Решение по дело №427/2024 на Административен съд - Шумен

Съдебното производство е образувано по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.27а ал.1- ал.5 от Закона за закрила на детето /ЗЗДетето/.

Образувано е по жалба с вх. № ДА01-2512/28.10.2024г. на А. Н. Д. от [населено място], представляван от адв.И. Д. от ШАК против Заповед № ЗД/Д-Н-НП-060/04.10.2024г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], с която е било настанено временно детето Г. А. Д. в ЦНСТДБУ- [населено място] при условията на чл.27 ал.1, във връзка с чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗДетето. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателя счита, че заповедта е незаконосъобразна, поради нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на закона. Заповедта е бланкетна и без изложени мотиви, както и не му е връчен социален доклад. Твърди, че не са налице предпоставките, на основание на които е било настанено на детето, понеже родителят- баща не се намира в трайна невъзможност да го отглежда и това обстоятелство не е изследвано от административния орган преди постановяване на заповедта. Излага обстоятелства във връзка с възможност за реинтеграция на детето като лично жилище, постоянни трудови доходи, посещение на програма за развитие на родителски капацитет, непрекъснат контакт с детето по телефон и срещи. Направено е искане съдът да отмени в цялост оспорения административен акт. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, като поддържа жалбата и искането за отмяна на Заповедта и сочи доказателства, които бяха допуснати от съда.

Ответникът– Директор на Дирекция „Социално подпомагане“- [населено място], се явява лично в открито съдебно заседание и изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена. Представя допълнителни доказателства относно настаняване на детето по съдебен ред ЦНСТДБУ- [населено място] през 2023г. и депозирана искова молба за ново настаняване пред РС- Н. П. въз основа на оспорената заповед.

Шуменският административен съд като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Д. Г. А. Д. е на единадесет години, с майка, която е починала пред две години и баща- жалбоподателят А. Д.. Родителите били разделени, като майката упражнявала родителските права и отглеждала Г. и нейните по-малки братя- А. и Ж. с помощта на своя баща. След смъртта на майката, по спешност предвид риск за живота и здравето на детето, то е изведено от семейството и е настанено в ЦНСТДБУ- [населено място] първоначално със Заповед № ЗД/Д-Н-НП-016/26.04.2023г., а впоследствие с Решение №235/20.09.2023г. на РС-Н. П. по съдебен ред за срок от една година. Г. е ученичка в 6-ти клас в ОУ в [населено място], като редовно посещава учебни занятия, има артистични заложби и спортува. Детето е насочено към ЦОП Н. П. за ползване на социална услуга- „Информиране и консултиране, работа с психолог и социален работник“ с цел изграждане на емоционална връзка с бащата. На родителя е изготвен график за срещи с трите деца, който се установи, че той спазва, но Г. не желае осъществяването им и отказала да гостува в неговия дом през месец октомври 2024г. Бащата също е насочен към ползване на социална услуга при ЦОП- „Информиране и консултиране за ефективно родителстване“, в която участва от 16.08.2024г.

Предвид изтичащия едногодишен срок на настаняването на детето по съдебен ред, била издадена Заповед № ЗД/Д-Н-НП-060/04.10.2024г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], с която е било настанено временно детето Г. А. Д. в ЦНСТДБУ- [населено място], при условията на чл.27 ал.1, във връзка с чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗД. На 04.11.2024г. е депозирана искова молба от АСП Дирекция „Социално подпомагане“- Н. П., на основание чл.28 от ЗЗДетето, в която се моли детето да бъде настанено в центъра за една година пред компетентния Районен съд- Нови Пазар по съдебен ред.

Към административната преписка и жалбата са представени съдебни решения, социален доклад, график на срещи, жалби от бащата и др. писмени доказателства, от които се установява безспорно, че за детето Г. са били полагани грижи в семейна среда до смъртта на майка, в които бащата не е участвал, поради което липсва съществуваща емоционална връзка между родител и дете. Видно от мотивите на съда, съдържащи се в Решение № 278/25.09.2024г. по гр.д.№1237/2023г. на РС- Нови Пазар, постановено по молба от жалбоподателя по реда на чл.30 ал.1 от ЗЗД за прекратяване на настаняването на детето в центъра, проблем при родителския капацитет на бащата представлява системната злоупотреба с алкохол. С решението си съдът е отхвърлил молбата на бащата, като е изслушал детето в Синя стая в „Зона заКрила“ в [населено място]. По настоящото дело не беше изготвена справка относно родителския капацитет на бащата, изискана от съда, предвид липсата на процесуално време при настоящото бързо съдебно производство, но капацитетът му е оценен в част трета на Социалния доклад от 04.10.2024. Видно от приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер] том 5 рег.№ 2842 н.д.№ 608/2015г., бащата е собственик на къща в [населено място].

На основание чл.15 ал.1 от ЗЗД, като съобрази, че по отношение на детето предстои разпит пред съд в хода на образуваното исково производство пред Районен съд- Нови Пазар, съдът прие, че изслушване на Г. по настоящото дело би представлявало действие във вреда на нейните интереси, понеже две явявания пред съд в рамките месец на малолетно дете, предхождано от изслушване в Синята стая преди няколко седмици, представляват психическо въздействие неблагоприятно за детето.

Писмените доказателства се подкрепят от разпита на свидетелите, допуснати служебно от съда и поискани от двете страни, които по своята същност не са противоречиви и следва да се кредитират с доверие. Социалният работник М.Д., изготвила социалния доклад по делото, свидетелства, че детето се чувства добре в центъра, работи се по заздравяване връзката между нея и единствения родител, но Г. не го нарича татко и е отказала гостуване в неговия дом. Бащата разполага с жилище с добри социално- битови условия в [населено място], няма реална подкрепа при отглеждане на децата от роднини и към настоящия момент не е в интерес на детето да бъде реинтегрирано в семейството на родителя. Свидетелят В. И., която е ръководител на центъра, в който се оглеждат Г. и братята ѝ, свидетелства, че детето споделя предимно с нея и е отказала да гостува на баща си през октомври, защото не искала да присъства на скандали, като отношенията към баща ѝ са резервирани. На последната среща по график, бащата дошъл в центъра, придружен от бабата на Г. по бащина линия- св.Т. Д., но Г. категорично отказала да излезе и да ги види. Бабата на детето свидетелства, че е в готовност да оказва помощ при отглеждането на децата, понеже бащата работи нощна смяна. Също така посочва, че се грижи за съпруг в тежко здравословно състояние и не живее в [населено място], а в съседно село. Св.Д. К. е сестра на майката на детето и свидетелства, че вижда децата веднъж месечно, като ги взима при себе си в [населено място], през което време има наблюдения върху поведението на Г.. Разказва, че детето не отговаря на обажданията на баща си по телефона. От както се намира в центъра, Г. е спокойна, отличничка в училище, с добър външен вид и спортува баскетбол. Св. К.С., допуснат служебно от съда, осъществява психологическото консултиране на детето след дадено направление от ДСП- Нови Пазар. Свидетелства, че още не са минали три месеца от началото на услугата и смята, че между дете и родител няма емоционална връзка и по-скоро се работи за изграждане на такава, а не за стабилизиране. До кончината на майката бащата не е участвал в отглеждането на децата и най- значимият възрастен човек в живота на Г. е директорката на центъра- св.В. И..

Съдът приема от правна страна следното: Предмет на оспорване е индивидуален административен акт- Заповед № ЗД/Д-Н-НП-060/04.10.2024г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], с която е било настанено временно детето Г. А. Д. в ЦНСТДБУ- [населено място]. Актът е оспорен от бащата А. Н. Д., който е надлежната страна с право и интерес от обжалване. Видно от самата Заповед, същата е съобщена на жалбоподателя на 10.10.2024г., поради което жалбата, подадена на 24.10.2024г., се явява депозирана в срок и същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

При извършения контрол за валидност на оспорената заповед съдът констатира, че същата е издадена от Директора на ДСП- Нови Пазар, разполагащ с териториална и материална компетентност. Съгласно чл.27 ал.1 и ал.2 от ЗЗДетето, настаняването на дете в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като в едномесечен срок от издаването на заповедта дирекция "Социално подпомагане" прави искане до районния съд. В случая настаняването е осъществено със Заповед на Директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, който в процесния казус е в [населено място]. Районният съд в [населено място] е бил сезиран с искова молба за настаняване по съдебен ред вх.№ 7960, депозирана на датата на последното съдебно заседание по настоящото дело.

Заповедта е в писмена форма и съдържа посочване на правното основание, от което административният орган черпи правомощието да се произнесе, а именно разпоредбата на чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗДетето, съгласно която може да бъде настанено извън семейството дете чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Конкретното проявление на трайната невъзможност за отглеждане в семейството на бащата се изразява в приетото от органа обстоятелство, че детето е било изведено спешно от семейната среда в дома на бащата, налице е невъзможност за реинтеграция в биологичното семейство, като в ЦНСТДБУ Каспичан за Г. се полагат качествени грижи. С оглед изложеното, съдът приема, че обжалваният акт отговаря на изискванията на ЗЗДетето и е издаден при спазване на установената форма.

Административният акт е издаден при спазване на административно производствените правила. До произнасяне на съда, след изтичане на срока на съдебното настаняване, Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване детето по административен ред. Горното мотивира извода, че в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Обжалваната заповед е в съответствие с целта на закона. Законът за закрила на детето регламентира специфични обществени отношения, при които интересите на децата са от водещо значение. Съгласно чл.1 ал.1 от ЗЗД, този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето. Според чл.1 ал.2 от ЗЗД, държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Съгласно т.1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, висшите интереси на детето са с преоритет при всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Чл.10 ал.1 от ЗЗДетето, прогласява правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Нормата на чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗДетето е диспозитивна по своя характер, като чрез нея законодателят регламентира правна възможност, като предоставя на административния орган да извърши преценка за всеки конкретен случай дали е налице трайна невъзможност на родителите на детето да го отглеждат и дали настаняването му извън семейството е в интерес на детето. В административната преписка и събраните допълнително доказателства в настоящия казус, се съдържат множество данни, че бащата има желание да отглежда детето, като е създал материална среда подходяща за целта- същият притежава собствено жилище и има трудови доходи.

От правно значение в случая е само и единствено дали мярката, изразяваща се настаняването на детето в услуга за резидентна грижа, осигурява най-добрия интерес на детето. Съгласно § 1 т.5 от Закона за закрила на детето "най-добър интерес на детето" е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето. В настоящия казус се касае фактически за продължаване на една вече предприета мярка на закрила, съответно следва да се преценят и предпоставките на евентуална отмяна на настаняването извън семейството, съобразно чл.29 т.6 от ЗЗДетето, които са наличие на промяна в обстоятелствата, свързани с детето и това да е в негов интерес. Кумулативното установяване на тези два факта по аргумент от чл.30 ал.2 от Закона за закрила на детето предпоставят настъпила промяна в мярката за закрила на детето. Оспорената в настоящото съдебно производство Заповед съдържа обосноваване на тези релевантни факти от фактическа и правна страна, като преценката на административния орган е, че същите не са налице.

По делото е установено към правнозначимия момент на издаване на оспорваната заповед, както и към датата на приключване на съдебното дирене по делото, че са налице данни за пълна липса на емоционална връзка на детето Г. към нейния баща. По създаване на отношения на привързаност между родител и дете се работи с участието на психолог, като участието на бащата в процеса е активно, но с оглед на всички данни, съдът намира, че процесът на изграждане на емоционална връзка се намира на много ранен етап. Поради което, с издаването на процесната заповед за настаняването на детето отново в центъра, където живее и се чувства добре, целта на закона е била реализирана.

С оглед изложените съображения съдът счита, че Заповед № ЗД/Д-Н-НП-060/04.10.2024г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], е издадена от компетентен орган съобразно неговите правомощия, в установената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Оспорваният административен акт, е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона. По изложените съображения съдът намира, че издадената заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А. Н. Д. с [ЕГН] от [населено място], [улица], против Заповед № ЗД/Д-Н-НП-060/04.10.2024г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], с която е било настанено временно детето Г. А. Д. в ЦНСТДБУ- [населено място] при условията на чл.27 ал.1, във връзка с чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗД.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.