МОТИВИ: Производството по делото е по реда на Глава ХХIV-та от НПК.

            С обвинителен акт (Вх. № 5831/27.08.2020) РП Габрово е внесла за разглеждане в едноименния районен съд материалите по бързо полицейско производство № 1752-ЗМ-406/2020 г. на РУ Габрово, като е предявила против подсъдимия С.Г.П. обвинение за това, че на 17.08.2020 година, около 23,00 часа по улица „Николаевска” в град Габрово, при условията на повторност управлявал МПС – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с Рег. № ЕВ 63-00 ВК след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред, чрез техническо средство „Dräger Drug Test 5000” с Инв. № ARJL 0025 - престъпление чл. 343б, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

Подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт, както и че разбира същността на предявеното му обвинение. Той е декларирал изрично, че се признава за виновен по отношение на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, свързани с това обвинение, макар (заради липса на дадени обяснения при съдебното следствие) да не е коментирал самите обстоятелства във връзка с осъществяването на съответното престъпление, което се явява инкриминирано чрез него. С оглед на личните самопризнания, които са били изразени от подс. С.П. при условията на чл. 371, т. 2 от НПК в проведеното на 18.09.2020 г. съдебно заседание и откритото въз основа на тях съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII-ма от НПК, в рамките на последното съдът не е събирал доказателства във връзка с фактите, описани в обстоятелствената и диспозитивната част на внесения обвинителен акт. По тази причина при постановяване на присъдата и отговорите на въпросите, посочени в чл. 301, ал. 1 от НПК, съдът е използвал доказателствени материали, събрани при разследването по досъдебното производство, както и направените от подс. С.П. самопризнания с породените от тях правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК. Заради императивния характер на предвиденото изискване с чл. 372, ал. 2 от НПК, в рамките на състоялото се производство по НОХД № 810/2020 г. на Районен съд - Габрово интересите на същият са били отстоявани от защитник, който е бил упълномощен от него по договорен ред.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени, гласни и веществени, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с направените от страна на подс. С.П. самопризнания по отношение на обстоятелствата, изложени във внесения от Районна прокуратура - Габрово обвинителен акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Чрез Определение № 256 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 601/2018 г. на Районен съд Габрово, постановено на 14.05.2018 година и влязло в законна сила на същата дата, подсъдимия С.Г.П. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което – при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, е бил осъден на „Шест месеца лишаване от свобода” и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Осем месеца”, считано от датата за влизане на на определението в законна сила. С приложението на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода” е било отложено за срок от „Три години”, считано от нея.

Към 17.08.2020 г. подс. С.П. е бил правоспособен водач на МПС от категориите „А”, „М”, „С”, „В”, „АМ” и „Ткт”, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово. Такъв той се се явява и към настоящия момент. До тази дата той е притежавал свидетелство за правоуправление, издадено на 15.02.2011 г., което е имало срок на валидност до 02.02.2021 година. Справката на л. 5-6 от досъдебното производство сочи, че през периода, изтекъл между инкриминираната дата и момента (в средата на месец ноември 1997 година) за първоначалното придобиване от него на съответната правоспособност от категория „С”, която (според предвиденото в чл. 155, ал. 5 от ЗДвП) му е давала правото да управлява МПС от по-ниската категория „В”, същият е бил санкциониран по административен ред чрез общо три влезли в законна сила наказателни постановления за нарушения на различни норми от ЗДвП, извършени при управление на такова. От справката се установява, че освен чрез въпросните три постановления, до месец август 2020 г. П. е бил санкциониран и чрез седем броя фишове за нарушения на норми от ЗДвП, които също са били влезли в сила към инкриминираната дата.

Около 22,10 часа на 17.08.2020 г. св. И.Ф., работещ като патрулен полицай в Сектор „ОП” при РУ Габрово бил изпратен заедно с негов колега – полицейския служител С.Б. на адрес, който се намирал на булевард „Столетов” № 88 в град Габрово въз основа на подаден сигнал за нарушаване на съдебно решение (ограничителна заповед) от страна на подс. С.П.. Когато пристигнали на мястото, те не установили наличие на подобно нарушение. При проведения разговор с П., който установили пред сградата на този адрес, на полицаите им направило впечатление, че той бил в превъзбудено състояние, с неестествено разширени зеници, както и че се държал неадекватно. В близост до адреса бил паркиран и неговия автомобил – „Фолксваген Голф” с Рег. № ЕВ 63-00 ВК.

След като приключили работата по сигнала, двамата служители на реда устно разпоредили на П. да напусне района, на който се намирал посочения по-горе адрес. Тъй като при извършената проверка на самоличността му установили, че той живеел далеч от това място, те предположили, че той ще се прибере до дома си с автомобила. С оглед на това и тъй като имали опасения, че (въз основа на визуално установените от тях признаци) П. ще шофира след употреба на наркотици, подали сигнал до друг полицейски екип, в състава на който влизал св. Т.И. и полицейския служител Илиян Генков, като им съобщили и регистрационния номер на лекия автомобил.

Около 23,00 часа на 17.08.2020 г. св. Т.И. и неговия колега спрели  (чрез подаден светлинен и звуков сигнал от служебното МПС) описания по-горе лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с Рег. № ЕВ 63-00 ВК, който се движел по улица „Николаевска” в град Габрово. След спирането служителите извършили проверка, при която установили самоличността на водача, който се оказал подс. С.Г.П.. След като бил поканен, той се съгласил да се подложи на проверка за наличие на наркотици чрез техническо средство „Dräger Drug Test 5000” с Инв. № ARJL 0025. Тя приключила с положителен резултат, като уреда отчел наличието на амфетамин и метамфетамин в дадената от водача проба. Подс. С.П. не оспорил показанията на това техническо средство и заявил, че ги приема, без да поиска да се извърши допълнителна проверка чрез кръвна проба, в съответствие с указанията, отразени в подписания и получен от него медицински талон. Приложения на л. 8-9 от ДП протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, сочи, че той е отказал да даде кръв за анализ и пред медицински служители в „СО” на МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в град Габрово, където бил транспортиран от членовете на полицейския екип. На същият е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение – Серия GA, № 214464, който П. подписал и получил без да изложи възражения против неговото съдържание. Заедно със съставянето на този акт е било иззето и неговото свидетелство за правоуправление на МПС.

Предвид показанията на техническото средство и извършения на 18.08.2020 г. разпит на свидетел, при условията на чл. 356, ал. 2 от НПК в РУ Габрово е било образувано бързо полицейско производство, заведено под № 1752 ЗМ-406/2020 г. В рамките на проведеното по него разследване С.П. е привлечен в качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл. 343б, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Същото обвинение е предявено против подсъдимия и чрез обвинителния акт, въз основа на който и доказателствените материали по досъдебното производство, внесени за разглеждане в РС - Габрово, е образувано производството по настоящото НОХД № 810/2020 година. Съответната тест касета за орален тест от посоченото техническо средство „Dräger Drug Test 5000” с Инв. № ARJL 0025, която е била използвана при проверката на подсъдимият за употреба на наркотични вещества, се съхранява като веществено доказателство по него. При предявяването на последната на страните по реда на  чл. 284 от НПК в проведеното на 18.09.2020 година съдебно заседание, се установи, че съответния плик от задната корица на досъдебното производство съдържа не само тази касета, но и една празна (фабрична) опаковка от нея, която не е посочена като отделно веществено доказателство заедно със самата касета.

С оглед на данните за осъщественото престъпление, предмет на разследване по образуваното досъдебно производство, подсъдимия С.П. е бил задържан за срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР чрез Заповед с Рег. № 1752зз-211/17.08.2020 г., издадена от свидетеля Т.И.. Тя и останалите съставени във връзка с полицейското задържане писмени материали са приложени на л. 20-21 от досъдебното производство, като от тях е видно, че същото е било осъществено в 23,20 часа на 17.08.2020 година, и е продължило до 14,00 часа на 18.08.2020 година.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от подс. С.П. и неговия защитник, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от страна на подсъдимия; от съпоставката на това самопризнание със събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателствени материали (уведомително писмо за образуването му – л. 1; докладна записка, акт за установяване на административно нарушение, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества Рег. № 264р-13880 от 18.08.2020 г., справка за нарушител/водач, талон за изследване № 0008799 – л. 2-10; постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 12; протокол за разпит на обвиняем и протоколи за разпит на свидетели – л. 13-15; справка за съдимост – л. 17-18; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 19; заповед за задържане на лице с Рег. № 1752зз-211/17.08.2020 г. и декларация приложение № 1 към чл. 87, ал. 1, т. 3 – л. 20-21), както и от съхраняваното веществено доказателства, описано по-горе, всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и предмета на доказване по него.

  При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че подс. С.Г.П. е осъществил състава на престъплението по предявеното против него обвинение от обективна страна, доколкото това заключение кореспондира не само на данните в неговите обяснения, но и на тези в останалите писмени и гласни доказателствени материали, събрани в разследването по досъдебното производство. Предприетото на 17.08.2020 година управление на автомобила от него не е предмет на спор и се установява категорично от приложените доказателства. Поради това следва да се приеме, че подсъдимият е осъществил и състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК от обективна страна, тъй като приложените писмени материали и показанията на полицейски служители сочат, че той е управлявал след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, които (и техния вид) са били установени чрез резултатите от проведен тест с предназначено за тази цел техническо средство, т.е. съгласно нормативно предвидения в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. (Обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) ред. Безспорно е, че данните по отношение на тях не са получени чрез медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, а въз основа на конкретните резултатите от проведения тест с въпросното средство. Посоченото обстоятелство няма значение за изводите във връзка със съставомерността на престъплението по предявеното обвинение, тъй като такива изследвания (съобразно указаното в чл. 3а, т. 1 и т. 2 от  Наредба № 1) се явяват задължително преди всичко ако водача откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; не приеме техните показания или се намира във физическо състояние, което не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Подс. С.П. е положил подпис в приложения на л. 7 от досъдебното производство медицински талон в уверение на това, че ги приема, поради което резултатите от извършения тест с техническото средство обосновано са отчетени като доказателство за употребата на наркотици от негова страна, съгласно предвиденото в нормата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1. Квалифициращия белег по чл. 343б, ал. 4 от НК и свързаната с него повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК също са налице, тъй като от справката за съдимост е видно, че предприетото  на 17.08.2020 г. управление на автомобила е било осъществено в рамките на изпитателния срок по предходна присъда, с която той вече е бил осъден за престъпление, свързано с управление на МПС след употребата на наркотични вещества. Подс. П. е съзнавал, че управлява след употреба на такива вещества. Вследствие на това той очевидно е действал с пряк умисъл, тъй като несъмнено е осъзнавал последиците от своите действия и чрез последните е целял тяхното настъпване.

В своята пледоария по същество подсъдимият е заявил, че е предприел управлението на МПС в резултат на действия, извършени от свид. И.Ф. и полицейския служител С.Б., които са го заставили да напусне посетения от тях адрес с отправено предупреждение, че ако не го стори, това ще доведе до ангажиране на наказателната му отговорност заради евентуалното нарушаване на съдебното решение от негова страна. Тези твърдения не биха могли да се считат за доказани, тъй като не намират опора в показанията на Ф., дадени пред разследващия орган по това производство. Би следвало обаче да се има предвид обаче, че дори и да отговарят на обективната истина, те не е възможно да изключат съществуването на проявената от С.П. вина, тъй като той (в т.ч. и заради вече постановената присъда спрямо него за същото престъпление) не би могъл да не е имал съзнание за забраната да шофира, след като се е намирал под влияние на предходно употребените от него наркотични вещества. Липсата на проявена вина не би могла да се изведе и от други обстоятелства, които да водят до евентуални предположения за това, тъй като по делото няма доказателства, които да установяват, че подсъдимият страда от заболяване, което не му позволява да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си не само към настоящия момент, но и към отразената в обвинителния акт дата, на която е управлявал автомобила.

При описаната фактическа обстановка съдът прие за безспорно от правна страна, че след като около 23,00 часа на 17.08.2020 година, по улица „Николаевска” в град Габрово, при условията на повторност е управлявал МПС – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с Рег. № ЕВ 63-00 ВК след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред, чрез техническо средство „Dräger Drug Test 5000” с Инв. № ARJL 0025, подсъдимия С.Г.П. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. чл. 28, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне вида и размерите на наказанията, които следва да бъдат наложени за извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът цени: дадените обяснения от подсъдимия С.П. в рамките на воденото разследване по досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание, сочещо за проявено критично отношения към самото престъпление; затрудненото материално положение, породено от липсата на получавани от него доходи въз основа на трудово възнаграждение и друго притежавано имущество извън лекия автомобил, отразен в декларацията от л. 19 на досъдебното производство; както и по-високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление в сравнение с тази, с която се характеризират останалите случаи на такива от неговия вид, която произтичаща от съществуването не на един, а на два вида наркотични вещества, под чието въздействие той е управлявал този автомобил на инкриминираната дата.

След като извърши преценка на описаните обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината такива, които обуславят индивидуализиране на наказание към минималния размер за най-тежкото по вид от тези, посочени в нормата на чл. 343б, ал. 4 от НК, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Една година”, както и „Глоба”, определена към нейната минимална граница от 500 лева. С оглед на това, след като съобрази направеното от дееца самопризнание с породените от него последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК и проведеното въз основа на същото съдебно следствие, намери, че при определяне на първото от двете наказания (заради императивния характер на чл. 373, ал. 2 от НПК) ще следва да се приложи нормата на чл. 58а от НК в редакцията по ДВ бр. 26/2010 г., действала към датата за извършване на престъплението. Поради изложените съображения и предвиденото в чл. 58а, ал. 1 от НК намали първото от тях с 1/3 част, налагайки на подс. С.П. оставащата част от “Осем месеца лишаване от свобода”, както и „Глоба” в минималния размер – от 500 лева, която той да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Габрово, като прие, че по този начин ще бъдат създадени условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

Поради липсата на предвидените от закона условия, които биха могли да позволят отлагане на неговото изпълнение с приложението на чл. 66, ал.1 от НК и след като отчете размера на другото наказание „Лишаване от свобода”, което (съобразно указаното в чл. 68, ал. 1 от НК) ще следва да се изтърпи отделно от индивидуализираното по-горе такова, съдът постанови определеното наказание в размер на “Осем месеца лишаване от свобода” да се изтърпи от подсъдимия С.П. ефективно при „Първоначален общ режим”, определен въз основа на предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗПС.

При изпълнението на така наложеното по-горе наказание съдът разпореди да се приспадне времето, през което подсъдимия П. е бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с престъплението, за което е предаден на съд по настоящото дело, отнасящо се за периода от 23,20 часа на 17.08.2020 г. до 14,00 часа на 18.08.2020 г., като един от него да се зачита за един ден лишаване от свобода, на основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, пр. 1-во от НК.

Подсъдимия С.П. се явява правоспособен водач на МПС по смисъла на закона. В съответствие с това, след като прецени данните за двата вида наркотични вещества, под чието въздействие той е управлявал заедно с характера на множеството извършени до момента нарушения на установените в ЗДвП правила за движение, за които той е бил нееднократно санкциониран по административен ред, на осн. чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 4 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът лиши същият от право да управлява МПС за срок от “Една година”, считано от влизане на присъдата в сила, като прие, че в този вид посоченото наказание също ще допринесе за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия по смисъла на чл. 36 от НК. При индивидуализацията на свързания с него срок се съобрази не само с изложените обстоятелства, но и с тълкуването, поддържано в константната (като Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС на РБ; Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК; Решение № 94 от 26.02.2009 г. по н.д. № 580/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 534 от 03.12.2008 г. по н.д. № 547/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 4 от 30.01.2008 г. по н.д. № 696/2007 г. ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 274 от 21.06.2012 г. по н.д. № 74382012 г. на I-во н.о, НК; и други) съдебна практика, според което срока на това наказание не може да бъде по-малък от този на наложеното наказание „Лишаване от свобода”. При изпълнението на последното приспадна времето, през което той е бил лишен от възможността да упражнява посоченото право по административен ред, считано от 17.08.2020 г. – датата за изземване на неговото свидетелство за правоуправление, съгласно предвиденото в чл. 59, ал. 4 от НК.

От данните в приложената по делото справка за съдимост е видно, че престъплението, инкриминирано чрез внесения обвинителен акт, е извършено в изпитателния срок на предходна условна присъда, по която на подсъдимия С.Г.П. е било наложено наказание “Лишаване от свобода”. С оглед на това обстоятелство и настъпилите предпоставки за изтърпяване на наложеното по нея наказание заради постановеното по настоящата присъда осъждане за умишлено престъпление от общ характер и вида на определеното за него наказание - “Лишаване от свобода”, въз основа на чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе в изпълнение наказание в размер на “Шест месеца лишаване от свобода”, наложено на подс. С.П. чрез Определение № 256 за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 381 и следващите от НПК, образувано по НОХД № 601/2018 г. на РС - Габрово, постановено на 14.05.2018 година и влязло в законна сила на същата дата, чието изпълнение – на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от „Три години”, считано от датата за влизане на определението в сила. Така приведеното в изпълнение наказание по реда на чл.68 ал.1 от НК, съдът постанови да се изтърпи от подс. П. отделно от другото наложено на същият наказание в размер на „Осем месеца лишаване от свобода” при “Първоначален общ режим”, определен в съгласие с предвиденото в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗПС.

Съдът постанови след влизане на присъдата в законна сила съхраняваните веществени доказателства, съставляващи 1 брой тест касета за орален тест от техническо средство „Dräger Drug Test 5000” и 1 брой празна (фабрична) опаковка от нея, приложени в плик към задната корица на Досъдебно производство  № 1752 ЗМ- 406/2020 г. на РУ - Габрово,  да се унищожат.

Поради характера на постановената присъда подс. С.П. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Габрово, сума в размер на 5 лева, представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист, последната в случай на извършено служебно издаване на такъв за събиране на наложеното наказание „Глоба” в размер на сумата от 500 лв. в полза на упоменатия по-горе орган на съдебната власт.

По делото не са налице данни за направени разноски в рамките на воденото разследване по досъдебното производство, поради което съдът не се е произнасял по присъждането на такива.

В този смисъл е и постановения съдебен акт.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................…