РЕШЕНИЕ № 94/15.1.2021г.
гр. Пловдив, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ-ри състав, в открито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар Розалия Петрова като разгледа
адм. дело № 2535 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на В.Т.Т. ***, ЕГН **********, срещу мълчалив отказ за предоставяне на достъп
до обществена информация по заявление, подадено на 18.09.2020 г. по електронен
път чрез платформа за достъп до обществена информация до Общинска администрация
Марица, получено на 21.09.2020 г. В СЗ жалбоподателят чрез процесуален
представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът
по жалбата не се представлява в СЗ. В
постъпило становище се сочи, че по подаденото заявление няма постановено
решение, тъй като по-голяма част от исканата информация се съхранява в отдел
„ФСД“, където почти всички служители
били поставени под задължителна карантина, поради потвърдени заболели от
Ковид-19.
Жалбата
е подадена в срок и от лице, имащо право
на жалба, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
С цитираното
заявление, получено на 21.09.2020 г. жалбоподателят е поискал да му бъде представена
информация по посочени в заявлението въпроси, посочен е предпочитаният начин за
предоставяне на информацията - по електронен път, вписани са имена и електронен
адрес за получаване на поисканата обществена информация.
Съгласно
чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, исканията се разглеждат във възможно най-кратък срок, но
не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, от която дата е започнал да
тече и едномесечният срок за оспорване. Жалбата срещу мълчаливия отказ е
подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК.
Легалната
дефиницията на понятието "обществена информация" е дадено в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно която обществена информация по
смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в
Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно чл. 9 от
ЗДОИ обществената информация е официална и служебна, като съгласно разпоредбата
на чл. 10 от ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на
държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на
техните правомощия, а съгласно чл. 11 от ЗДОИ служебна е информацията, която се
събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по
повод дейността на органите и техните администрации.
На
основание чл. 24 от ЗДОИ, заявлението за достъп до обществена информация е
писмено или устно запитване. От заявителят е подадено заявление по електронен
път на 18.09.2020 г., получено на 21.09.2020 г. Процесното заявление съдържа всички изисквания
за редовност по чл.25, ал.1 от ЗДОИ, вкл. е посочена достатъчно ясно и
описателно исканата информация /която безспорно е обществена/ и предпочитаната
форма за предоставянето й – по електронен път, на посочен ел. адрес /поща/. В случая заявителят използвал електронната
поща за комуникация и е поискал именно
чрез електронна поща да получи копие от информацията, т. е. да получи копие на
информацията в цифрова форма.
Както
предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената
информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите
на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки
държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена
информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него.
Ако
исканата информация не е съхранявана от задължения субект, той разполага с
възможността да уведоми заявителя по реда на чл. 32 или чл. 33 ЗДОИ, че не
разполага с информацията, съответно - да препрати заявлението, като уведоми за
това заявителя или да го уведоми, че не разполага с данни за нейното
местонахождение.
Адресатът
на искането е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, поради което с предявяване на
искането за него е възникнало задължение да се произнесе по него в 14 - дневен срок
от подаване на заявлението по аргумент от чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, доколкото няма
данни за наличие на някои от основанията по чл. 29 – чл. 33 ЗДОИ. Ако органът е
приел, че искането е неясно и не позволява да бъде преценено с решение по
същество дали да го уважи или откаже, то той е разполагал с правната възможност
по чл. 29, ал. 1 ЗДОИ, като уведоми заявителя за това и му предостави
възможност да уточни предмета на исканата обществена информация, след което да
се произнесе с акт по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ и със съдържание по чл. 34, ал. 1 или
чл. 37 от с. з. Действително органът по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ действа при
условията на оперативна самостоятелност досежно предоставянето или отказа от
предоставяне на исканата информация, но е задължен субект да извърши преценка
по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ и да се произнесе с акт по чл. 34 и чл. 35 или по чл. 37
във вр. с чл. 38 ЗДОИ, в който да изложи
конкретни съображения и правно основание за това и съобразно чл. 59, ал. 2, т.
4 АПК.
Неизпълнението
на задължението за произнасяне в срока по чл.28, ал.1 ЗДОИ, формирало мълчалив
отказ, е незаконосъобразно. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 34, ал.1 от ЗДОИ решението за предоставяне на
достъп до обществена информация, респективно отказът да се предостави такъв,
следва да се изготви в писмена форма и да има предписаното от закона
съдържание. Основанията за отказ от предоставяне на обществена информация
законодателят изрично е регламентирал в чл. 37, ал. 1 ЗДОИ. Посочените в
нормата три хипотези, при които е допустимо да се направи отказ от предоставяне
на обществена информация, ограничават конституционното право на гражданите на
достъп до информация. Изброяването е изчерпателно. Норма, която регламентира
изключения от субективно право не може да бъде тълкувана разширително, следователно
друго основание за отказ за предоставяне на обществена информация, извън
посочените в чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, е незаконосъобразно.
По
изложените съображения за основателност на жалбата и доколкото липсва
произнасяне по подаденото заявление, а въпросът не позволява решаването му от
съда, след отмяната на мълчаливия отказ преписката следва да се изпрати за
разглеждане на заявлението и вземане на решение, с което да се предостави
информацията или да се постанови отказ – пълен или частичен, но при спазване
изискванията по чл. 34 или чл. 37 и сл. ЗДОИ.
С оглед изхода на делото и при своевременно направеното искане, основателна
е претенцията на оспорващия за присъждане на направените разноски. Община
Марица следва да бъде осъдена да заплати на В.Т.Т. ***, ЕГН **********, сумата от
510,00 лв., от които 10,00 лв. държавна такса и 500,00 лв. адвокатско
възнаграждение, за заплащането на които по делото са представени доказателства.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ мълчалив отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация по заявление, подадено на 18.09.2020 г. по електронен път
чрез платформа за достъп до обществена информация до Общинска администрация
Марица, получено на 21.09.2020 г., от В.Т.Т.
***, ЕГН **********.
ИЗПРАЩА преписката за ново
произнасяне при съобразяване с мотивите на решението.
ОСЪЖДА Община Марица да
заплати на да заплати на В.Т.Т. ***, ЕГН **********, разноски в размер на 510
(петстотин и десет) лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: