№ 1210
гр. Варна, 25.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100500622 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 сл. ГПК.
С решение №1933/05.12.2021г., постановено по гр. дело № 6122/2021г.,
ВРС на основание чл.143, ал.3 от КТ вр. с чл.211 от ЗМВР, е осъдил ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО
"-МВР ДА ЗАПЛАТИ на Д. АТ. ЛЮБЧ. ЕГН **********, сумата от
1458,35лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от ищеца в размер на 185,06 часа, за периода от
01.04 2018г. - 30.06.2020г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху
присъдената лихва на осн. чл.86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на завеждане на
иска -27.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
както и сумата 244,29лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за
забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в
периода от 01.04.2018г. до 30.06.2020г. извънреден труд, изчислени, считано
от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до
26.04.2021г., като е ОТХВЪРЛИЛ иска за главница за разликата над 1458,35
лева до предявения размер от 1611,45 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца, в
размер на 22,00 часа за периода 01.01.2018г. -01.03.2018г. и иска за
обезщетение за забава за разликата над 244,29 лева до предявения размер от
290,74 лева, като неоснователни.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 50553/10.12.2021г. от Диан Л. срещу
решението, в ЧАСТТА му, с която е отхвърлена претенцията му за периода
януари – март 2018г. поради изтекла погасителна давност. Счита решението в
тази част за незаконосъобразно и неправилно, тъй като изводът на съда, че
1
възнаграждението за този период е изискуемо в края на м. март е неправилен.
Твърди, че сроковете за плащане на дължимите възнаграждение съобразно чл.
33, ал.1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. се определят в месеци, а не в
конкретни дати, поради което и давностният срок започва да тече от началото
на месеца, следващ този, за който задължението е следвало да бъде платено.
Излага, че претендираното от тях заплащане за периода януари –март 2018г. е
следвало да бъде извършено през м. април 2018г., предвид което давностният
срок съобразно цитираната наредба е започнал да тече от 01.05.2018г.
Исковата молба е депозирана в съда през април 2021г., с оглед на което
тригодишният давностен срок е бил прекъснат. По изложените съображения
моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част,
като на негово място бъде постановено друго, с което искът му бъде уважен за
периода януари – март 2018г., като му бъде присъдена и законната лихва,
считано от датата на исковата молба. Претендира се и присъждане на
съдебно-деловодни разноски. Във въззивната жалба не се съдържат
доказателствени искания.
Чрез депозирания писмен отговор, Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението" - МВР, оспорва основателността на
въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а първ.
решение –потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат
присъдени направените по делото разноски. Счита, че релевантните за спора
факти са правилно установени, а изводите на съда са законосъобразни.
Излага, че тригодишният давностен срок за вземанията, дължими за първото
тримесечие е бил изтекъл към датата на подаване на исковата молба в съда –
27.04.2021г., поради което претенцията за този период законосъобразно е
била отхвърлена като неоснователна. Доказателствени искания не са
направени.
Постъпила е и въззивна ЖАЛБА вх. №53930/29.12.2021Г. от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" – МВР,
представлявана от директора главен комисар Николай Николов, срещу
решение №1933/05.12.2021г. в частта му, с която ГДПБЗН е осъдена да
заплати сумата в размер на 1458.35 лева, представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца
в размер на 185,06 часа, за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2020 г. и сумата
от 244,29 представляваща обезщетение за забавено плащане за същия период.
Жалбоподателят счита решението за необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено, като на негово
място бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени
изцяло. Излага, че решението е постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните
работи. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е допуснал
субсидиарното прилагане на Наредбата за структурата и организацията на
2
работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г. Не споделя
извода на съда, че при липса на норма, която да съответства на чл.31, ал.2 от
отменена Наредба 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 1,143 е налице празнота в нормативната уредба поради
което е приложима Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. Счита, че е налице специална нормативна уредба по отношение
отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което не може да
намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ (общото гражданско
законодателство). Твърди, че извънреден труд би бил налице само ако
работниците и служителите действително работят извън установеното за тях
работно време. Следователно превръщането на нощните часове в дневни,
съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а
не за заплащане на извънреден труд. В този смисъл изводът на
първоинстанционният съд е необоснован и неправилен. На следващо място
излага, че не са изследвани действащите правни норми. Твърди, че чл.187 от
ЗМВР допуска 8 часовият работен ден и за нощен труд на държавните
служители в МВР, като запазва основното и общото с работниците и
служителите в областта на работното време - 5 дневна работна седмица и
нейната обща 40 часова продължителност и по чл.187 и чл.179 ЗМВР. В този
смисъл, счита, че претенцията е следвало да бъде напълно отхвърлена. На
следващо място се твърди, че първ. съд не е обсъдил по никакъв начин
спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в
МВР, за които са предвидени редица компенсаторни механизми. От друга
страна счита, че положеният нощен труд не следва да се преобразува в
извънреден такъв по смисъла на КТ и НСОРЗ, поради липсата на кумулативно
предвидените предпоставки на КТ за увеличението на положеният труд с
посоченият от ищеца коефициент по реда на чл.9 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. По изложените съображения моли
обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, като му бъдат присъдени направените пред двете
инстанции разноски. В случай, че другата страна се ползва от правна помощ в
съдебно заседание и не са представени доказателства за реално заплащане на
адвокатско възнаграждение, моли такова да не се присъжда. В условие на
евентуалност прави възражение за прекомерност на договореното адв.
Възнаграждение в случай, че то надвишават минималния размер. Отправя и
особено искане към съда, а именно на осн. Чл. 633 ГПК вр. Чл. 631, ал.1, изр.1
ГПК да бъде спряно настоящото производство до произнасяне на СЕС по
преюдициално запитване, отправено от РС Луковит, по което е образувано
дело С-626/20 на СЕС. Във въззивната жалба не са направени доказателствени
искания.
Съдът, като взе предвид, че жалбите са подадени в срок, срещу акт,
който подлежи на обжалване, изхождат от легитимна страна или надлежно
упълномощен неин процесуален представител и отговарят на изискванията
чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, намира, че производството по делото
3
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Искането за спиране на производството по настоящото дело на осн.
чл.631 ГПК следва да се остави без уважение, тъй като СЕС се е с решение от
24.02.2021г. по дело С-262/20. Отделно от това, следва да се отбележи, че
настоящият състав не счита, че поставените пред СЕС въпроси са от
преюдициално значение за правилното разрешаване на настоящия спор.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№50553/10.12.2021г. от Диан Л. срещу решение №1933/05.12.2021г.,
постановено по гр. дело № 6122/2021г. в ЧАСТТА му, с която е
отхвърлена претенцията му за главница за разликата над 1458,35 лева до
предявения размер от 1611,45 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца, в
размер на 22,00 часа за периода 01.01.2018г. -01.03.2018г. и иска за
обезщетение за забава за разликата над 244,29 лева до предявения размер
от 290,74 лева.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№53930/29.12.2021г. на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението" – МВР, представлявана от директора главен комисар
Николай Николов, срещу решение №1933/05.12.2021г. в частта му, с
която ГДПБЗН е осъдена да заплати сумата в размер на 1458.35 лева,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд от ищеца в размер на 185,06 часа, за периода от
01.04.2018 г. до 30.06.2020 г. и сумата от 244,29 представляваща
обезщетение за забавено плащане за същия период.
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з. на 27.04.2021г. от 09.30
часа, за която дата и час да е призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4