Р Е Ш Е Н И Е
Гр. К., 19.02.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - К., трети състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретаря М.Ш., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 929 по описа на РС К. за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по молба на А.П.Ц. и Л.К., с която на основание чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 30.05.2018 г.
Заявяват желанието си за прекратяване на бракът между тях, като представят споразумение, уреждащо въпросите по чл. 51 от Семейния кодекс.
В съдебно заседание поддържат молбата си, като заявяват сериозно и непоколебимо желание за прекратяване на брака при условията на представеното споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за граждански брак № ********** от 15.06.2018 г., издадено от Столична община, район „Н.“, молителите са сключили граждански брак на 30.05.2018 г. в Т., за което е съставен акт за брак № 3019 от 15.06.2018 г. на Столична община, район „Н.“.
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че страните са се споразумели относно всички последици от прекратяването на брака.
Страните са се споразумели и относно личните и имуществените си отношения, а именно, че не си дължат взаимно издръжка, че семейното жилище е напуснато и двамата, както и че след прекратяване на брака съпругата ще запази брачното си фамилно име Колева.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва да бъде утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че в споразумението е уговорено разноските да се поемат от двете страни по равно и внасяне на сумата от 25 лева при подаване на молбата за развод, то останалата част от 15 лева следва да бъде възложена в равни части на двамата съпрузи.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 30.05.2018 г.
в Т., за което съставен акт за брак № 3019 от 15.06.2018 г. на Столична община,
район „Н.“, между А.П.Ц., ЕГН ********** и Л.К., ЛНЧ **********, родена на ***
г., гражданка на Т., ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение
по чл. 51 от СК, както следва :
1. Страните се споразумяват да прекратят
сключения между тях брак с акт за сключен граждански брак № 3019 от 15.06.2018
г. на Столична община, район Н., съгласно удостоверение за сключен граждански
брак № **********, с развод по взаимно съгласие;
2. Нямаме родени деца по време на брака и
произхождащи отношения от това;
3. Нямаме имущество, придобито по време на
брака;
4. След прекратяване на брака жената ще
носи предбрачното си фамилно име, което не е променяла след сключване на
гражданския брак, а именно: Л.;
5. Семейното жилище, находящо се в гр. С.,
ж.к. Н. IV 436, вх. В, ет. 1, ап. 49,
собственост на трети лица се предоставя за ползване на А.П.Ц., ЕГН **********;
6 Страните заявяват, че нямат претенции
един спрямо друг за издръжка след прекратяване на брака;
7. Разноските по делото се поемат от
страните по равно, а останалите разноски – за процесуално представителство,
поотделно от всяка страна.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в
размер на 40 /четиридесет/ лева, като:
ОСЪЖДА А.П.Ц., ЕГН ********** да заплати по
сметка на РС К. сумата от 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева,
представляваща 1/2 от дължимата част на окончателната държавна такса за
производството.
ОСЪЖДА Л.К., ЛНЧ **********, родена на ***
г., гражданка на Т. да заплати по сметка на РС К. сумата от 7.50 /седем лева и
петдесет стотинки/ лева, представляваща 1/2 от дължимата част на окончателната
държавна такса за производството.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: