РЕШЕНИЕ
Номер 260970 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански
състав
На
26.03
Година
2021
В
публично заседание на 25.01.2021 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело номер 16037 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “Ер – Транс - 2014” ЕООД – с.
М., моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата 2 606, 38 лева с ДДС – дължим неплатен остатък по данъчна фактура №
****** г. на стойност 7 047, 42 лева с ДДС; сумата 1 296 лева с ДДС –
дължим неплатен остатък по данъчна фактура № ****** г. на стойност 2 460
лева; сумата 2 032, 97 лева с ДДС, дължима по данъчна фактура № ********
г.; сумата 632, 40 лева с ДДС, дължима по данъчна фактура № ******* г.; сумата
1 450, 37 лева с ДДС, дължима по данъчна фактура № ******* г.; сумата 602,
76 лева с ДДС, дължима по данъчна фактура № ******** г., и сумата 1 586,
10 лева с ДДС, дължима по данъчна фактура № ******* г., заедно със законната
лихва върху седемте главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита
съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Топ Транс 95“ ЕООД – с. Б.
оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да
ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на
исковата молба съображения. Прави възражение за прихващане, като моли съдът,
ако уважи обективно съединените искове, да прихване претендираната от ищеца
сума от задължението на ищеца към ответника за заплащане на наем за ползване на
отдадено под наем МПС за периода 01.10.2015 г. – 31.03.2018 г. в размер общо на
60 000 лева, дължим по сключен между страните на 01.10.2015 г. в с. Б.
Договор за наем. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
представените в тази насока писмени доказателства и заключението от 31.08.2021
г. на вещото лице по ССЕ Б.В. се установява, че действително между страните са
били налице договорни отношения за извършване на транспортни услуги през
периода 31.07.2015 г. – 21.12.2018 г., за което са били издадени данъчна
фактура № ******* г. на стойност 7 047, 42 лева с ДДС (от които ответникът
е заплатил сумата 4 441, 04 лева с ДДС на две вноски – на 07.08.2015 г. и
на 27.01.2016 г. и са останали дължими 2 606, 38 лева с ДДС), данъчна
фактура № ***** г. на стойност 2 460 лева с ДДС (от които ответникът е
заплатил сумата 1 164 лева с ДДС на 31.12.2015 г. и са останали дължими
1 296 лева с ДДС), данъчна фактура № ****** г. на стойност 2 032, 97
лева с ДДС, данъчна фактура № ******** г. на стойност 632, 40 лева с ДДС,
данъчна фактура № ******* г. на стойност 1 450, 37 лева с ДДС; данъчна
фактура № ******** г. на стойност 602, 76 лева с ДДС и данъчна фактура №
******** г. на стойност 1 586, 10 лева с ДДС, които фактури са били
надлежно осчетоводени в в счетоводствата на страните.
При така установената фактическа
обстановка, доколкото претендираните от ищеца суми съвпадат с установените от
събраните по делото писмени доказателства и от заключението на ССЕ действително
дължими, и до приключване на устните състезания по делото ответникът не е
ангажирал доказателства, че е изплатил на ищеца тези суми, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват
доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със
законната лихва върху седемте главници от 03.10.2019 г. – датата на подаване на
исковата молба.
Действително, както се установява от
представените с отговора на исковата молба от ответника писмени доказателства,
на 01.10.2015 г. в с. Б. между страните е бил сключен Договор за наем, с който
ответникът, в качеството му на наемодател, е предоставил на ищеца, в качеството
му на наемател, за временно и възмездно ползване моторно превозно средство –
товарен автомобил-влекач, подробно описан в Договора, срещу месечна наемна цена
в размер на 2 000 лева без включен ДДС, платима до пето число на текущия
месец – като с оглед заключенията от 19.05.2020 г. и допълнителното такова от
08.10.2020 г., и двете на вещото лице по СГЕ С.С., представените в тази насока
писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели Д. У.
(**** на Законния представител на ответното дружество към момента на подписване
на Договора – М. П., като с оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът
кредитира показанията му като основани на непосредствени впечатления и
подкрепени от останалите събрани по делото доказателства) и К. К., се
установява, че Договорът е подписан за Наемодателя от надлежно упълномощено от
Законния представител на ответното дружество лице, а за Наемателя – от самият
Законен представител на ищеца към онзи момент, поради което съдът намира, че
този Договор се явява редовен от външна страна и искането на ищеца за
признаването му за неистински документ е неоснователно и следва да се остави без
уважение. Същевременно, както се установява от посоченото заключение на ССЕ, в
счетоводствата на двете дружества няма отразени каквито и да е неплатени
задължения на ищеца към ответното дружество – поради което съдът намира за
недоказани твърденията на ответника, че ищецът му дължал неплатени наемни цени
по Договора за наем за горепосочения период, поради което и направеното от
ответника възражение за прихващане се явява неоснователно и недоказано и като
такова следва да се остави без уважение.
С оглед на изхода от спора ответното
дружество следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството
по делото в размер общо на 2 328, 28 лева – платени ДТ, депозити за СГЕ и
ССЕ и адвокатско възнаграждение за един адвокат, като с оглед фактическата и
правна сложност на спора, броят на проведените съдебни заседания по делото и
общата цена на обективно съединените искове, съдът намира, че направеното от
ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на
пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Топ Транс 95“ ЕООД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: с. Б., П. обл., ул. ******, представлявано от Управителя
И.Г.П., със съдебен адрес:*** –
********* адв. Р.П., ДА ЗАПЛАТИ НА “Ер – Транс - 2014” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с. М.,
Старозагорска обл., ул. „24-ти май“ № 2Б, представлявано от Управителя Р. И. И., със съдебен
адрес:***, офис 603, адв. Г.Ф. и адв. С.И., СУМАТА 2 606, 38 лева с ДДС –
дължим неплатен остатък по данъчна фактура № ****** г. на стойност 7 047,
42 лева с ДДС; СУМАТА 1 296 лева с ДДС – дължим неплатен остатък по
данъчна фактура № ****** г. на стойност 2 460 лева; СУМАТА 2 032, 97
лева с ДДС, дължима по данъчна фактура № ******* г.; СУМАТА 632, 40 лева с ДДС,
дължима по данъчна фактура № ******** г.; СУМАТА 1 450, 37 лева с ДДС,
дължима по данъчна фактура № ********* г.; СУМАТА 602, 76 лева с ДДС, дължима
по данъчна фактура № ******** г., и СУМАТА 1 586, 10 лева с ДДС, дължима
по данъчна фактура № ******* г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху СЕДЕМТЕ
главници, начиная от 03.10.2019 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 2 328, 28
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца
за признаване за неистински документ на сключен между страните на 01.10.2015 г.
в с. Б. Договор за наем.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от
ответника възражения ЗА прихващане И ЗА прекомерност на заплатеното от ищеца на
пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Павел Павлов
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.