№ 948
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500373 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно
обжалване.
Образувано е въз основа на две въззивни жалби, първата от които,
подадена от ищеца ищеца в исковото производство, а именно П. М. П., чрез
адв. Н. Д.. Ищецът обжалва Решение № 260514 от 08.10.2024г. постановено по
гр.д. № 10400 по опис на СГС за 2018 г. в неговата отхвърлителна част, за
разликата над присъденото обезщетение в размер на 20 000 лева до
претендираното от 40 000 лева. В жалбата са развити доводи за неправилно
приложен материален закон при определяне на размера на присъденото
обезщетение, т.е. при прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Поддържа
се, че съдът не е приложил обосновано критериите за справедливост. В жабата
е изложен подробен анализ на събраните по делото доказателства, с което е
обосновано искането отправено до въззивния съд, да отмени
първоинстнационното решение в неговата отхвърленителна част и да
постанови акт по същество, с който да уважи претенцията, като присъди
допълнително обезщетение от 20 000 лева.
1
Насрещната страна – ответник в исковото производство, а именно
Гаранционен фонд, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и
моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Втората въззивна жалба е подадена от третото лице помагач на
ответника Гаранционен фонд, а именно М. П. Т., която обжалва решението в
неговата осъдителна част. В жалбата са изложени доводи за неправилно
приложен материален закон. Поддържа се оплакване за необоснованост,
поради липсата на доказателства за елементи от фактическия състав на
сложния юридически факт – непозволено увреждане, конкретно за вида и
интензитета на вредите, които съдът е приел за настъпили. В условията на
евентуалност, но и като продължение на оспорения интензитет на вредите,
осъдителната част от решението се оспорва и като необосновано от гледна
точка на изискването за справедливост. Излага се становището, че
присъденото обезщетение по размер не следва действително претърпените
вреди и е силно завишено.
Насрещната страна – ищец в исковото производство, а именно П. М. П.,
чрез адв. Н. Д. оспорва жалбата като неоснователна, а изложените в нея
оплаквания като несъответни на събраните по делото доказателства,
конкретно заключенията на съдебно медицинските експертизи.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбите. При тези правомощия като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, настоящият състав
на Софийски апелативен съд приема обжалвания съдебен акт като валиден и
допустим, а по въпросите за неговата правилност поставени в двете жалби,
намира следното:
Предмет на исковото производство, образувано пред Софийски градски
съд е предявен от П. П. против Гаранционен фонд, осъдителен иск с правно
основание чл. 557,ал.1,т.,2,б“а“ КЗ за сумата от 40 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди настъпили в следствие на
противоправно деяние, осъществено от третото лице помагач, а именно М. П.
Т. върху телестната цялост и психиката на ищеца,ведно със законната лихва
31.05.2018г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд е
2
приел, че са налице доказателства за всички факти от фактическия състав на
непозволеното увреждане и е присъдил обезщетение в размер на 20 000 лева.
Спорът пред въззивния съд се заключава в правилността на обжалваното
решение относно размера на присъденото, съответно отхвърленото
обезщетение, т.е. касае оплаквания за неправилност на първоинстнационния
съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
От фактическа страна не е спорно, че на 13.05.2018г. ищецът е
пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило в гр.Добрич ,
причинено от водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, който е
преминал през регулирано със светофарна уредба кръстовище на сигнал
„червено“ и е ударил управлявания от ищеца мотоциклет „Ямаха Маджести“ с
рег. № ********. Вследствие на това ПТП на ищеца са причинени телесни
увреждания, подробно описани в исковата молба, а същевременно както
претърпяното ПТП, така и получените от него увреждания са довели и до
отрицателно отражение върху емоционалното състояние на ищеца и върху
начина му на живот. Не е спорен елемента на противоправност на деянието,
който следва от наличието на влязло в законна сила осъдително решение,
носещо последиците на присъда, която има предварително определена в чл.
300 от ГПК доказателствена сила, задължителна за гражданския съд. От
съдебните актове, поставени в наказателното производство (решение №
260006, постановено по АНД № 122/2021г. по опис на Районен съд –
гр.Добрич, потвърдено с решение № 60 от 21.06.2023г. по ВАНД № 60 по опис
на Окръжен съд – гр.Добрич, и влязло в законна сила на 21.06.2023г.). По
делото е безспорно, че на 13.05.2018 г. в гр. Добрич е настъпило ПТП, което е
причинено от поведението на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. №
********, който е нарушил правилата на чл. 6, т. 1, предл. 2 ЗДвП и чл. 31, ал.
7, т. 1 ППЗДвП, като е преминал през регулирано със светофарна уредба
кръстовище на сигнал „червено“ и е ударил управлявания от ищеца
мотоциклет „Ямаха Маджести“ с рег. № ********, с което е причинил телесни
увреждания на ищеца. По делото също така не е спорно, че към момента на
процесното събитие по отношение на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. №
******** не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Следователно налице е хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ КЗ, тъй като на ищеца е причинено телесно увреждане на територията на
Република България от МПС, което обичайно се намира на територията на
3
Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Срокът, в който следва да бъде изплатено дължимото от ответника
обезщетение, съвпада с този, в който следва да изплати обезщетение и
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Това следва от препращането на чл. 558, ал. 5 КЗ към срока по чл. 496 КЗ, в
който следва да заплати обезщетение застрахователят, както и от
препращането на чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ към разпоредбата на чл. 497 КЗ,
уреждаща момента, в който застрахователят изпада в забава за плащане на
дължимото обезщетение (според чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ това става след
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ). Според чл. 496, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 КЗ
срокът, в който следва да се изплати дължимото обезщетение, е до три месеца
от предявяването на претенцията.
Видно от представената молба на ищеца до ответника във връзка с
изплащане на обезщетение, претенцията на ищеца е предявена пред ответника
на 31.05.2018г. Следователно срокът за заплащане на дължимото обезщетение
от ответника е изтекъл на 31.08.2018 г. Поради това съгласно чл. 558, ал. 1,
изр. 2 вр. с чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в
забава по отношение на плащането на обезщетението и дължи законната
лихва за забава считано от 01.09.2018 г.
Относно вида причинените вреди: Пред първоинстанционният съд е
прието заключение по изготвена и неоспорена от страните съдебно-
медицинска експертиза, от което се установява следното: ищецът е получил
фисура (неразместено счупване) на външния глезен на дясната
малкопищялна кост, охлузване на десния лакът, оток и кръвонасядане на
средната трета на дясното бедро, дясната глезенна става и на дясното
ходило. Така полученото от ищеца счупване е наложило извършването по
спешност на почистване, хирургично обработване и превързване на
мекотъканните увреждания, както и обездвижване с ортеза (шина) за срок от
тридесет дни на неразместената фрактура (фисура) на десния външен глезен.
От експертизата се установява още , че възстановяването на ищеца от
получените травми е продължило около 2 месеца, като през първите около 20
дни от началото на лечението си, непосредствено след инцидента е изпитвал
силни болки, приемал е болкоуспокоителни и се е придвижвал с помощта на
4
патерици и и с подкрепата на своята съпруга. След посочения период от около
2 месеца, ищецът е продължил да търпи периодични болки в дясната глезенна
става при обща преумора и при рязка промяна във времето. Наличието на
болка в мястото на счупването, дори и след възстановяването от травмите,
особено при претоварване на крайниците и при промяна на времето, се
потвърждава и от заключението на медицинската експертиза.
Приета е като доказателство съдебно-психиатрична експертиза, от чието
заключение се установява, че вследствие на претърпяното ПТП на ищеца е
причинена остра стресова реакция и разстройство на адаптацията, които
са довели до психичен дискомфорт, нарушение на съня за около 4-5 месеца,
както и страх от управление на мотор и возене в автомобил, а към момента на
изследването не са установени обективни симптоми на психично
разстройство.
Пред първоинстанционният съд са събрани и гласни доказателства
посредством разпита на М. М., син на ищеца, от чиито показания се
установява, че след инцидента П. е изпитвал силни болки в десния глезен,
трудно се е придвижвал. Имал е нужда от помощ и е получил такава от
съпругата си В продължение на един месец ищецът се е придвижвал с
патерици и след това са му били необходими още 10 дни за да започне да ходи
самостоятелно. В този период, ищецът е търпял и емоционални страдания,
свързани със стрес от обездвижване, промяна на начина на живот, от активно
спортуващ в трудно придвижващ се човек, а понастоящем при студено или
дъждовно време изпитвал дразнене в глезена. Изпитаната болка при
инцидента и последиците от него, довели до пълен отказ да ползва мотор, а и
до страх да се придвижва и с автомобил.
По оплакванията на страните за нарушение на материалния закон: Съдът
е приел, че претенция от 40 000 лева е завишена и е присъдил половината от
претендираното обезщетение. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.
52 от ЗЗД, както това изрично е прието и в ППВС № 4/1968г., означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от пострадалото лице, но и на всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Настоящият въззивен състав приема, че прилагайки разпоредбата на чл. 52
ЗЗД, първата инстанция е отчела в достатъчна степен вида и характера на
5
претърпените от ищеца болки и страдания в резултат от получените травми,
продължителността на болката, обездвижването на ищеца, съпътстващите го
дискомфорт и нужда от чужда помощ.
Вззивният съд като инстанция по същество, като съобрази, че
уврежданията са причинени на лице на възраст 61 години; начина на
причиняването им, механизма на ПТП-то (който не е спорен), описан в
мотивите към съдебните актове на наказателния съд; причинените му
травматични увреждания, които съгласно заключението са причинили
затрудняване на движенията на десен долен крайник за период от време около
2-3 месеца; интензитета на първоначалната болка; неудобството при
обслужването особено в първия месец; дискомфорта, който и към момента
чувства при смяна на времето; невъзможността да спортува, по начина, по
който е формирал навици преди ПТП и ограниченията на социалните му
контакти, приема, че присъденото обезщетение, точно покрива тези вреди.
Липсват каквито и да е други доказателства, които да обосноват завишаване
на размера на обезщетението, както и такива, които да го намаляват или
изцяло игнорират (по оплакванията на във въззивната жалба на третото лице
помагач).
По изложените съображения претендираното и присъдено обезщетение
за неимуществени вреди от увреждането, определено по критериите на
справедливостта, в случая съответстват на размер от 20 000 лева. Поради
пълното съвпадане в правните изводи между двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
обосновано.
По разноските: На третото лице помагач разноски не се следват.
Въззивната жалба на ищеца е неоснователна, поради което разноски не се
присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260514 от 08.10.2024г. постановено по
гр.д. № 10400 по опис на СГС.
6
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на М. Т. с ЕГН ********** в
качеството на въззивнен жалбоподател и трето лице помагач на ответника
Гаранционен фонд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7