№ 428
гр. Казанлък, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОВКА Б. ПУДОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА К. КОМИТОВА
като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело №
20225510100200 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.21 от
ЗПК вр.с чл.10а, чл.11 и чл.19 от ЗПК.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника “П.К.Б.“ ЕООД договор за
потребителски кредит №40005468958. Съгласно раздел VI.Параметри на
договора за потребителски кредит трябвало да върне сумата по кредита в
размер на 6135.74 лева, при сума на получаване в размер на 3500 лева, при
ГПР 48.97%, годишен лихвен процент 41.00 %, и срок на кредита от 36
месеца, като трябвало да заплати възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст“ в размер на 875 лева и възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2450 лева, разпределени на 36
месечни вноски, по 92.37 лева. По този начин общата сума, която следвало да
заплати била в размер на 9460.74 лева. Счита клаузите, съдържащи се в
VI.Параметри на договор за потребителски кредит №40005468958, сключен с
П.К.Б. ЕООД, които предвиждали заплащането на възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 875 лева и заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2450
лева за нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че са
сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във
вр. с чл.22, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП. В правната доктрина и съдебна
практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД било налице именно, когато се
нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен
чрез създаването на конкретни други разпоредби./ решение №4/2009г. по т.д.
№395/2008г., решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/ 2007г., определение
№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип бил
1
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
спазването му, както и на принципа на справедливостта, било да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. В случая възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била
регламентирана в чл.10а, ал.1 ЗПК (ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014
г.). Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита -
чл.10а, ал.2 от ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит,
по своето естество били част от възнаграждението за предоставения заем,
като същите водели до заобикаляне ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите и били в явно
противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Услугите „Фаст“ и „Флекси“
представлявали по своята същност такси за усвояване и управление на
кредита. Услугите с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна
на падежа, по своята същност били дейности по управление на кредита.
Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства,
реално, не била предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсвало
конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно
предоставянето на следващ кредит и условията по него, ставало по съгласие
на страните. Така уговорените клаузи съдържащи се в VI.Параметри от
договор, които предвиждали заплащането на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга Флекси и услуга Фаст били нищожни като
противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143, т.5
от ЗЗП. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя,
до увеличаване на подлежали на връщане сума допълнително с още % от
предоставената главница. С предвиждането за заплащане на допълнителни
услуги Фаст и „Флекси" в размер на 875 лева и 2450 лева се заобикаляла и
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Събирането на такива разходи било част
от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в
годишния процент на разходите Позовава се на чл.19, ал.1 от ЗПК. Реално,
чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната
норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователно обогатяване, се калкулирала
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради
невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги
в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. Посочването на по-нисък от
действителния ГПР, представлявало невярна информация относно общите
разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Това от своя страна означавало, че клаузите за допълнителни
услуги били неравноправни по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива
93/13/ЕО. Следвало да бъде посочено и нарушението на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
според която договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
2
по определения в приложение № 1 начин. Счита клаузите, регламентиращи
допълнителни услуги Фаст и Флекси от договор за кредит за нищожни на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК, тъй като не се явявали
индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, защото били част
от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и
кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им
към момента на сключване на договора./ в т.см. Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори/. Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата
съдържаща се в VI.Параметри от договор за потребителски кредит
№40005468958, сключен с “П.К.Б.“ ЕООД, които се предвиждало
заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга “Фаст“ в
размер на 875 лева и заплащането на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга “Флекси“ в размер на 2450 лева, са нищожни на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.10а, чл.11, чл.19 от ЗПК и
чл.143, ал.1 от ЗЗП, която невалидност да бъде прогласена. Претендира
съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявеният иск. Счита всички изложени в исковата
молба възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение
действителността на клаузите от договор за кредит, регламентиращи
условията във връзка с предоставените на кредитополучателя пакет от
допълнителни услуги Фаст и Флекси, за необосновани, неоснователни и
недоказани. Ищецът нямал правен интерес да установява наличието или не на
едно минало правоотношение с установителен иск в отделно производство,
тъй като накърненото му материално право можело да бъде защитено с
осъдителен иск. Допълнителните услуги по кредита били заявени като
възможност, на базата на които кредитополучателят да се ползва с
преференции, но не били задължително условие за отпускане на
потребителския кредит, поради което същите не попадали под дефиницията
на §1, т.1 от ДР на ЗПК. От съдържанието на процесния договор за кредит
било видно, че кредитополучателят сам пожелал да се възползва от
предоставяне на незадължителен пакет от допълнителни услуги. Изрично в
договора за кредит било посочено, че при кандидатстването си за
потребителски кредит, кредитополучателят е поискал да закупи допълнителна
незадължителна услуга, т.е. изборът и закупуването на допълнителни услуги
не било задължително условие за сключване на договора за кредит. Позовава
се на т.15 от ОУ към договора за потребителските кредити. В раздел „А“ на
ДПК „Декларации" пък било посочено, че неразделна част от договора били
Общите условия /ОУ/ на кредитора за физически лица. Страните постигнали
съгласие за сключване на договор с включени допълнителни услуги “Фаст“ и
“Флекси“, с което, по искане на ищеца, кредиторът се задължавал да
предостави на кредитополучателя определен набор от услуги, с които се
предоставяло приоритетно разглеждане и изплащане на размера на кредита на
кредитополучателя и последният имал възможност да променя първоначално
договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на вноски,
срещу възнаграждение за кредитора, с което задължение ищецът се бил
задължил доброволно. Редът за използването на допълнителните услуги бил
3
подробно описан в Общите условия, представляващи неразделна част от
договора. Отделно от това, по своята същност първата услуга представлявала
право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и е
посочено и в самия ДПК в раздел VI.Параметри, допълнителната
незадължителна услуга Фаст към момента на подписване на договора е била
предоставена на кредитополучателя и използвана от последния. След като
ищецът решил да се възползва от услугата приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит, представителите на ответното дружество
били извършили всички необходими действия за проучването на кредитната
му способност, подготвили нужните документи и сключили договора в
максимално кратки срокове. Искането за кредит било подадено от ищеца на
19.08.2021 г. и одобрено в рамките на деня, като договорът за кредит бил
сключен на същата дата и размерът на предоставения заем бил усвоен още
същия ден от ищеца, съгласно условията на договора за кредит и сумата била
преведена по посочената в договора банкова сметка. Оспорва всички заявени
от ищеца основания за нищожност и неравноправност на клаузите за
заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси и
услуга Фаст и излага подробни доводи и съображения. Моли съда да
отхвърли изцяло предявените от ищеца П. Б. П. установителни искове за
прогласяване за нищожни клаузите в Договор за потребителски кредит
№40005468958 от 19.08.2021 г., които предвиждали заплащане на уговорено
между страните възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст в
размер на 875 лева и допълнителна услуга Флекси в размер на 2450 лева, на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.22 от ЗПК като неоснователни и
недоказани. Претендира съдебни разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От събраните по доказателства, становищата и доводите на страните,
съдът приема за установено следното:
От приетото по делото заверено копие на договор за потребителски
кредит П.к.с. №40005468958 от 19.08.2021г., е видно, че е сключен между
“П.К.Б.“ ЕООД в качеството на кредитодател и П. Б. П. като
кредитополучател, за сумата 3500 лв., при срок на кредита – 36 месеца,
размер на вноската по кредита: 170.43 лв., ГПР- 48.97%, годишен лихвен
процент – 41.00%, лихвен процент на ден – 0.11%, дължима сума по кредита:
6135.74 лв. В раздел VІ.Параметри от договора, е уговорено и закупуването
на допълнителни услуги: “Фаст“, за което се дължи възнаграждение в размер
на 875 лв. и “Флекси“ с уговорено възнаграждение в размер на 2450 лв. като
сумите за възнаграждението за допълнителните услуги е разсрочена на равни
части, по 92.37 лв. към всяка месечна погасителна вноска по кредита.
Посочено е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги възлиза на 9460.74 лв.; общ размер на вноската:262.80 лв. и дата на
погасяване: 25-ти ден от месеца.
Представен е погасителен план към договор за потребителски кредит
№40005468958 със закупена допълнителна услуга, в който се съдържат броят
на месечните вноски-36, както и посочване за всяка вноска дата на плащане,
главница, лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупена
допълнителна/и услуга/и и общ размер на месечната вноска, като падежната
дата на първата погасителна вноска е 25.09.2021 г., а на последната 36-та
4
вноска е 25.08.2024 г.
Приети по делото са представените от ответника заверени копия на
искане за отпускане на потребителски кредит П.к.с. №40005468958 от
19.08.2021г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити /версия 04/, допълнителна
преддоговорна информация представляваща приложение към стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, Общи условия на П.К.Б. ЕООД към договор за потребителски
кредит, банков документ от 20.08.2021г., неоспорени.
По делото не се спори, че сумата по процесния договор за потребителски
кредит П.к.с. е усвоена от ищеца.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за признаване нищожността на клаузите, съдържащи
се в VI.Параметри от договора за потребителски кредит П.к.с. №40005468958/
19.08.2021г., за заплащане на възнаграждения за допълнителни услуги “Фаст“
и “Флекси“, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 вр. с чл.10а, чл.11
и чл.19 от ЗПК. Искът е допустим, тъй като е със страни - страните по
договорно правоотношение, и при наличие на правен интерес от търсената
искова защита, доколкото при положително съдебно решение, правните
последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума на ищеца.
Между страните е възникнало правоотношение, основано на сключения
договор за потребителски кредит П.к.с. №40005468958 от 19.08.2021 г.
Кредиторът “П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК:**** е небанкова финансова институция по
смисъла на чл.3 от ЗКИ като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът П. Б. П. е физическо лице, който при
сключването на договора за потребителски кредит е действал именно като
ФЛ. Тъй като страните по договора имат качествата: ответникът на кредитор
съгласно на чл.9, ал.4 от ЗПК и ищецът на потребител по смисъла на чл.9, ал.3
от ЗПК, а по своята правна характеристика и съдържание процесния договор е
за потребителски кредит, то за валидността и последиците му важат нормите
на ЗПК и ЗЗП.
В мотивите на т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д.
№1/2009 г. на ВКС, ОСТК е прието, че „автономията на волята на страните
да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи
служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност на
договорни клаузи, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.“. Във
5
всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението
на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява “добрите
нрави“, злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, а
именно дали за сметка на икономически по-слабия субект заемодателят
реализира свръх печалба.
В процесния договор за потребителски кредит П.к.с. №40005468958 е
постигнато съгласие потребителят да закупи допълнителни услуги “Фаст“ и
“Флекси“ и е уговорено възнаграждение за допълнителните услуги както
следва: 675 лв. за “Фаст“ и 2450 лв. за “Флекси“, които се заплащат
разсрочено на вноски, заедно с погасителните вноски за главница и
възнаградителна лихва по кредита. Предметът на тези “допълнителни услуги“
е посочен в чл.15.1 и чл.15.2 от Общите условия към договора за
потребителски кредит, а именно: услугата “Фаст“ –приоритетно разглеждане
и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди КЛ, без
закупена услуга “Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на
искането за отпускане на кредита; а услугата “Флекси“- право на КЛ да
променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания. В
Общите условия към договора няма данни за общите сроковете за
разглеждане на искане и изплащане на главница по вече довършено
договаряне, за да може да се приеме, че допълнително заплатеното
предимство за експресно разглеждане на искането е нещо различно от
основното задължение на кредитора да предостави исканата заемна сума. От
т.15.1 от ОУ към договора за потребителски кредит може да се извлече, че
допълнителното плащане е предназначено да осигури именно приоритетно
одобрение на кандидата /кредитоискател/, търсещ така наречения на пазара
“бърз кредит“, което води до извода, че платецът на цената на услугата
“Фаст“ е предпочетен само заради повишената изгода, която заемодателя има
при този тип договаряне. Според чл.16 и сл. от ЗПК, кредиторът може да
изисква и събира информация и след анализ на същата да прецени дали да
предостави кредита. В случая въведената в договора допълнителна
незадължителна услуга покрива изцяло дейността на кредитора по чл.16 от
ЗПК към преценка с оглед осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на
заемополучателя, поради което Фаст не се явява допълнителна услуга по
смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.
Услугата “Флекси“ съдържа различни компоненти, които по същество
съставляват евентуални бъдещи изменения на уговорения начин на плащане,
които в общия случай настъпват по съглашение между страните. Правото на
клиента в част от хипотезите, посочени в т.15.2 от ОУ изискват обосноваване
с някаква причина /недефинирана в общите условия и съответно изцяло в
преценка на доставчика/, а предложението за временно намаляване на размера
изисква и допълнително съгласие на кредитора чрез подписване на анекс.
Като търговец, предоставящ по занятие заеми ответникът дължи завишена
грижа за интересите на своя клиент, която изключва кредитиране на високо
рискови потребители, които не са в състояние да докажат възможност да
спазват погасителния си план / арг. чл.16 от ЗПК/. Съответно като предлага
отделно срещу възнаграждение услуги, облекчаващи потребителя в ситуации
на временни затруднения по обслужване на първоначален план, по същество
6
кредиторът прехвърля на клиента си тежест за резултата от своята грижа.
Доколкото тези услуги са пряко свързани с риска от временно или трайно
влошаване на платежоспособността на потребителя-клиент и нуждата от
предварителна или последваща оценка на този риск, съдът намира, че са част
от основната престация на ответника, а именно отпускане и администриране
на изпълнението по кредита, а не допълнителна услуга, подлежаща на
допълнително заплащане. Този извод съдът формира и с оглед разпоредбата
на чл.10а от ЗПК. С възнагражденията по закупените допълнителни услуги,
размерът на дължимата сума по кредита от 6135.74 лв. нараства на 9460.74
лв., а месечната погасителна вноска от 170.43 лв. нараства съответно на
262.80 лв. С кумулирането на възнагражденията за услугите “Фаст“ и
“Флекси“, към погасителните вноски очевидно се води до скрито оскъпяване
на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за
потребителя като ГПР, от 48.97 % нараства над 50% допълнително и така
обогатява неоснователно кредитора като се въвежда допълнителен източник
на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.
Съгласно чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит
като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при
неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на
основния предмет на договора дейности /услуги/ заобикаля ограничението на
чл.19, ал.4 от ЗПК при определяне ГПР и не попада в обхвата на
дефинираните понятия за дължими суми по договор за потребителски кредит
в §1-3 от ДР на ЗПК. В случая с клаузите на договора, предвиждащи
заплащането на възнаграждение за закупените допълнителни услуги “Фаст“ и
“Флекси“, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Според чл.21, ал.1
от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, която има за цел
или резултат заобикаляне на законовите изисквания, е нищожна.
По всички изложени съображения съдът намира посочените в раздел
VІ.Параметри клаузи предвиждащи заплащането на допълнителни услуги
“Фаст“ и “Флекси“ за нищожни, тъй като заобикалят императивните
разпоредби на чл.10а и чл.19 от ЗПК. Те накърняват и общите принципи на
добросъвестността и добрите нрави, защото от една страна не могат да
доведат до придобиване на икономическа полза за ответника, която да е
еквивалентна на заплащаната цена, а от друга- дават възможност за
неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката, в случая на
търговеца за сметка на потребителя. Това е видно при съпоставянето на
възнаграждението, което ищецът се е задължил да заплати за предоставените
му допълнителни услуги “Фаст“ и “Флекси“- общо 3325 лв., със сумата по
предоставения кредит- 3500 лв. и води до извода, че то се явява прекомерно
/чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП/ и е налице противоречие с принципите на
яснота във взаимните задължения, справедливост и равнопоставеност на
участниците в облигационната връзка. Предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора ищецът има право на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК. Той е представляван в производството от упълномощен адвокат
7
Д.В. М. от АК –гр.П. при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА съгласно договор
за правна помощ и съдействие от 18.01.2022 г. /л.35-36/. Предвид цената на
исковете и приложимия чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА ответникът следва да заплати на адвокат Д.В. М. по посочената от
последния банкова сметка, адвокатско възнаграждение в размер на 462.75 лв.
Доколкото адвокатското възнаграждение на пълномощника и процесуален
представител на ищеца е определено от съда в минимален размер, съобразно
Наредба №1/09.07.2004 г., то не следва да се разглежда възражение на
ответника по чл.78, ал.5 от ГПК. Ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 133 лв. платена държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.21 вр.с чл.10а и чл.19 от ЗПК клаузата на раздел VI.Параметри, абзац 2 на
сключения между П. Б. П., с ЕГН-********** с адрес с.**** и “П.К.Б.“ ЕООД,
с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.****, Договор за
потребителски кредит П.к.с. №4000546 8958/19.08.2021 г., с която предвижда
заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга “Фаст“ в
размер на 875 лв. и заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга “Флекси“ в размер на 2450 лв. поради нарушаване на принципите за
добросъвестност и добрите нрави.
ОСЪЖДА “П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление гр.****, да заплати на П. Б. П., с ЕГН-********** от с.****, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 133
лв. държавна такса.
ОСЪЖДА “П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление гр.****, да заплати на адвокат Д.В. М. от АК –гр.П., с адрес на
кантората гр.П., ****, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 462.75 лв.
адвокатско възнаграждение, по банкова сметка: *****, за оказаната безплатна
правна помощ по делото на П. Б. П., с ЕГН-**********.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Стара Загора, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8