РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1330
гр. Пловдив, 13.06.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.,
като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2996
по описа за 2016 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 292 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е във връзка с
Решение № 13886/16.12.2016 г., постановено по адм. дело № 5902/2016 г. по описа
на Върховен административен съд, с което се отменя Решение № 697/11.04.2016 г.,
постановено по адм. дело № 3198/2015 г. по описа на Административен съд гр.
Пловдив, ХVІ с. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия
съд, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението на ВАС.
При новото разглеждане на делото, съобразно указанията на
висшия по степен съд, изложени в отменителното решение, Пловдивският
административен съд намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
Образувано е по отрицателен установителен иск на Г.М.А., Ш.М.Ю.,
А.С.М. и Р.М.Ю.,***, чрез адв. Л. срещу
Началник РДНСК Южен централен район, с искане съдът да установи, че не се дължи
изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-654/09.11.2011 г. за премахване на незаконен
строеж: „Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда“, находящ се в
УПИ VІ-51, кв. 8 по плана на с. Сърница, Община Минерални бани, област Хасково,
поради настъпили след издаването на заповедта нови факти – издаден Акт за
узаконяване № 10/26.11.2014 г. на разпоредения за премахване строеж. Претендират
се сторените в производството разноски.
Ответникът – Началник РДНСК - ЮЦР, чрез процесуалния си
представител, счита исковата молба за неоснователна и недоказана, поради което
моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд – седемнадесети състав,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със
Заповед № ДК-02-ЮЦР-654/09.11.2011 г.
на Началник РДНСК-ЮЦР /л. 44 от адм. дело № 3198/15
г./ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж:
„Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда“, намиращ се в УПИ
VІ-51, кв. 8 по плана на с. Сърница, община Минерални бани, собственост на Г.М.А.,
Ш.М.Ю., А.С.М. и Р.М.Ю.,***. Видно от Констативен протокол от 30.12.2011 г. /л. 43 от адм. дело № 3198/15 г./ заповедта
не е обжалвана и е влязла в сила.
На основание чл. 277, ал. 1 от АПК до Г.М.А., Ш.М.Ю., А.С.М.
и Р.М.Ю. е изпратена и надлежно връчена Покана за доброволно изпълнение с изх.
№ МБ-111-00-287/20.03.2012 г. на Началника на РО „НСК“ Хасково при РДНСК ЮЦР, видно
от приложените по делото известия за доставяне /л. 37
и сл. от адм. дело № 3198/15 г./.
От съставения Констативен протокол, Приложение № 1 към
чл. 4, ал. 1 от Наредба № 13 от 2001 г. от служители на РО „НСК“ – Хасково при
РДНСК ЮЦР на 19.07.2012 г., се установява, че въпросният строеж не е премахнат
в срока за доброволно изпълнение /л. 41 от
адм. дело № 3198/15 г./.
Впоследствие, на основание § 127, ал. 6 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ, е подадено заявление на възложителя с вх. № 3485/03.10.2013 г. за
съгласуване за узаконяване на инвестиционен проект /л. 42/, по който се издава Акт за
узаконяване, оценен с Протокол № 36/26.11.2014 г. на ЕСУТ, Нотариално заверена
декларация от Възложителя № 49/07.11.2014 г., Нотариално заверена декларация от
Свидетел № 48/07.11.2014 г., Удостоверение за наследници № 148/06.11.2014 г. и
технически проект по части: архитектурно-заснемане за узаконяване,
конструктивно становище, съгласуван за узаконяване на 26.11.2014 г. от гл.
спец. отдел „ТРС“ при Община Минерални бани, съгласно Заповед № 3-740/25.11.2014
г. е издаден Акт № 10/26.11.2014 г. за узаконяване на строеж: „Пристройка с
надстройка към съществуваща жилищна сграда“, находящ се в УПИ VІ-51, кв. 8 по
плана на с. Сърница с възложители Г.М.А., Ш.М.Ю., Р.М.Ю., С.Д.Ю. и А.С.М.,
съгласно Договор за продажба на общинска земя от 02.10.2013 г. и НА №
148/11.03.2004 г. /л. 33/.
По протест изх. № 1542/2015 г. от 01.09.2015 г. на
Окръжна прокуратура гр. Хасково, със Заповед № ДК-10-ЮЦР-7/03.02.2016 г. на
Началник РДНСК ЮЦР е отменен като незаконосъобразен Акт за узаконяване №
10/26.11.2014 г., издаден от Главен специалист в отдел „ТРС“ при Община
Минерални бани за строеж: „Пристройка с надстройка към съществуваща жилищна
сграда“, находящ се в УПИ VІ-51, кв. 8 по плана на с. Сърница, Община Минерални
бани /л. 12 – 16/.
Тази заповед е оспорена, като с Решение № 136/11.04.2017
г., постановено по адм. дело № 68/2016 г. по описа на Административен съд
Хасково, е отхвърлена жалбата на Г.М.А. и А.С.М. против Заповед №
Дк-10-ЮЦР-7/03.02.2016 г. на Началник на РДНСК ЮЦР и оставена без разглеждане жалбата
на Р.М.Ю. и Ш.М.Ю. и е прекратено производството по отношение на тях. Решението
е оставено в сила с Решение № 1184/26.01.2018 г., постановено по адм. дело №
6583/2017 г. по описа на ВАС, Второ отделение.
Така
установените по делото факти и обстоятелства, налагат да се съобрази следното
от правна страна:
За да възникне правото
на иск по чл. 292 от АПК е необходимо наличието на следните кумулативно
определени предпоставки, а именно: да има
образувано изпълнително производство, въз основа на влязло в сила изпълнително
основание; длъжникът по това изпълнително производство да претендира настъпване
на нови факти, реализирали се след влизане в сила на изпълнителното основание,
които да са довели до изключване, погасяване или отлагане на задължението,
вменено с изпълнителното основание и искът да е насочен срещу взискателя по
изпълнителното производство.
Тези предпоставки са
налице и в този смисъл предявеният от ищците иск се явяват допустим, доколкото
няма спор, че в случая е налице влязло в
сила изпълнително основание – Заповед № ДК-02-ЮЦР-654/09.11.2011 г. на началник
РДНСК-ЮЦР, въз основа на което е образувано изпълнително производство,
започнало с отправената до ищците покана за доброволно изпълнение с изх. №
МБ-111-00-287/20.03.2012 г. Насочен е и срещу взискателя по изпълнителното
производство – Началника на РДНСК - ЮЦР, който е и издател на влезлия в сила
административен акт.
Преценката дали са налице нови факти по смисъла на чл.
292 от АПК е въпрос по същество.
В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място,
че предмет на иска с правно основание чл. 292 от АПК е установяването, че
въпреки наличието на възникнало изпълнително основание, то е престанало да
съществува или задължението е станало неизискуемо, поради наличието на факти,
настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание. Това са фактите,
относими към законосъобразността на изпълнителното основание, които не са могли
да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването на
съответните актове, съставляващи изпълнително основание. Такива факти имат
качеството на правопогасяващи, правоизключващи и правоотлагащи изпълняемото
изпълнително основание.
Основният довод на ищците е, че след влизане в сила на
заповедта за премахване, е издаден Акт за узаконяване № 10/26.11.2014 г. от
Главен спец. отдел „ТРС“ при Община Минерални бани. Този акт обаче, както вече
се посочи, е отменен с влязла в сила Заповед № ДК-10-ЮЦР-7/03.02.2016 г.,
издадена от Началник на РДНСК ЮЦР. При това положение и доколкото указанията на
ВАС са за извършване на косвен съдебен контрол при новото разглеждане на делото
„…по валидността и евентуално
законосъобразността на представения от ищците АУ на незаконен строеж…“, без
всякакво съмнение влязлото в сила съдебно
решение по адм. дело № 68/16 г. по описа на Административен съд Хасково, с което
на практика е осъществен пряк съдебен контрол, следва да се съобрази. С него,
както бе казано, е отхвърлена жалбата на Г.М.А.
и А.С.М., съответно оставена без разглеждане жалбата на Р.М.Ю. и Ш.М.Ю. против
Заповед № ДК-10-ЮЦР-7/03.02.2016 г. на Началник на РДНСК ЮЦР, с която е отменен
като незаконосъобразен Акт за узаконяване № 10/26.11.2014 г., издаден от Главен
специалист в отдел „ТРС“ при Община Минерални бани за строеж: „Пристройка с
надстройка към съществуваща жилищна сграда“, находящ се в УПИ VІ-51, кв. 8 по плана
на с. Сърница, Община Минерални бани.
Изложените
до тук съображения обосновават крайния извод на съда, че в случая няма данни за наличието на нови обстоятелства,
настъпили след издаване на изпълнителното основание, доколкото актът за
узаконяване, който се сочи като нововъзникнал факт, се установява, че е отменен
с влязла в сила заповед на Началник РДНСК – ЮЦР.
За пълнота следва да се отбележи и че исковата защита по
реда на чл. 292 от АПК не е способ за заобикаляне на закона чрез ревизия на
стабилен административен акт - налице е влязла в сила заповед за премахване на
незаконен строеж, по отношение на която чл. 225, ал. 4 от ЗУТ предвижда
изпълнение - доброволно в указан срок или принудително. В настоящото
производство не се установяват обстоятелствата, включени във фактическия състав
на нормата на чл. 292 от АПК – факти, настъпили след издаване на изпълнителното
основание, които да погасяват или изменят породеното с него административно
задължение.
Крайният
извод на съда е, че предявеният иск е неоснователен и ще следва да бъде
отхвърлен изцяло.
При посочения изход на спора на основание
чл. 143, ал. 4 и чл. 226, ал. 3 от АПК на
РДНСК-ЮЦР се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се
констатира в общ размер на 1000 лв., изчислено както следва: 300 лв. за
осъществената юрисконсултска защита при първоначалното разглеждане на делото,
съгласно правилото на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция ДВ, бр. 28 от 2014 г.); 500 лв. за осъществената юрисконсултска защита в
производството пред ВАС, съгласно правилото на чл. 8, ал. 3, във връзка с чл.
2, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в
приложимата редакция, ДВ, бр. 84 от 2016 г.); 200 лв. за осъществената
юрисконсултска защита в настоящото производство, съгласно правилото на чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл.
144 от АПК.
Мотивиран от гореизложеното,
Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М.А., Ш.М.Ю., А.С.М. и Р.М.Ю.,***, чрез адв. Л., отрицателен установителен иск срещу Началник РДНСК Южен централен
район, с
правно основание чл. 292 от АПК за признаване за установено, че не се дължи
изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-654/09.11.2011 г. за премахване на незаконен
строеж: „Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда“, находяща се в
УПИ VІ-51, кв. 8 по плана на с. Сърница, Община Минерални бани, област Хасково,
поради настъпили след издаването на заповедта нови факти – издаден акт за
узаконяване № 10/26.11.2014 г. на разпоредения за премахване строеж.
ОСЪЖДА Г.М.А., ЕГН **********, Ш.М.Ю.,
ЕГН **********, А.С.М., ЕГН ********** и Р.М.Ю., ЕГН **********,***, да заплатят на РДНСК-Южен централен район, сумата от 1000 лева, представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: