Решение по дело №2141/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............

София, 19.12.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                      ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ

при секретаря Цветелина Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от съдия Чехларов в.гр.дело № 2141 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 31.10.2020 г., постановено по гр. д. № 52672 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 31 състав, е признато за установено по предявените от  „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответниците К.Л.Т., ЕГН ********** и И.Л.Т., ЕГН **********, дължат при условията на разделност при квоти по ½ всеки на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, следните суми: сумата от 3231,74 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. в топлоснабден имот- ап. № 56, находящ се в гр. София, ж.к. ******, аб. № 07736, ведно със законната лихва от 17.05.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 354,03 лева за периода от 14.09.2016г. до 07.05.2019г., сумата от 38,12 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законна лихва от 17.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение в размер на 6,80 лева за периода от 30.05.2016г. до 07.05.2019г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 27554 по описа за 2019г. на СРС, 31-ви състав, като предявените искове са отхвърлени за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 4406,52 лева и за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., за мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 730,96 лева, иска за цена за услугата за дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 39,69 лева и за м.04.2016г. и иска за мораторна лихва върху цената за услугата за дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен  размер от 7,08 лева.

Срещу решението в частта, с която предявените искове са отхвърлени, е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в която се поддържа, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционният  съд неправилно е приложил правилата за давността. Поддържа, че вземанията  стават  изискуеми след издаване на общите фактури съгласно ОУ от 2016 г., като  към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК процесните вземания не са били погасени по давност.  Твърди се, че в случая задълженията по общата фактура от 31.07.2016 г. са станали изискуеми на 15.09.2016 г. и от този момент следва да тече давностният срок. Въззивникът навежда, че съгласно ОУ от 2016 г. не е налице задължение за удостоверяване на публикуване на общата фактура чрез нотариално заверен констативен протокол, а клиентите съгласно чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ следва да заплатят дължимото в 45 дневен срок от публикуването на сайта.

С определение от 14.02.2022 г. на мястото на починалия в хода на процеса ответник И.Л.Т., ЕГН ********** е конституиран неговия универсален правоприемник К.И.Т., ЕГН **********.

Въззиваемите К.Л.Т. и К.И.Т. не са депозирали отговор на въззивната жалба.

Третото лице помагач на страната на въззивника – „Т.С.“ ЕООД, не е заявил становище по въззивната жалба, подадена от ищеца.

 

 

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Т.С." ЕАД против К.Л.Т., ЕГН ********** и И.Л.Т. с предмет установяване вземанията по заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 27554 по описа за 2019г. на СРС, 31-ви състав за доставена топлинна енергия, стойност на извършена услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху всяка от двете главници.

По делото не е спорно наличието на облигационно правоотношение между страните  с предмет доставка на топлинна  енергия на топлоснабден имот – гр. София, ж.к. ******, аб. № 07736, както и  че ответниците като собственици на по ½ идеална част от процесния недвижим имот следва да отговарят за по  ½  от стойността на потребената  топлинна енергия за имота. Не е спорно също така, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в имота, чиято стойност възлиза на претендираната.

Спорно между страните е каква част от претендираните вземания са погасени по давност, като такъв довод е наведен и във въззивната жалба.

Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

По отношение на предявените вземания за периода 01.05.2015 г. – 30.06.2016 г. са приложими отменените Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.  Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие. По своята правна същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им – арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно, задълженията за периода м. 05.2015 г. – м.04.2016 г. включително са погасени по давност. За последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 01.05.2016 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за него е изтекла  на 01.05.2019 г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /на 17.05.2019 г./. Извън погасителната давност са вземанията, начислени за периода 01.05.2016г. до 30.04.2018г.

По изложените съображения и съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е уважил предявените искове само относно непогасените по давност вземания 01.05.2016г. до 30.04.2018г., като видно от изготвената ССчЕ, присъдената сума от 3231,74 лева е начислена за посочения период, като за същия период е основателна и претенцията за извършена услуга дялово разпределение за сумата от 38,12 лв. По изложените съображения и исковата претенция за заплащане на стойност на топлинна енергия до пълния предявен размер от 4406,52 и за периода  01.05.2015г. до 30.04.2016г. се явява неоснователна, респ. неоснователна е и претенцията до пълния предявен размер от 39,69 лева – стойност на извършена услуга дялово разпределение и за периода м.04.2016г.

По отношение на исковете са мораторни лихви, съдът намира следното: доколкото задължението за периода м. 05.2015 г. – м.04.2016 г. за потребена топлинна енергия е погасено по давност, то и претенцията за лихви върху вземанията са този период също са се погасили по давност /по арг. от чл.119 ЗЗД/. Ето защо и дължима е лихвата само върху вземанията, които не са погасени по давност, чийто размер възлиза на 354,03 лв. съгласно изготвената ССчЕ. По същите съображения и основателна е претенцията за мораторна лихва само върху непогасените вземанията за извършена услуга дялово разпределение задълженията за периода м. 05.2015 г. – м.04.2016 г., който определен на основание чл.162 ГПК възлиза на сумата от 6,8 лв. Ето защо и решението на първоинстанционния съд  и в тази се явява правилно.

Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания. Следователно решението в обжалваната от ищеца част следва да бъде потвърдено.

В частта, с която СРС е уважил предявените от ищеца искове, решението е влязло в сила поради необжалването му от страна, за която е бил налице интерес за това.

 

По разноските:

 

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна, като по делото липсват доказателства такива да са били сторени.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

                                                  РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.10.2020 г., постановено по гр. д. № 52672 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 31 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.  С.“ ЕАД, ЕИК ******, срещу К.Л.Т., ЕГН ********** и И.Л.Т., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че К.Л.Т., ЕГН ********** и И.Л.Т., ЕГН ********** дължат при условията на разделност при квоти по ½ всеки на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, следните суми: по иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 3231,74 лева до пълния предявен размер от 4406,52 лева и за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., по иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 354,03 до пълния предявен размер от 730,96 лева, по иска за цена за услугата за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 38,12 лева до пълния предявен размер от 39,69 лева и за м.04.2016г. и по иска за мораторна лихва върху цената за услугата за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 6,80 лева до пълния предявен  размер от 7,08 лева.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“ ЕООД на страната на въззиваемия „Т.С.“ ЕАД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                     2.