№ 808
гр. П., 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20211720105506 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба подадена от К.Х.И.., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., кв. „****, чрез процесуалния представител адв. Д.Й. Н., адвокат
от Софийска адвокатска колегия, с адрес: гр. София 1000, ул. „****, телефон: *** срещу „ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, регистрирано в Търговския регистър при агенция по вписванията с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. с искане на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
да бъде осъден ответника „ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати в полза на К.Х.И.. сума в размер
на 10000 лв, представляваща дължимо от ответника застрахователно обезщетение по
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, осъществено на 15.01.2020 г., ведно
със законната лихва за периода от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума.
Съдът намира, че предявените искове са с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, с който не оспорва
основанието, а размера на исковата претенция.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си
представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото
разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
1
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си
представител оспорва изцяло така депозираната искова претенция, като моли, тя да бъде
отхвърлена. Алтернативно моли, в случай, че съдът уважи иска то размера на
обезщетението да бъде определен съгласно втората приета съдебно-оценителна експертиза.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено следното:
От приложения по делото и неоспорен от страните Протокол за ПТП № 1730630 от
15.01.2020 г.. безспорно се установява следния механизъм на настъпване на ПТП: На
15.01.2020 г., около 13:00 ч., в гр. П., ищцата управлявала лек автомобил „Хонда Сивик 5
ДР“ с рег. № ****, като се движела по ул. „ Софийско шосе “ с посока на движение към гр.
София. На кръговото кръстовище при пътен възел „***“, в съответствие с поставен пътен
знак „Б1“ спряла управлявания от нея автомобил, за да пропусне движещите се с предимство
в кръговото кръстовище превозни средства. В този момент управляваният от нея автомобил
бил блъснат отзад от движещ се след него лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № ****,
управляван от третото лице-помагач И.З.Ц.., с ЕГН: **********.
Към 15.01.2021г. е действала валидно сключената със застраховател ЗД „БУЛ ИНС“
АД застрахователна полица № BG/01/119000346875 по застраховка „Гражданска
отговорност “ на автомобилистите, с която за периода от 26.01.2019 г. до 25.01.2020 г. е била
застрахована гражданската отговорност във връзка с притежаването и използването на лек
автомобил „БМВ 320Д“ срег. № ****.
Вследствие на настъпилото ПТП, ищцата изживяла силна уплаха и стрес. След
настъпилото ПТП била тревожна с отчетлива емоционална нестабилност, преследвана от
спомена за преживяната катастрофа и да се оплаква от безсъние и затруднена концентрация.
Към момента на приключване на съдебното дирене ищцата все още не се била възстановила
от психологическите травми от претърпения инцидент, както и липсва яснота дали и кога
ищцата ще успее да се възстанови от причиненото от катастрофата посттравматично
стресово разстройство.. Посочените оплаквания продължавали периодично да се проявяват,
изпитвала страх от шофиране и пътуване с автомобил, включително и когато нейни близки
пътуват с автомобил.
Видно от заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза, което съдът
кредитира изцяло, предвид преживяното травматично събитие, психологическото състояние
на К.И. не е стабилно. Наблюдава се изразен невротичен синдром от астеничен тип със
значителни психо- соматични нарушения. Това е свързано с високи нива на тревожност,
наличието на депресивен синдром в емоционалното състояние, в поведението, в
отношението към себе си и към социалната среда. Наблюдават се депресивни симптоми,
тенденция за социална изолация, апатия, деструктивни мисли, наличие на тревожност,
скованост, несигурност, вследствие на което се появяват затруднения при справяне с
2
ежедневните ангажименти и социалните контакти. Регистрира се неустойчивост на
емоционалното състояние, проявяващо се като чести колебания на настроението, повишена
умора, тревожност, раздразнителност, неудовлетвореност от себе си, вина, апатия.
Наблюдават се депресивни симптоми, тенденция за социална изолация, апатия,
деструктивни мисли, наличие на тревожност, скованост, несигурност, вследствие на което се
появяват затруднения при справяне с ежедневните ангажименти и социалните контакти.
• Физически- свързани с влошено здравословно състояние, в резултат на което е
предписано медикаментозно лечение от специалист-психиатър. Страда от болки вдясно на
гърба, появили се вследствие на претърпяното ПТП, които продължават и към настоящия
момент.
• Когнитивни- свързани с постоянни мисли и спомени от събитието, особено
засилващи се при наличие на аналогични ситуации, свързани с шофиране, или дори когато е
само пасажер.
• Поведенчески- свързани с избягване на дейности, които напомнят преживения
инцидент, като шофиране, социално отдръпване и изолация, неспособност да се справя
успешно с обичайните ежедневни ангажименти.
• Емоционални- свързани със симптоми на страх, депресия, вина, тревожност,
апатия.
На 25.03.2021 г. ищцата предявила писмена претенция към ответника за изплащане
на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. На
ответника били предоставени всички необходими документи за установяване на
настъпилото застрахователно събитие и определяне на размера на застрахователното
обезщетение. С Писмо с изх. № НЩ2370/30.03.21 г. ответника уведомил ищцата, че отказва
да изплати застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.
Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" носи отговорност за
всички вреди, които са настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит
застрахователен риск в застрахователния договор и в Общите условия към него.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:
По предявения иск ищецът носи доказателствената тежест за наличие на валидно
застрахователно правоотношение с ответника, който го обвързва; настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора; събитието да представлява
покрит застрахователен риск, съобразно уговореното между страните; размер на дължимото
застрахователно обезщетение – действителната стойност на претърпените вреди;
застрахователната сума по договора; уведомяване на застрахователя за настъпване на
3
застрахователното събитие.
Съдът приема, че между страните е било налично валидно към датата на събитието
правоотношение по силата на договор за застраховане при Общи условия.
По делото е безспорно установено настъпване на описаното в исковата молба
застрахователно събитие в срока на действие на договора, отказа на ответника да заплати
застрахователно обезщетение в претендирания размер.
Правно релевантно за правото да се откаже плащане на застрахователното
обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение, което е значително с оглед
интереса на застрахователя. В този смисъл е и практиката на ВКС в решения - решение №
49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г., І т. о. на ВКС; решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. №
615/2011 г. на І т. о. на ВКС; решение № 22/26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ІІ т. о. на
ВКС, както и решение № 4/21.03.2012 г. по т. д. № 81/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, прилагането
на разпоредбата на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.); е винаги обусловено от доказване на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на
застрахования, обявено за значително с оглед интереса на застрахователя по условията на
договора за застраховка, от една страна, и настъпването на вредоносното събитие - от друга
страна, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Условието за
значителност следва да се преценява конкретно с оглед да не се допуска посредством
договорни клаузи, формално основани на коментирания текст, да се уговарят правни
последици в ущърб на интереса на застрахования, когато не може да се констатира
накърняване на легитимния интерес на застрахователя. Прилагането на разпоредбата на чл.
211, т. 2 КЗ (отм.); е обусловено от доказване от страна на застрахователя, че виновното
неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на
застрахователното събитие.
Такава пряка причинна връзка в случая не е установена.
В настоящия случай съдът приема, че е настъпил покрит риск по сключената между
страните застраховка „Гражданска отговорност”
Предвид посоченото настоящия съдебен състав намира, че претенцията за
причинени неимуществени вреди е основателна, като с оглед характера, трайността и
интензивността на причиненото телесно увреждане намира, че адекватния размер на
обезщетението е в размер на 8000.00 лв. видно от заключението на вещото лице се касае за
увреждане, което е в пряка и непосредсвена връзка с настъпилото ПТП. Настъпилото в
резултат на ПТП увреждане, е трайно, довело е до значителна промяна в начина на живот на
ищцата и семейството й, затруднява ищцата в ежедневието й и прави трудна реализацията й
на пазара на труда, тъй като не може да си намери работа по специалността в гр. П., а
изпитва страх да пътува ежедневно до гр. София, където е работила преди ПТП, което води
още по-сериозни вреди за психическото й състояние, като въпреки лечението симптомите се
проявяват, тоест не е възможно с лечение да бъдат преодоляни напълно ежедневните
симптоми на заболяването.
4
Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска
до окончателното изплащане.
По отношение на разноските, ищцата е освободена от заплащане на държавна такса
и разноски, поради което и не е сторила разноски. Двамата й пълномощници претендират
разноски по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА, като е представен само договор за правна помощ с
адв. Д.Н.. Видно от представения списък на разноските ответникът е сторил разноски в общ
размер на 1030.00 лв. Възнаграждението на вещото лице, изготвило заключението по
съдебно-психологическата експертиза в размер на 331.50 лв. е изплатено от бюджетните
суми на Районен съд П.. Дължимата държавна такса върху уважения размер на иска е в
размер на 320.00 лв.
Предвид изхода на делото пълномощника на ищцата адв. Д.Н. следва да му бъде
изплатено от ответника възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА съобразно уважената
част от иска, а именно сумата от 790.00 лв. По отношение на втория упълномощен от
ищцата адвокат искането му не следва да се уважава, тъй като за него не е представен
договор за правна помощ.
На следващо място ищцата следва да понесе частта от сторените разноски, сторени
от ответника, съответстваща на отхвърлената част от иска, а именно следва да заплати на
ответника сумата от 206.00 лв.
Ответника следва да заплати по сметка на Районен съд П. и сумата от 585.20 лв.,
представляваща сбора от дължимата държавна такса върху уважената част от иска и част от
изплатеното възнаграждение на вещото лице, съответно на уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД ”БУЛ ИНС” АД със седалище бул.”Джеймс Баучер” № 87 гр. София
1407, ЕИК ********* да заплати на К.Х.И.., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., кв. „****
сумата в размер на 8000.00 лв. /осем хиляди лева/, представляваща дължимо от ответника
застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите
за претърпените от ищцата неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП,
осъществено на 15.01.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 16.04.2021 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, като отхвърля иска за разликата до целия
претендиран размер от 10000.00 лв.
ОСЪЖДА К.Х.И.., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., кв. „**** да заплати на ЗД
”БУЛ ИНС” АД бул.”Джеймс Баучер” № 87 гр. София 1407 ЕИК ********* сумата в размер
на 206.00 лв. /двеста и шест лева/ представляваща сторени от ответника разноски, съответно
на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД ”БУЛ ИНС” АД бул.”Джеймс Баучер” № 87 гр. София 1407 ЕИК
5
********* да заплати на адв. Д.Й. Н. – член на Софийска адвокатска колегия сумата в
размер на 790.00 лв. /седемстотин и деветдесет лева/.
ОСЪЖДА ЗД ”БУЛ ИНС” АД бул.”Джеймс Баучер” № 87 гр. София 1407 ЕИК
********* да заплати на Районен съд П. сумата в размер на 585.20лв. /петстотин осемдесет
и пет лева и 20 ст./ представляващи съдебно деловодни разноски.
Решението е постановено при участие в производството на И.З.Ц.., ЕГН
**********, с адрес гр. П., жк. „Тева“, бл. 97, ет. 4, ап. 15 като трето лице-помагач на страна
на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6