№ 269
гр. С., 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20242200500400 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на
гл.25 от ГПК „Бързо производство“.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №539/19.06.2024г. по гр.д.
№1424/2024г. на С. районен съд, с което е изменена определената със съдебна спогодба,
постановена по гр.д. №1472/2019г. на СлРС издръжка, която С. И. С. е осъден да заплаща на
Д. С. Д., в качеството й на майка и законна представителка на малолетния Я. С.ов С., роден
на 1*******г. чрез увеличаването й от 180лв. на 400лв., считано от 19.03.2024г. до
настъпване на основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва
за забава върху всяка закъсняла вноска, като иска в останалата му част до пълния
претендиран размер от 500лв. е отхвърлен като неоснователен. С решението са присъдени
разноски на двете страни по съразмерност и ответника е осъден да заплати в полза на
съдебната власт държавна такса в размер на 316,80лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство С.
И. С. чрез пълномощника адв. Г. Д. и с нея се обжалва посоченото първоинстанционно
решение в частта, с която се изменя размера на издръжката над размера от 250лв. до
присъдения размер от 400лв.
Въззивникът С. С. чрез пълномощника си адв. Г. Д. твърди, че първоинстанционното
решение, в обжалваната част, с която е изменен размера на месечната издръжка над 250лв. е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на съдопроизводствените
правила и при несъответствие с материалноправните норми. Посочва, че
първоинстанционният съд е изложил факти и обстоятелства без да посочи тяхната
относимост за спора и значение за формиране на крайните изводи. Изложени били
1
абстрактни мотиви, които заедно с неяснотата в съображенията на съда правили решението
необосновано. Посочва, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка
е неточна от гледна точка на фактическата хронология и не кореспондира с
доказателствения материал. Съдът се ръководил от собствени предположения, а не от
обективно установените и съществуващи факти. Въззивникът посочва, че нуждите на 9-
годишния Я. С.ов не обективират специални негови нужди или да са свързани с особени
дарби и способности, които да налагат увеличаване на разходите за издръжка над размера от
250лв. Изложените в исковата молба факти касаели периода 2022г. и били неотносими към
настоящата 2024г., нито по отношение на детето, нито по отношение на майката.Изготвения
от съда доклад бил бланкетен. Представените от него писмени доказателства опровергавали
обстоятелствата, изложени в исковата молба. Възразява на изводите на съда относно
приетите за установени доходи на страните. Задължението за издръжка било на двамата
родители и съда следвало да определи общия размер на необходимата на детето издръжка.
Съдът не съобразил икономическите условия в страната, МРЗ, както и нуждите на детето. С
оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да
отхвърли предявения иск за изменение на издръжката над размера от 250лв. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната
страна – ищцата в първоинстанционното производство Д. С. Д. чрез пълномощник адв. Е.
Д..
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба насрещната страна Д. С. Д. чрез пълномощника си
адв. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира постановеното
първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че от
доказателствата по делото се установили предпоставките за изменение на присъдената
издръжка. Ответникът бил в трудоспособна възраст, може да реализира доходи от трудова
дейност, няма твърдения за влошено здравословно състояние, осъществява търговска
дейност чрез 3 търговски субекта, няма задължения към други деца. Неизменно нуждите на
детето Я., от друга страна, са се променили. Моли съда да потвърди първоинстанционното
решение в обжалваната част. Претендира присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за
въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивникът С. И. С., редовно призован, се явява лично. Поддържа подадената
въззивна жалба и моли за уважаването й на изложените в нея подробни съображения. Моли
съда да измени размера на издръжката на 300лв. месечно. Посочва, че в дните, когато детето
е при него идвало само с блузка и панталони и той за всяко пребиваване при него му купувал
дрехи и обувки. Фирмите му не били с голям доход. Той се осигурявал на минималния
осигурителен доход.
В с.з. въззиваемата Д. С. Д., в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Я. С.ов С., редовно призована, не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. Д., която оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Намира обжалваното решение за
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски
пред въззивната инстанция.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията
2
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна
и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК,
ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени
искания и не са събирани допълнителни доказателства.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които
са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия
спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Първоинстанционният съд бил сезиран с предявен иск за изменение на съдебно
определена издръжка на ненавършило пълнолетие дете чрез увеличаване на размера му от
180лв. на 500лв., с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.
Исковата претенция е уважена до размера от 400лв., като за разликата над уважения
до пълния претендиран размер от 500лв. е отхвърлена.
Първоинстанционното решение е обжалвано в частта, с която е изменена месечната
издръжка над размера от 250лв. до 400лв. В останалата част решението, като необжалвано, е
влязло в сила.
За уважаване на иска по чл.150 от СК следва да е налице изменение на
обстоятелствата, при които е определена издръжката, да е налице увеличение на нуждите и
потребностите на искащия издръжка и възможност на задълженото лице да я дава. В случая
се касае за издръжка на непълнолетно лице, поради което родителят дължи издръжка,
независимо от възможността на детето да се издържа от имуществото си.
Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с чисто
обективното увеличаване нуждите на детето, настъпили в рамките на изминалия период от
повече от 5 години от първоначалното определяне на издръжката и неговата възраст /9
години и 8 месеца към момента/.
Правилно районният съд е отчел настъпилото изменение в потребностите на детето
Я., свързани, както с неговата физическо и психическо израстване, духовно развитие и
3
ежедневни битови потребности. През този период от време детето е пораснало, увеличили са
се нуждите му от дрехи, обувки, храна и други ежедневни разходи, свързани с физическото и
духовното му развитие.
Съдът отчита факта, че детето Я. през учебната 2024-2025г. ще е ученик в ІІІ-ти клас
и свързаните с това разходи за учебни пособия, помагала и други подобни, във връзка с
учебния процес и извънучебните занимания, установени по делото /школа по рисуване;
уроци по музика/.
Съдът взе предвид и факта, че детето е картотекиран състезател по спортно катерене,
което е свързано с допълнителни разходи за дрехи, специална екипировка, обувки, такси
участие в състезания, транспортни разходи и др. под.
Съдът отчита и безспорно настъпилата промяна в икономическите и социално-
битовите условия, която се изразява в повишаване цените на основните стоки и услуги,
които са необходими за задоволяване нуждите на детето.
С оглед изложеното, настоящият състав споделя категорично извода на районния съд,
че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, обуславящо
изменение на определената издръжка. Не е необходимо да са налице само някакви
извънредни, особено специфични потребности, за да се приеме, че е налице изменение на
обстоятелствата, обуславящо изменение и на съдебно определената издръжка за
непълнолетното дете.
Преценявайки всички горепосочени обстоятелства във връзка с нуждите на детето Я.,
възрастта му и в съответствие с нормативно определените граници въззивният съд намира,
че са нужни около 700лв. месечно за издръжка на детето.
Определената от съда сума следва да се разпредели между двамата родители, като
ответникът - въззивник поеме по-голямата част, а именно – 400лв., както правилно е
определил и първоинстанционният съд. Бащата – въззивникът, е работоспособен, извършва
търговска дейност, като е собственик на капитала и управител на две търговски дружества и
развива дейност и като едноличен търговец. От представените по делото документи относно
отчета на въпросните дружества се установява, че същите развиват търговска дейност.
Ответникът не е установил точно своите доходи като управител на дружествата, собственик
на капитала и приходи от дейността ката ЕТ, но на база събраните доказателства съдът
приема, че същият си осигурява доход поне в размер на средната за страната заплата. Следва
да се посочи, че на какъв доход се осигурява самоосигуряващото си лице е негов избор и в
случая факта, че бащата се осигурява на минималния осигурителен доход не означава, че
получава и минимални доходи от развиваната търговска дейност.
Не е установено задължение на бащата – въззивника за издръжка спрямо други,
ненавършили пълнолетие лица, нито здравословни проблеми, свързани със значителни
парични разходи. Поради това съдът приема, че дохода и имуществото на бащата, му
позволяват да отделя за издръжка на сина си без особени затруднения определената от съда
сума.
4
Майката следва поеме по-малката част от дължимата за детето издръжка, тъй като тя
участва в издръжката не само с пари, но и в натура, като полага и непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието му.
С оглед изложеното, исковата претенция е основателна и доказана в размера от
400лв., в който следва да се уважи, а в останалата част до пълния претендиран размер от
500лв. – да се отхвърли, както е сторил първоинстанционният съд.
Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната
жалба се явяват неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден в
обжалваната част, като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на страните по
съразмерност направените от тях разноски.
Правилно ответникът е осъден да заплати съответна държавна такса върху изменения
размер на издръжката.
Претенция за разноски пред въззивната инстанция са направили и двете страни.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва да понесе своите
разноски, така, както ги е сторил и да заплати на насрещната страна направените от нея
разноски пред въззивната инстанция в доказания размер от 300лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №539/19.06.2024г., постановено по
гр.д.№1424/2024г. по описа на С. районен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. И. С. с ЕГН ********** от гр. С., бул. „Георги Данчев“ №47 да
заплати на Д. С. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „В.“ №14, ап.6 сумата от 300лв.,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5