Определение по дело №400/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 54
Дата: 13 януари 2025 г. (в сила от 13 януари 2025 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20243100900400
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
гр. Варна, 13.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900400 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от Д. И. М., с ЕГН
**********, с адрес: с.Л. К., обл.В., ул.“М. с.“ №*, чрез адв.П.П., против ЗД “Бул Инс“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
500000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и
страдания, физиологични и емоционални травми, в резултат от ПТП, реализирано на
01.07.2023г. в гр.Варна по вина на водача на л.а.“*** 525“, с рег.№В **** ТМ, който към
датата на инцидента е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на извънсъдебна претенция към застрахователя-
22.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва иска по основание и размер, релевира възражение за съпричиняване и отправя
искане по чл.219 от ГПК.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват релевираните с отговора възражения и се допълват доводите за основателност на
претенцията.
В срока по чл. 373 от ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова
молба, с който се поддържат твърденията и възраженията, изложени в отговора на исковата
молба.
По допустимостта на предявените искове:
1
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Представени са доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя
по реда на чл.380 от КЗ, по която липсва произнасяне в законоустановения тримесечен срок
и липсват твърдения за определено и изплатено обезщетение.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК,
производството следва да се разгледа по реда на глава XXXII от ГПК-“Търговски спорове“.
Искането на ответника за привличане на трето лице помагач е направено в срока по
чл.219, ал.1 от ГПК, в надлежна форма и от активно легитимирано лице. Предвид
изложените от страната твърдения за реализиране на процесното ПТП по вина на водача на
л.а.“*** 525“, с рег.№В **** ТМ при управление на автомобила след употреба на алкохол,
съдът намира, в случай че по делото се установят посочените обстоятелства, на основание
чл.500, ал.1, т.1 от КЗ за ответното дружество ще възникнат регресни права спрямо третото
лице, т.е. налице е правен интерес от исканото привличане и същото следва да се уважи.
По доказателствените искания на страните:
Съдът намира представените с исковата молба и допълнителната искова молба
писмени доказателства за допустими, относими и необходими за изясняване на спора от
фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Следва да се допуснат исканите от двете страни съдебни медицинска и
автотехническа експертизи, с оглед значението на отговорите по формулираните от страните
въпроси за изясняване на спора от фактическа страна, но същите следва да се обединят в
една комплексна експертиза, предвид общия характер на въпроса за механизма на
настъпване на претендираните увреждания, предмет и на двете експертизи.
Искането на ищцата за събиране на гласни доказателства посредством разпит на
двама свидетели за установяване на претърпените от нея неимуществени вреди, следва да се
уважи.
Доказателственото искане на ищцата за назначаване на комплексна психологическа и
психиатрична експертиза е относимо към твърденията за претърпени психологически и
емоционални последици от получените при процесното ПТП травми, но предвид характера
на поставените въпроси и при липса на твърдения за настъпило умствено заболяване и
провеждано медикаментозно лечение, искането следва да се уважи само по отношение на
психологическата експертиза.
Искането от ответното дружество, посредством съдебно-химическа експертиза, да се
изследване на степента на алкохолно повлияване на водача, по чиято вина е реализирано
процесното ПТП, принципно е означение за спора, предвид вероятността за възникване на
регресни права на страната. От друга страна от посочените в отговора на исковата молба
въпроси, единственият който е допустим и относим за спора, е първият такъв, доколкото
отговорите на останалите не налагат ползването на специални знания, а и съставляват
2
правни въпроси, стоящи извън компетентността на вещото лице. Ето защо изследването на
въпроса налице ли е алкохолно повлияване следва да се възложи като задача към
комплексната СМАТЕ.
Следва да се уважи искането на ищцата за изискване на АНД №4460/2024г. по описа
на Районен съд Варна за приобщаване към настоящото дело, тъй като съдържащите се в
същото материали са от значение за изясняване на спора от фактическа страна.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство и окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА М. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес: с.И., ул.“Х. Т.“ №*, като
трето лице помагач на страната на ответника ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, на
основание чл.219 от ГПК.
УКАЗВА на третото лице помагач, че може да подаде становище по иска и отговора
на ответника до първото по делото о.с.з.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Д. И. М., с ЕГН **********, против ЗД “Бул Инс“ АД, с
ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 500000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди-болки и страдания, физиологични и емоционални травми, в резултат от ПТП,
реализирано на 01.07.2023г. в гр.Варна по вина на водача на л.а.*******, с рег. №В 3305 ТМ,
който към датата на инцидента е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на извънсъдебна претенция към застрахователя-
22.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 01.07.2023г. около 01:45 ч. в гр.Варна, на пътен
възел “Летище“ в посока гр. Варна, е настъпило ПТП с участието на л.а.“*** 525“, с рег.№В
**** ТМ, управляван от М. Н. Д., в резултат на което са причинени множество телесни
повреди на Д. И. М.. Сочи се, че по случая е образувано досъдебно производство ЗМ
№257/01.07.2023г. по описа на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна срещу водача
на л.а.*******, като в съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№816/01.07.2023г. е посочено, че поради движение с несъобразена скорост л.а.*******
3
реализира удар в бетонна подпора, отклонява се рязко в дясно и се блъска в пътната
мантинела. Твърди се, че в резултат от инцидента ищцата е претърпяла причинени телесни
увреждания, изразяващи се в голяма разкъсно-контузна рана в областта на ляво око,
засягаща горен и долен клепач, преминаваща извън външния и вътрешния очен ъгъл,
продължаващ към лявата буза с неправилна форма, видимо уголемен ляв очен булб и
липсващи движения във всички посоки, видимо липсващи конюктива, трайно широка лява
зеница и ареактивна, липсваща директна консесуална реакция, видимо наранени външен
прав и долен кос мускул; подорбитални счупвания на ностната кост; контузия на лявото
рамо. Сочи се, че към момента на ПТП за л.а.“*** 525“, с рег.№В **** ТМ е била налице
сключена с ответното дружество задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в Застрахователна полица №************* и валидна до
17.06.2024г. Твърди се, че пострадалата е отправила застрахователна претенция към
ответното дружество, като към настоящия момент застрахователно обезщетение не е
заплатено. Поддържа се, че за лечение на причинените на ищцата, вследствие от процесното
ПТП увреждания са предприети няколко оперативни интервенции в областта на окото,
лявото рамо и носа, като е налице пълна загуба на лявото око. По подробно се си, че на
01.07.2023г. ищцата е приета в УМБАЛ “Св.Анна-Варна“ с диагноза: травматичен шок,
мозъчно сътресение, фрактура на носните кухини, фрактура на орбита, разкъсно-контузна
рана на клепача, проведена била оперативна интервенция под обща анестезия с репозиция
на носните кости и хирургична обработка на лявото око. На 03.07.2023г. ищцата е приета в
Специализирана болница по очни болести за активно лечение-гр.Варна за оперативна
интервенция на лявото око, а на 04.07.2023г. била приета в УМБАЛ “Св.Марина-гр.Варна“.
Твърди се, че лечението продължило в ФР Германия, където живеела ищцата, като на 13-
14.07.2023г. и 19-20.07.2023г. са проведени операции на лявото око и
акромиоклавикуларната става в ляво, били поставени метални имплатни за фиксация, а на
окото била поставена протеза. Сочи се, че предстояли нови манипулации по носа и окото,
екстракция на метални фиксатори и пластични операции за заличаване на белезите,
получени от процесното ПТП. Излага се, че инцидентът се отразил тежко на физическото и
психическото здраве на ищцата. Изложено е обстойно описание на претърпените от ищцата
неимуществени вреди в резултат от получените травми при процесното ПТП, които са
довели до преживяване на шок, депресия, ограничаване на социалните контакти, като се
поддържа, че загубата на око и белезите по лицето, са влошили цялостно й психично здраве.
Поддържа се, че поради липсата на произнасяне от страна на застрахователя по предявената
към него извънсъдебна претенция, за ищцата е възникнал правен интерес от предявяване на
настоящите искове.
С подадения в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК писмен отговор от ответника ЗД “Бул
Инс“ АД се оспорва изцяло иска по основание и размер. Оспорва се твърдението за
противоправно и виновно причиняване на ПТП от водача на л.а.*******, предвид липсата на
влязъл в сила съдебен акт със задължителна сила по смисъла на чл.300 от ГПК. Оспорва се
като недоказан механизма на ПТП, съответно се поддържа, че при липса на установен
деликт, не следва да се прилага презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД спрямо водача на
4
л.а.*******. Оспорва се наличието на елементите от фактическия състав на деликта и като
се поддържа, че процесното събитие е осъществено случайно по смисъла на чл.15 от НК, тъй
като за водача на л.а.******* обективно не е било възможно да предвиди и предотврати
настъпването на вредите. В условията на евентуалност се поддържа становище за
прекомерност на претендираният размер на обезщетението, на база анализ на данните
съдържащи се в представената с исковата молба медицинска документация. Сочи се
относима съдебна практика във връзка с определяне на справедлив размер на обезщетение за
неимуществени вреди, както и за критерия за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД.
Поддържа се, че според вида и степента на получените травми, максималният справедлив
размер на претендираното обезщетение, без да се отчита съпричиняване на вредите, не
следва да надвишава сумата от 150000лв. На следващо място се поддържа, че претенцията за
лихва върху главницата, считано от 22.12.2023г., е неоснователна и не е съобразена с
изискванията на чл.380 и чл.497 от КЗ, тъй като от ищцата не е изпълнено задължението на
пострадалия да представи поисканите от застрахователя доказателства по реда на чл.106,
ал.3 от КЗ. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата по причина,
че ищцата не е била с поставен предпазен колан към момента на ПТП и защото доброволно е
пътувала в автомобил, управляван от водач, който се е намирал под въздействието на
алкохол, с което е увеличила вероятността за настъпване на вредоносния резултат, като по
този начин е допринесла за степента и тежестта на вредите.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, с която се
оспорват твърденията и възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба.
Оспорва се възражението на ответника за отсъствие на деликт и твърдението му за случайно
Д.ие. Излагат се насрещни доводи по приложението на чл.52 от ЗЗД във връзка с ППВС
№4/1968г. на ВС, като се поддържа, че в случая справедлив е именно претендирания от
страната размер на обезщетение за неимуществени вреди. Сочи се, че преживяната от
ищцата тежка телесна повреда-загуба на зрението с едното око и полученото в резултат на
това тежко загрозяване и обезобразяване на лицето, предвид младата й възраст, води до
психологическа травма, която ще я определя и оформя като личност през целия й живот,
който ще е изпълнен с трудности от личен и интимен характер. По повод възражението на
ответника за момента, от който се дължи законна лихва за забава, се излагат съображения по
приложението на чл.497, ал.1 от КЗ. Поддържа се, че при представяне на протокол за ПТП,
съгласно чл.496, ал. 3 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенцията за обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност“,
като в случая е налице и хипотезата на чл.106, ал.5 от КЗ. Оспорва се направеното от
ответника възражение за съпричиняване с аргументи, че ищцата е спазила разпоредбите на
ЗДвП и предвид уврежданията по процесното МПС, не би могла да предотврати
настъпването на вредоносния резултат.
В срока по чл.373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с
който се поддържат оспорванията, възраженията и доводите за неоснователност на исковата
претенция. Излагат се допълнителни /ирелевантни за казуса/ доводи за съпричиняване на
5
уврежданията от ищцата, която като пешеходец не е спазила правилата за движение по
пътищата защото не е пресичала на пешеходна пътека в нарушение на чл.113 от ЗДвП.
Излагат се допълнителни доводи във връзка с оспорването на претенцията за лихва.
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно твърденията на страните, съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че:
-към датата на процесното ПТП-01.07.2023г., по отношение на лек автомобил “***
525“, с рег.№В **** ТМ, е действала валидна застраховка “Гражданска отговорност“,
сключена със ЗД “Бул Инс“ АД, по Застрахователна полица №*************, с период на
действие от 18.06.2023г. до 17.06.2024г.;
-с Уведомление №04-876002/30.11.2023г. ищцата е предявила застрахователна
претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ към ответното дружество за заплащане на
обезщетение, по която не е налице плащане от застрахователя.
Съгласно общият принцип за разпределяне на доказателствената тежест, всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищцата следва да установи, че
е пострадала в резултат на противоправното поведение на застрахования при ответното
дружество водач, както и че описаните в исковата молба увреждания се намират в пряка
причина връзка с инцидента. Също така следва да установи претендираните неимуществени
вреди и техният размер.
Ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, включително
обстоятелствата, изключващи или редуциращи размера на отговорността на водача,
причинил процесното ПТП, както и релевираното възражение за съпричиняване
Съдът намира, че страните са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията
си.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото представените от ищцата
писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
вещите лица, по която след запознаване с материалите по делото, да отговорят на
формулираните от страните въпроси, включително вещото лице медик, следва да отговори
на формулираният в отговора на исковата молба първи въпрос, насочен към съдебно-
химическа експертиза, касаещ установяване на алкохолно повлияване на водача, причинил
процесното ПТП.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Д. А. Д. и инж.Й. Л. М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 1000лв., от
които 250лв. платими от бюджета на съда и 750лв., вносими от ответника в тридневен срок
от съобщаването, за което следва да се представят доказателства по делото.
6
След представяне на доказателства за внесен депозит от ответника, да се съобщи на
вещите лица и да се призоват за о.с.з.
Указва на в.л. ,че следва да депозират заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
НАЗНАЧАВА Съдебно-психологическа експертиза, вещото лице по която да
отговори на въпросите формулиран от ищецът в исковата му молба като задача на
психиатрична експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р Р. С. Г..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на по 300лв.,
платими от бюджета на съда.
ДА се съобщи задачата на вещото лице, което да се призове за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да се ползва от показанията на двама свидетели
при режим на водене, за установяване на търпените неимуществени вреди.
ДА се изиска за послужване АНД №4460/2024г. по описа на Районен съд Варна.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за назначаване на Съдебно-химическа
експертиза.
УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на
основанието на иска, както и са ангажирали допустими доказателствени средства за
твърдените от тях факти и обстоятелства.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство.
НАСОЧВА страните към Медиация като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на основание чл.140 ал.2 от ГПК и чл.11 ал.2 от Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд
Варна, вкл. Окръжен съд – Варна. Медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд Варна, с адрес: гр.Варна, ул.“Ангел Кънчев“ №12, ет.4, без
заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора
Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail:
*********@***.**.
7
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по
медиация следва да уведомят съда.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 20.02.2025г. от
14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение. До ищцата да се изпрати и препис от отговора на ДИМ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8