Производството пред съда е проведено по особените правила на Глава ХХVІІ
от НПК.
Софийска
градска прокуратура е обвинила подсъдимия Ф. Р.С.,
роден на ***г. в Ирак, бежанец, без
постоянен адрес в Р. България, в това, че на 29.07.2017
г.,около 21:20 часа , в гр.София , на ул. „Поп Богомил” , до № 3, в близост до
хотел „Поп Богомил е отнел чужди движими вещи ,както следва : 1/един / бр.
дамска ,черна,лачена чанта на стойност4.00 /четири / лева : 1/ един / бр. лична
карта- без стойност : 1/един / бр. мобилен телефон марка „ Нокия 2630 ” на
стойност : 9 /девет / лева : 1/ един / бр. портфейл, изкуствена кожа на
стойност : 1,50 /лев и петдесет /, парична сума с номинал 10.00 /десет / лева
,всички вещи на обща стойност : 24 ,50
/двадесет и четири лева и петдесет стотинки / от владението на Т.Т.Д. , като е употребил за
това сила - дръпнал пострадалата за лявата ръка , съборил я на земята ,като я
блъснал в гърба ,след което влачил Д. по земята, след което издърпал дамската
й, като деянието е е придружен с прличиняване на средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 , ал .1 от НК, изразяваща се в счупване на лявата бедрена
кост в областта на бедрената шийка, което счупване е причинило на пострадалат
медико-биологичната характеристика трайно затруднение в движенията на левия
долен крайник за период по-дълъг от тридесет дни- престъпление чл.199 ,ал. 1,т.З ,предл. 2 във вр.чл. 198, ал.1, пр.1 от НК.
Прокурорът не поддържа обвинението. Твърди, че от анализът на
събраните доказателства и с оглед
изявленията на подсъдимия, че изцяло признава фактите и обстоятелствата
изложени в обвинителният акт се налага
извод, че обвинението по отношение на подсъдимия С. е доказано. Моли да се
постанови осъдителна присъда, която с
оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия, както и други данни за личността му следва да бъде наказан с „лишаване
от свобода“ за срок от 3 години, което
да бъде отложено по реда на чл. 66 за срок от 3 години като основание чл. 58а,
това наказание да бъде намалено с 1/3.
Защитникът моли при
постановяване на присъдата да се съобрази неговото тежко състояние на бежанец,
обърканост, незнание на българското законодателство. Предлага постановената
присъда, да бъде към миниума предвиждан за това престъпление като бъде отложен
по чл. 66 с оглед на това, че не е осъждан.
Подсъдимият
С. признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт на основание чл.371, т.2 от НПК. Твърди, че съжалява за това което е извършил. Моли да му се даде шанс и обещава, че такова нещо втори път няма
да направи.
Съдът след преценка на събраните доказателства, подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ф. Р.С.
е роден на ***г. в Ирак, без образование, разведен, неосъждан, бежанец, без постоянен адрес в Р.
България, ЛНЧ*********. На 29.07.2017г. около 21.20 часа св. Т.Д. *** и тръгнала
пеша към жилището си, находящо се на ул. „********в гр.София. Движейки се по улицата
усетила нападение в гръб от непознато лице, което започнало да я дърпа за
лявата ръка, в която Д. носела дамската си чанта. Лицето, което всъщност бил подс. Ф. Р.С. дърпало чантата усилено след
което блъснал Т.Д. на земята. Започнал да я влачи по тротоара, при което
пострадалата успяла да запомни лицето му. Действията на непознатия мъж били
наблюдавани и от свид. Д.Ч., която видяла, че подс.С. *** с отнетата дамска
чанта. В чантата се съдържали следните движими вещи, както следва: 1/ един/ бр.
лична карта, 1/един / бр. мобилен телефон марка „ Нокия 2630 1/ един
/ бр. портфейл от изкуствена кожа, парична сума с номинал 10.00лева. Свид. Д.Ч.
уведомила органите на 08 РУ-СДВР и дежурен екип от УМБАЛ“Царица Йоанна“, които
транспортирали Т.Д. с линейка на БМП. При извършения първичен преглед на пострадалата
Т.Д. било установено,че вследствие на нападението и е а счупена лявата бедрена
кост в областта на бедрената шийка, която травма е реализирала трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за период значително по- дълег
от 30 календарни дни.Общата стойност на отнетите движими вещи от владението на Т.Т.Д.
била 24,50 лева.
Тази фактическа обстановка съдът
намира за установена според всички събрани в хода на производството
доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, свидетелските
показания, заключенията на експертите, както и от приложените писмените
доказателства и доказателствени средства – протокол за разпознаване на лица,
свидетелство за съдимост, експертизи и от самопризнанието на подсъдимия.
Всички доказателства разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните фактически изводи:
От обективна страна подс.
С. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл.199 ,ал. 1,т.З ,предл. 2 във вр.чл. 198, ал.1,
пр.1 от НК. на 29.07.2017 г., в гр.София
отнел чужди движими вещи - 1/един / бр. дамска черна лачена чанта на стойност
4.00 /четири / лева, 1/ един / бр. лична карта- без стойност, 1/един / бр.
мобилен телефон марка „ Нокия 2630 ” на стойност 9 /девет / лева, 1/ един / бр. портфейл,
изкуствена кожа на стойност, 1,50 /лев и петдесет /, парична сума с номинал
10.00 /десет / лева, ,всички вещи на обща стойност 24 ,50 /двадесет и четири лева и петдесет
стотинки / от владението на Т.Т.Д. , като употребил за това сила и деянието е
придружено с причиняване на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 , ал
.1 от НК, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в областта на
бедрената шийка, което счупване е причинило на пострадалата трайно затруднение
в движенията на левия долен крайник за период по-дълъг от тридесет дни.
Обективно с действията си подсъдимият е лишил св. Д. от фактическата власт
върху процесните вещи. Самият той не отрича този факт, като самопризнанието му
се подкрепя от събраните в хода на производството доказателства и това дава
основание на съда да приеме, че с поведението си подсъдимият е осъществил
първият акт от изпълнителното деяние на престъплението. Същият е предприел
упражняването на физическа принуда по отношение пострадалата свидетелка[1]. Съдът кредитира показания й
като достоверни и непротиворечащи с останалите събрани в хода на производството
доказателства. Относно авторството на деянието категорични доказателства се
съдържат и в протокола за разпознаване на лица и предмети[2].
Пострадалата е била изненадана и силно стресирана от нападателите си и въпреки
това е разпознала категорично подсъдимия, като извършител на престъплението.
При това, същата при разпита й е дала описания на белезите по които може да го
стори. С оглед на това съдът намира, че при извършване на разпознаването са
били спазени процесуалните правила по Раздел VІІ, на Глава ХІV от НПК и
посоченият по-горе протокол е годно
доказателствено средство. Показанията на пострадалата и съдържащите се в
посоченото писмено доказателствено средство доказателства, дават основание на
съда да приеме, че последния е осъществил и втория акт на изпълнителното
деяние- установяване на фактическа власт върху вещите предмет на престъплението
Съдът намира, че именно той е лицето упражнило насилие насочено към
установяване на фактическата власт върху вещите-предмет на престъплението и то
по начина посочен от пострадалата. Самият той не отрича този факт, като прави
самопризнание. Доказано е
със заключението по СМЕ сочи, че установената
травма на 29.07.2017г. е в резултат на удар и падане на терен от собствен ръст,
така както сочи св. Т.Д.. С оглед
на това съдът приема, че същата е
получила счупване на бердена кост в областта на бедрена шийка, която травма е
реализирала трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период
значително по- дълег от 30 календарни дни и по медико-биологичен признак
обосновава наличието на следна телесна повреда. Общата стойност на предмета на
престъплението, видно от заключението на експерта[3]
е била 24,50 лева.
От
субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подс.С. е
съзнавал, че с поведението си лишава св. Д. от фактическата власт върху вещите-предмет
на престъплението. Действал е с намерение противозаконно да присвои същите,
целейки набавянето за себе си на имотна облага. Той е съзнавал, че употребената
от него сила е предпоставка за
установяване на фактическа власт върху предмета на престъплението. Разбирал е
от интелектуална страна, че Д. се
противопоставя на действията му изразявайки явно несъгласие с тях. Интелектуалната
страна на умисълът му е включвала и представи относно това, че упражнената
принуда може да доведе до телесни увреждания на свидетелката, за която е
възприел, че е възрастна жена. Подсъдимият е разбирал общественоопасният
характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Въз основа на изложеното съдът
прецени, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението за което е обвинен и да му се определи съответно наказание.
При индивидуализацията на наказанието
което следва да се наложи на подс.С., съдът съобрази като смекчаващо
обстоятелство изказаното съжаление и липсата на предходни осъждания. Като
отегчаващи такива отчита високата степен на обществена опасност на деянието,
обусловена от времето, мястото и начина на обективиране на престъпното
посегателство-в тъмната част от денонощието на обществено място, по отношение
на жена, която е преживяла силна уплаха и стрес и причинените на пострадалата
увреждания.
С оглед на изложеното и въз основа
на посочените по-горе обстоятелства, съдът определи за подс.С. на основание чл.199 ,ал. 1,т.З ,предл. 2 във вр.чл. 198, ал.1,
пр.1 от НК и чл.54 от НК наказание ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на
основание чл.373, ал.2, вр.чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛЯВА с една трета на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. Така
определеното наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Подс. С. е жежанец, пребивавал е
продължително време в страната-повече от една година и е бил наясно с обществените порядки, които
не включват ограбването на жени. Въпреки това на процесната дата същият е предприел действия за упражняване на
физическо насилие с цел реализиране на престъпният си замисъл. Употребената от
него в случая сила е показателна за това, че противоправното му поведение е със
завишена степен на обществена опасност. Именно поради това и с оглед постигане
в пълнота на визираните в чл.36 от НК цели, наказанието което следва същият да
понесе за деянието си трябва да бъде в определеният размер. С изтърпяването на
това наказание, подсъдимият ще има възможност да преусмисли постъпката си и да
съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото. Пред същият има възможност да се поправи и през срока на
изтърпяване на наказанието, през който ще бъде изолиран от неблагоприятната
среда в която се е формирал като личност, да се подготви за порядъчен и
законосъобразен начин на живот. За реализирането на последната възможност,
съдът намира, че наказанието следва да бъде в наложения размер. Изтърпяно при
първоначален ОБЩ режим,
съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, то
би било адекватна санкция на извършеното престъпление и негов реален коректив.
В
тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените в хода на
производството разноски.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: