Р Е Ш Е Н
И Е № 260004
гр.Кюстендил, 25.08.2020 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
мл.съдия: КАЛИН ВАСИЛЕВ
при участието на секретар Мая
Стойнева
в присъствието на прокурор Костадин Босачки
като разгледа докладваното от съдия Георгиева ВНОХД № 20/2020 г. по
описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е
по глава ХХІ от НПК, приложима съгл.чл.378, ал.5 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от обвиняемия Г.И., с ЕГН **********
срещу Решение № 347/24.10.2019 г. по описа на Кюстендилски районен съд ( КнРС),
постановено по АНД № 1353/2019 г. по описа на този съд,
с което е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 313 ал.1 НК, освободен е от
наказателна отговорност, на осн. чл.78а НК,
и му е наложено административно наказание по „глоба” в размер на 1000 лв.
В жалбата са развити съображения за
несъставомерност на деянието, поради неговата малозначителност по см.на чл.9,
ал.2 от НК. Паралелно са наведени доводи и за субективна несъставомерност на
деянието, поради неизвършване на умишлено деянието. Моли
се за отмяна на осъдителното решение с
всички законни последици от това.
Срещу жалбата е постъпило възражение
от Кюстендилска районна прокуратура, съдържащо съображения за нейната
неоснователност.
По време на въззивните съдебни прения,
прокурорът е заявил единствено, че жалбата е неоснователна, поради което моли
да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.
КнОС, след преценка на процесуално
допустимата жалба, доводите на страните по време на въззивните съдебни прения и
доказателствата, и след служебна проверка на
обжалваното решение в пределите на правомощия си по чл. 314 НПК, за да се
произнесе, прие от фактическа и правна
страна следното:
С атакуваното решение, постановено по
диференцираната процедура на глава ХХVІІІ НПК, обвиняемият Г.И., с посочена
самоличност, с ЕГН ********** Е ПРИЗНАТ за
ВИНОВЕН, за това, че на 22.04.2019
г. в гр.Кюстендил, пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, е потвърдил
неистина, че е установил обичайното си пребиваване в Република България, пред
сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР-Кюстендил, е потвърдил неистина (че обичайното му
пребиваване е в РБългари) в писмена декларация от 06.03.2019г., която по
силата на закон – чл.151, ал.5 ЗДвП се дава пред орган на властта (Министерство
на вътрешните работи на Република България) за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства (че лице е
установило обичайното си пребиваване в РБ, за да му бъде издадено българско
свидетелство за управление на МПС)- престъпление по чл.313, ал.1 НК, за което и на основание чл.78а НК е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 1 000 лева.
С решението обвиняемия е
осъден да заплати сторените на досъдебното производство разноски в размер на
37, 86 лева, дължими по сметка на ОСлО
при ОП – гр.Кюстендил.
За да постанови решението си, районният
съд, по предвидения в НПК ред , въз
основа на надлежно събраните и оценени доказателства, е установил правилната
фактическа, която се споделя от настоящия състав.
Безспорно е
установено, че обвиняемият Г.И. е роден на *** г. в Република Северна
Македония. Има македонско и българско гражданство. Считано от 07.06.2006 г.
постоянният му адрес е в РБългария, в гр.******, ж.к.“*******“ №***, вх.“***“, ет.***, ап.****, а настоящия в РСеверна
Македония. Не е осъждан.
На
22.04.2019г. обвиняемият се явил в сградата на ОД на МВР-гр.Кюстендил в сектор „Пътна полиция“ при свидетелката М. К., изпълняваща длъжността „********“. Пред
нея депозирал Заявление за издаване на свидетелство за
правоуправление на МПС, към което
приложил декларация по чл.151, ал.5 от ЗДвП. В декларацията, подписана
от него, вписал, че обичайното
му пребиваване е в Република България на
адрес в гр.******, ул.“******“ №***, вх.“**“, ет.**, ап.** , въпреки, че
никога
не бил живял там.
Не е спорна гореизложената фактическа
обстановка. Тя правилно е установена от районния съд въз
основа на показанията на разпитаните на досъд.п-во свидетели К., Кр. В., Я., св.М. С.(заявила, че не познава Г.И. и не е давала съгласие да бъде адресно
регистриран на адреса ѝ , на който никога не е живял), както и от писмените доказателства-Заявление
за издаване на документ за самоличност-СУ
на МПС от Декларация по чл.151,
ал.5 от ЗДвП, Удостоверение за промени на постоянен адрес от Г.И., изд. на 28.05.19г.
от Община ********, удостоверение за
промени на настоящ адрес, Удостоверение за постоянен адрес и настоящ
адрес, Справки за пътуване, Протокол №293/13.06.19 г. , обективиращ графическа
експертиза.
Правилно
районният съд е дал вяра на показанията на горепосочените свидетели, тъй като
са ясни и категорични. Показанията на св. К., според които на всеки заявител се
разяснява наказателната отговорност за невярно деклариране не се опровергават
от останалите доказателства по делото, поради което съдът им дава вяра изцяло.
Самият формуляр на декларацията позволява на декларатора да научи, че при невярно
деклариране ще носи наказателна отговорност по чл.313 от НК, доколкото изрично
е записано в същата.
Показанията на останалите горепосочени
свидетели, според които обвиняемият никога не е живял на посочения от него за
постоянен адрес в декларацията по чл.151, ал.5 от ЗДвП, взаимно се потвърждават
помежду им и не са опровергани от др.събрани по делото доказателства.
Правилно районният съд е ценил графическата
експертиза, според която ръкописната част на декларацията е изписана от
обвиняемия, който я е и подписал. Експертизата е обоснована и не буди съмнение във
верността на изводите й, поради което КнОС счита, че е обективна и компетентно
изготвена.
КнОС изцяло споделя правните съображения
на районния съд за обективна и субективна съставомерност на деянието на
обвиняемия.
Правилно районният съд е приел, че от
обективна страна обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, изразило се в действието „подаване на
писмена декларация“, която по силата на
чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта -
Министерство на вътрешните работи на Република България, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства – че обвиняемият има обичайно пребиваване
в Република България, което е задължителна предпоставка, за да му бъде издадено българско свидетелство за
управление на МПС.
Правилно районният съд е приел, че
обвиняемият е осъществил признаците на престъплението и от субективна страна. Деянието е извършено от
обвиняемия с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал, че декларира неистина в писмена
декларация, която по силата на закон /ЗДвП/ се представя пред орган на власт,
респ. е съзнавал общественоописания характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване- получаване
на ново СУМПС въпреки липсата на условията за това. Обвиняемият е съзнавал,
че не е обичайно пребиваващ в
България, тъй като не е живял повече от
185 дни през последните 12 последователни месеца в Република България, каквото е изискването на
закона по смисъла на чл.151, ал.5 от ЗДвП. Съзнавал е и че изобщо не е живял на
адреса, посочен в декларацията като адрес, на който се установил да живее. Деянието
е извършено от обвиняемия след ясно съзнаване на всички действия във връзка със
съставянето, подписването и представянето на неистинската декларация пред орган
на власт и последиците от това. Имал е
възможност спокойно да обсъди и прецени всички условия и
обстоятелства при които би могъл да се снабди с ново СУ за МПС, ясна представа
за незаконосъобразните действие, които следва да извърши и се е съгласил с осъществяването им, за да бъде постигната
целта му-притежаването на СУ на МПС.
Доводите в жалбата за субективна
несъставомерност на деянието на
обвиняемия не кореспондират с доказателствата, които по ясен и категоричен
начин установяват, че той е бил
запознат с условията за снабдяване с ново СУ на МПС, че ще представи декларация
с неистинска информация относно
изискването на „обичайно пребиваване“,
че с това ще наруши закона и се съгласил с тези последици
Правилно и обосновано районния съд не е споделил
становището на защитата за приложението на чл.9, ал.2 от НК, тъй като деянието
не е малозначително, нито обществената му опасност е явно незначителна, поради
което да се изключи престъпния му характер. Чистото съдебно минало и липсата на
др.негативни характеристични данни
извън разкритите от извършеното престъпление не сочат непременно на
извод за липса или незначителност на обществената опасност на деянието, както
се смята в жалбата.
Извършеното деяние от обвиняемия е
общественоопасно, предвид вида на засегнатите обществени отношения, начина на
извършването му и настъпилите вредни последици от него. То е израз на пълно
незачитане на законите, реда и органите
на власт в страната ни. Обвиняемият е целял удовлетворяване на лични
интереси-получаване на ново СУ за МПС, предприел е необходимите действия за
това, вкл. И такива, забранени от закона, като съставяне и представяне пред
орган на власт на неистинска декларация.
Правилно районният съд е приел, че извършеното
деяние от обвиняемия не се различа от типичните (обикновените) случаи на
невярно деклариране пред орган на власт, представляващи престъпление по чл.313,
ал.1 от НК, поради което не може да бъде преценено като маловажен случай по см.на чл.93, т.9 от НК.
Правилно районният съд е констатирал, че
са налице предпоставките по чл.78а от НК, поради което е признал обвиняемия за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК, освободил го е от наказателна отговорност
на него и му е наложил административно
наказание 1000 лв.
Предвид
всичко изложено решението на КнРС следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно и на основание чл.378 ал.5 във вр. с чл. 338 НПК,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 347/24.10.2019 г. , постановено по АНД
№ 1353/2019 г. по
описа на Кюстендилски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/