Р Е Ш Е Н И Е
№ 823 / 22.12.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на пети декември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 786 по описа за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалбата на И.Р.Ц.,***,
подадена чрез процесуален представител адвокат А.Г., срещу Решение № 1012-12-147#1/20.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик,
с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-3744-3/23.06.2023 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица, с което му е отпуснато парично обезщетение за
безработица за периода от 30.12.2022 г. до 15.07.2023 г., в размер на 20.02 лв.
дневно. В жалбата и в представени писмени бележки са изложени доводи за неправилност
на обжалвания акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни
разпоредби, по които се претендира отмяната му.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пазарджик,
чрез процесуален представител юрисконсулт В.С., изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
Със Заявление от 30.12.2022 г. И.Р.Ц. е заявил
желанието си да му бъде отпуснато обезщетение за безработица, като е посочил,
че е упражнявал трудова дейност в периода от 18.10.2022 г. до 24.12.2022 г. в Дания.
От заявителя са изискани и представени: заявление за удостоверяване на
осигурителен период и доход от компетентната институция на Дания; декларация
относно определяне на пребиваване във връзка с прилагането на чл. 65 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и документи, удостоверяващи осигурителен стаж в
Дания.
Във връзка с подаденото заявление и необходимостта
от получаване на структурирани електронни документи от компетентната институция
на Дания, производството по отпускане на обезщетение за безработица е спряно.
На 24.02.2023 г. в ТП на НОИ-Пазарджик са получени
структурирани електронни документи от компетентната институция на Дания, в
които е посочено, че периодът на неосигурена заетост на лицето е от 18.10.2022
г. до 06.11.2022 г., причина за прекратяване на заетостта „уволнение от
работодателя“ и доход в размер на 2 886,31 датски крони.
На 03.05.2023 г. в ТП на НОИ-Пазарджик Ц. е
представил преносим документ U1, издаден от компетентната институция на Дания, в който е посочен
период на осигурена заетост от 18.10.2022 г. до 24.12.2022 г.; причина за
прекратяване – изтичане срока на договора и доход в размер на 28 673,76
датски крони.
Поради различие в данните органът е изискал от
компетентната институция на Дания да потвърди данните в преносимия документ,
като в отговор е получено, че изпратеният им от НОИ преносим документ не е
преносимият документ U1, който са изпратили на Ц. на 01.05.2023 г. и който поддържат. Същият
е приложен като прикачен файл, от който е видно, че периодът на неосигурена
заетост е от 18.10.2022 го до 06.11.2022 г., причина – прекратяване от страна
на работодателя и доход в размер на 2 886,31 датски крони.
След получаване на необходимите документи и
информация, с Разпореждане № 121-00-3744-2/30.05.2023 г. производството по
отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено.
С Разпореждане № 121-00-3744-3/23.06.2023 г. на
основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал.
1 КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на И.Р.Ц. е отпуснато парично
обезщетение за безработица за периода от 30.12.2022 г. до 15.07.2023 г. в
размер на 20,02 лв. дневно. Същото е потвърдено с обжалваното решение на
директора на ТП на НОИ-Пазарджик, който е посочил, че за Ц. е приложим чл. 54б,
ал. 7, т. 4 КСО, тъй като лицето не е било осигурено за риска „Безработица“. По
отношение датата на изплащане на обезщетението органът е посочил, че е налице
хипотезата на чл. 54а, ал. 6 КСО, тъй като Ц. се е регистрирал като безработно
лице в Агенция по заетостта след изтичане на срока от 7 работни дни от датата
на последното прекратяване на осигуряването – 07.11.2022 г.
По искане на жалбоподателя по делото е допуснат до
разпит и изслушан М.Х.Ш. – управител на фирмата, наела Ц.. Посочва, че към края
на м. декември е освободил от работа Ц., както и че в Дания всеки работник
решава дали да се осигурява в частен фонд. Разбрал от колегите си, че Ц. се е
осигурявал малко след като е започнал работа. Осигуровките към държавния бюджет
се внасяли.
При така установеното от фактическа страна и след
цялостна проверка на акта във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК Административен
съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в
законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и
при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а
разгледана по същество – основателна по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган
по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО и в предписаната от закона писмена форма.
Страните не спорят по наличието на предпоставките
по чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица на
оспорващия, признато с разпореждането на ръководителя на осигуряването за
безработица. Спорът е относно определения с разпореждането период на
осигуряване и осигурителен доход за него, съответно отпуснатия въз основа на
това, дневен размер на обезщетението.
От една страна, в получените СЕД U017 и
U004, съдържащи осигурителната история на оспорващия, компетентната институция
на Дания е удостоверила осигурителен период и доход на Ц. от 18.10.2022 г. до 06.11.2022
г. с посочване „заетост, която не представлява осигурителен период“; брутен
доход 2 886,31 датски крони и 19,2 отработени часове, а пък от друга
страна, в издадения по заявка на Ц. формуляр U1, от същата компетентна
институция на Дания, е удостоверен друг осигурителен период на заетост на
лицето - 18.10.2022 г. - 24.12.2022 г. и получен за него осигурителен доход – 28 673,76
датски крони, като в U017 като причина за прекратяване на заетостта е вписана
„уволнение от работодателя“, а в U1 – изтичане на договора. Формулярът U1,
както е посочено в същия, се издава на основание Регламенти (ЕО) № 883/04 и № 987/09,
т. е. получената при повторното запитване информация, макар и по инициатива на
лицето, относно действителния осигурителен период на заетост и доход, не само
не е потвърдена, но напротив - същата е опровергана от издадения формуляр U1,
предвид вписаните в него, коренно различни данни - осигурителен период на
заетост - 18.10.2022 г. - 24.12.2022 г. и осигурителен доход – 28 673,76
датски крони. Във връзка с различната информация в двата документа от ТП на НОИ
е изпратено запитване до компетентната институция, която в СЕД Н001 посочва, че
приложеният към искането преносим документ U1 не е този, който е изпратила на И.Ц.
и поддържа изпратения от нея документ. Посочва, че институцията KRIFA е потвърдила, че не е издавала преносим документ U1
на Ц..
В представената по делото административна преписка
е налично писмо от компетентната институция – Агенцията за пазара на труда и
набирането на персонал от 24.02.2023 г., с което уведомяват Р.Ц., че България е
изпратила заявление за издаване на документ U1, който потвърждава периодите му
на заетост и осигуряване за безработица в Дания. Посочено е, че разполагат с
информация, че Ц. е член на датския осигурителен фонд за безработица Kristeling
A-kasse от 07.11.2022 г. до настоящия момент. Изрично е записано, че
компетентността за издаване на документ U1 в Дания е споделена между датските
осигурителни фондове за безработица и компетентната институция, като датският
осигурителен фонд трябва да издаде документ U1 за периодите, през които Ц. е
бил негов член, а компетентната институция трябва да издаде документ U1 за
периодите, през които не е бил член на датски осигурителен фонд за безработица
и следователно не е бил осигурен за безработица по време на заетостта. В тази
връзка от страна на жалбоподателя е представен документ U1, издаден от Kristeling
A-kasse KRIFA, в който са посочени
следните периоди на осигурена заетост на Ц.: 07.11.2022 – 30.11.2022 г.
(получен доход - 14 431,55 датски крони) и 01.12.2022-28.02.2023 г. –
член.
Посочените документи изобщо не са изследвани, нито
коментирани от административния орган, а безспорно съществуват в правната
действителност и не е налице преклузия за приобщаването им, още повече, че
писмото на компетентната институция на Дания е представена от органа.
Обстоятелството, че документ U1 от KRIFA е представен едва в хода на съдебното
оспорване, не може да обуслови некредитирането на документа, още повече, че
макар и издаден по искане на заинтересованото лице, същият изхожда от
институция на Дания, а видно от писмото на Агенцията за пазара на труда и
набирането на персонал компетентността за издаване на документ U1 е споделена,
като Агенцията издава документ само за периода, в който Ц. не е бил осигурен за
безработица. Също така са неоснователни доводите на ответника, че представеният
в съдебното производство документ U1, се издавал само въз основа на декларирани
от заинтересованото лице факти и обстоятелства в заявлението, без същите да
бъдат проверявани от съответния административен орган в другата държава, тъй
като няма никаква нормативна опора. Още повече, че няма държавна институция,
която да издава документи на лица, с поисканото от тях съдържание, без да
провери и удостовери съответствието им, с действителното фактическо положение.
Затова административният орган, преди произнасянето си с решението по чл. 117,
ал. 3 КСО срещу разпореждането по чл. 54ж, ал. 1 КСО, е следвало да извърши
проверка преди произнасянето си. Според чл. 35 АПК, индивидуалният административен
акт се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и след
обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации. В случая, административният орган не е изпълнил задължението си за
изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното
решаване на въпроса, както и не е събрал, проверил и преценил доказателствата в
съвкупност, респ. не е изискал и други документи от компетентна институция на Дания,
с оглед противоречивите такива, относно осигурителния период и доход на
оспорващия, като по този начин е нарушил правилото на чл. 36 АПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане, са издадени при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила – чл. 35 и чл. 36 АПК, при
неизяснени безспорно факти и обстоятелства относно точния осигурителния период
и осигурителен доход на оспорващия в Дания, поради което следва да бъде
отменено.
Доколкото отпускането на парично обезщетение за
безработица е в компетентността на органите на НОИ, след отмяната на решението
и на потвърденото с него разпореждане, преписката следва да бъде изпратена на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пазарджик,
за произнасяне по заявлението на Ц., при спазване на указанията по тълкуване и
прилагане на закона, дадени в настоящото решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 във вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Р.Ц. Решение № 1012-12-147#1/20.07.2023 г. на
директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане №
121-00-3744-3/23.06.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с
което му е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от
30.12.2022 г. до 15.07.2023 г., в размер на 20.02 лв. дневно.
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ-Пазарджик за ново произнасяне по заявлението на И.Р.Ц., съобразно
дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
119 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО.
СЪДИЯ:
(П)