Присъда по дело №442/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 15
Дата: 2 юли 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Атанас Маскръчки
Дело: 20211200200442
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 15
гр. Благоевград , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Маскръчки
Съдебни заседатели:Гергана Тапанска

Емил Велев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
и прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградНиколина Георгиева
Сачкова (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Наказателно дело от общ
характер № 20211200200442 по описа за 2021 година
и въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. П. Д., роден на * г. в гр. С. с постоянен
адрес гр. С., ул. “И. Д.” № *, българин, български гражданин, със средно
специално образование, разведен, неосъждан, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 27.01.2020 г. около 12,05 часа на главен път Е-79, в
района на км 395+100, като правоспособен водач, категории А, С, В, АМ,
ТКТ, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка и
модел „Р.“ с португалски регистрационен номер *, е нарушил правилата за
движение, регламентирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/, а
именно:
1
- в нарушение на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, съгласно който „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“, навлизайки в зоната на завой не е намалил скоростта на
движение, загубил е контрол върху управлението на автомобила и е навлязъл
в лентата за насрещно движение;
- в нарушение на чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП , съгласно който
“Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.“, като водач на пътно превозно средство при избиране скоростта
на движението не се е съобразил със състоянието на пътя –мокър асфалтов
път;
- в нарушение на чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП , съгласно който „На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да
се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне;“ и на чл. 63 ал. 2 т. 1 изр. 1 от ППЗДвП , съгласно който
"Единична непрекъсната линия" - М1. На пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат“, движейки се на пътно платно с
двупосочно движение с две пътни ленти, е пресякъл единична непрекъсната
линия и навлязъл в лентата за насрещно движение, при наличието на
насрещно движещ се автомобил марка и модел „П. Б.“ с регистрационен
номер *, управляван от С. Й. К., в резултат на което е допуснал пътно –
транспортно произшествие – сблъсък с товарен автомобил, марка и модел
„П.Б.“ с регистрационен номер *, управляван от С. Й. К. и по
непредпазливост е причинил смъртта на португалския гражданин Б. Д. Н. М.,
роден на * г., пътуващ на задната лява седалка на лек автомобил марка и
модел „Ровър“ с португалски регистрационен номер * – престъпление по чл.
343 ал. 1 б. „в”, пр. 1 вр. с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК във вр. чл. 20 ал. 1 от
ЗДвП, чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и чл. 63 ал. 2 т.
1 изр. 1 от ППЗДвП, поради което и на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр.
чл.372, ал.4 НПК и чл.58а, ал.1 от НК му НАЛАГА наказание “Лишаване
2
от свобода” за срок от 3 /три/ години.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на така
определеното наказание за срок от 5 /пет/ години.
На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК ЛИШАВА
подсъдимия Е. П. Д. от правото да управлява моторно превозно средство
за срок от 4 (четири) години.
ОСЪЖДА подсъдимия Е. П. Д. да заплати сумата от 6160,36
лева /шест хиляди сто и шестдесет лева и тридесет и шест стотинки/ по
сметка на ОД на МВР - Б. и по сметка на Б.окръжен съд 5 (пет) лева за
издаване на изпълнителен лист.
Иззетите като веществени доказателства - товарен автомобил,
марка и модел „П. Б.“ с регистрационен номер * и лек автомобил марка и
модел „Р.“ с португалски регистрационен номер *, оставени на съхранение в
РУ – гр. С да се върнат на собствениците им, след влизане на присъдата в
сила.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред С.
апелативен съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 15 / 02.07.2021 год., постановена от Б. окръжен
съд по н.о.х. дело № 442 по описа за 2021 год.

В качеството си на правораздавателен орган Окръжен съд – Б. е
сезиран с Обвинителен акт срещу ЕВГ. П. Д. от гр. С., с обвинение в това, че:
На 27.01.20.г. около 12, 05 часа на главен път Е-79, в района на
км 395+100, като правоспособен водач, категории А, С, В, АМ, ТКТ, при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел
„Р.“ с португалски регистрационен номер 89-.РМ, е нарушил правилата за
движение, регламентирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/, а
именно:
- в нарушение на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, съгласно който „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“, навлизайки в зоната на завой не е намалил скоростта на
движение, загубил е контрол върху управлението на автомобила и е навлязъл
в лентата за насрещно движение;
- в нарушение на чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, съгласно който
“Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.“, като водач на пътно превозно средство при избиране скоростта
на движението не се е съобразил със състоянието на пътя –мокър асфалтов
път;
- в нарушение на чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, съгласно който „На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да
се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне;“ и на чл. 63 ал. 2 т. 1 изр. 1 от ППЗДвП, съгласно който
"Единична непрекъсната линия" - М1. На пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат“, движейки се на пътно платно с
двупосочно движение с две пътни ленти, е пресякъл единична непрекъсната
линия и навлязъл в лентата за насрещно движение, при наличието на
насрещно движещ се автомобил марка и модел „П. Б.“ с регистрационен
номер Е 19.ВХ, управляван от С. Й. К., в резултат на което е допуснал пътно
– транспортно произшествие –сблъсък с товарен автомобил, марка и модел
„П. Б.“ с регистрационен номер Е 19.ВХ, управляван от С. Й. К. и по
непредпазливост е причинил смъртта на португалския гражданин Б. Д. Н. М.,
роден на 11.09.19. г., пътуващ на задната лява седалка на лек автомобил
марка и модел „Р.“ с португалски регистрационен номер 89-24РМ –
1
престъпление по чл.343, ал.1, б.„в”, пр.1 вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
По делото е проведено съкратено съдебно следствие по Глава
двадесет и седма от НПК, като подсъдимият Е.Д. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти /чл.371, т.2 НПК/. Тъй като
самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, по реда на чл.372, ал.4 от НПК от съда с определение е
обявено, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
На съдебните прения, поддържайки обвинителната си теза, както
относно фактическата обстановка, така и по отношение на правната
квалификация, преценявайки инкриминираното поведение на подсъдимия
Е.Д., представителят на Окръжна прокуратура – Б. застъпва, че на същия
следва да му бъде наложено на основание чл.343, ал.1, б.„в”, пр.1 вр. с
чл.342, ал.1, пр.3 от НК предвиденото наказание “Лишаване от свобода”
около средния размер, което на основание чл.58а от НК да бъде намалено с
1/3, както и да бъде лишен от право да управлява МПС. Поддържа се, че
следва да намери приложение на института на условното осъждане по чл.66
от НК за срок от пет години.
В качеството на частни обвинители са конституирани
наследниците на пострадалия от престъплението М. Б. С., В. М. Л. А., АН. Б.
Д. и Х. Б. Д., всички представлявани от А.Н..
При явяването си лично и с упълномощения си защитник - а.Г., в
съдебно заседание подсъдимият Е.Д. признава фактическото обвинение и
изразява искрено съжаление за случая. Защитникът поддържа, че на
подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл.55 от
НК.
Анализирайки доказателствения материал в събраната му по
делото съвкупност, настоящият състав на окръжния съд приема за установена
следната отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка:
Подс. ЕВГ. П. Д. е роден на 09.09.1974 г. в гр. С., със средно
специално образование, разведен, шофьор в „М. ЕНД Т.“ ЕООД, с. М., област
В. Т., неосъждан, правоспособен водач на моторно превозно средство,
притежаващ категории А, С, В, АМ, и ТКТ.
На 27.01.2020 г. сутринта подс. Д., свидетелите К. А. А., М. Р. Г.
Ф. А., Ж. М. А. П. и пострадалият Б. Д. Н. М. пътуват от гр. С. за гр. С.
Движат се с лек автомобил марка „Р.“ с португалски рег. № 89-. РМ,
управляван от свидетеля К. А. А. След кратък престой по работа в гр. С.
около обяд същия ден потеглят обратно за гр. Свищов. Свидетелят А. отново
шофира, а до него на предната дясна седалка е подс. Е.Д.. На задната седалка
2
пътуват португалските граждани - зад водача е пострадалият Б. Д. Н. М., на
дясната седалка – свидетелят Ж. М. А. П., а между тях – свидетелят М. Р. Г.
Ф. А.
След като достигат до автомагистрала „С.“, движейки се от гр. С.
в посока към гр. Б., свидетелят А. споделя, че е уморен. Подс. Д. му предлага
да го замести. Двамата разменят местата си и подсъдмият поема управлението
на автомобила.
Около 12.05 часа със скорост 96,65 км/ч се движат по Главен път
Е-79 и навлизат в ляв завой в района на км 395+100 в землището на град К.,
област Б.. Валял е дъжд и все още е облачно, а пътното платно е мокро. В този
участък то е с широчина 7,3 м, двупосочно с две пътни ленти – дясната,
широка 3,6 м, а лявата – 3,7 м, разделени с единична непрекъсната осева
линия, с гладко асфалтово покритие, с лек наклон на изкачване.
По същото време в лентата за насрещно движение със скорост
около 77,50 км/ч се движи товарен автомобил марка и модел „П. Б.“ с рег. №
Е19.ВХ, управляван от свидетеля С. Й. К. /правоспособен водач, притежаващ
категории В, М, С, АМ и ТКТ/. До него на предната дясна седалка пътува
свидетелят Н. В. Б.
Навлизайки в кривата на левия завой, подс. Д. не съобразява
скоростта на движение /около 96,65 км/ч/ със състоянието на пътя /мокър
асфалт/, поради което се получава странично плъзгане на колелата на задния
мост на управлявания от него л. а. „Р.“. Подсъдимият задейства спирачната
система, в резултат на което автомобилът става неуправляем, завърта се и
навлиза в лентата за насрещно движение с лявата си странична част, където в
същия момент със скорост около 77,50 км/ч се движи т. а. „П. Б.“,
управляван от свидетеля К.
Възприемайки опасността /навлезлият в лентата му за движение
л.а. „Р.“/, свидетелят К. намалява скоростта на движение на товарния
автомобил, но не успява да избегне удара, който е между страничната лява
част на л.а. „Р.“, управляван от подс. Д., и челната лява част на т.а. „П. Б.“,
управляван от свидетеля К.. Мястото на удара е в лявата пътна лента /в
посока от гр. К. към гр. Б./. В момента на удара скоростите на автомобилите
са 68,90 км/ч на л.а. „Р.“ и 73,71 на т.а. „П. Б.“.След удара и двата автомобила
спират почти перпендикулярно на осевата линия в дясната пътна лента /в
посока от гр. К. към гр. Б./, като предните им части са извън пътното платно и
сочат електрически стълб на ж.п. линията, която се намира вдясно от
платното за движение.
Веднага след настъпване на пътно-транспортното произшествие,
свидетелят Б. и свидетелят К. излизат от т.а. „П. Б.“ и след като се уверяват,
че са добре, последният подава сигнал за автопроизшествието на телефон 112
и отива до л.а. „Р.“. След него и свидетелят Богдански отива до лекия
автомобил, от който междувременно са излезли подс. Д., който също е
сигнализирал на телефон 112, свидетелят А. и свидетелят Ж.М. А. П..
3
Последният се оплаква от болки в ребрата, опира се на вратата на автомобила
и припада за кратко. Свидетелят А. го полива с вода и той се свестява, като
остава да лежи встрани до л.а. „Р.“. В автомобила остават пострадалият Б. Д.
Н. М. който е неподвижен, и свидетелят М. Р. Г. Ф. А. Последният се опитва
да помогне на пострадалия, вика го по име, проверява пулса му. Свидетелят
А. също отива до него, но не успява да усети пулс.
Първоначално пристигат органите на полицията, които запазват
местопроизшествието и регулират движението. Свидетелят П. И. Р. – младши
автоконтрольор в ГПП при ОД на МВР – гр. Б., изпробва подс. Д. и свидетеля
К. за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Д. 7510, което и за
двамата отчита 0,00%0.
Пристига екип на ФСМП – гр. С. – свидетелката Н. Ш. Т. –
лекар, и свидетелкта Л. Л. М. – медицинска сестра. Пострадалият Б. Д. Н. М. е
мониториран и е установена липса на сърдечна дейност. Направен е
неуспешен опит за реанимация. Свидетелката Т. удостоверява смъртта на Б.
Д. Н. М., като в издадения от нея фиш № 262/27.01.20. г. отразява, че се касае
за мъртво проверителство, липса на пулс, дишане и сърдечна дейност.
Пристига и втори медицински екип, който транспортира в
МБАЛ – Б. свидетелите К. А. А., М. Р. Г. Ф.А. и Ж. М. А. П.
След пристигане на дежурната група е извършен оглед на
местопроизшествието. Намерените върху платното за движение и в
непосредствена близост до него относими следи и предмети, извършените
измервания и направените констатации са фиксирани в надлежен протокол /л.
2-6/ и фотоалбум /л. 7-15/. За направление на огледа е избрана посока от гр.
К.към гр. Б., за основен ориентир ОР1 – електрически стълб на ж.п. линия,
находяща се вдясно от пътното платно, на който е изисан надпис 1598.
Фиксирани са местоположението и характеристиките на: участъка на
настъпване на ПТП; хоризонталната маркировка; местоположението на двете
МПС, участвали в ПТП; различни предмети, в т.ч. и части от превозните
средства.
В 14.40 ч. на 27.01.2020 г. длъжностно лице от ФСМП гр. С.
взема от подс. ЕВГ. П. Д. кръв за експертно изследване /л.50, 51/. Видно от
заключителната част на протокол за химическа експертиза № 50/04.02.2020 г.
в кръвта на подсъдимия не е констатирано наличие на етилов алкохол /л. 48/.
В 14.45 ч. на 27.01.2020 г. длъжностно лице от ФСМП гр. С. взема
от свидетеля К. А. А. кръв за експертно изследване /л.55,56/. Видно от
заключителната част на протокол за химическа експертиза № 49/04.02.2020 г.
в кръвта на свидетеля не е констатирано наличие на етилов алкохол /л.53/.
Върху трупа на Б.Д. Нуно М. е установена автомобилна травма –
вътре в движещ се автомобил на мястото на пътник на задна седалка –
комбинирана черепна и гръбначно-мозъчна, с гръдна травма, изразяващи се в:
рана на предната теменна област и охлузвания по челото вляво, травматичен
4
кръвоизлив на меки мозъчни обвивки, контузия и лек оток на мозъка,
изразена патологична подвижност на шията със счупване на телата на трети и
седми шийни прешлени с разкъсване на междупрешленни връзки и
прекъсване съответно на продълговатия – гръбначия мозък на тези нива;
разкъсване в долната част на лявата ушна мида с многоивицесто охлузване по
и под нея – под ръба на долната челюст и в горната част на шията вляво,
обширно зацапване с кръв по главата и лицето; охлузвания с обширно околно
кръвонасядане по горната повърхност на рамото и в горната част на плешката
вляво, счупване в горната част на гръдната кост с околно счупване на второ и
трето ребра двустранно, счупване по средата на лявата ключица със счупване
от първо-второ до четвърто-осмо надолу ребра, по повече от една линия на
счупване и разкъсване на пристенната плевра отзад в горната част на лявата
гръдна клетка, обширна контузия по задната ребрена повърхност на левия бял
дроб с разкъсвания от костни фрагменти на счупени ребра в горния му дял,
наличие на около 200 мл свободно излята кръв в лявата гръдна кухина
/хемоторакс/; обширно многоивицесто охлузване по и над гърба на лявата
ръка, единично ивицесто охлузване и по гърба на дясната ръка; леко изразена
анемия на вътрешните органи.
Експертът сочи, че смъртта на Б. Д. Н.М. се дължи на остра
недостатъчност на мозъчните функции, вследствие на описаната тежка и
несъвместима с живота черепно и гръбначно-мозъчна травма.
Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна, предвид
установеното несъвместимо с живота травматично увреждане на мозъчния
ствол в горната част на шийния отдел. Счупването на трети шиен прешлен с
прекъсване на гръбначния мозък в този участък е довело до възходяща
контузия и увреждане на мозъчния ствол, където се намират жизненоважни
центрове /дихателен и сърдечно-съдов/ и бърза смърт.
Установените травматични увреждания са причинени приживе,
непосредствено преди смъртта, което личи от вида на охлузванията,
кръвонасяданията и кръвоизливите.
Описаните травматични увреждания се дължат на удари на
тялото /най-вече главата и рамото вляво/ с и върху твърди тъпи предмети,
каквито са части от автомобилната кабина /седалка, таван, врата/. Същите
добре отговарят да са получени по начин, посочен в предварителните
сведения – при ПТП на място на задна седалка в автомобила. Разположението
на травматичните увреждания сочи, че ударът е бил предимно от лявата
страна на пострадалаия, отгоре и отпред. Основният и най-тежък удар е в
областта на главата и рамото вляво, като вследствие на ПТП е получил и
удари в тези области на главата вляво, а тежестта и огъването на тялото в
областта на шията и горната част на гърба, и други енирционни /напр.
камшичен удар/ и директни сили са довели до счупването на трети и седми
шийни прешлени с гореописаната гръбначно-мозъчна и гръдна травма.
При аутопсията не се установяват болестни изменения, които да
5
имат отношение към причината за смъртта. Не се установяват и травматични
увреждания, които да не могат да се обяснят с горепосочения механизъм на
ПТП на мястото на пътник на задна седалка в автомобила.
Всички тези констатации са отразени в заключението по
назначената и изпълнена съдебномедицинска експертиза /л. 187-198/.
Механизмът за настъпване на ПТП, както и другите въпроси,
включени в задачите са изследвани и обсъдени от вещото лице по
назначената и изпълнена автотехническа експертиза /л. 102-133/. При
изготвянето на заключението експертът е използвал всички събрани в хода на
разследването доказателства. Изготвена е мащабна скица на
местопроизшествието.
След извършен оглед на автомобилите, участвали в ПТП, вещото
лице е описало подробно неизправностите по тях, като е приело, че те са
получени вследствие на произшествието, тъй като няма данни за техническа
неизправност на системите за безопасност преди това.
Според експерта мястото на удара се намира на разстояние 57,00
м до 57,50 м от ОТ 1 в посока гр. Б. и напречно разстояние от 3,70 м до 4,30 м
вляво от ограничителната линия на лентата за движение в посока гр. Б..
Мястото на удара се намира в лентата за движение на товарен автомобил
„П.Б.“.
Вещото лице е определило скоростите на двата автомобила в
момента на възникване на опасността /96,65 км/ч на л.а. „Р.“ и 77,5 км/ч на
т.а. „П. Б.“/, както и в момента на удара /68,90 км/ч на л.а. „Р.“ и 73,71 на т.а.
„П. Б.“/.
Експертът е определил, че опасната зона за спиране на т.а. „П. Б.“
при движение със скорост 77,5 км/ч е 100,09 м., а отстоянието на което се е
намирал от мястото на удара е 40,74 м. Направил е извод, че при движение
със 77,5 км/ч свидетелят Календерски не може да предотврати ПТП чрез
аварийно спиране на товарния автомобил, тъй като опасната зона е по-голяма
от разстоянието, на което се е намирал автомобила от мястото на удара.
Вещото лице е определило от техническа гледна точка причината
за ПТП – управлението на л.а. „Р.“ от страна на подсъдимия Д. с несъобразена
скорост – мокра пътна настилка на лявата крива с малък радиус на завой. При
гранична скорост от 96,9 км/ч л.а. „Р.“ се движи със скорост около 96,65 км/ч.
Тя е по-ниска от граничната, но е много близка и при поява на леко странично
плъзгане на колелата на задния мост, водачът натиска спирачния педал,
коетно довежда до неуправляемост на автомобила. Вследствие на това той се
завърта и навлиза в насрещната пътна лента с лявата си странична част, с
което причинява ПТП с т.а. „П. Б.“
Експертът е определил, че опасната зона за спиране на л.а. „Р.“
при движение със скорост 96,65 км/ч е 112,29 м.
Според вещото лице причината за станалото ПТП е
6
несъобразената скорост с пътната обстановка /мокра настилка и преминаване
през крива/. Произшествието е било предотвратимо, ако подс. Д. при
движението върху мокра пътна настилка на лявата крива с малък радиус на
завой, е намалил скоростта на движение така, че да контролира управляваното
от него МПС, при което да вземе завоя без да навлиза в насрещното платно и
без да се получава завъртане на лекия автомобил. Управлявал е автомобила
със скорост, близка до граничната за тази крива и при натискане на
спирачките се получава загуба на сцепление, автомобилът се завърта и
започва странично плъзгане. Автомобилът става неуправляем.
Изложената фактическа обстановка се признава изцяло от
подсъдимия Е.Д. и се установява по несъмнен начин от събраните на
досъдебното производство доказателства: Н. В. Б. /л. 22/, С. Й. К. /л. 24/; М. Р.
Г. Ф. А. /л. 27-29/; Ж. М.А. П. /л. 31-33/; К.А.А. /л. 35-37/, Н. Ш. Т. /л. 38/; П.
И. Р. /л. 39/; Л. Л. М. /л. 40/; Г. С. Т. /л. 41/; заключенията на вещото лице по
назначените две химически експертизи /л. 48, 53/, съдебно-медицинска
експертиза /л. 187-198/; автотехническа експертиза /л. 102-133/; събраните
писмени доказателствени средства, в т.ч. протокола за оглед на
местопроизшествие, ведно с фото-албума към него /л. 2-16/.
Анализирайки така приетата за установена по-горе фактология,
съдът намира, че подсъдимият Е.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна деяние, съставомерно по чл.343, ал.1, б. „в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1, пр. 3
от НК.
По несъмнен начин (предвид установените фактически дадености)
по делото се установява наличието от обективна страна на всички елементи
от състава на престъплението по посочените разпоредби: Подсъдимият ЕВГ.
П. Д. на 27.01.20. г. около 12,05 часа на главен път Е-79, в района на км
395+100, като правоспособен водач, категории А, С, В, АМ, ТКТ, при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел
„Р.“ с португалски регистрационен номер 89-. РМ, е нарушил правилата за
движение, регламентирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/, а
именно:
- в нарушение на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, съгласно който „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“, навлизайки в зоната на завой не е намалил скоростта на
движение, загубил е контрол върху управлението на автомобила и е навлязъл
в лентата за насрещно движение;
- в нарушение на чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, съгласно който
“Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
7
препятствие.“, като водач на пътно превозно средство при избиране скоростта
на движението не се е съобразил със състоянието на пътя –мокър асфалтов
път;
- в нарушение на чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, съгласно който „На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да
се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне;“ и на чл. 63 ал. 2 т. 1 изр. 1 от ППЗДвП, съгласно който
"Единична непрекъсната линия" - М1. На пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат“, движейки се на пътно платно с
двупосочно движение с две пътни ленти, е пресякъл единична непрекъсната
линия и навлязъл в лентата за насрещно движение, при наличието на
насрещно движещ се автомобил марка и модел „П. Б.“ с регистрационен
номер Е 19.ВХ, управляван от С. Й. К., в резултат на което е допуснал пътно
– транспортно произшествие – сблъсък с товарен автомобил, марка и модел
„П. Б.“ с регистрационен номер Е 19. ВХ, управляван от С. Й. К. и по
непредпазливост е причинил смъртта на португалския гражданин Б. Д. Н. М.,
роден на 11.09.19. г., пътуващ на задната лява седалка на лек автомобил марка
и модел „Р.“ с португалски регистрационен номер 89-.РМ – престъпление по
чл. 343 ал. 1 б. „в”, пр. 1 вр. с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК във вр. чл. 20 ал. 1 от
ЗДвП, чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и чл. 63 ал. 2 т. 1
изр. 1 от ППЗДвП.
Налице е пряка причинна връзка на деянието на подс. Е.Д. с
настъпилия резултат - причинена смърт на португалския гражданин Б. Д. Н.
М.
Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимия Е.Д.
обективира отношението му към деянието (неговата интелектуалната и
волевата насоченост). От субективна страна деянието е осъществено по
непредпазливост - подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Същият не е целял пряко настъпването на престъпния резултат, но е могъл
съобразно квалификацията си на водач на МПС и е бил длъжен в
съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка да предвиди
настъпването на общественоопасните последици.
При изводите си досежно съставомерността на деянието по
изложените съображения, с присъдата съдът признава подсъдимия ЕВГ. П. Д.
за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в”, пр. 1 вр. с
чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК във вр. чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, чл. 20 ал. 2 изр. 1 от
ЗДвП, чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и чл. 63 ал. 2 т. 1 изр. 1 от ППЗДвП.
За да наложи на подсъдимия най-адекватните и целесъобразни по
чл.36 от НК санкции, съдът съобрази преди всичко вида и размера на
предвиденото за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в”, пр. 1 вр. с чл. 342 ал. 1
пр. 3 от НК във вр. чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, чл. 16 ал.
8
1 т. 1 от ЗДвП и чл. 63 ал. 2 т. 1 изр. 1 от ППЗДвП наказание „Лишаване от
свобода”. Като смекчаващи отговорността обстоятелства на подс. Е.Д. съдът
намира добрите характеристични данни и чистото му съдебно минало.
Отегчаващо е, че подсъдимият, видно от приложената на ДП справка,
многократно е извършвал нарушения на ЗДвП.
Независимо от установените смекчаващите отговорността
обстоятелства, настоящият съд не счита, че тези обстоятелства са
многобройни или изключителни, така че да се обоснове приложението на
чл.55 от НК - когато и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже
несъразмерно тежко. Ето защо, съобразно разпоредбата на чл.54, ал.1 и ал.2
от НК, анализирайки посочените по-горе обстоятелства, рефлектиращи пряко
върху наказателната отговорност на подсъдимия и очертаващи необходимата
степен на въздействие на наказателната санкция, при категоричния превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира за най-справедливо
наказанието “Лишаване от свобода” за срок от четири години и шест месеца.
Имайки предвид императивния характер на разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.372, ал.4 НПК съдът следва да определя
наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от Наказателния кодекс, при което
така индивидуализираното наказание “Лишаване от свобода” за срок от
четири години и шест месеца да бъде намалено с една трета, а именно на
подсъдимия Е.Д. да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3
/три/ години.
Тъй като подсъдимият Е.Д. не е осъждан и съдът приема, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения
не е наложително да изтърпи наказанието, на основание чл.66, ал.1 от НК
отлага изтърпяването му за срок от 5 /пет/ години.
На основание чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК подс. Е.Д.
следва да бъде лишен от правото да управлява моторно превозно средство за
срок от 4 /четири/ години.
Съдът счита, че наложените в конкретния случай наказания в
съчетание ще способстват за изграждане у подсъдимия на устойчива
мотивоционно-волева система за спазване на установения правов ред и ще
предотврати извършването на други престъпления, с което от своя страна ще
се реализира както личната, така и генералната превенция - цели на
наказанието по чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Е.Д. е осъден да
заплати сумата от 6160,36 лева по сметка на ОД на МВР - Благоевград,
представляващи направените по делото разноски, както и 5 (пет) лева за
издаване на изпълнителен лист.
По отношение на веществените доказателства: товарен автомобил,
марка и модел „П. Б.“ с регистрационен номер Е 19.ВХ и лек автомобил
марка и модел „Р.“ с португалски регистрационен номер 89-.РМ, оставени на
9
съхранение в РУ – гр. С., не са налице хипотезите на чл.53 от НК и чл.112,
ал.3 от НПК, поради което съдът намира, че същите следва да бъдат върнати
на правоимащите.

При изложените съображения съдът постанови присъдата си.


Председател :
10
Съобщи за изтекли лични данни