О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453 гр. Стара Загора 04.07.2022
год.
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет
и втора година, шести състав:
Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ
при участието на
секретаря................................, като разгледа адм. дело №405 по
описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано
е по жалба на Г.П.Г.
*** против Решение №711 от 26.05.2022 год. на Общински съвет Казанлък по
протокол №39 от същата дата, с което решение за изработването на проект за
Подробен устройствен план – план за регулация за земите от пояс I на СОЗ на
сондаж №К-2 /разположен в ПИ с идентификатор 35167.99.743 по КККР на землището
на гр. Казанлък/ и на сондаж №К-6 /разположен в ПИ с идентификатор 35167.119.370
на КККР на гр. Казанлък/ и двата от находище на минерална вода „Овощник“ и на
парцеларен план за осигуряване на транспортен достъп до тези сондажи и за
разполагане на съоръжения от водопреносната мрежа за минерална вода и подземни
кабели за захранване.
Съдът, като обсъди
представените по делото доказателства, и въз основа на извършена проверка на
допустимостта и законосъобразността на обжалваното решение, намира, че жалбата
е недопустима, поради липсата на правен интерес у жалбоподателят.
Правото на жалба възниква
и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки,
които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от
тези процесуални предпоставки /по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК / от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, е
наличието на правен интерес от
оспорването.
С разпореждане от 20.06.2022
год. бе указано на жалбоподателят да обоснове правният си интерес, като
представи доказателства, че е ззаинтересовано лице по смисъла на чл.131 от ЗУТ
и да заплати държавна такса. В указаният от съда срок, е постъпил отговор на Г.П.Г.,
към който е приложена квитанция за платена държавна такса и са изложени
подробни аргументи за наличието на правен интерес, които съдът намира за
неоснователни.
Съображенията за това са
следните:
Видно от представените
писмени доказателства, имота по отношение на който е взето решението на
Общински съвет Казанлък, представлява общинска собственост.
Жалбата
е подадена от Г.П.Г., който изрично заявява, че не е заинтересовано лице по
смисъла на чл.131 от ЗУТ, а правния му интерес се обосновава от това, че се
разходва публични общински средства.
Така изложените
съображения не предполагат правен интерес у жалбоподателят от оспорването на
процесното решение. Следва да се отбележи, че като правно основание за приемане
на решението са посочените разпоредби от ЗУТ, поради което и наличието на
правен интерес от неговото оспорване се определя по реда на чл.131 от ЗУТ. Като
правно основание за приемането му не са посочени каквито и да е било разпоредби
от Закона за публичните финанси, в който закон е регламентиран реда за
приемането, респективно изменението на общинския бюджет, както и приемането на
неговото изпълнение. Безспорно е, че в случая е вероятно да се разходват
някакви публични финанси, доколкото в полза на Община Казанлък е постановено
предоставянето за срок от 25 години безвъзмездно управление и ползване на
находището на минерална вода – изключителна държавна собственост от приложение
№2 на Закона за водите „Овощник“, с. Овощник, община Казанлък, област Стара
Загора. Тези средства обаче вероятно са заложени в приетият бюджет на Община
Казанлък за 2022 год., като размера на тези разходвани средства ще се включат и
в решението за приемането на изпълнението на този бюджет. Именно тези решения
ще подлежат на съдебен контрол, но не и всяко едно решение на Общинския съвет,
което предполага разходването на общински средства и което не е прието на
основание Закона за публичните финанси и въз основа на правомощия, делегирани
от този закон. В зависимост от правното основание за приемането на решението и
с оглед конкретно установеното засягане на права и интереси на гражданите, ще
се определи и кръгът от лица, имащи правен интерес от такова оспорване.
Доколкото в конкретния случай приемането на решението е въз основа на
делегираните от Закона за устройство на територията правомощия на Общинския
съвет, то наличието на правен интерес от неговото оспорване следва да се
преценя в светлината на чл.131 от същия закон.
Липсата на правомерна и
лична заинтересованост обуславя недопустимостта на жалбата. Закона не дава
възможност да се обжалва един индивидуален административен акт, в случая когато
няма правен интерес. Наличието на правен интерес по смисъла на чл.159, т. 4 АПК
е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за
разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен
случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия.
С оглед на гореизложеното и
липсата на негативни последици за жалбоподателят, следващи от оспореното решение,
съдът намира, че за Г.П.Г. липсва правен интерес от оспорването на заповедта.
Действително, по силата на
общата клауза на чл. 120, ал. 2 КРБ е допусната обжалваемост пред съдилищата на
всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на
граждани и юридически лица, освен изключените със закон. В тази връзка,
задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което
го атакува, като елементът „засягане“ е предпоставка за възникване на
процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл.120,
ал.2 от КРБ „засегнати“ в процесуалноправен аспект са онези лица, които са
носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в
чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочния административен акт. В
този смисъл негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в:
прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на
нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на
невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда
издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното
обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни
последици, респ. - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни
правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на
процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на
жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат
с акта. При положение, че оспореното решение на Общински съвет Казанлък, не
рефлектира негативно и пряко в правната сфера на жалбоподателят, то за него не
възниква процесуалното право на оспорване.
С оглед гореизложеното,
жалбата като подадена от лице, нямащо правен интерес от оспорването, се явява
процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане,
а производството по делото прекратено.
По
тези съображения и на основание чл.159, т.4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.П.Г. ***
против Решение №711 от 26.05.2022 год. на Общински съвет Казанлък по протокол №39
от същата дата, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело №405/2022 год.
по описа на Административен съд Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Препис от определението да
се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: