Решение по дело №340/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 734
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Силвина Дачкова Йовчева
Дело: 20223330100340
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 734
гр. Разград, 13.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. Т.
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20223330100340 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 127, ал. 2
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по депозирана искова молба от И. Т. П. с ЕГН-**********
от град Р, ж.к. „О“ **, вх.*, ет. *, ап. **, чрез процесуалния и представител
адв. С., против М. Б., роден на ********** г., гражданин на Република М, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца общата сума от 23 032,22 лв.
(двадесет и три хиляди тридесет и два лева и двадесет и две стотинки),
представляваща сбор от недължимо заплатени от мен вноски по кредитна
клиентска сметка № 700016********* и с клиентски № 000000*** по Договор
за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
***/0***/8052****, сключен между ответника и „Уникредит Булбанк" АД,
ведно с мораторна лихва в размер 626,98 лв. (шестстотин двадесет и шест
лева и деветдесет и осем стотинки) за периода 17.11.2021 г. до 22.02.2022 г.
включително, със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното и заплащане, както и за
направените разноски по делото.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие следното за установено от фактическа страна:
На 20.11.2017 г. между „Уникредит Булбанк" АД като кредитор и
страните като кредитополучатели бил сключен Договор за банков ипотечен
кредит с пълна отговорност на физическо лице № ***/0***/805****** за
сумата от 40 000 лв., с начална дата на падеж 20.12.2017 г. и крайна дата на
падеж 20.11.2052 г., при годишен лихвен процент в размер на 4,10 %. Като
цел на договора била вписана покупка на недвижим имот. В чл. 8 от договора
1
като обезпечение на задълженията на кредитора била вписана договорна
ипотека върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
617**.50*.63**.*.*, находящ се в град Р, ж.к. „Л“, бл.*, ет.*, ап. *. По този
кредит на ответника била открита клиентска сметка № 70001619******** с
клиентски № 000000***. Страните по делото са кредитополучатели,
солидарни длъжници и ипотекарни длъжници по договора. Договорът
подписала и М П. Б.а с ЕГН-********** като солидарен длъжник и
ипотекарен длъжник.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот (посочения по-горе имот), по който купувачи са страните по
делото (ищцата и ответника) при равни права на собственост.
Бракът между ответникът и М П. Б.а бил прекратен с Решение №
***/**.0*.20** г. по бр. дело № ****/2018 г. по описа на Районен съд –
Разград. С решението си съдът предоставил ползването на семейното жилище
– апартамент *, находящ се в град Р, ж.к. „Л“, бл. *, ет. *, на съпругата М П.
Б.а.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответникът е заплатил 776,00 лева. От 10.08.2018 г. до
17.11.2021 г. вноските по кредита заплащала ищцата, общо в размер на 22
266,22 лв. Според заключението законната лихва за периода от 17.11.2021 г.
до 22.02.2022 г. е 606,14 лева, а за периода от 23.02.2022 г. до 03.10.2022 г. е
1379,27 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира
исковете за допустими.
Разгледани по същество се явяват частично основателни.
Пасивната солидарност по своята правна същност е вид лично
обезпечение. Според общото правило на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД при пасивна
солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на кредитора,
а кредиторът може да иска изпълнението и от всеки
съдлъжник. Солидарността е установена в интерес на кредитора. Спрямо него
всички солидарни длъжници отговарят за цялото. В отношенията между
солидарните длъжници обаче приложение намира принципът на разделността.
Солидарните съдлъжници помежду си са разделни длъжници и всеки от тях
понася само част от общия дълг, така че ако един от тях плати дълга, той не
може да иска от другите това, което е заплатил изцяло, а само частта, която
тежи върху всеки един от тях. С разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД се
въвежда презумпция, че всички съдлъжници дължат равна част от дълга. Това
предположение е оборимо и има сила само доколкото не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници. Презумпцията намира
приложение само ако преди това не се установи, че следва друго
от отношенията между солидарните длъжници. Друго може да бъде
уговореното между самите солидарни длъжници, а може да следва, когато
интересът на съдлъжниците не е еднакъв. Не равенство, а неравенство следва
тогава в отношенията между съдлъжниците. Ако солидарните длъжници са
получили насрещна престация от кредитора, делът на всеки от тях ще зависи
от степента, в която съответният длъжник се е възползвал от нея. Този, който
не е получил нищо, не отговаря спрямо останалите. Съгласно чл. 127, ал. 1 от
ЗЗД платеното на кредитора следва да се понесе по равно от солидарните
длъжници, доколкото не следва друго от отношенията помежду им.
Солидарният длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск
2
срещу другия съдлъжник за разликата според чл. 127, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД. В
настоящия случай ищцата е заплатила 22 266,22 лева, а ответника - 766,00
лева. Закупеното жилище е придобито от страните при равни права, но и по
време на брака на ответника с М П. Б.а. Задължението за погасяване на
предоставения от банката ипотечен кредит с цел закупуването на жилище,
принадлежи общо на двамата съпрузи в качеството им на солидарни
длъжници по договора за ипотечен кредит. Когато едно парично задължение е
поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по
силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за
задоволяване нужди на семейството. Щом вещите, удовлетворяващи нужди на
семейството са поначало общи, независимо от това на чие име са придобити,
то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни.
Според съдебната практика солидарният длъжник по задължение,
разделено на анюитетни вноски, който е изплатил една или няколко вноски,
има правото да иска от останалите солидарни длъжници да му върнат
приспадащите им се части от тези вноски, макар и цялото задължение да не
още изплатено. В обратния случай кредитът може да бъде обявен за
предсрочно изискуем.
Като взема предвид изложеното и спецификата на договора за банков
кредит, съдът прецени, че ищцата като солидарен длъжник по този договор с
уговорен начин на погасяване за определен срок на месечни
вноски, доколкото е изплатила част от вноските, има правото да претендира
на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД от другите солидарните длъжници да и
върнат надплатената от нея част съобразно отношенията на съдлъжниците и
степента на облагодетелстване.
Тъй като задължението за връщане на кредита се понася различно от
всеки от солидарните длъжници. Ищцата дължи половина като съсобственик
на закупения с кредита недвижим имот, а останалата половина – ответника и
М П. Б.а, чийто брак вече е бил прекратен преди заплащане на
претендираните платени вноски. До момента са погасени съответно от
ищцата сумата от 22266,22 лева, а ответника е заплатил 776,00 лева.
Вземайки предвид изложеното по отношение на отношенията между
солидарните длъжници и техните интереси, то ищцата може да търси от
ответника част от надплетената от нея сума, а именно в размер на 5372,56
лева от ответника като солидарен длъжник.
В този смисъл предявения иск за връщане на недължимо платено е
основателен до размера от 5372,56 лв. (пет хиляди триста седемдесет и два
лева и 56 стотинки), а за разликата до претендирания размер от 23032,22 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при забава на парично задължение се
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Върху сумата от
5372,56 лв. ответникът дължи и законна лихва за периода от 17.11.2021 г. до
22.02.2022 г. и от 23.02.2022 г. до заплащане на дължимото. Като взе предвид
посоченото по-горе, съдът предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода
17.11.2021 г. до 22.02.2022 г. е основателен до размера от 146,25 лева, а за
разликата до претендирания размер от 626,98 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По разноските: Ищцата претендира заплащане на разноски в размер на
2371,29 лв. (ДТ в размер на 971,37 лв., заплатено адвокатско възнаграждение
3
в размер на 1200 лева и 200,00 лв. за заплатено възнаграждение на вещото
лице).
Съобразно изхода на делото ответникът следва да заплати на ищцата
направените от последната разноски в размер на 553,13 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД М. Б., роден на ********** г., гражданин на Република М, да заплати на
И. Т. П. с ЕГН-********** от град Р, ж.к. „О“ **, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от
5372,56 лв. (пет хиляди триста седемдесет и два лева и 56 стотинки),
представляваща регресно вземане за 1/4 от платените вноски по Договор за
банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
***/0***/80****** за периода от 10.08.2018 г. до 17.11.2021 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от
завеждане на исковата молба на 23.02.2022 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 146,25 лв. (сто четиридесет и шест лева и 25 стотинки),
представляващи лихва за забава за периода от 17.11.2021 г. до 22.02.2022 г.,
като за разликата над сумата от 5372,56 лв. до претендирания размер от
23032,22 лв., представляващи сбор от заплатени вноски по кредита и за
разлика над сумата от 146,25 лева до претендирания размер от 626,98 лв.
лихва за забава ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Б., роден на **********
г., гражданин на Република М, да заплати на И. Т. П. с ЕГН-********** от
град Разград, ж.к. „О“ **, вх. *, ет. *, ап. **, направените от нея разноски по
делото в размер на 553,13 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4