МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260048 от 28.04.2021г.
по НОХД № 1332/ 2020г. на КжРС
Повдигнато е обвинение срещу Н.Ю.Ю. *** по чл.129 ал.2
вр. ал.1 от НК за това, че на 06.10.2019г. в с.Чифлик, обл.Кърджали причинил на
И.Х. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявото колянно капаче,
което е довело до трайно затрудняване движението на долен ляв крайник за повече
от един месец.
Представителят на прокуратурата счита, че от събраните по
делото доказателства може да се направи обоснован извод, че подсъдимият Н.Ю.Ю. ***
е извършил престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК. Подсъдимият е нанесъл
първоначално удар с ръка, а впоследствие и с крак по пострадалия И.Х..
Следствие на този удар пострадалият е получил увреждането- счупване на лявото
колянно капаче, което е довело до трайно затрудняване движението на долния ляв
крайник, съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр.ал.1
от НК. Действията на подсъдимия счита, че са пряка и непосредствена причина за
настъпването на това увреждане на пострадалия. Моли съда да признае подсъдимия Ю.
за виновен в извършване на посоченото престъпление и предлага да му се наложи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година с 3 годишен изпитателен
срок, както и да заплати направените по делото разноски.
По делото в наказателния процес е приет за съвместно
разглеждане и граждански иск предявен от пострадалия И.Х. *** против подсъдимия
Н.Ю.Ю. *** за сумата от 5000лв. представляваща причинени неимуществени вреди
ведно със законната лихва считано от деня на увреждането- 06.10.2019г. до
окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски. И.Х. е
конституиран като граждански ищец и частен обвинител. В съдебните прения
повереникът на гражданския ищец и частен обвинител поддържа пледоарията на
прокурора. Счита, че съдът има достатъчно основание да признае подсъдимия за
виновен в причиняване на средна телесна повреда на И.Х., тъй като причиненото
увреждане е именно средна телесна повреда, която е довела до затруднение
движението на левия долен крайник за повече от един месец. Пледира да му се
наложи предвиденото в закона наказание около средния размер. Относно гражданския
иск счита, че той е доказан по основания и по размер предвид причиненото
увреждане и продължаващото възстановяване и лечение. Гражданският ищец и частен
обвинител в ход по същество изразява съгласие с казаното от адвоката му.
Подсъдимият Н.Ю.Ю. не се признава за виновен и дава
обяснения, в които признава, че е хванал пострадалия И.Х. за брадата, но отрича
да го е удрял с крак или ръка по лицето или по левия крак. В лична защита моли
съда да го признае за невиновен, защото не го е удрял, а при последна дума
заявява, че не се признава за виновен, защото не го е удрял. Защитникът на
подсъдимия моли съда да постанови присъда, с която да признае Н.Ю.Ю. за невинен
в извършване на престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК. Твърди, че обвинението
не е доказано от обективна и субективна страна. По отношение на гражданския иск
счита, че той е неоснователен и недоказан.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по
делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият
Н.Ю.Ю., роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, женен, работи,
неосъждан, с ЕГН **********.
На 06.10.2019г. подсъдимият Н.Ю.Ю. и негови приятели
посетили кръчмата в с.Чифлик, общ.Кърджали, която се намирала в центъра на
селото. В нея вече се намирали и свидетелите Т.И. и И.Х.. Последните стояли
заедно на маса пред кръчмата от часове, като поръчвали за консумация храни и
напитки. Около 22,00- 22,30 часа съдържателят на заведението затворил обекта.
От кръчмата излезли подсъдимият Н.Ю. и свидетелите М.Х., Б.С. и Р.В.. Всички се
познавали, тъй като били от село Чифлик и се заговорили. Деецът Н.Ю. повдигнал
въпрос шеговито за това дали имало нови момичета в района. Свидетелят И.Х. му
отговорил не на шега, че срещу 5000 крони можел да му намери момиче. Подсъдимият
Ю. се ядосал на казаното и започнал спор между тях, при което той напсувал пострадалия
Х., след което си тръгнал. Точно тогава свидетелят И.Х. му отвърнал със същата
псувня, при което подсъдимият Н.Ю. се обърнал, приближил се и ударил с юмрук пострадалия
Х. в областта на главата. Двамата мъже в този момент били прави, при което
свидетелят И.Х. мръднал от удара крачка назад, както и също посегнал и ударил с
ръка горната част на тялото дееца Ю.. Последният му отвърнал като ритнал пострадалия
И.Х. с крак по левия крак, в областта на коляното. За да преустановят сбиването
се намесили свидетелите Б.Ю. и М.Х.. Двамата мъже- Н.Ю. и И.Х., след като се успокоили- си поговорили, при
което първият се извинил на втория и си тръгнал. Малко след това свидетелят И.Х.
изпитал болка в областта на коляното, оплакал се на свидетеля Т.И. и 5-10
минути след това си тръгнал. След това си тръгнали и всички останали.
Видно от назначената по делото Съдебно- медицинска експертиза
№ 129/ 2019г. на И.Х.Х. е било причинено счупване на колянното капаче на левия крак.
Описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и е възможно
да е възникнало по начина, съобщен от пострадалия и свидетеля Т.И.. Счупването на
лявото колянно капаче е довело до трайно затруднява движението на левия крак за
повече от един месец. По делото с оглед данни за наличие на предходна травма в областта
на левия крак на свидетеля И.Х. е назначена и допълнителна съдебно- медицинска експертиза,
видно от която на пострадалия е било счупено лявото колянно капаче както през месец
август 2018г. при ПТП, така и при инцидента на 06.10.2019г. Вещото лице в
неговия разпит на съдебното следствие твърди, че направил заключение, че
счупването установено на 07.10.2019г. е прясно на база разчитането на
рентгеновите снимки.
Тази безспорна фактическа обстановка се установи от свидетелските
показания на И.Х., на Т.И. дадени на досъдебното производство и приобщени по
реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК, и на Л.Х., които са последователни,
логични и си кореспондират едни с други. Съдът им дава вяра, тъй като тези
всички гласни доказателства се подкрепят и от назначената съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 129/ 2019г. и допълнителна такава, както и разпита
на вещото лице М. в съдебно заседание. Частично бяха кредитирани и показанията
на свидетелите Б.С., М.Х. и Р.В., поради следните съображения: настоящата
инстанция не дава вяра на обясненията на дееца и на неговите приятели, които
отричат деецът да е нанасял удар на пострадалия, а приема същите съответно като
негова защитна теза и поддържането й от неговите близки, тъй като те не са съответстват
на нито едно друго събрано по делото доказателство, а и е безспорно по делото
че всички тази вечер са били пияни. Освен това е нелогично да стават и да
разделят подсъдимия и гражданския ищец, ако между тях е нямало удари. В
подкрепа на този извод е и свидетелството на Б.С. и М.Х., че между двамата е
имало дърпане и посягане с удари, че пострадалият им е споделил, че му се е
подуло коляното от удар от Н..
ОТ ПРАВНА СТРАНА: От
обективна и субективна страна подсъдимият Н.Ю.Ю. е осъществил състава на
престъплението по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК. Изпълнителното деяние, с което са
засегнати обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността, деецът е извършил чрез
действие- въздействал е върху организма на И.Х. чрез нанасянето на удар с крак
по левия крак в областта на коляното, при което е причинено счупване на колянното
капаче на левия крак. Деянието е извършено при евентуален умисъл, тъй като подсъдимият
е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му
последици и е допускал тяхното настъпване. От гледна точка на въздействието
върху обекта това посегателство против здравето на пострадалия е типично
резултатно увреждащо престъпление, като в настоящият казус резултатът е счупване на лявото
колянно капаче, което е довело до трайно затруднение на долен ляв крайник за
повече от един месец. Това, че извършеното престъплението е средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 ал.1 вр.ал.2 от НК следва от цитираното заключение
и допълнителното такова на вещото лице М., който казва, че това с нараняване е
причинено трайно затрудняване на движението на ления крак за повече от един
месец.
Причини за извършване на деянието се коренят в неспазване
на законоустановените норми за поведение и незачитане физическата
неприкосновеност на личността.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като
взе предвид степента на обществена опасност- типична, предвид обществените
отношения, които засята то- неприкосновеността на човешкото здраве и физическата
цялост на личността; като отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства- чисто съдебно минало, добрите характеристични данни, семейно и
трудово ангажиран и факта, че е причинена само една телесна повреда, намира, че
следва да се определи наказание при условията на чл.54 от НК при превес на
смекчаващите обстоятелства към минимума на предвиденото в закона, а именно „лишаване
от свобода” за срок от 3 месеца. Изпълнението на това наказание бе отложено за
срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 от НК, тъй като са налице условията за
това, а именно наложеното наказание е до 3 години, лицето не е осъждано на
наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и че за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не
е наложително да го изтърпи. По този начин настоящата съдебна инстанция намира,
че ще се реализират целите на наказанието в най- пълна степен заложени в чл.36
от НК.
По гражданския иск: По делото
се установи, че увреждането на пострадалия И.Х. е настъпило в резултат на
виновното престъпно поведение от страна на подсъдимия Н.Ю.. Поради това на
основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да възстанови вредите, които е причинил другиму.
Предвид настъпилото увреждане представляващо средна телесна повреда, изразяващо
в счупване на лявото колянно капаче, което е затруднило движението на долен ляв
крайник за повече от 1 месец, то съгласно съдебната практика и принципа за
справедливост осъди дееца да заплати на гражданския ищец И.Х. *** сумата от 3000лв.,
представляваща обезщетение за причинени от престъплението извършено на 06.10.2019г.
в с.Чифлик неимуществени вреди. Присъдените суми за причинените имуществени и
неимуществени вреди са ведно със законната лихва считано от 06.10.2019г. до
окончателното им изплащане, тъй като са поискани и му се следват по силата на
чл.86 от ЗЗД. Предвид изхода на делото на основание чл.189 ал.3 от НПК на
подсъдимия Н.Ю. бяха възложени разноските направени от гражданския ищец и
частен обвинител И.Х. за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00лв. в първоинстанционното
съдебното. Поради недоказаност и неоснователност гражданския иск бе отхвърлен
до пълния му предявен размер от 5000лв.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК на подсъдимия Н.Ю. бяха възложени направените по делото разноски в размер
на 201.60лв., представляваща направените по делото разноски на досъдебното
производство, които да заплати по сметка на ОДМВР гр.Кърджали. На същото
основание той бе осъден да заплати разноски по сметка на Районен съд
гр.Кърджали от 120.00лв. за държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, както и 30лв. разноски за вещо лице.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: