РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Нова Загора, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело №
20242220100459 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 111П,
чрез П. С. Х. – юрисконсулт срещу А. М. ЛНЧ ********** с адрес ****** с правно
основание чл.422 от ГПК. Цената на иска е 2333,76 за главница, 1,86 лв – обезщетение за
забава и 5,95 лв. законна лихва.
В нея ищецът твърди, че отпуснал на ответницата в качеството й на
кредитополучател с договор за банков кредит № 013LD-R-014937/ 20.04.2021г. сума в размер
на 2400лв. за подпомагане задоволяването на лични потребности като физическо лице /т.2 от
договора за банков кредит/. Неразделни части от него били приложение № 1-1, приложение
№ 1-2 и погасителния план. Към него нямало приложими общи условия и не били сключени
анекси за неговото изменение и допълнение. Крайният срок за погасяването му бил
01.04.2026г. и кредитополучателят не заплащал на банката възнаградителна лихва за
ползвания кредит. Обезщетението за забава било в размер на законната лихва и договорът
можело да бъде обявен за предсрочно изискуем при неплащане повече от 5 работни дни след
датата на изискуемост.
Ищецът твърди, че сумата била усвоена от А. М. на 22.04.2021г. чрез заверяване на
банковата й сметка с IBAN ************** със сумата от 2400 лева. От 01.05.2023г.
ответницата била в забава и не били платени 6 вноски по погасителния план с падежи и
размери, както следва: 01.05.2023г. – 0.43 лв.; 01.06.2023г. – 66.67 лв.; 01.07.2023г. – 66.67
лв.; 01.08.2023г. – 66.67 лв.; 01.09.2023г. – 66.67 лв. и 01.10.2023г. – 66.67 лв., като датата на
1
предсрочна изискуемост 11.10.2023г. е дължим и предсрочно изискуемият остатък от
главницата. Освен горепосочените вноски по погасителния план не било платено и
начисленото обезщетение за забава. По силата на т.18.2, б.“а“ от договора за банков кредит,
банката обявила предсрочната изискуемост на кредитополучателя чрез писмено
предизвестие с изх.№ 10-2147/ 04.08.2023г. и кредитът била направен предсрочно изискуем
на 11.10.2023г.. При настъпването на предсрочната изискуемост ответницата не била
погасила свои задължения по договора в общ размер към 18.10.2023г. от 2341.51 лв., от
които 2333,76 за главница, 1,86 лв – обезщетение за забава от 26.09.2023г. до 10.10.2023г. и
5,95 лв. законна лихва от 11.10.2023г. до 17.10.2023г..
На 18.10.2023г. банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги. НЗРС образувал ч.гр.д.№
1506/ 2023г. по своя опис, в което производство била издадена Заповед за изпълнение №
1038/ 19.10.2023г. срещу длъжницата, с която било допуснато незабавното изпълнение по
искане на ищеца за посочените суми, ведно с държавната такса за производството в размер
на 46.83 лв . и юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв.. След 18.10.2023г.
кредитополучателят не бил извършвал доброволно погасяване на суми по договора за
банков кредит. На 25.04.2024г. взискателят по ч.гр.д.№ 1506/2023г. на НЗРС получил
указания, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си по издадената заповед
за изпълнение №№ 1038/ 19.10.2023г., в противен случай ще бъде обезсилена заповедта и
издадения изпълнителен лист по чл.418 от ГПК.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи със силата на
присъдено нещо, че по отношение на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 111П,
ответницата А. М. ЛНЧ ********** с адрес ****** му дължи по Договор за банков кредит
№ 013LD-R-014937/ 20.04.2021г. сумите: 2333,76 за главница, 1,86 лв – обезщетение за
забава от 26.09.2023г. до 10.10.2023г. и 5,95 лв. законна лихва от 11.10.2023г. до 17.10.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
18.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по заповедното
производство - държавната такса от 46.83 лв . и юрисконсулско възнаграждение 50 лв.,
заедно с разноските от настоящото. Моли да бъде приложено по делото частно гр.дело №
1506/ 2023г. по описа на НЗРС.
Моли да се приемат описаните и приложените към исковата молба писмени
доказателства и да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в молбата въпроси.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на
ответника адв.С. К. – АК Сливен, който счита предявения иск за допустим, но
неоснователен. Според него обстоятелствата, на които се основава иска, не кореспондират с
действителното фактическо и правно положение. Възразява срещу иска по основание и
размер и счита, че не е доказан. Твърди, че не са представени доказателства, от които да
личи, че преди отпускане на кредита е направен анализ на платежоспособността на
2
ответницата. Оспорва претендираните лихви.
По делото са представени като доказателства: Договор за потребителски кредит №
013LD-R-014937/ 20.04.2021г., Приложение № 1-1, Приложение № 1-2 към договора;
Приложение № 2 Погасителен план по Договор за кредит № 013LD-R-014937/ 20.04.2021г.,
писмено предизвестие изх.№ 10-2147/ 04.08.2023г. чрез ЧСИ П.Г.; Констативен протокол
изх.№ 57824/ 04.10.2023г.; уведомление от ЧСИ; извлечение от счетоводните книги;
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК; заповед № 1038/
19.10.2023г. по ч.гр.д.№ 1506/ 2023г. и самото ч.гр.д.№ 1506/ 2023г. по описа на НЗРС.
Назначена е по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице счетоводител,
което да отговори на поставените от ищеца въпроси, а именно:
1. На коя дата и по банкова сметка с какъв номер и титуляр е усвоен банковия кредит,
който е предоставен от Банката на кредитополучателя А.М.-К. по силата на договор за
банков кредит № 013LD-R-014937 /20.04.2021 г.?
2.От коя дата кредитополучателя е в забава на плащанията по договор № 013LD-R-
014937/20.04.2021 г.?
3. От коя дата е счетоводното записване на предсрочната изискуемост на банковия
кредит по договор № 013LD-R-014937/20.04.2021 г.?
4. При настъпване на предсрочна изискуемост на банковия кредит
кредитополучателя погасил ли е изцяло задължението си към банката по договор № 013LD-
R-014937/20.04.2021 г.?
5. Какви са дължимите от кредитополучателя суми по договор № 013-LD-R-014937/
20.04.2021 г.за банков кредит към 18.10.2023 г. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълненеие по чл.417 ГПК/ като се посочат :
броят, падежите и размерите на непогасените вноски по погасителния план;
размер на непогасената главница;
размерите, началната и крайната дата на начисляване на непогасените обезщетения за
забава и законна лихва.
6. След 18.10.2023г. от кредитополучателя извършвано ли е доброволно погасяване на
суми по договор № 013LD-R-014937/20.04.2021 г.?
След запознаване с материалите по делото и направени справки в „Юробанк
България“ АД, вещото лице С. К. С. е дал заключение по поставените въпроси:
1. Банковият кредит отпуснат от „Първа инвестиционна банка”АД на А. М. по силата на
Договор № 013LD-R-014937/20.04.2021 г. в размер на 2 400.00 лв. е усвоен на 22.04.2021г. с
банков превод по разплащателна сметка с IBAN **************1 в ПИБ АД с титуляр А.
М..
2. А. М. изпада в забава считано от 01.05.2023г. по сключеният от нея Договор за
потребителски кредит от 20.04.2021 г. с ПИБ АД.
3. Предсрочната изискуемост на банковия кредит по Договор № 013LD R-014937/20.04.2021
г. на ПИБ АД с А. М. счетоводно е записана на 11.10.2023 г.
4. При настъпване на предсрочната изискуемост на 11.10.2023г. на банковия кредит по
Договор № 013LD-R-014937/20.04.2021 г. кредитополучателят не е погасил задълженията си
към ПИБ АД и те са както следва :
-главница - 2 333.76 лв.;
- обезщетение за забава по т.2 от договора от 26.09.2023г. до 10.10.2023г. - 1.80 лв.
5. Дължимите от Кредитополучателя по Договор № 013LD-R-014937/20.04.2021 г. суми към
3
18.10.2023г. /датата на подаване на Заявлението по Чл.41 ГПК/ са както следва:
- Броят, падежите и размерите на непогасените вноски по погасителния план са : 6 бр.
със следните размери и падежи — 01.05.2023 г. - 0.43 лв.; 01.06.2023г. - 66.67 лв. ;
01.07.2023 г. - 66.67 лв. ; 01.08.2023 г. - 66.67 лв.; 01.09.2023г. – 66.67 лв.; 01.10.2023г. – 66.67
лв..
-главница - 2 333.76 лв.;
- начислено обезщетение за забава за периода 26.09.2023г.-10.10.2023г.- 1.80 лв.;
- законна лихва за периода 11.10.2023г. -17.10.2023г. -5.95лв. Общ размер на
задължението - 2 341.51 лв..
6. След 18.10.2023г. /дата на подаване на заявлението по Чл.417 от ГПК /
кредитополучателя не е извършвал доброволно погасяваяне на суми по Договор № 013LD-
R-014937/20.04.2021 г. за банков кредит.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 20.04.2021г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и А. М. бил
сключен договор за банков кредит № 013LD-R-014937/ 20.04.2021г. за сума в размер на
2400лв. за подпомагане задоволяването на лични потребности като физическо лице /т.2 от
договора за банков кредит/. Неразделни части от него били приложение № 1-1, приложение
№ 1-2 и погасителния план. Към него нямало приложими общи условия и не били сключени
анекси за неговото изменение и допълнение. Крайният срок за погасяването му бил
01.04.2026г. и кредитополучателят не заплащал на банката възнаградителна лихва за
ползвания кредит. Обезщетението за забава било в размер на законната лихва и договорът
можело да бъде обявен за предсрочно изискуем при неплащане повече от 5 работни дни след
датата на изискуемост.
Отпуснатият кредит била усвоен от А. М. на 22.04.2021г. чрез заверяване на
банковата й сметка с IBAN ************** със сумата от 2400 лева. На 01.05.2023г.
ответницата изпаднала в забава и не погасила 6 вноски по погасителния план с падежи и
размери, както следва: 01.05.2023г. – 0.43 лв.; 01.06.2023г. – 66.67 лв.; 01.07.2023г. – 66.67
лв.; 01.08.2023г. – 66.67 лв.; 01.09.2023г. – 66.67 лв. и 01.10.2023г. – 66.67 лв., като датата на
предсрочна изискуемост 11.10.2023г. е дължим и предсрочно изискуемият остатък от
главницата. Освен горепосочените вноски по погасителния план не било платено и
начисленото обезщетение за забава. По силата на т.18.2, б.“а“ от договора за банков кредит,
банката обявила предсрочната изискуемост на кредитополучателя чрез писмено
предизвестие с изх.№ 10-2147/ 04.08.2023г. и кредитът бил направен предсрочно изискуем
на 11.10.2023г.. При настъпването на предсрочната изискуемост ответницата не била
погасила свои задължения по договора в общ размер към 18.10.2023г. от 2341.51 лв., от
които 2333,76 за главница, 1,86 лв – обезщетение за забава от 26.09.2023г. до 10.10.2023г. и
5,95 лв. законна лихва от 11.10.2023г. до 17.10.2023г..
На 18.10.2023г. ищецът предприел действия за събиране на дължимите суми, описани
по-горе, подавайки заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на
4
парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист. НЗРС образувал ч.гр.д.№
1506/ 2023г. по своя опис, в което производство била издадена Заповед за изпълнение №
1038/ 19.10.2023г. срещу длъжницата А. М., с която било допуснато незабавното изпълнение
по искане на ищеца за посочените суми. С вх.№ 1713/ 16.04.2024г. на НЗРС постъпило
писмо от ЧСИ П.Г., с което уведомява, че поканата за доброволно изпълнение на длъжника,
с която е връчена заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, била връчена по чл.47 от ГПК.
Водим от това съдията-докладчик по ч.гр.д.№ 1506/2023г. издал Определение № 307/
19.04.2024г., с което спрял принудителното изпълнение по изп.дело № 20248370400003 по
описа на ЧСИ П.Г. с рег.№ 837 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Сливен. С него
били дадени указания на взискателя, че в едномесечен срок може да предяви иск за
вземането си по издадената заповед за изпълнение № 1038/ 19.10.2023г., в противен случай
ще бъде обезсилена заповедта и издадения изпълнителен лист по чл.418 от ГПК.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК във вр.с чл.89от ЗЗД, като се иска установяване на дължимостта на вземането
на ищеца към ответницата за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така
предявеният иск за допустим, а разгледан по същество същият се явява и основателен.
В тежест на всяка от страните беше да докаже своите твърдения, като в тежест на
ищеца беше да докаже съществуването на вземането си, неговата изискуемост и размер.
Ищецът при условията пълно и главно доказване доказа своите твърдения, което прави
предявения от него иск основателен и доказан.
От представените писмени доказателства по делото става ясно, че страните са били в
облигационни отношения на основание сключения Договор № 013LD-R-014937/20.04.2021
г. за банков кредит, по силата на който била предоставена сумата от 2400лв. за подпомагане
задоволяването на лични потребности като физическо лице. Заедно с договорът бил
подписани приложение № 1-1, приложение № 1-2 и погасителния план, с което били спазени
изискванията за възникване на валидни облигационни отношения съгласно ЗКИ. На
22.04.2021г. кредитът бил усвоен от А. М. чрез заверяване на банковата й сметка с IBAN
************** със сумата от 2400 лева.
Доказа се, че ответницата не платила 6 /шест/ вноски по погасителния план с падежи
и размери, както следва: 01.05.2023г. – 0.43 лв.; 01.06.2023г. – 66.67 лв.; 01.07.2023г. – 66.67
лв.; 01.08.2023г. – 66.67 лв.; 01.09.2023г. – 66.67 лв. и 01.10.2023г. – 66.67 лв. и изпаднала в
забава, като от датата на предсрочна изискуемост 11.10.2023г. е дължим и предсрочно
изискуемият остатък от главницата.
В т.10 от договорът било уговорено, че „Плащания, дължими, но неизвършени в срок
поради недостиг на авоар, по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се
отнасят в просрочие и за тях се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали
падежът е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания банката има право да
5
обяви кредита за предсрочно изискуем.“ и в т.18, че „Банката има право да обяви кредита за
изцяло и предсрочно изискуем: с писмено предизвестие до кредитополучателя в случай че:
кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора /не осигури авоар по
разплащателната сметка/ повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало
изискуемо“. Кредиторът упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и
предприел действия по уведомяване на кредитополучателя предсрочната изискуемост на
целия кредит на основание чл.18.2 от договора за кредит. Уведомлението му било изпратено
за връчване чрез ЧСИ П.Г. с рег.№ 837 на КЧСИ по поС.ен адрес – ******. Направена била
справка за трудова заетост, но към датата на проверка нямало регистрирани трудови
договори. Съгласно чл.47 от ГПК връчителят посетил адреса три пъти, но не могъл да
открие адресата и залепил уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК на входната врата, с което
били дадени указания да се яви в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. След
изтичането на срока ЧСИ изпратил съобщение до „Юробанк България“ АД, че приема, че е
налице редовно връчено съобщение – Писмено предизвестие до А. М.. Извършените
действия били отразени в констативен протокол изх.№ 57824/ 04.10.2023г. на ЧСИ. С
предприемането на тези действия кредиторът изпълнил задължението си да обяви на
длъжника, че е упражнил правото си да счита вземанията си по договора за кредит за
предсрочно изискуеми преди да подаде заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК. Страните по договора са се уговори в т.19 б.“г“, че „В случай,
че кредитополучателят не изпълни което и да е свое задължение по договора в определения
за това срок или кредитът бъде обявен за изцяло и предсрочно изискуем при условията на
раздел Х, банката има право да предприеме необходимите действия за събиране на
вземането си, включително чрез способите на изпълнителното производство съгласно ГПК и
активиране на държавната гаранция“. Изпълнението на задължение „да уведомява
кредитополучателя“ кредиторът извършил съгласно договорните клаузи и начините, по
които са се уговорили. Той е избрал да връчи на своя длъжник изявлението си чрез ЧСИ по
реда на чл.47 от ГПК, вкл. и чрез нотариална покана, на поС.ния и настоящия му адрес, и ще
се счита за редовно осъществено връчването, когато е била проведена процурата по чл.47,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.50 от ЗННД и отсъствието от адреса се удостовери от длъжностното
лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е и без да е необходимо назначаването на особен
представител в нотариалното производство.
Ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист и било образувано ч.гр.д.
№ 1506/ 2023г. на НЗРС, след като обявил на ответника, че е упражнил правото си да
направи договора предсрочно изискуем. Съгласно т.18 от ТР № 4/ 18.06.2014г. на ВКС по т.д.
№ 4/ 2013г. на ОСГТК „обявяването на предсрочната изискуемост по смисъра на чл.60, ал.2
от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, вкл. и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обусляващи настъпването й.“. Ищецът доказа, че
6
фактите, които са относими към настъпването и обявяването на предсрочната изикуемост, са
се осъществили преди подаването на заявлението по чл.417 от ГПК, което прави неговото
вземане изискуемо в заявения размер и възникнало на предявеното основание. Поради което
съдът счита, че е доказал своята претенция спрямо ответника и следва да бъде уважен
предявения иск в посочения размер, което беше подкрепено и от изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение на разноските по делото съдът счита, че следва да бъде уважено
искането на ищеца за присъждане на разноските по делото с оглед постановяването на
решението и уважаването на предявения от него иск. Представен е списък по чл.80 от ГПК
за направените разноски и следва да му бъдат присъдени платените такива – държавна такса
в размер на 46,83 лв. по сметка на РС Нова Загора, платен депозит за особен представител в
размер на 540 лв., 300 лв. възнаграждение за вещо лице и 360 лв юрисконсултско
възнаграждение, или общо 1246.83 лева по настоящото дело и разноските по ч.гр.д.№
1506/2023г. на НЗРС в размер 46,83 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
50.00 лева или общо 96,83 лв. в заповедното производство. Поради което следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца направените разноски в двете съдебни производства
в размер на общо 1343,66 /хиляда триста четиридесет и три лева и 66 стотинки/ лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. М. ЛНЧ ********** с адрес
******, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №
111П, чрез П. С. Х. – юрисконсулт, в размер на: 2333,76 за главница, 1,86 лв – обезщетение
за забава от 26.09.2023г. до 10.10.2023г. и 5,95 лв. законна лихва от 11.10.2023г. до
17.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда 18.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за което са
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК № 1038 от 19.10.2023г. и Изпълнителен лист издадени по ч.гр.д.№ 1506/ 2023г. по
описа на НЗРС, произтичащи от неизпълнение по Договор за банков кредит № 013LD-R-
014937/ 20.04.2021г..
ОСЪЖДА А. М. ЛНЧ ********** с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 111П направените по делото разноски в размер на
1343,66 /хиляда триста четиридесет и три лева и 66 стотинки/ лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаването на
съобщението пред Сливенския окръжен съд.
7
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
8