№ 151
гр. Благоевград, 11.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:Гюлфие Яхова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20251200500145 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№8440/09.09.2024
г., подадена от адв. А. Х., в качеството си на особен представител В. Г. Щ.,
против Решение №260/03.08.2024 г., постановено по гр.д.№504/2022 г. по
описа на РС – Р.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на постановеното
решение. Сочи се, че от страна на ищеца не било доказано, че същият е
легитимиран да завежда иск по чл.6, ал.1, т.8 и т.9 и т.10 ЗУЕС във вр. чл.48,
ал.3 от ЗУЕС. Не било установено, че въобще е формирана етажна
собственост по реда на ЗУЕС по предвидения в ЗУЕС ред. Не ставало ясно и
определените дължими такси как са изчислявани – дали за един квадратен
метър върху притежаваните общи части на сградата или върху площта на
самостоятелния обект в сградата. Също така, не били събрани доказателства
да е взето решение за заплащане на вноски във фонд „Ремонт и обновяване“,
съобразени с идеалните части на отделните съсобственици в общите части на
сградата, включително и конкретния размер на месечната вноска, както и не
било установено че в сградата ЕС е създаден фонд „Ремонт и обновяване“.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.50, ал.3 от ЗУЕС
средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ се събират в сметка със
специално предназначение, която се откривала на името на управителя, а към
настоящия момент такава сметка нямало разкрита. Недопустимо било да
бъдат внасяни такси по фонд „Ремонт и обновяване“ по личната сметка на
1
управителя. В тази връзка се сочи, че след като кредиторът не оказвал
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си, то последният не бил изпаднал в забава. По отношение
претенцията за заплащане на такси за управление и поддръжка на сградата
такава не се дължала от ответника, тъй като не било установено да е вземано
решение за заплащане на такава такса съобразно изискванията на ЗУЕС. Ако
се приемело твърдението на ищеца, че таксата за поддръжка и управление на
общите части на сградата – ЕС следва да се заплаща върху размера на
притежаваната площ в имота, респ. идеалните части от общите части на
сградата, то в този случай таксата се променяла и следвало да бъде определена
като такава за ремонт и обновяване на сградата. Но такава не се събирала, тъй
като нямало създаден такъв фонд, нито разкрита банкова сметка в полза на ЕС
по реда на чл.50, ал.3 ЗУЕС. От събраните по делото доказателства не било
установено и пребиваването на ответника на територията на Р. България през
всяка календарна година от претендирания период за повече от 30 дни.
Прави искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да
бъдат отхвърлен изцяло предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, чрез процесуалния представител, в който същият оспорва наведените
от жалбоподателя твърдения, като сочи, че решението е правилно и
законосъобразно, постановено при обсъждане на всички доказателства по
делото. Оспорва се твърдението за липса на активна процесуална
легитимация, като се сочи, че етажните собственици в ЕС надлежно са
представлявани от „Е.М.“ ЕООД, който е избран с решение на Общото
събрание на ЕС за професионален домоуправител. Във връзка с твърдението,
че ищецът не бил установил, че има формирана етажна собственост по реда на
ЗУЕС по предвидения в ЗУЕС ред, сочи че съгл. чл.38 и чл.39 от ЗС, етажната
собственост възниква “ex lege” при сгради, изградени най-малко до етап „груб
строеж“, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици. В противоречие със събраните по делото доказателства било и
твърдението на ответника, че в сградата не бил създаден фонд „Ремонт и
обновяване“. Сочи, че в т.3.8. от Протокола от Общото събрание на ЕС е
предвиден начинът на плащане на вноските във фонд „Ремонт и обновяване“,
като изрично било посочено, че вноските се плащали по сметка на
управляващото дружество. Ответникът не бил представил доказателства да са
2
оспорени по реда на чл.16, ал.9 ЗУЕС достоверността и съдържанието на
протоколите от процесните общи събрания. Аргументиран и в съответствие и
с трайната съдебна практика бил изводът на първоинстанционният съд, че
решенията на ОС на ЕС в сграда „В-О.“ от 30.01.2018 г. и на съвместно общо
събрание от 07.02.2018 г. били стабилизирани и възраженията на ответника за
тяхната незаконосъобразност или невалидност били недопустими в
първоинстанционното производство.
Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се
разноски.
Съдът като съобрази становищата на страните и материалите по делото
намира жалбата за допустима, доколкото същата отговаря на изискванията по
чл. 260 и 261 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и от легитимна страна с правен интерес
от обжалването, с оглед на което е редовна.
С жалбата и писмения отговор не са направени доказателствени
искания. Делото ще следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з, за която да се
призоват страните.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 във връзка с чл.262 от
ГПК, съдията – докладчик
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.03.2025г. от 9 часа, за които дата и час да се призоват страните.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
3