Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 562/31.10.2018
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Б.
при секретаря А*** Л*** и с участието на прокурор
Вержиния Савчева при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното
от съдия Соня Камарашка касационно административно дело № 507 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с §
4а и § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Обжалва се решение № 481/19.07.2018 г. по
административно дело № 1013/2017г. допълнено с Определение №1010/20.09.2018год.
на Районен съд – Монтана, с което производството по жалба на К.Й.Й. против
Заповед №2266/18.11.2016год. на кмета на Община Монтана, като недопустима е
оставена без разглеждане и същото е прекратено, а жалбата против Заповед
№446/20.03.2017год. на кмета на Община Монтана, с което е одобрена оценката на
предоставената за ползване на наследниците на Б*** Т. ***, земеделска земя от
600 кв.м. в местността „П*** ” в землището на гр.Монтана, представляваща
поземлен имот №22.37 с размер на оценката от 383,13лева е отхвърлена, като
неоснователна.
Ответникът по касационната жалба Кметът на Община
Монтана, редовно призован за участие в съдебно заседание, се представлява от
надлежно упълномощения адвокат Й*** А*** от МАК, който по съществото на делото
оспорва жалбата, счита, че съдебния акт е мотивиран, правилен и
законосъобразен, като моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски и
представя списък по чл.80 от ГПК.
Заинтересованите страни Т.Б.Т., чрез пълномощника си
адвокат В*** Д*** , редовно призована за участие в съдебно заседание, в отговор
на жалбата оспорва същата и сочи, че на първо място в жалбата не са посочени
касационни основания. Освен това поддържа, че първоинстанционното решение е
валидно, допустимо и правилно, като липсват каквито и да било пороци от кръга
на тези по чл.209 от АПК. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно
решение. Претендира разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.
Заинтересованите страни З.Ж.П., М.Б.К., Л.Б.А. и П.Б.П.,
редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не вземат становище по
касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Монтана, чрез представителя си в
съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага
да се остави в сила обжалваното решение, навеждайки доводи относно липса на
релевираните в жалбата основания за отмяна, респективно липса на твърдените в
жалбата пороци на съдебния акт.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страни по въззивното производство, за които съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1, АПК същото е неблагоприятно, при което същата е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
При постановяване на обжалваното решение съставът на
Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че оспорената Заповед №
2266/18.11.2016г. на Кмета на Община Монтана е издадена на основание §62, ал.3
ПЗР на ПМС №456/ 11.12.1997г. за изменение и допълнение на Правилника за
прилагане на ЗСПЗЗ вр. с §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като с нея е признато на З.Ж.П., М.Б.К.
и Т.Б.Т., като наследници на ползвателя Б*** Т. П*** , правото да придобият
собствеността по реда на §4а от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ
върху имот №2462, землище гр. Монтана с площ от 484.3 кв. м и върху част от
имот №2463, землище гр. Монтана с площ от 860.5 кв.м. по помощния план на
местност „П*** " в землищата на гр. Монтана и с. Д*** В*** общ. Монтана и
е възложена оценка върху 600 кв.м. от имотите. По отношение на тази Заповед №
2266/18.11.2016г. на Кмета на Община Монтана е прието, че жалбата на настоящия
касатор е недопустима, поради просрочие т.е. подадена е извън четиринадесет
дневния срок за обжалване, тъй като от представените по делото като
доказателства известие за доставяне до К.Й.Й. е видно, че пратката със
заповедта не е потърсена, което се установява както от приложеното известие,
така и от обратната разписка на л.22 и л.23 от делото, след което е изпълнена
разписаната процедура по съобщаване по реда на чл. 61, ал.3 от АПК, като на
25.01.2017г. оспорената заповед е поставена на таблото на Община Монтана и на
интернет страницата на община Монтана, видно от приложените протоколи и
съобщения на л.24, л.25 и л.26 от делото.
Прието е, че поради спазване на изискванията на чл.61,
ал.3 от АПК за съобщаване на оспорената заповедта № 2266/18.11.2016г. на Кмета
на Община Монтана на заинтересованите от издаването й лица, същата е влязла в
законна сила и тъй като спазването на срока за обжалване е процесуална
предпоставка за разглеждане на делото, жалбата като недопустима е оставена без
разглеждане и в тази част делото е прекратено.
Настоящия съдебен състав споделя изводите на Районен
съд – Монтана, тъй като в
конкретния случай, доколкото разпоредбата на чл. 144 АПК
предвижда приложение на нормите на ГПК единствено за неуредените в Дял трети от
АПК "Производства пред съд" въпроси, а в конкретния случая
се касае до приложение на норми от Дял втори
"Производства пред административни органи", при което
административния орган в съответствие с изричната уредба относно връчването на
Заповед №
2266/18.11.2016г. на Кмета на Община Монтана, препраща към правилата на чл.61 от АПК,
които в случая са изпълнени от административния орган, видно от приложените
писмени доказателства известие за
доставка, обратната разписка и изготвените протоколи за поставяне на заповедта на таблото на Община
Монтана и на интернет страницата на община Монтана. Цитираните разпоредби
предвиждат изрично задължение за административния орган да съобщи заповедта на
заинтересованите лица по реда на чл.61, ал.1
и ал.2 АПК,
а в случаите, когато някое от заинтересованите лица не е намерено на постоянния
или настоящия му адрес заповедта се съобщава по реда на чл.61, ал.3 АПК, което в случая е изпълнено от административния орган.
Следователно изводът на съда, че оспорената
заповед е влязла в законна сила, е законосъобразен и обоснован, тъй като
административният акт е съобщен на касатора, по предвидения за това в закона
ред, които го легитимира като заинтересована страна по издадената заповед.
Още повече, че на настоящия съдебен състав е
известно, че касатора по настоящето производство е участвал и като такъв по
КАдм.дело №4/2017год. по описа на АС – Монтана, по което е потвърдено Решение
по адм. дело №1988/2016год. по описа на РС – Монтана във връзка с негова жалба
против отказ на кмета на Община Монтана обективиран в издадено писмо
№94-К-531/01.09.2016год. по искане за издаване на заповед за възстановяване на
правото му на собственост в качеството му на наследник на П*** Т*** П*** върху
два новообразувани недвижими имоти в местността „П*** ” в землището на
гр.Монтана единия от които записан в плана на наследниците на Б*** Т. П*** ,
предмет на настоящето дело, поради което по недвусмислен начин се установява,
че същият е запознат с предстоящото издаване на Заповед за имот №22.37 по ПНИ,
както и с решението по адм. дело №3653/2009год. по описа на ВАС по което е
отменено решението на АС – Монтана по адм. дело №607/2008год., в частта с която
е отказано на ползвателя Б*** Т. П*** правото да придобие собствеността върху
части от имоти.
Тъй като жалбата на К.Й.Й. срещу
административния акт - заповедта №
2266/18.11.2016г. на Кмета на Община Монтана е подадена на 10.04.2017 г., след изтичането
на посочения в чл.149, ал.1
от АПК преклузивен срок, за спазването на който съдът следи служебно
и след изтичането на който се погасява и правото на страната в административния
спор да оспорва акта. Поради което Решението на РС – Монтана в тази част имащо
характер на определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила.
По отношение на разгледаното по същество от
РС – Монтана жалба на К.Й.Й. против Заповед №446/20.03.2017г. на Кмета на Община Монтана,
издадена на основание §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която заповед е одобрена оценката
на предоставената за ползване на наследниците на Б*** Т. ***, земеделска земя
от 600 кв.м., за поземлен имот №22.37 в размер на 383,13лева, същата е издадена
въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти на местност „П*** "
в землищата на гр. Монтана и с.Д*** В*** общ. Монтана и на основание влязлата в
сила заповед №2266/18.11.2016г. с която на основание §62, ал.3 от Преходните и
заключителните разпоредби към Постановление №456/11.12.1997 г. на Министерски
съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи във връзка с §4а от Преходните
и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи е признато на наследниците на ползвателя Б*** Т. П*** правото
да придобият собственост върху предоставен за ползване имот по §4 от Преходните
и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ.
По силата на заповедта е извършена оценка по §4 от
ЗСПЗЗ въз основа на заявление док. № 94-Т-85/23.02.2017 г. на Т.Б.Т., като
наследник на Б*** Т. П*** , като е съобразена площта на имота,
местонахождението, категорията на земята, начина на трайно ползване, отстояние
от урбанизирана територия и от път с трайна настилка и е определена стойност от
383,13 лева. Оценката, изготвена от гл. експерт УТ към Дирекция ТУС при Община
Монтана, била одобрена с атакуваната заповед № 446/20.03.2017 г. Съдът е
констатирал освен това, че в жалбата не били посочени конкретни оплаквания,
пороци на оспорвания административен акт, пороци в процедурата, формата или
съдържанието на процесната заповед, не се съдържали дори твърдения за
неспазване на процедурата по определяне на оценката и за незаконосъобразност на
определения размер, а се съдържали доводи относно принадлежността на собственост
върху имота и правото на ползвателя да придобие собствеността върху него.
Въззивният съд е приел от правна страна, че
направените от жалбоподателите възражения не били относими към предмета на
производството – заповедта, с която е одобрена оценката на имота, а към въпроса
за собствеността върху процесния имот и образуването на нов имот. Влязлата в
сила заповед на Кмета на Община Монтана № 2266/18.11.2016 г., за признаване
правото на ползвателя да придобие собствеността върху имота и влезлия в сила План
на новообразуваните имоти на м. Парта не са били оспорвани от касатора в
настоящото производство в законоустановените срокове и същите са влезли в сила.
Въз основа на това, съдът е приел, че в производството по оспорване на
заповедта, с която се одобрява оценката на имота, както по реда на §62, ал.4
ПЗР на ППЗСПЗЗ, а така и по §31, ал.3 от ППЗСПЗЗ не се разглеждат спорове
относно собствеността на имота и валидността на административния акт, с който е
признато правото на ползвателя да придобие собствеността на имота. В тази
хипотеза се преценява спазването на процедурата по определянето на оценката и
законосъобразност на определения размер. При анализа на приложимите правни
норми, съдът е отчел, че съобразно с нормата на §62, ал.4 ПЗР на ППЗСПЗЗ, с
оглед влязлата в сила заповед за признаване правото да се придобие
собствеността, съгласно която оценката за предоставената за ползване земя,
извършена от техническата служба на общината съгласно изискванията на чл.36,
ал.2 от ЗСПЗЗ, и за размера на прогресивно нарастващата такса по §4а, ал.2 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, се утвърждавала със заповед от кмета на общината или упълномощено
от него лице, като в случая съдът е приел, че била спазена процедурата по
определяне на оценката, съгл. изискванията на Наредбата за реда за определяне
на цени на земеделските земи, като размера бил законосъобразно определен.
Оспорваната заповед, с която е утвърдена оценката на земята, притежавала всички
необходими реквизити, издадена е от компетентен орган, била мотивирана и се
основавала на приложените към административната преписка документи.
Административният орган е съобразил материално - правните предпоставки за
издаване на заповедта.
От приложената административна преписка се
установявало, че с влязъл в сила административен акт на наследниците на ползвателя
Б*** Т. П*** починал през 1995год., а именно З.Ж.П., М.Б.К. и Т.Б.Т. било
предоставено правото на придобиване собствеността върху процесния имот, ясно и
точно били посочени индивидуализиращите белези – площ, съседи, местоположение.
Доколкото в тежест на касатора е да установят по
несъмнен начин, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед, съдът е
констатирал, че в процеса не е проведено такова доказване. В това число и по назначените
и приети съдебно – техническа експертиза и допълнение към нея, имащи връзка с
процедурата по определяне на оценката на имота. Установено е от районния съд,
че липсват пороци във формата или в съдържанието на атакуваната заповед, поради
което съдът е приел, че обжалваната заповед е валиден и законосъобразен
административен акт, поради което е отхвърлил жалбата.
Настоящият касационен състав намира, че с обжалваното
решение не е допуснато релевираното с жалбата основание по чл.209, т.3, предл.
І от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон.
Първоинстанционният съд е събрал служебно
доказателства – включените в административната преписка, както и поисканите от
страните по назначената съдебно – техническа експертиза.
Първоинстанционният съд е извел правилния и обоснован
правен извод за липса на пороци в обжалвания административен акт,
представляващи основания за отмяна по чл.146 от АПК, които да обосновават
претендираната незаконосъобразност. В обжалвания съдебен акт са изложени
подробни и обосновани мотиви, които се споделят изцяло и напълно от настоящия
касационен състав и не следва да се преповтарят. Само във връзка с възраженията
и оплакванията в жалбата следва да се отбележи изрично, че наличието на влязла
в сила заповед за признаване на правото на ползвателя да придобие собствеността
върху поземлен имот № 22.37 и заповед за одобряване на план на новообразуваните
имоти, препятства изначално в това производство по обжалване на оценката, да се
правят възражения по предходни влезли в сила административни актове в
процедурата.
Правилен
е извода на съда, че оценяването е дължимо поради наличие на влязъл в сила НПИ
по отношение на имота и оправеното искане от наследник на бившия ползвател - Б*** Т. П*** . Оспорването на собственическите права върху имота е
предмет на друго административно производство във връзка с одобрения ПНИ.
Неснователно е възражението за незаконност на постройката, т.к. изследването на
законността не е предмет на специалните правила в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. При изработването
на ПНИ законът и правилникът отчитат завареното строителство в имотите,
предоставени за ползване, в т.ч. и допълващото застрояване, като липсва
изискване за законност на постройките в каквато насока са и част от възраженията
на касатора.
По делото пред първоинстанционния съд е проведено
пълно и главно доказване – установяване с допустимите от процесуалния закон
доказателствени средства на релевантните факти по обжалване на оценката, поради
което липсва нарушение на материалния закон от страна на съда при изготвяне на
обжалвания съдебен акт. Налице е регламентирана от закона последователност на
отделните производства по възстановяването на земеделските земи – постановяване
и влизане в сила на заповедта за одобряване на ПНИ по реда на §4к, ал.6 от
ЗСПЗЗ; постановяване и влизане в сила на заповедите за трансформация на правото
на ползване в право на собственост по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; постановяване
и влизане в сила на заповедите за изземване от неправомерно владеещите лица
земеделски имоти и/или части от същите по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ (процедура,
приложима при евентуална необходимост);постановяване и влизане в сила на
заповедите за придобиване/възстановяване на правото на собственост върху
новообразуваните имоти и постановяване и влизане в сила на заповеди за
одобряване на оценка на предоставената земеделска земя по реда на § 4л от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Влизането в сила на предходния административен акт – заповед, с която
е признато на наследниците на ползвателя Б*** Т. П*** правото да придобият собствеността
по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 22.37 по плана на местност „П*** “,
прави процесуално неотносими възраженията и исканията на жалбоподателите.
Възраженията срещу решението на първоинстанционния съд
са неоснователни, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде
оставено в сила. Първоинстанционния съд правилно е
установил и отговорността за деловодните разноски по делото, като е допълнил
решението си.
С оглед направеното искане за разноски в
настоящето производство, такива се претендират от ответника представляван от
адвокат Й*** А*** от МАК и от заинтересованата страна Т.Б.Т. представляван от
адвокат В Д*** от МАК, съобразно представен списък с разноски по чл.80 от ГПК.
Искането, следва да бъде уважено и съобразено
чл. 143, ал.4 от АПК и чл.78, ал. 3 от ГПК оспорващия К.Й.Й. с ЕГН * бъде
осъден да заплати на Община Монтана сумата от 200,00 лева /двеста лева/ сторени
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция и на Т.Б.Т. с ЕГН *
сторени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция в размер
на 300.00лева /триста лева/, които са поискани, доказани от приложения списък с
разноски по чл.80 от ГПК и направени - видно от приложените пълномощни същите
са платени в броя.
С оглед на изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.І от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 481/19.07.2018
г. по административно дело № 1013/2017г. допълнено с Определение
№1010/20.09.2018год. на Районен съд – Монтана, с което производството по жалба
на К.Й.Й. против Заповед №2266/18.11.2016год. на кмета на Община Монтана, като
недопустима е оставена без разглеждане и същото е прекратено, а жалбата против
Заповед №446/20.03.2017год. на кмета на Община Монтана, с което е одобрена
оценката на предоставената за ползване на наследниците на Б*** Т. ***,
земеделска земя от 600 кв.м. в местността „П*** ” в землището на гр.Монтана,
представляваща поземлен имот №22.37 с размер на оценката от 383,13лева е
отхвърлена, като неоснователна.
ОСЪЖДА К.Й.Й. с ЕГН * адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 200,00 лева
/двеста лева/.
ОСЪЖДА К.Й.Й. с ЕГН * да
заплати на Т.Б.Т. с ЕГН * адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 300,00
лева /триста лева/, както и 5.00лева /пет лева/ държавна такса по сметка на
Административен съд – Монтана, при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: