Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.01.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет
и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 10348 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ч.Е.Б.“***,
подадена чрез процесуалния представител юрк.В.И.срещу решение № 468911 от 13.08.2018
г., постановено по гр.дeло № 23246/2017 г. на
СРС, ІІІ Г.О., 113 състав, с което е признато за установено на основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, че „Ч.Е.Б.“-АД, ЕИК ********, с
адрес: ***, дължи на „С.к.“ ООД, ЕИК ********, съдебен адрес: ***, сумата от
19,59 лв., представляващи платени без правно основание неустойки за просрочено
плащане, начислени върху сумата от 1213,14 лв., дължима по фактура №
**********/12.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
27.01.2017 г. до окончателното й заплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 02.02.2017 г. по ч.гр.дело № 5758/2017 г. на
СРС, ІІІ ГО, 113 с-в. С решението на съда е осъден „Ч.Е.Б.“-АД, ЕИК ********, с
адрес: ***, да заплати на „С.к.“ ООД, ЕИК ********, съдебен адрес: ***, сумата
от 25,00 лв.- разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното производство в
размер на 325,00 лв. С определение от 25.01.2019 год., постановено в закрито съдебно заседание по
гр.дeло № 23246/2017 г. на СРС, ІІІ Г.О., 113 състав е върната молба с
вх.№ 5144991/17.09.2018 г. на „Ч.Е.Б.“-АД, ЕИК ********, с адрес: ***, за
изменение на постановеното по делото решение № 468911/13.08.2018 г. в частта му
за разноските, както и е оставено без уважение
искането, съдържащо се в молба вх.№ 5151301/27.09.2018 г. от „С.к.“ ООД,
ЕИК ********, съдебен адрес: ***, за изменение на постановеното по делото
решение № 468911/13.08.2018 г. в частта му за разноските.
Въззивникът- ответник „Ч.Е.Б.“***, чрез
процесуалния си представител юрк.В.И., излага доводи във въззивната жалба за
недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли съда обжалванато решение да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по
подробни съображения изложени във въззивната жалба и вместо това да бъде
постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения установителен иск, като
неоснователен. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна – ищец „С.к.“ ООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.К.Д. оспорва
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Излага съображения за правилност и
законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Моли съда, жалбата като неоснователна
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Третото
лице-помагач на страната на ответника- Х.И.Х., не взема становище по въззивната
жалба.
Постъпила е и частна жалба от „Ч.Е.Б.“ АД, ***, подадена
чрез юрк.В.И.срещу определение от 25.01.2019 год., постановено в закрито съдебно заседание по
гр.дeло № 23246/2017 г. на СРС, ІІІ Г.О., 113 състав, в частта, с
която е върната молба с вх.№
5144991/17.09.2018 г. на „Ч.Е.Б.“-АД, ЕИК ********, с адрес: ***, за изменение
на постановеното по делото решение № 468911/13.08.2018 г. в частта му за
разноските. В частната жалба са изложени
съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Моли съда да
отмени обжалваното определение и да върне молбата за разглеждане от
първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направени разноски.
Ответникът по частната жалба- „С.к.“ ООД, гр.София, чрез пълномощника си
адв.Д.Д. оспорва частната жалба, като недопустима и неоснователна по
съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор на
подадената частна жалба. Моли съда да отхвърли частната жалба, като недопустима
и неоснователна по изложени съображения в нея. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Третото
лице-помагач на страната на ответника- Х.И.Х., не взема становище по подадената
частна жалба.
Постъпила е и частна жалба от „С.к.“ ООД, гр.София, чрез пълномощника
адв.Д.Д. срещу определение от 25.01.2019 год., постановено в закрито съдебно заседание по
гр.дeло № 23246/2017 г. на СРС, ІІІ Г.О., 113 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането, съдържащо се в молба вх.№
5151301/27.09.2018 г. от „С.к.“ ООД, ЕИК ********, съдебен адрес: ***, за
изменение на постановеното по делото решение № 468911/13.08.2018 г. в частта му
за разноските.
Ответникът по частната жалба- „Ч.Е.Б.“ АД, ***, чрез процесуалния си
представител юрк.К.П.оспорва частната жалба, като неоснователна по
съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор на
подадената частна жалба. Моли съда да остави същата без уважение, като
неоснователна по изложени съображения в частната жалба.
Третото лице-помагач на страната на
ответника- Х.И.Х., не взема становище по подадената частна жалба.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3,
изр.3-то от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и
делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът
на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата
молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или
правоотношение.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
но процесуално недопустимо, поради следните съображения:
Съдът приема, че предметът на делото е
спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на
спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения.
Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл
по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото
въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава
решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора
и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички
доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички
правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.
На следващо място, част от хипотезите,
при които решението е недопустимо са очертани в т.9 от ППВС № 1/1985 г. : при
липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ
от иска, липса на искане за възобновяване на спряно по взаимно съгласие на
страните производство и др. В пленумното постановление е посочено, че в тези
случаи втората инстанция следва да обезсили решението и да прекрати
производството по делото, а при нарушаване на правилата за подведомственост или
родова подсъдност – след обезсилване на решението, делото подлежи на изпращане
на компетентния съд или орган. При разглеждане на иска на непредявено
основание, следва да се обезсили недопустимото първоинстанционно решение, а
делото да се върне на първата инстанция за разглеждане на предявения иск. Тези
принципни постановки, приложими и при сега действащия ГПК, са последователно
прилагани и съответно доразвити във формирана практика на ВКС, а именно:
решение по т.дело № 850/2012 г., І т.о., решение по т.дело № 748/2015 г., І
т.о., решение по т.дело № 1512/2014 г., ІІ т.о., решение по т.дело № 2830/2015
г., І т.о., решение по т.дело № 2806/2015 г., ІІ т.о., решение по т.дело №
3636/2015 г., ІІ т.о. и др. Съобразно тази съдебна практика, съдебният акт е
недопустим, когато е постановен в отклонение от принципа на диспозитивното
начало в процеса, или при съобразяване на невъведени в процеса факти от
страната, релевантни за квалифициране на претендирани права, в резултат на
което съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран. В цитираните
решения е изразено принципно становище относно предмета на защитата, която се
търси чрез иска и индивидуализирането на спорното материално право чрез
обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В решение № 249 по гр.дело № 92/2009 г., ІV г.о., ВКС
приема, че съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание; предмет на
делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричано от
ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска; когато в
нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по
предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото
въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е
недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.
В настоящия случай, при постановяване на
обжалваното решение, първоинстанционният съд не е зачел посочената съдебна
практика и се е произнесъл извън очертания предмет на делото по претендираното
от ищеца спорно материално право. В процесния случай, макар и формално
първоинстанционният съд да се е произнесъл по предявения установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
установяване на дължимост от ответника на сумата от 19,59 лв., като платена от
ищеца при начална липса на основание, същият е формирал изводи по факти, които
не са били въведени от ищеца, като основание на предявената установителна искова
претенция.
В тази връзка следва да се отбележи, че за да определи действителното основание на
спорното материално право, съдът винаги изхожда от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения /В този смисъл
Решение № 55 от 27.04.2015 г. по гр.д. № 5558/2014 г. по описа на ВКС, І Г.О.
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 454 от 03.06.2010 г. по гр.д.
№ 195/2010 г. по описа на ВКС, ІV Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/,
които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума
искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес /чл. 6, ал. 2 ГПК/, съдът е задължен да разреши правния спор
относно твърдяното вземане съобразно твърдените от ищеца в исковата молба факти
при точна и коректна интерпретация за фактите.
В процесния случай, обжалваното решение е недопустимо, тъй като
не е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита. Първоинстанционният съд не е разгледал предявения установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с оглед обстоятелствата на които
страната се е позовала, съобразно заявените и въведени от ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения за установяване на дължимост
от ответника на сумата от 19,59 лв., като платена от ищеца при начална липса на
основание. Първоинстанционният съд е приел, че е предявен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, респективно че предявения от ищеца иск
намира своята правна квалификация в разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
където се регламентира, че който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен
да го върне. Фактическият състав на посочената
разпоредба/ чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД/ включва престиране на
претендираното на съществуващо валидно основание към момента на извършване на
престацията и последващо отпадане на основанието с обратна сила - поради
унищожаемост, разваляне на договора или настъпване на прекратително условие /
съгласно задължителните разяснения, дадени в ППВС 1/1979 г. /. Съдът приема, че в разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД
са уредени три различни фактически състава, които следва да бъдат разграничени
с оглед процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване и с
оглед на различните правни последици от осъществяването им/ в този смисъл
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС/. Фактическият състав на разпоредбата
на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, е различен от този на разпоредбата
на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Т.е. в процесния случай е разгледан иск на непредявено основание.
Първоинстанционният съд, макар и формално да се е произнесъл по предявения установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
установяване на дължимост от ответника на сумата от 19,59 лв., като платена от
ищеца при начална липса на основание, същият е формирал изводи по факти, които
не са били въведени от ищеца, като основание на предявената установителна искова
претенция,
не е обсъдил посочените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба
факти, в резултат на което съдът се е
произнесъл по предмет, с който не е сезиран, в нарушение на основния принцип за
диспозитивното начало в гражданския процес, установен от нормата на чл.6, ал.2
от ГПК. В случая съдът е формирал изводи по факти, които не са били въведени от
ищеца, като основание на исковата претенция.
С оглед
на изложеното, обжалваното решение, като процесуално недопустимо следва да се
обезсили изцяло, включително и в частта за разноските на основание чл.
270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК и делото да се върне на СРС за ново разглеждане
от друг състав на същия съд и произнасяне по предявения установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, и по
предмета на делото. Новото разглеждане би следвало да започне от стадия на
изготвяне на доклад по делото по чл.146 от ГПК.
По частните жалби на ищеца и на
ответника, подадени срещу определение от 25.01.2019 год., постановено
в закрито съдебно заседание по гр.дeло № 23246/2017 г. на СРС, ІІІ Г.О., 113 състав, съдът приема следното:
Обжалваното
определение следва да бъде обезсилено изцяло, като недопустимо, с оглед на
приетото в мотивите на настоящето решение, че обжалваното решение, като
процесуално недопустимо следва да се обезсили изцяло, включително и в частта за
разноските на основание чл.
270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК и делото да се върне на СРС за ново разглеждане
от друг състав на същия съд и произнасяне по предявения установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, и по
предмета на делото.
С
оглед цената на иска и дадените задължителни за съдилищата указания в т. 8 от
Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
Предвид изхода по делото и липсата на
произнасяне по съществото на спора разноски в настоящето производство при
спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива следва да присъди
СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №
468911 от 13.08.2018 г., постановено по
гр.дeло № 23246/2017 г. на СРС, ІІІ Г.О., 113 състав.
ОБЕЗСИЛВА определение от 25.01.2019 год., постановено в закрито съдебно заседание по
гр.дeло № 23246/2017 г. на СРС, ІІІ Г.О., 113 състав.
ВРЪЩА
делото на СРС, за ново разглеждане от друг състав на същия съд, на
предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на Х.И.Х., ЕГН **********, като трето лице – помагач на страната на ответника „Ч.Е.Б.“***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.