво е бъдещото изменение на ПУП-ПРЗ – вписано е единствено, че е по проекта по заявлението от 17.05.2021г. Тези задължения на настоящия ищец(продавач) е следвало да бъдат съобразени с продължителността на процедурите по допускане и последващо одобрение на изменение на ПУП-ПРЗ. Това са административноправни отношения между дружеството и административния орган, но несъмнено засягат и права на лица по чл. 131 от ЗУТ, като обичайната житейска логика предполага, че изискват време за реализиране и изпълнение. Поставеният доброволно и договорено като срок за сключване на окончателен договор от самите страни следва да се осъзнава, съответно да се предполага, че с уговорения срок страната сама се поставя в положение на неизпълнение на договорените условия. От там и вероятността да се постави в риск неговото изпълнение не е единствено от действията на кмета на Община Пловдив по издаване на акт след съдебни решения, а от самото поведение на дружеството. Докато се стигне до влязла в сила заповед за одобрение проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП, освен подадено заявление, следва да има евентуално депозиране на необходимите документи от дружеството-ищец и последващи фази на одобрение, което прекъсва пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между развалянето на договора, съответно-търпенето на имуществени вреди от незаконосъобразно издадените заповеди и непроизнасянето на кмета на общината по заявлението от 17.05.2021г.

При така установеното, няма как да се приеме наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между постановените незаконосъобразни заповеди и бездействие на кмета на Община Пловдив и настъпилия вредоносен резултат – заплатен задатък – двоен размер на капаро по предварителен договор от 01.12.2023г.

По изложените съображения съдът счита, че не са налице предпоставките, обосноваващи ангажиране отговорността на Община Пловдив, поради което исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

С оглед изхода на производството, основателно е искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски, а именно - 300 лв., представляващи внесена сума за възнаграждение на вещо лице.

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 във връзка с чл.203 от АПК, Административен съд – Пловдив, XVI състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „****“ЕООД, с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], против Община Пловдив, иск за реализиране на отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетение в размер на 100000 лева за имуществени вреди от незаконосъобразни актове на кмета на Община Пловдив – Заповед № 21ОА-1923/16.07.2021г. и Заповед № 23ОА-3087/29.11.2023г.(отменени със съдебни решения) и бездействието му за издаване на заповед за одобряване изменение на ПУП-ПРЗ.

ОСЪЖДА „****“ЕООД, с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], представлявано от управител Д. С., да заплати на Община Пловдив направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.