РЕШЕНИЕ
№ 3733
гр. Варна, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20253110101013 по описа за 2025 година
Производството е образувано по подадена искова молба от М. И. М., гр. *, с която
срещу „*“ ООД, гр. *, е предявен установителен иск за недължимост на сума по сключен
между страните договор за кредит, представляваща такса за експресно разглеждане.
В исковата си молба ищецът М. И. М. твърди, че на *г. е сключил на Договор за
потребителски паричен заем № *от *г., по силата на който ответникът „**“ ООД се задължил
да му предостави кредит в размер на 300 лв. за срок от 3 месеца, като съгласно чл. 1, т. 1.5.
от Договора той се задължил и да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 249,80
лв. Сочи, че е уговорено таксата за експресно разглеждане да се заплати на вноски, като
общият размер на кредита бил 570 лв. Счита, че договорът е нищожен, доколкото таксата не
е включена в посочения ГПР. Отделно счита, че уговарянето на такава такса противоречи на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която разпоредба забранява кредиторът да изисква заплащането на такси
във връзка с усвояване и управление на кредита. Счита, че предвид нищожността на
договора дължи само чистата стойност на кредита и не дължи заплащането на тази такса,
като моли съдът да установи това. Моли за присъждане и на разноските по делото.
Ответникът „*“ ООД е депозирал отговор, с който оспорва иска. Не оспорва, че
страните са сключили процесния договор от разстояние, като твърди, че на ищеца е бил
изпратен стандартен европейски формуляр и потребителят е разполагал с избор на услугата
за експресно разглеждане на заявката му за заем. Сочи, че тя е разгледана своевременно от
дружеството, още на същия ден и сумата му е била предадена, като ищецът не е извършвал
никакви плащания. Счита, че клаузата относно таксата не е нищожна. Тази такса не била
задължително условие за сключването на договора и тя не е обвързана със задълженията по
кредита. Счита, че е предоставил допълнителна услуга, която е разрешена от чл. 10а ЗПК и
не е част от ГПР. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
С молба преди съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата молба.
С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител
1
поддържа отговора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е установителен иск за недължимост на вземане, уговорено в клауза от
договор за потребителски кредит, който е квалифициран по чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
установи, че между страните е сключен договор за кредит и наличието на посочената клауза
в него, уреждаща дължимостта на „такса за експресно разглеждане“ (не се спори), както и
наличието на основанията за нейната недействителност. В тежест на ответника е било да
установи, че процесната клауза от договора за кредит, уреждаща дължимостта на „такса за
експресно разглеждане“, е действителна и ищецът дължи заплащането на вземането в
размер на 249,80 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че по реда на ЗПФУР между
страните е сключен Договор за потребителски паричен заем № *от *г., както и други
съпътстващи кредита документи, по силата на който ответникът се е задължил да
предостави кредит на ищеца в размер на 300 лв. за срок от 3 месеца, като последният се
задължил и да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 249,80 лв.
Спорният въпрос в производството е дължимостта на тази такса, заплащането на
която е предвидено в чл. 1, т. 1.5 от Договора и същата се явявала допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документи за одобрения на паричен заем и се заплаща разсрочено,
заедно с погасителните вноски.
Уговорката в договора за кредит за заплащане на допълнителна услуга по експресно
разглеждане в размер на сумата от 249,80 лв. е нищожна, доколкото същата пряко
противоречи на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява кредиторът
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Таксата за експресно разглеждане очевидно е такъв вид такса. В случая клаузата
дори не заобикаля закона, а директно му противоречи, поради което е и нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД.
Изборът от потребителя на някакви допълнителни услуги не би следвало да е свързан
с плащането на някакви такси за такива, които не са и свързани с каквито и да е действия от
страна на служители на финансовата институция, различни от обичайните във връзка с
извършването на дейността по кредитиране. Предварителното информиране на потребителя
и съгласието му да заплати тази такса не води до различен извод, доколкото в специалните
закони за защита на потребителите се съдържат редица разпоредби, които водят до
отклонение от принципа на ЗЗД, че сключените между страните договори имат силата на
закон между тях, точно защото се приема, че страните в правоотношението не са
равнопоставени субекти.
В случая събирането на тази такса може да е обвързано само с някакво действие по
усвояване и управление на кредита, което е задължение на кредитора съобразно чл. 16 ЗПК,
а не специална услуга, която се предоставя на потребителя, за да бъде прехвърлена тежестта
върху него. Използваният от кредитора човешки ресурс за извършване на необходимите
дейности във връзка с оценката за кредитоспособността на длъжника и бързото отпускане на
кредита са част от предлагането на услугата по кредитиране, и следва да са съобразени при
определяне на дължимото възнаграждение за тази услуга, и да бъдат включени в ГПР. Те
нямат самостоятелно значение извън кредитирането, поради което и не следва да се възлагат
в тежест на длъжника, под формата на каквито и да е такси. Още повече тези такси да са на
стойност колкото самата главница по кредита.
В заключение, искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимостта на тази
такса се явява изцяло основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца претендираните разноски за заплатена държавна такса в
2
размер на 50 лв. Процесуалният представител на ищцата претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. по реда на чл. 38 ЗА. Възнаграждението се определя от
съда в този размер и следва да му се присъди.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на
възнаграждението, което възражение се явява неоснователно, предвид ориентировъчните
размери на адвокатските възнаграждения предвидени Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за ВАР, с
които претендираното възнаграждение е съобразено. Също така, възнаграждението по чл. 38
ЗА се определя от съда и то никога не може да бъде прекомерно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че М. И.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, НЕ ДЪЛЖИ на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, сумата в размер на 249,80 лв. /двеста четиридесет и девет лева и
осемдесет стотинки/, представляваща „такса за експресно разглеждане“, уговорена в
сключения между тях Договор за потребителски паричен заем № *от *г., на основание чл.
124, ал. 1, предл. II ГПК.
ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща сторени от ищеца разноски в производството по делото за заплатена
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. П. Й. Н. – ВАК, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща
определено от съда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по
делото на ищеца М. И. М..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3