Решение по дело №539/2017 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. С., 23.01.2018 г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                              ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 539 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 97 от 16.06.2017 г., постановено по гр. д. № 71/2017 г. на Районен съд – гр. Елин Пелин, е отхвърлен предявения от „Т.С.” ЕАД срещу Д.Г.К. иск за установяване съществуването на вземане на „Т.С.” ЕАД по заповед за изпълнение на парично задължение № 685/16.11.2016 г., издадена по ч.гр.д. № 843/2016 г. на РС- гр. Елин Пелин, за сумата 521,41 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2014 г. до 30.04.2015 г., и сумата 54,71 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 31.04.2015 г. до 08.08.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

            Решението е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД с искане за неговата отмяна и постановяване на друго от въззивния съд, с което предявените искове бъдат уважени. В жалбата се излагат възражения срещу решаващия извод на първоинстанционния съд, че ответницата не е клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.

            Ответницата по жалба не е представила писмен отговор и не заявява становище по жалбата.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „С. Р.”, бл. 93, вх. А, ет. 1 /абонатен № 142608/ и че същата е ползвала доставена й от ищеца топлинна енергия в периода от м. 02.2014 г. до м. 04.2015 г. Твърди се, че в сградата – етажна собственост, не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, и за топлоснабдения имот не са изготвяни изравнителни сметки. Твърди се, че стойността на консумираната и незаплатена от ответницата топлинна енергия за посочения период е в размер на 521,41 лв., законната лихва за забава върху тази сума за периода от 31.04.2014 г. до 08.08.2016 г. е в размер на 54,71 лв., за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 843/2016 г. на РС- гр. Елин Пелин.  Отправено е искане е за установяване по отношение на ответницата, че дължи на ищеца посочените суми, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното им изплащане.

С отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете по основание и по размер. Твърди, че не дължи претендираните от ищеца суми, тъй като в посочени в исковата молба период не е ползвала топлинна енергия в жилището си, както и че не е имала достъп до него. Твърди, че от момента на закупуването на имота от нея през 2011 г., същият се владеел без правно основание от друго лице – А. В. Д., поради което претендираните суми се дължат от това лице.

Въззивният съд намира, че фактическата страна по делото е подробно и коректно установена в мотивите на първоинстанционното решение, поради което не е необходимо повторно да се описва в настоящото решение, като препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.

Въз основа на така установените по делото факти, съдът намира следното от правна страна:

          Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Така предявените установителни искове са допустими с оглед обстоятелството, че в предходно развилото се заповедно производство длъжникът – ответник по настоящото дело, е възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК и заявителят е представил в заповедното производство доказателства за предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземанията по издадената заповед за незабавно изпълнение. 

Разгледани по същество исковете са неоснователни.   

В тежест на ищеца по така предявените искове е да докаже наличието на облигационно отношение с ответника в процесния период по продажба на топлинна енергия, количеството на доставена енергия и цената й.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Според чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди са осъществява при публично известени общи условия, предложени от топлопреносното предприятие, а § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ определя като битов клиент лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради-етажна собственост, е утвърден принципа за реално доставената на границата топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от стойността на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. От тези разпоредби следва извод, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно право или на облигационно право.

В случая, ищецът, който носи доказателствената тежест за това, не доказа в процесния период, за който претендира вземане, ответницата да е била потребител на топлинна енергия по смисъла на горепосочените разпоредби. От представените от ищеца доказателства се установява само, че ответницата е собственик на имота, в който се твърди, че е доставяна топлинна енергия. Ответницата не твърди друго лице да е ползвало този имот по силата на вещно или облигационно право /ползването от друго лице без основание не попада в изключващите отговорността на собственика на имота за заплащане на доставена топлинна енергия/. Не се установява обаче от ангажираните от ищеца доказателства  в собствения на ответницата имот реално да е доставяна топлинна енергия, нито количеството и цената й. При това положение претендираното вземане е недоказано, поради което искът за неговото установяване следва да се отхвърли.

Поради съвпадането на крайния извод на настоящата инстанция за неоснователност на предявените искове с този на първоинстанционния съд, обжалваното решението следва да бъде потвърдено.

             

       Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 97 от 16.06.2017 г., постановено по гр. д. № 71/2017 г. на Районен съд – гр. Елин Пелин.

 

Решението е окончателно.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.