РЕШЕНИЕ
№ 804
гр. Пловдив, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300500253 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №262532/23.11.2021г. по гр.д.№19287/2019г. по описа на
РС-Пловдив,ХIIІ с-в,с което са отхвърлени претенциите по сметки на съделителя Е.К. за
заплащане на обезщетение за ползването на имота за периода 23.08.2019г.-03.02.2021г. в
размер на 250лв. месечно или общо за целия претендиран период в размер на 4250лв.,както
и са уважени претенциите по сметки на другия съделител З.Г. за заплащане на сумата
5307,98лв.,представляваща припадащата й се част от заплатена сума по договор за кредит за
закупуване на делбения имот,ведно със законната лихва считано от 03.02.2021г. до пълното
изплащане на задължението,както и сумата в размер на 6628,50лв.,представляваща
припадащата й се част от извършени подобрения в имота,като недоволна от така
постановеното решение е останала съделителката Е.К. и моли решението да се отмени и да
се постанови друго,с което да се уважи нейната претенция по сметки,а останалите
претенции да се отхвърлят.
Въззиваемата страна З.Г. чрез своя процесуален представител адв.Д. счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото
да се остави в сила.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,установи следното:
Настоящото производство е във втора делбена фаза по извършването на
делбата,като производството е по възлагане на имота и претенции по сметки.
1
Имота като неподеляем е изнесен от съда на публична продан,като решението в
тази му част не е обжалвано,поради което същото е влязло в сила и не следва да се
коментира.
От жалбоподателя Е.К. са претендирани претенции по сметки за заплащане от
страна на съделителя З.Г. в размер на 4250лв. или това е сумата,от която същата е била
лишена ,тъй като имота се е ползвал за посочения период единствено от съделителя
З.Г..Жалбоподателката е изпратила нотариална покана на съделителя Г. на 09.09.2019г.,с
която го кани да й заплаща ежемесечно сумата в размер на 250лв. обезщетение за
ползването на имота само от него,като същата е лишена от достъп до същия и с тази сума
съделителя Г. се е обогатил неоснователно за посочения период.
За да е налице основание за заплащане на обезщетение за ползването на имота
следва да са налице и предпоставките по чл.31,ал.2 от ЗС,а именно-ползване,лишаване от
ползване и писмено поискване.В настоящия случай се установява,че действително имота се
ползва единствено от съделителя Г.,като същия е поканен да заплаща обезщетение за това
ползване с нотариална покана,но по делото е представена и покана-отговор,от която става
ясно,че на 09.09.2019г. същата е притежавала ключ от имота и достъпът до имота не й е бил
ограничаван по никакъв начин от страна на съделителя Г..Това се потвърждава и от разпита
на свидетеля в първоинстанционното производство Е. Б.,която към онзи момент също е
живяла в имота и тя също заявява,че съделителката К. е притежавала ключ и не й е
отказвано да посещава имота.Следователно разпита на свидетелката кореспондира с
доказателствата по делото,поради което се установява,че не е налице предпоставката за
лишаването от право на ползване на К.,а оттам и правилно първоинстанционния съд е
отхвърлил претенцията по сметки за заплащане на обезщетение за процесния период.Освен
това следва да се посочи,че по делото няма представени и доказателства относно средния
пазарен наем за процесния период на имота,поради което тази претенция се явява изцяло
неоснователна и недоказана и като е отхвърлена е постановено едно правилно и
законосъобразно решение.
Относно претенцията на съделителя З.Г. за заплащане на сумата
5307,98лв.,представляващи припадащата се част от изплатения кредит за закупуването на
имота следва да се отбележи следното:Двамата съделители общо са закупили имота с кредит
от банката,като единствено съделителя З.Г. е изплащал кредита на банката до момента на
раздялата и тъй като същите се явяват солидарни длъжници по отношение на този кредит,то
ако единия от солидарните длъжници изплати вземането на кредитора,той придобива право
на регрес спрямо другия длъжник за удовлетворяване на полагащата му се част.В случая са
били изплатени 10 615,96лв.,като дължимата част от 5307,98лв.,която се припада на
съделителя К. следва да бъде възстановена на съделителя Г.,за да се възстанови паритета
между тях.И в тази му част решението се явява правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Относно претенцията по сметки,касаеща извършения ремонт в делбения имот,
следва да се отбележи,че съделителя Г. е закупил посочените вещи и той е заплатил за
2
направения ремонт,което се потвърждава и от показанията на св.Б.,както и от заключението
на в.л.Р.,то към момента на извършването на ремонта съделителката К. е живяла в имота и е
била съгласна с извършването на ремонтните дейности,тъй като при закупуването му имота
е бил в лошо функционално състояние и така направените разходи се явяват необходими и
полезни разноски за имота с оглед ползването му.Освен това тази претенция не е била
оспорена от съделителката К. в срок,поради което е настъпила преклузия относно правото й
да претендира,че не дължи по така посочената претенция.Същата е доказана и по
размер,поради което решението и в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да
се потвърди.
При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира
решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го остави в сила.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемия
З.Г. и такива са направени за платено адвокатско възнаграждение в размер на 700лв.,поради
което следва да се присъдят.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №262532/23.11.2021г. по гр.д.№19287/2019г. по описа
на РС-Пловдив,ХІII гр. с-в.
ОСЪЖДА Е. Т. К. с ЕГН-********** от гр.***** да заплати на З. П. Г. с ЕГН-
********** от гр.***** направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер
на 700лв./седестотин лв./ за адвокатско възнагараждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата
на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3