Р Е Ш
Е Н И Е
№................
гр. София,08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито
заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Г. Владова, като разгледа
докладваното от съдия Атанас Маджев т. д. № 1109 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:
Образувано е по повод на депозирана искова молба с вх. № 54613/17.06.2020
г. от Г.Ф., с адрес: ***, срещу „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и
З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Изгрев“, ж.к.
„Дианабад“, бул. „*******, с която са предявени за разглеждане в условията на
обективно кумулативно съединяване искове, както следва : иск с правно основание
чл. 520 КЗ за заплащане на сумата в размер от 223 947,24 лв., представляваща
стойност на неиздължени вноски удържащи се при сключване на всяка задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“, които
вноски са дължими за полиците сключени между ответника и негови клиенти в
периода от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба /17.06.2020 г./ до окончателното
изплащане на главния дълг, както и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 4 105,70
лв., представляваща дължимо обезщетение за забава в плащането на главното
вземане /223 947,24 лв./ начислено за периода от 13.04.2020 г. до 15.06.2020
г.
Ищецът Г.Ф.поддържа, че се финансира по реда на чл. 520 от Кодекса за
застраховане /КЗ/, като част от приходите му представляват вноски на
застрахователите, извършващи задължителни застраховки „Гражданска отговорност“
и „Злополука“. Всеки застраховател, предлагащ тези застраховки е предвидено да
прави вноски в Гаранционния фонд в размер и по начин определени в КЗ. Размерът
на вноските за 2020 г. е определен с Решение на Комисия за финансов надзор №
1325-ГФ/23.12.2019 г. на 10,50 лева за всяко отделно моторно превозно средство,
за отговорността във връзка с чието използване е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. За 2020 г. размерът на вноската за
задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен
превоз е в размер на 0,15 лева за всяко място, без място на водача, за което е
сключена задължителна застраховка. Добавя, че срокът в който се превеждат
вноските по сметка на Г.Ф.е ежемесечно до 10-то число на втория месец след
месеца на сключването на застраховките. Изтъква, че ответния застраховател
притежава лиценз за осъществяване на застрахователна дейност, включително и за
горепосочените две застраховки, но не е превел дължимите по чл. 520 КЗ вноски.
Непреведената вноска за Фонда на незастраховани МПС е общо в размер на 228
052,94 лева, в това число 223 947,24 лева неиздължена вноска по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за м. февруари 2020 г., дължима в срок до
10.04.2020 г. и 4 105,70 лева лихва за периода от 13.04.2020 г. до 15.06.2020
г. Ищецът допълва, че е поканил ответника да му заплати дължимата сума, но
задължението не било изпълнено.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът – Застрахователно акционерно дружество
„Д.Б.: Ж.и З.“ АД, чрез процесуалния му представител оспорва предявените
искове. В случай, че се приеме за установено съществуването на вземанията,
предмет на исковете, то се настоява претенциите да бъдат отхвърлени, поради
погасяването им чрез съдебно прихващане, възражението за което своевременно и
надлежно страната упражнява с отговора на исковата молба. Застрахователят
подчертава, че е издал в това си качество в периода от 28.04.2015 г. до
21.07.2017 г. общо 12 броя
застрахователни полици за застрахователни договори „Гражданска отговорност на
автомобилисти“, ведно с международна карта за автомобилна застраховка към
същата /сертификат „Зелена карта“/, със застраховани лица, съответно – „А.“
ЕООД, „И.“ ЕООД – клон Русе, „РИО БГ“ ЕООД, „М.2“ ЕООД, „П.БГ“ ЕООД, „М.“ ЕООД,
„В.Л.“ ЕООД, „Е.БГ“ ЕООД, „С.“ ЕООД, В.И.Д., И.Я.Л., И.Ж.Г.. В тези полици
присъствало отразяване, че те са сключени за застрахованите лица, чрез
законните представители на търговските дружества, респективно от физическите
лица, а това не отговаряло на действителното фактическо положение, защото
положените подписи за застрахован не били с автор тези лица, а трети неизвестни
за ответното застрахователно дружество лица. Твърди, че всички описани в ИМ 12
броя застрахователни договори са опорочени до степен на нищожност, защото няма
валидно изразено съгласие за сключването им от страна на застрахованите, тъй
като физическите лица, респективно законните представители на търговските
дружества не са манифестирали воля, която да е насочена към изразяване на
съгласие за сключването на подобни сделки. Конкретизира се, че тези лица изобщо
не подозират за сключването на тези сделки, защото са отчуждили МПС-та далеч
преди датите на полиците, или никога не са били титуляри на права на
собственост или ползване върху тях. На следващо място ответника се позовава и
на втори порок водещ до нищожност на упоменатите 12 застрахователни договора, а
именно липса на застрахователен интерес у лицата, които са възпроизведени в
договорите като застраховани такива. Сочи се, че тези лица нямат необходимост
от получаване на застрахователно покритие по 12-те застрахователни договора.
Покрита била хипотезата на чл. 2, ал. 2 КЗ и чл. 349, ал. 2 КЗ. Ответникът дава
сведение, че всички 12 броя застрахователни договори, чиято валидност оспорва
са били сключени от застрахователен посредник, а не лично от него. С оглед на
това застрахователя нямал никаква яснота какво основание е ползвал този
посредник обвързвайки застрахованото МПС с даденото търговско дружество сочено
в качеството на застрахован, нито как се е снабдявал с личните данни на
застрахования. Когато посредника е предавал на застрахователя сключените с
негово съдействие полици, той не бил предавал пълномощно от трето лице, с което
се упълномощава конкретния управител на търговско дружество или физическо лице
за сключване на застрахователна полица. Освен това нямало предоставяне и на
талони на автомобилите предмет на застрахователните полици за да може да се
провери фигуриращия в тях реален собственик. Предвид това лицата привидно
сключили застрахователните полици, нито са собственици на съответните
автомобили, нито са техни ползватели, което пък означава, че те не разполагат с
никакъв застрахователен интерес от обвързването с подобен договор. Ответникът
обръща внимание на това, че когато се сключват застрахователни договори от
коментирания вид формирането на застрахователните премии става чрез събиране от
застрахователя на съвкупност от данни за застрахования собственик, като се
определя индивидуалната степен на риск за него, чрез анализ на неговото досие и
то само относно използваното МПС до момента на сключването на договора, както и
информация за цялостното му поведение като водач. Предвид това, че в случая с
обсъжданите 12 броя застрахователни договори се касаело до хипотеза на
осъществена застрахователна измама е осъществено събиране и анализиране на
данни за лица, които само формално са посочени за застраховани в полицата,
макар те да не са я подписвали, да не са собственици на автомобила упоменат в
него и да не го ползват. Това води до ситуация, в която не тяхната ГО е обект
на застраховане, а ГО на съвсем различни правни субекти, които са неизвестни за
застрахователя и не е преценен техния риск. Това пък означавало, че е нарушено
изискването на чл. 477, ал. 1 КЗ, които предвижда, че всяко друго лице различно
от собственика на МПС може да сключи застрахователния договор, но това лице е
необходимо да бъде индивидуализирано пред застрахователя. В случая подобна
индивидуализация отсъствала. Изтъкнатата нищожност на застрахователните
договори изключвала възможността те да формират каквото и да е правно действие
за страните по тях. Подобна нищожност не могло да се санира,
защото била абсолютна и изначална. Отбелязва се, че плащане на
застрахователната премия уговорена по полицата не е факт които може да бъде
разглеждан като валидиращ договора, доколкото
изпълнението на задължения по нищожен договор не го конвертират в действителен,
а единствено пораждат задължения за всяка от страните по него да върне
получената без основание престация. На следващо място
в отговора се акцентира върху това, че търговските дружества посочени като
застраховани лица по една част от полиците са такива неосъществяващи реално
търговска дейност и никога не са публикували ГФО в ТР, като единственото
изключение се отнася до дружеството „М.2“ ЕООД. Това също насочвало към извод
за липса на какъвто и да е било застрахователен интерес у тези лица. Позицията
на ответника е, че в разглеждания случай липсва основание за приложимост на
разпоредбата на чл. 293, ал. 3 КЗ, тъй като не става дума за нищожност
продиктувана от липса на установената в закона форма за действителност.
Ответникът се позовава, че заради наличната нищожност на застрахователните
полици за него не се е породило задължението да предостави на застрахованите
лица застрахователна закрила що се касае до вредите причинени на трети лица във
връзка със собствеността и ползването на МПС-та, които са посочени в 12-те броя
застрахователни полици. Във връзка с така изложеното правно положение за ищецът
ГФ на основание чл. 519, ал. 1, т. 1, пр. 2 от КЗ е възникнало задължението да
покрие следващото се застрахователно обезщетение за вреди, които са причинени
от водачите на посочените в 12 броя полици превозни средства, регистрирани в Р.
България, защото те нямат валидна застраховка „ГО“. Ответната страна изтъква и
факта, че е извършил плащания на застрахователни обезщетения по полиците и
ликвидационни разходи в полза на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователни, на националното бюро на друга страна или на кореспонденти по
щети, като конкретизира момента и мястото на настъпване на всяко от
застрахователните събития /всички извън пределите на Р. България/, при
управлението на кое МПС, както и какви по вид и размер вреди са нанесени и
спрямо кого. По този начин ответния застраховател поддържа, че е заплатил едно
чуждо задължение – това на Г.Ф., произтичащо от разпоредбите на чл. 519, ал. 1,
т. 1, предл. 2 КЗ от 2016 г., респ. чл. 288, ал. 1,
т. 2, б. „а“ КЗ /отм./. Твърди, че за него са възникнали вземания по смисъла на
чл. 499, ал. 5 КЗ спрямо Г.Ф., ведно със законната лихва, които възлизат на
сумата от общо 201 928,71 лв. за главница и 21 993,51 лв. за законна лихва.
Иска, ако се приемат за основателни вземанията на ищеца, да се установи нищожността
на застрахователните договори, посочени в Приложение № 1 към отговора и спрямо Г.Ф.и
да се извърши съдебно прихващане с вземанията на ищеца очертани по-горе, като
се погасят до размера на по-малкото от тях. Претендира за разноските реализирани
за защитата му в настоящия исков процес.
С допълнителна искова молба ГФ заявява, че липсват основанията на чл. 103 ЗЗД, въз основа на които да бъде извършено прихващане. Посочва, че двете
задължения имат различен характер, липсва еднородност и заместимост
на престациите, както и изискуемост. Счита, че и към
настоящия момент не е установена по надлежния ред отговорността да е на Г.Ф.,
като едностранното обявяване на посочените полици за нищожни не обвързва Фонда.
Маркира, че застрахователния договор има характеристиката на търговска сделка и
по отношение на него на общо основание приложение намира правилото на чл. 293,
ал. 3 ТЗ според което за действителността на търговската сделка е необходима
писмена или друга форма само за случаите предвидени в закон. Чл. 344, ал. 1 ТЗ
предвижда такава писмена форма за застрахователния договор, в т.ч. и
задължителното негово съдържание. Неспазването на тази форма не води
автоматично до нищожност на договора за застраховка, като вид търговска сделка
и това е едно от различията в регулацията давана от гражданското и търговското
право. В отрасъла на търговското право несъблюдаването на установената форма за
действителност не води автоматично до нищожност на сделката, а изисква
преценка, дали е налице оспорване действителността на сделката, като според
правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожност ако
от поведението й може да се заключи, че не е оспорила действителността на
изявлението си. Прави се позоваване, че подобни изявления извън пределите на
настоящия процес няма манифестирани от ответния застраховател по отношение на
12 застрахователни полици, за които поддържа да са нищожни. Нещо повече тези
полици са били вписани от самия застраховател в съдържанието на справката
изпратена до Гаранционния фонд. Що се
касае до преценката, кога е момента на изпълнение на задължението за заплащане
на застрахователната премия, то това според ищеца бил момента на сключването на
застрахователния договор, тъй като така е възприето в него, предвид което
нямало значение кога е станало осчетоводяването на премията, защото това било
релевантно за правоотношението създадено между застрахователя и брокера,
респективно не можело да служи като аргумент за липса на застрахователно
покритие за съответния период, за които е издадена полицата. Ищецът изразява
позиция, че задължение на застрахователя е било да осъществени нужните проверки
още към момента на сключване на съответния застрахователен договор със
застрахованото лице, а не да се изчаква настъпване на застрахователно събитие,
когато тепърва да се прави проверка, дали договора е валидно сключен и произвел
типичните си правни последици, в това число и осигуряване на застрахователна
закрила. Сред целите на ГФ не било да осигурява социално-обезпечителна функция
за застрахователните компании, когато те или техните брокери/агенти са били
некоректни едни към други при сключването или изпълнението на застрахователните
договори. Приведени са и доводи, че спор относно това кои е отговорния субект
за покриването на претенциите на пострадалите трети лица при настъпилите
събития в чужбина не е възникнал между
страните към момент предхождащ удовлетворяването на увреденото лице, а едва
след това. Ето защо в полза на ответника се отрича да са възниквали каквито и да е било вземания с адресат ГФ за
сумите по отношение на които е упражнил съдебно възражение за прихващане.
Оспорва изцяло претенцията за лихва, тъй като Г.Ф.изплаща обезщетения по силата
на закона при определени в него случаи и след изпълнението на специална
процедура, предвидена в чл. 588 КЗ. Твърди, че постановените решения, на които
ответникът се позовава не го обвързват съгласно т. 4 от ТР № 1/2018 г. от
07.03.2019 г.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът заявява, че поддържа изложеното в
първоначалния отговор на исковата молба, включително искането за приемане за
съвместно разглеждане в производството на възражението за прихващане. Оспорва
наведените в допълнителната искова молба възражения, като развива подробни
такива в обратна насока.
Съдът като разгледа наведените от страните доводи и
събраните доказателства, намира следното:
По делото не е спорно, че ответникът „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД е застрахователно дружество със седалище в Република
България, който предлага задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Представено е извлечение от бр. 3 на Държавен вестник от 10.01.2020 г., в
който е обнародвано решение № 1325-ГФ от 23.12.2019 г. на Комисията за финансов
надзор, в т. 1 от което размерът на вноската застрахователите, предлагащи в
Република България задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по чл. 461, т. 1 КЗ за 2020 г. е определен в размер на 10,50
лв. за всяко отделно моторно превозно средство, във връзка с чието използване е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, включително гранична застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите“. В т. 3 от решението е предвидено, че размерът на вноската следваща
се от застрахователи, предлагащи в Република България задължителна застраховка
„Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз по чл. 461, т. 2 КЗ
за 2020 г. се определя на 0,15 лв. за всяко място, без това на водача, за което
е сключена задължителна застраховка, съответно, като в т. 4 от решението е
определено, че вноските по т. 1 и 3 се превеждат по сметка на Гаранционния фонд
ежемесечно до 10-то число на втория месец след месеца на сключването на
застраховките.
Ангажирана по делото е писмена покана изх. № 07-30-21-53/18/13.05.2020
г., изпратена от Гаранционния фонд до „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:
Ж.и З.“ АД, с която ответното застрахователно дружество е уведомено за
невнесени вноски по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за м. февруари 2020 г., дължими от него в срок до 10.04.2020
г., като му се предоставя едноседмичен срок да ги внесе. От представената по
делото справка за товарителница, се установява, че поканата е връчена на ответника
на 14.05.2020 г.
Представени като писмени доказателства по делото са дванадесет на брой
застрахователни полици, както следва: застрахователна полица № BG/30/115002646016, застрахователна полица № BG/30/115002899040, застрахователна полица №
BG/30/115002826483, застрахователна полица № BG/30/115001805668, застрахователна полица № BG/30/11600425836, застрахователна полица № BG/30/116000813963, застрахователна полица № BG/30/116003323550,
застрахователна полица № BG/30/117002038083, застрахователна полица № BG/116002305919,
застрахователна полица № BG/30/115003005824, застрахователна полица № BG/30/117000601263 и
застрахователна полица № BG/30115001190410, както и дванадесет на брой справки от базата данни на
Информационния център към Гаранционния фонд, подадени от „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД във връзка с всяка от посочените
застрахователни полици.
Сред доказателствата са приобщени и писмени претенции за заплащане по
щети от чуждестранни кореспонденти адресирани до ответния застраховател, във
връзка с всеки един от очертаните по-горе дванадесет застрахователни договора.
Приложено е и изявление за прихващане с вх. № 07-30-21-53/19 от
10.04.2020 г. по описа на Гаранционния фонд, ведно с приложение № 1 – списък на
щетите и платените по тях суми, с което Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:
Ж.и З.“ АД заявява, че прихваща свои вземания към Гаранционния фонд, възлизащи
в общ размер на сумата от 223 947,24 лв., представляваща подлежаща на
възстановяване като недължимо платена сума във връзка с обезщетения по ПТП с
участието на незастраховани автомобили по гореизброените дванадесет
застрахователни полици, които са нищожни, срещу вземането на Гаранционния фонд
към застрахователя за незаплатени вноски по чл. 520 от КЗ за м. февруари 2020 г.
в размер на 223 947,24 лв.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
при съобразяване на извършените плащания остатъчното задължение на ответника по
вноската му за м. февруари 2020 г., възлиза на сумата от 223 947,24 лв., като
законната лихва върху нея за периода от 13.04.2020 г. до 17.06.2020 г. се
изчислява в размер на 4 043 лв. На следващо място от заключението се разбира,
че съобразно осигурените данни от ответника всички застрахователни щети,
фигуриращи в приложение № 1 към отговора на исковата молба, са заведени за
обезщетение на застрахованите лица, за нанесени вреди на автомобилите,
застраховани със съответните застрахователни полици. Заключението установява,
че по тези щети ответното застрахователно дружество е изплатило обезщетения в
общ размер на сумата от 200 233,01 лв., като изчислява размера на законната
лихва за забава върху изплатеното обезщетение по отделните щети за периода от
датата на съответното плащане до 10.04.2020 г. в общ размер на сумата от 23
438,75 лв. Заключението не установява възстановени от ответника застрахователни
премии по някоя от оспорените от него дванадесет застрахователни полици, като само
една от тях – застрахователна полица № BG/30/116003323550 – фигурира в списъка
от 4 228 полици, предмет на Решение № 440/11.01.2019 г. по адм.
д. № 11424/2018 г. по описа на ВАС.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, от което се установява, че
подписът за „застрахован“ в застрахователна полица № BG/30/115001805668,
сключена от името на „И.“ ЕООД, не е положен от И.К.Б.; подписът за
„застрахован“ в застрахователна полица № BG/30/11600425836, сключена от името на
„Рио БГ“ ЕООД не е положен от Н.Р.И.; подписът за „застрахован“ в
застрахователна полица № BG/30/116003323550, сключена от
името на „В.Л.“ ЕООД, не е положен от Ф.А.М.; подписът за „застрахован“ в
застрахователна полица № BG/30/117002038083, сключена от името на „С.“ ЕООД, не
е положен от В.В.С.; подписът за „застрахован“ в
застрахователна полица № BG/30/115002646016, сключена от името на „А.“ ЕООД не
е положен от А.Ф.П.; подписът за „застрахован“ в
застрахователна полица № BG/116002305919, сключена от името на „П.БГ“ ЕООД,
не е положен от И.М.И.; подписът за „застрахован“ в застрахователна полица №
BG/30/115003005824, сключена от името на „Е.“ ЕООД не е положен от И.М.И.; подписът
за „застрахован“ в застрахователна полица № BG/30/117000601263, сключена от
името на „М.“ ЕООД, не е положен от Г. А.Ж.и подписът за „застрахован“ в
застрахователна полица № BG/30115001190410, сключена от името на И.Ж.Г., не е
положен от него.
Други допустими и относими по делото
доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Предмет на разглеждане са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 520, ал. 1 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 520, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 520, ал. 1 КЗ, всички застрахователи със седалище в
Република България и застрахователите от трета държава, регистрирали клон по
Търговския закон в Република България, предлагащи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и/или задължителна застраховка
„Злополука“ на пътниците, или застраховка по раздел I от приложение № 1, са
длъжни да правят вноски в Гаранционния фонд в размер и по начин, определени
съгласно кодекса. Средствата от вноските по чл. 520, ал. 1 КЗ постъпват в
създаденият на основание чл. 521, ал. 1, т. 1 КЗ и управляван от ищеца Фонд за
гарантиране на вземанията на увредените лица от незастраховани и
неидентифицирани моторни превозни средства, наричан за краткост „Фонд за
незастраховани МПС“. Съгласно чл. 555, ал. 1 КЗ размерът на вноските по чл.
520, ал. 1 КЗ и срокът за извършването им се определят с решение на Комисията
за финансов надзор по предложение на съвета на Гаранционния фонд или по
инициатива на комисията, като решението подлежи на обнародване в „Държавен
вестник“.
По делото не е спорно, че ответното дружество е застраховател със
седалище в Република България, който предлага задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Не се спори, а и от заключението съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че съгласно определените с решение № 1325-ГФ от 23.12.2019
г. на Комисията за финансов надзор размери вноската на „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД към Гаранционния фонд за м. февруари 2020
г. по сключени 32 258 полици за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, възлиза на сумата от 338 709 лв., като при
съобразяване на извършените от застрахователя плащания непогасеният остатъчен размер
от вноската за м. февруари 2020 г. възлиза на сумата от 223 947,24 лв. Падежът
на това вземане без съмнение е настъпил, считано от 10.04.2020 г.
С оглед на изложеното по делото се установява целия фактически състав
необходим за възникване на вземането по чл. 520 КЗ с титуляр ищеца и длъжник
ответния застраховател, и в този контекст „Застрахователно акционерно дружество
Д.Б.: Ж.и З.“ АД дължи в полза на Гаранционния фонд сумата от 223 947,24 лв.,
представляваща непогасен остатък от вноската по чл. 520, ал. 1 КЗ за сключени
от ответното застрахователно дружество полици по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за м. февруари 2020 г.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Наред с непогасения остатък от вноската по чл. 520, ал. 1 КЗ за м.
февруари 2020 г. в размер на сумата от 223 947,24 лв. ищецът претендира присъждане
и на обезщетение за забава върху главното вземане /остатък от незаплатени
вноски по чл. 520 КЗ/ за периода,
считано от 13.04.2020 г. до 15.06.2020 г., възлизаща в общ размер на сумата от
4 105,70 лв.
Съгласно чл. 555, ал. 3, изр. 1-во КЗ, застрахователите, които не
извършват дължимите вноски по чл. 554, т. 1 от КЗ, между които и тези по чл.
520 КЗ, дължат законната лихва за срока на забавата.
С решение № 1325-ГФ от 23.12.2019 г. на основание чл. 555, ал. 1 КЗ Комисията
за финансов надзор е определила, че вноските по чл. 520 КЗ за 2020 г., в това
число и вноските за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по чл. 461, т. 1 КЗ, се превеждат по сметка на Гаранционния
фонд ежемесечно до 10-то число на втория месец след месеца на сключването на
застраховките. В случая за застраховките, сключени от Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД за м. февруари 2020 г., ответникът е
следвало да заплати дължимите от него вноски по чл. 520, ал. 1 КЗ в срок до 10.04.2020
г., като по делото не се установява същият да е сторил това. Доколкото се касае
за срочно задължение, приложение в случая намира нормата на чл. 84, ал. 1, изр.
1-во ЗЗД, съгласно която когато денят за изпълнение на задължението е определен
длъжникът изпада в забава след изтичането му, като покана не е необходима. От
изложеното се формира извода, че ответното застрахователно дружество е
изпаднало в състояние на забава плащането на обременяващата го вноска по чл.
520, ал. 1 КЗ начислена му за м. февруари 2020 г., считано от 11.04.2020 г., от
която дата в негова тежест е започнало да се начислява законна лихва за забава.
При съобразяване на периода, за който ищецът претендира присъждането на
законна лихва за забава, акцесорната претенция на
ищеца по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 4 105,70 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата от 223 947,24 лв. за
периода от 13.04.2020 г. до 15.06.2020 г., се установява до размера на сумата
от 3 981,60 лв., като за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 4 105,70 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Поради основателността на претенцията на ищеца по чл. 520, ал. 1 КЗ и
частичната основателност на претенцията му по чл. 86, ал. 1 ЗЗД на разглеждане
подлежи предявеното от ответника и приетото за съвместно разглеждане по делото
възражение за съдебно прихващане.
По възражението за прихващане.
Ответното застрахователно дружество упражнява, като средство за защита в
исковия процес възражение за прихващане със свое насрещно вземане за сумата от
201 928,71 лв., за която твърди да представлява сбора от подлежащи на
възстановяване от Гаранционния фонд на основание чл. 499, ал. 5 КЗ
застрахователни обезщетения, заплатени от ответника в периода от 22.01.2019 г.
до 19.08.2019 г., за щети в резултат на събития, причинени от водачи на
автомобили, чиято отговорност не е била застрахована при него, както и вземане
за сумата от 21 993,51 лв., представляваща лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху подлежащите на възстановяване суми за неоснователно заплатени
застрахователни обезщетения за периода, считано от датата на всяко плащане до
10.04.2020 г.
За да се извърши прихващане е необходимо наличието на насрещни парични
вземания, като вземането на страната, по чиято инициатива се извършва
прихващането, следва да бъде и изискуемо. Доколкото вземането на ответния
застраховател не е установено по основание и размер, то в случая се касае за
съдебно прихващане, по отношение на което изискването за ликвидност на
активното вземане не се прилага, като същата ще настъпи с влизане в сила на
съдебното решение, при условие, че с него бъде установено съществуването на
предявеното за прихващане вземане на ответника.
Неоснователно, на първо място, се явява възражението на Гаранционния фонд
за некомпенсируемост на вземанията за вноски по чл.
520 КЗ, съответно на законната лихва върху тях, по съображения, че в чл. 522 КЗ
е предвидено, че същите не подлежат на възстановяване. Действително в
разпоредбата на чл. 522 КЗ е предвидено, че направените от застрахователите
вноски не подлежат на възстановяване, включително при прекратяване на
застрахователя. Уредената в посочената разпоредба принципна невъзстановимост
на вноските в Гаранционния фонд обаче не означава забрана за извършване на
прихващане срещу задължението на застрахователите за внасянето им. Забраната за
възстановяване уредена тогава, когато внасянето вече е реализирано, а
институтът на прихващането е способ за погасяване на две насрещни задължения,
тоест предпоставка за компенсационния ефект е преди това задължението да не е
било погасено посредством плащане. В случаят ответния застраховател не е
извършил такова погашение по отношение на остатъка на вноската си по чл. 520 КЗ
за м.02.2020 г.
Във връзка с представеното от ответника изявление за прихващане с вх. №
07-30-21-53/19 от 10.04.2020 г. по описа на Гаранционния фонд, от събраните по
делото писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че по дванадесетте, посочени в изявлението застрахователни
полици, ответникът е заплатил на НББАЗ, на националните бюра на други държави
или на кореспонденти по щети обезщетения за щетите, настъпили в резултат на
пътнотранспортни произшествия извън територията на Република Българи, които
обезщетения възлизат в общ размер на сумата от 200 233,01 лв. Съгласно
заключението на съдебни-счетоводната експертиза законната лихва за забава за
периода от датата на заплащане на всяко от обезщетенията до 10.04.2020 г.
възлиза на сумата от 23 438,75 лв.
От заключението на съдебно-почерковата
експертиза се установява, че част от полиците, по които ответното дружество е
заплатило застрахователни обезщетения, не са подписани от органните
представители посочените в тях юридически лица, а именно – застрахователна
полица № BG/30/115001805668, застрахователна полица № BG/30/115003005824, застрахователна
полица № BG/116002305919, застрахователна полица № BG/30/11600425836, застрахователна
полица № BG/30/117000601263, застрахователна полица № BG/30/115002646016, застрахователна
полица № BG/30/117002038083, застрахователна полица № BG/30/116003323550 –
както и че подписът за И.Ж.Г. – застрахован по застрахователна полица №
BG/30115001190410 – не е положен от него. Установява се също така и че три от
полиците, а именно – застрахователна полица № BG/30/115002899040 със
застрахован В.И.Д., застрахователна полица № BG/30/115002826483 със застрахован
И.Я.Л. и застрахователна полица № BG/30/116000813963 със застрахован „М.2“ ЕООД
изобщо не са подписани за „застрахован“.
Спорен по делото е въпросът дали така установените по делото
обстоятелства във връзка със сключването на процесните
дванадесет застрахователни полици – отсъствието на подпис за застрахованото
лице в три от случаите, както и подписването им от лице, различни от
застрахованото физическо лице в един от случаите, съответно от лица, които не
разполагат с органна представителна власт по
отношение на застрахованите търговски дружества, в останалите осем случая –
влече нищожност на полиците, съответно ако такава е налице – дали задължен да
обезщети увредените лица в този случай е Гаранционния фонд и поражда ли се за
него задължение да възстанови на ответното застрахователно дружество
заплатените от негова страна застрахователни обезщетения.
Според законовата норма на чл. 499, ал. 5 КЗ когато в хода на уреждане на
претенцията за застрахователно събитие, настъпило извън територията на
Република България, възникне спор между Гаранционния фонд и застраховател,
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, застрахователят дължи плащането,
като в случай, че впоследствие се установи, че отговорността е на Гаранционния
фонд, той възстановява на застрахователя сумата, заедно със законната лихва от
датата на плащането.
Анализът на цитираната регулация възприета в обективното ни
застрахователно право формира убеждение в настоящия решаващ състав, че за да
възникне в тежест на Гаранционния фонд задължение да възстанови на
застрахователя заплатеното, но недължимо от него обезщетение, спорът относно
това, който е трябвало да обезщети увреденото лице следва да е иницииран още в
хода на уреждане на претенцията, т. е. преди застрахователят да е заплатил
застрахователното обезщетение. Това е така, защото посочената предпоставка осигурява на Гаранционния фонд възможността своевременно
да предприеме необходимите действия във връзка с щетата, като разгледа
събитието, изиска и събира документи и т. н. Най-ранният момент, към който по
делото се установява ответното застрахователно дружество да е повдигнало пред
Гаранционния фонд спор за това, кой следва да обезщети увредените лица, е този
свързан с изпращането на изявлението за прихващане до ищеца, което е било
получено от него едва на 10.04.2020 г., когато вече ответникът е заплатил
застрахователните обезщетения. Следователно не се касае за спор, възникнал още в
хода на уреждане на претенцията за застрахователно събитие, и доколкото става
въпрос за материална предпоставка свързана с реализиране отговорността на
Гаранционния фонд към застрахователя по чл. 499, ал. 5 КЗ, то нейното отсъствие безусловно елиминира възникването на
задължение в тежест на Гаранционния фонд
да възстанови на застрахователя заплатените от последния застрахователни обезщетения,
когато увреденото лице е трябвало да бъде обезщетено от фонда.
Поради недоказаността на главното заявено от ответника насрещно вземане,
недължимо се явява и обезщетението за забавено изпълнение за възстановяването
на главницата, съответно неоснователно се явява и възражението за прихващане с
вземането по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Независимо от направения вече извод за неоснователност на възражението за
прихващане, поради несъществуване на предявените активни вземания в правната
сфера на ответния застраховател, за пълнота в тяхната последователност следва
да бъдат обсъдени и възраженията наведени от него за липса на валидно
възникнали задължения по заплатените от него застрахователни обезщетения, основаващи
се на въведените доводи за нищожност на застрахователните полици, явяващи се
юридическия факт от които тези задължения произтичат.
По отношение на три от полиците, а именно – застрахователна полица №
BG/30/115002899040 със застрахован В.И.Д., застрахователна полица №
BG/30/115002826483 със застрахован И.Я.Л. и застрахователна полица №
BG/30/116000813963 със застрахован „М.2“ ЕООД – се установява, че същите са без
положен подпис за „застрахован“. Относно тези полици ответникът се позовава на
налична нищожност продиктувана от липсата на изразено съгласие от страната /в
случая от застрахователя/, което покривало хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.
Съгласно разясненията, съдържащи се в мотивите към т. 2а от Тълкувателно решение
№ 1/07.03.2019 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСТК
на ВКС в хипотезата на неположен подпис от някоя от страните по застрахователен
договор не се касае за липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Независимо от формалното отсъствие на подпис в застрахователните полици,
доколкото ответникът е приел плащанията на застрахователните премии по тях и
изплатил обезщетения по щетите, намира приложение нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ,
съгласно която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението
ѝ може да се съди, че тя не оспорва действителността на изявлението. В
случая от поведението на ответника може да се заключи, че той не е оспорил
действителността на изявлението на насрещната страна /приел е плащането на
застрахователните премии по тези три полици, регистрирал ги в системата на ГФ относно задължителната
застраховка „ГОА“, разгледал е заявените по тях претенции по щети и се е
произнесъл положително, като е осъществил репарацията им чрез плащане/ макар и
извършено не в установената от закона писмена форма, поради което
застрахователя-ответник не може да се позовава на нищожност на застрахователния
договор, защото на общо основание приложение намира правилото въведено в чл.
293, ал. 3 от ТЗ.
По отношение на друга част от полиците, страна по които са юридически
лица, а именно – застрахователна полица № BG/30/115002646016, застрахователна
полица № BG/30/115001805668, застрахователна полица № BG/30/11600425836, застрахователна
полица № BG/30/116003323550, застрахователна полица № BG/30/117002038083,
застрахователна полица № BG/116002305919, застрахователна полица №
BG/30/115003005824, застрахователна полица № BG/30/117000601263 – се
установява, че същите са подписани от лица, които не разполагат с
представителна власт по отношение на застрахованите субекти. Относно застрахователна
полица № BG/30115001190410, сключена от името на И.Ж.Г., се установява, че подписът
за „застрахован“ не е положен от него. По отношение на този кръг от полици от
ответникът се поддържа нищожност поради липса на съгласие, съответно
недействителност, поради отсъствие на представителна власт на лицата, действали
от името на застрахования, както и поради отсъствието на застрахователен
интерес.
Съгласно разясненията направени към т. 2 от
Тълкувателно решение от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС липса на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД е налице,
тогава когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на
съгласие“ – например изтръгнато с насилие, направено без намерение за
обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни случаи. При липсата на
съгласие насрещните волеизявления са направени и съвпадат, но някое от тях или
и двете са извършени без намерение за договорно обвързване. В случая тази
хипотеза не се припознава в настоящия казус. Посочените договори за застраховка
са сключени в изискуемата от закона писмена форма, като с подписването на
застрахователната полица от името на застрахованите лица е налице формирано
съгласие за договорното им обвързване със застрахователя. Обстоятелството, че
от името на застрахованите субекти са действали лица, които не разполагат с
нужната представителна власт по отношение на тях, поставя въпроса дали
договорите не се намират в състояние на висяща недействителност по смисъла на
чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Съгласно разясненията към цитираната вече т. 2 от
Тълкувателно решение от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС обаче на тази
недействителност може да се позовава единствено лицето, от чието име е сключен
договорът, съответно неговите универсални правоприемници. В този смисъл
застрахователят не е легитимиран да се позове на недействителността на договор
за застраховка, сключен без надлежна представителна власт по отношение на
застрахования. Що се касае до договорите, по които застрахован се явява
търговско дружество, удачно е да се посочи, че при тях намира приложение
правилото на чл. 301 ТЗ, съгласно което когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. При това
положение, макар и при сключването на тези полици от името на застрахованите
дружества да са действали лица без представителна власт, доколкото тези субекти
не са се противопоставили на сключването им след узнаването за това, то тези
договори следва да се възприеме, че са произвели действие по отношение на тях. В този
контекст насрещната страна по застрахователните правоотношения породени от тези
сделки в лицето на ответника не може да противопостави успешно порок свързан с
липсата на надлежна представителна власт при сключването им от името на
застрахования. По правило такъв недостатък може да се въвежда единствено от
ненадлежно представляваната в процеса по сключване на сделката страна.
На следващо място не е налице и нищожност поради липса на застрахователен
интерес. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение, като не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.
В последния случай приложение намира нормата на чл. 349, ал. 3 КЗ, която
стеснява кръга на лицата, които могат да сключат застрахователен договор без да
са собственици на моторното превозно средство, до тези, които разполагат със
застрахователен интерес, като по аргумент от чл. 477, ал. 2 КЗ такъв ще е
налице за ползвателя, държателя, както и за всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. Независимо, че това положение е формулирано изрично
за пръв път едва в Кодекса за застраховането от 2016 г., то не е ново. Предмет
на закрила по договор за застраховка на „Гражданската отговорност“ на
автомобилистите е имуществото на водача, който е отговорен за поправянето на
вредите, причинени по негова вина на трети лица във връзка с управлението на
моторното превозно средство, независимо дали е негов собственик. В този смисъл собствеността
не е единственото значимо обстоятелство, обуславящо наличието на
застрахователен интерес при застраховката „Гражданската отговорност“ на
автомобилистите, като такива са още ползвателят, държателят, както и за всяко
лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание. Процесните
договори за застраховка са сключени от името на лица, посочени като обичайни
водачи, поради което същите разполагат със застрахователен интерес, като това
се отнася и за договорите, сключени преди влизане в сила на Кодекса за
застраховането от 2016 г.
Доколкото в разглежданите застрахователни договори липсват конкретни
данни за лицата, сключили процесните застрахователни
полици от името на застрахования, се поставя въпросът дали същите не са нищожни
поради декларирани неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477,
ал. 2 КЗ. Съгласно приетото в т. 2в от
Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълк. дело
№ 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, декларирането на неверни данни относно
самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 КЗ не е основание за нищожност на
застрахователния договор. Информацията за собственика на моторното превозно
средство не е категорията на съществената такава за сключването на
застрахователния договор, като този правен извод се подкрепя от императива на чл.
485 КЗ, съгласно които текст застрахователят не може да прекрати договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ дори и при наличие на неточно обявено или
премълчано обстоятелство.
Предвид изложеното съдът намира, че не се установява порочност на всички
или на някоя от въведените от ответника дванадесет застрахователни сделки,
която да обуславя недействителността им, съответно да изключва обвързаността на
ответника и застрахованите субекти, в т.ч. и задължението му да отговаря пред
тях при реализиране на събитие от категорията на застрахователните. Напротив
всички тези застрахователни договори са валидно сключени и са проявили правните
си последици, в т.ч. и отговорността на ответния застраховател да поеме риска
от настъпването на застрахователно събитие и да обезщети вредите от него. В
този смисъл плащанията, които е направил по полиците не са при отсъстващо
основание, като за тях отговорност не носи ГФ, респективно не дължи
възстановяването им на застрахователя ответник. При това положение възражението
на ответника за прихващане се явява неоснователно.
По изложените съображения съдът намира, че искът с правно основание чл.
520, ал. 1 КЗ за сумата от 223 947,24 лв., представляваща неиздължени вноски по
чл. 520, ал. 1 КЗ за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за м. февруари 2020 г., следва да бъде уважен изцяло, съответно
искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до размера на
сумата от 3 981,60 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата
от 223 947,24 лв. за периода от 13.04.2020 г. до 15.06.2020 г., като за
разликата над нея до пълния предявен размер от 4 105,70 лв. искът следва да
бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право, респективно отговорност за заплащане на
разноски се поражда за всяка една от страните при прилагане правилото за
съразмерност на уважената, респективно отхвърлената част от иска. Гаранционният
фонд доказва извършването на разноски за водене
на делото пред настоящата инстанция в общ размер на сумата от 9 822,12
лв., от които 9 122,12 лв. – държавна такса и 700 лв. – депозит за вещо лице.
Предвид това, че ищецът е представляван от юрисконсулт, той е отправил до съда
искане за присъждане на възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, което съдът
определя в размер на сумата от 450 лв. С оглед уважената част от предявените
искове в полза на ищеца е необходимо да бъдат присъдени разноски в размер на
сумата от 10 266,53 лв. „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“
АД доказва извършването на разноски в общ размер на сумата от 7 500 лв.,
от които 1 500 лв. – депозити за вещи лица и 6 000 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, като съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове му се следва присъждане на разноски в размер на сумата от 4,08 лв.
При изложените мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „*******,
да заплати в полза на Г.Ф., с адрес: ***, на основание чл. 520, ал. 1 КЗ,
сумата в размер от 223 947,24 лв., представляваща неиздължени вноски по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за м. февруари
2020 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на
предявяване на искова молба в съда – 17.06.2020 г. – до окончателното му
погасяване.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „*******,
да заплати в полза на Г.Ф., с адрес: ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата в размер от 3 981,60 лв., представляваща начислено обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главното вземане /223 947,24 лв./,
дължимо за периода от 13.04.2020 г. до 15.06.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 3 981,60 лв. до пълния му предявен размер от 4
105,70 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:
Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Изгрев“,
ж.к. „Дианабад“, бул. „*******, да заплати в полза на Г.Ф., с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата в размер от 10 266,53 лв.,
съставляваща направени разноски по делото пред настоящата инстанция определени съразмерно
на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: ***, да заплати в полза на „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата в размер от 4,08 лв., съставляваща направени разноски по делото пред
настоящата инстанция определени съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: