№ 1166
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Десислава Н.а
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000502346 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.294, ал.1 от ГПК и е образувано след постановяване
на решение № 60009 от 15.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2242/2019 г., I т. о., ТК, с което е
отменено решение № 1444 на Софийския апелативен съд, ГК, от 17.06.2019 г., постановено
по гр. дело № 5669/2018г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
С решение от 03.08.2018г., постановено по гр.д.№12911/2016г., СГС е осъдил
ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788 да заплати на Р. Д. П., ЕГН********** и В. И. П.,
ЕГН**********, на основание чл.226, ал.1 от КЗ-отм. вр. чл.45 от ЗЗД, сумите от по
10 000/десет хиляди/лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на смъртта на техния съпруг и баща И. В. П., настъпила
при ПТП на 19.08.2013г., ведно със законната лихва върху тези суми от 21.10.2013г. до
окончателното им изплащане, като е отхвърлил като неоснователни исковете за разликата до
120 000лв.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника ЗК“Лев
инс“АД, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.За да бъде ангажиране
отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
следва да се установи, че застрахователното събитие е било причинено виновно и
противоправно от застрахования водач.В случая се установява, че единствената причина за
настъпване на инцидента е поведението на пострадалия, което е формално основание за
1
отхвърляне на предявените искове.От допуснатата по делото СТЕ се установява, че в района
непосредствено преди местопроизшествието, водачът на товарния автомобил е започнал
намаляване на скоростта на движение с цел извършване на маневра за завиване на ляво
спрямо посоката му на движение.В най-късният момент за включване на стоп-светлините на
товарния автомобил, същия е отстоял на разстояние от 60.7метра от мястото на удара, а
лекият автомобил, който е бил управляван от застрахования водач се е намирал на
разстояние от 163.28м.Водачът на товарния автомобил е предприел пресичане на осевата
линия на пътя, с което маневрата на завой на ляво е била обективирана е и настъпила
опасност за движението, в който момент лекия автомобил се е намирал на разстояние 46.6м.
от мястото на удара и на 31.11м. зад товарния автомобил.От заключението се установява, че
ударът за водача на лекия автомобил е бил непредотвратим както със избраната скорост на
движение, така и в случая, в който се е движил с максимално разрешената скорост от
90км.ч., тъй като и при двете скорости товарния автомобил е попадал в опасната зона на
лекия автомобил.Нищо в конкретната обстановка не е налагало водачът на лекия автомобил,
при извършване на маневра за изпреварване, за което е преминал в насрещната за
движението му пътна лента, да подбере скорост на движение не по-висока от 65км.ч., при
която ударът би бил предотвратим.Отделно от това се установява, че пострадалия е могъл да
възприеме изпреварващия автомобил и да преустанови маневрата по навлизане в
насрещното платно за движение.С оглед на горното моли съда да отмени решението в
обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни.Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от ищеца, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.От заключението по допуснатата по делото САТЕ се
установява, че поведението на застрахования водач е виновно и противоправно не само
поради това, че се е движил със скорост на движение над разрешената, но и поради това, че
след като е възникнала опасност за движението не е предприел действия по предотвратяване
на удара.Установява се още, че ако същият се е движил със скорост от 90км.ч. и е предприел
спиране на движението на управлявания от него автомобил в момента, в който водачът на
товарния автомобил е пресякъл осевата линия, удар е щял да настъпи, но не и смъртта на И.
П..
ТЛП Д.П. е депозирал отговор, в който се изразява становище за основателност на
подадената от застрахователя жалба.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са били отхвърлени за
разликата от 10 000лв. до 60 000лв., е постъпила жалба от ищците, в която се правят
оплаквания за неговата неправилност, тъй като определения от страна на
първоинстанционния съд принос в настъпване на увреждането е неправилен, тъй като е
несъобразен с поведението на двамата водачи, които са участвали в пътния инцидент.
Приносът на двамата водачи е равен, тъй като от заключението по САТЕ се установява, че
застрахованият водач се е движил със скорост на движение, която е по-висока от
разрешената, както и поради това, че не е предприел действия по намаляване на скоростта
2
на движение и предотвратяване на удара.С оглед възрастта на починалия и момента на
настъпване на застрахователното събитие справедливото обезщетение в полза всеки един от
ищците следва да бъде в размер на по 120 000лв., което следва да бъде намалено
наполовина поради безспорно установеното по делото съпричиняване на увреждането от
страна на пострадалия.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови
друго по същество, с което да присъди в полза на всеки един от ищците допълнително
обезщетение от по 50 000лв.Претендират се разноски.
В срок са постъпили отговори от ответника ЗК“Лев инс“АД и ТЛП, в които се
изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са подадени в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.По същество частично основателна е тази на ищците.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от страните оплаквания относно неговата неправилност.Между страните по
делото не е спорно само обстоятелството, че водачът Д.П., който е участвал в пътния
инцидент, при който е починал наследодателя на ищците, е имал качеството на застраховано
лице по договор за задължителна застраховка „ГО“, сключен с ответника ЗК“Лев инс“АД.
Отговорността на застрахователя е обусловена от тази на застрахованото лице,
поради което за да бъде ангажирана е необходимо да се установи, че увреждането е било
причинено виновно и противоправно от застрахования.
От представените по делото доказателства се установява следния механизъм на
настъпване на ПТП : на 19.08.2013 г., около 13.50 часа, в сухо и топло време и неограничена
видимост, на първокласен път-3 /ПП-3 в посоката от София за Плевен се е движел със
скорост 61км.ч. товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „65 Ц 15 с ДК№***, управляван от
водача И. П..Платното за движение е с широчина 8.60 м. и е било разделено на две пътни
ленти за двупосочно движение чрез „Единична прекъсната линия“ – М3.Същото е
праволинейно, с надлъжен наклон на спускане в посоката към гр.Плевен от 2%, с настилка
от едрозърнест асфалт, без неравности, а от двете му страни със затревен банкет, чиято
широчина е 1 метър.При наближаване към местността „Разсадника“ в землището на
с.Телиш, община Червен бряг, обл.Плевен, на километър 127+068, водачът на този товарен
автомобил е започнал да намалява скоростта с намерението да завие наляво и да навлезе в
намираща се там крайпътна отбивка.Същевременно другия участник в процесния инцидент
Д.П. е управлявал лек автомобил „Тойота“, движил се е попътно зад камиона, със скорост
по-висока от тази на последния и предприел действия по неговото изпреварване.В момента,
когато предният ляв край на товарния автомобил пресича разделителната линия М-3,
водачът на лекия автомобил предприема рязко завиване наляво чрез кормилната уредба и
спиране с максимална интензивност, но въпреки това настъпва удар, при който загива
водача И.П..
3
Съдът кредитира заключенията по допуснатите при настоящото разглеждане на
делото САТЕ, като обективно и компетентно дадени.В техния състав участва в.л. доц.Д.Х.,
който е изготвил двете експертни заключения, които са били приети от СГС.Налице са
различия относно : скоростта на движение на лекия автомобил при предприемане на
маневрата по изпреварване на товарния автомобил ; на какво разстояние и време преди
удара товарния автомобил е предприел намаляване на скоростта на движение ; на какво
разстояние и време преди удара са се включили стоп светлините на товарния автомобил ; на
какво разстояние и време преди удара е било началото на видимата маневра „влизане в
завой“ наляво ; на какво разстояние и време преди удара предният ляв край на товарния
автомобил е пресякъл разделителната линия ; опасната зона за пълно спиране на лекия
автомобил с избраната и разрешената скорост за движение.Вещите лица по допуснатите
пред въззивната инстанция експертизи не са имали разногласия помежду си, които да
изложат в свои отделни мнения, което е основание да се приеме, че вещото лице доц.Д.Х.
поддържа като експертно мнение това, което е изложено в тях.
Установява се, че ударът между двете МПС е реализиран при закъснително движение
на товарния автомобил, като реалната скорост на превозното средство, към момента в който
водача е предприел спиране, непосредствено преди удара съобразно записа на тахографния
диск е 61км.ч.Минималното разстояние на товарния автомобил „Ивеко“ до мястото на
удара, към момента в който водача е предприел спиране е по-голямо или равно на 55.72м., а
минималното общо време за изминаване на това разстояние 4.54сек.Разстоянието, което
товарният автомобил е изминал до мястото на удара със закъснително движение, при което
стоп светлините на МПС са били включени е равно или по-голямо от 33.47м., а
минималното време за движение на товарния автомобил „Ивеко“ до мястото на удара от
момента на реалното намаляване на скоростта, при което стоп светлините на МПС са били
включени и е имало техническа възможност да бъдат възприети от водача на л.а.“Тойота“ е
3.05сек.
Действията на водача на товарния автомобил по намаляване на скоростта на
движение, при което стоп светлините са били включени не може да се разглеждат като
момента, в който е създадена опасност за движението, която да задължи другият участник в
движението да намали скоростта и в случай на необходимост да спре.Това е така, тъй като
застрахованият водач не би могъл при съобразяване поведението на водача на товарния
автомобил да предвиди, че последният ще предприеме маневра „завиване на ляво“, тъй като
това не е логичното развитие на конкретната пътна ситуация.
Момента на възникване на такава опасност е този, в който водача на т.а.“Ивеко“ е
реализирал ефективно спиране, с последващо включване на стоп светлините и отклоняване
към насрещната пътна лента.При установена по технически път скорост на движение на
лекия автомобил от 118.55км.ч., разстоянието между двете превозни средства е било
96.37м.Необходимото разстояние за спиране на лекия автомобил при така избраната скорост
на движение е 141.58м., което означава, че ударът за него е бил непредотвратим.Ако лицето
е управлявало автомобила с максимално разрешената скорост на движение за конкретния
4
пътен участък, която е 90км.ч., опасната зона за спиране е 93.64м., което означава, че ако е
предприел действия по ефективно спиране е имал техническа възможност да спре до
мястото на удара и предотврати настъпването на ПТП.Вещите лица дават заключение, че
ударът е бил предотвратим и при движение на автомобила със скорост от 118.55км.ч., тъй
като водача е разполагал с възможността след като е преминал в изпреварващата лента да се
върне в полагащата му се попътна лента.В този случай двете превозни средства ще се
разминат, предвид обстоятелството, че т.а.“Ивеко“ ще е напуснал дясната пътна
лента/идентичен извод е направен и от в.л. доц.Х. в депозираното допълнително заключение
– стр.243/.
Дори да се кредитират изцяло заключенията по основната и допълнителна единична
експертизи, то отново се налага извода, че поведението на застрахования водач е виновно и
противоправно.Вещото лице доц.Х. е изследвал хипотезата, при която водачът на лекия
автомобил се е движил със скорост от 90км.ч. и не е предприел действия по завръщане на
превозното средство в дясната лента за движение. Ударът за този водач е бил отново
непредотвратим, но мястото на контакт на лекия автомобил с товарния би бил 1.35м. по-
назад и следователно по-близо до масовия център на товарния автомобил, поради което не
би се получило счупване на окачването на предното дясно колело и неговото
преобръщане.Товарният автомобил би застанал спрян върху четирите си колела, а водачът
ще остане жив/стр.218/.
От изложеното по-горе следва, че поведението на застрахования водач е виновно и
противоправно, тъй като е нарушил законовите изисквания за движение на автомобилите
извън населените места със скорост до 90км.ч., което е една от причините за настъпване на
инцидента.Това е формално основание за ангажиране отговорността на застрахователя му за
причинените при инцидента вреди.
В процесния случай ищците претендират заплащането на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на настъпилата смърт на
лице, което е техен съпруг и баща.
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост.Последната не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
Съобразно задължителните указания на ППВС№4/1968г. обективно същесвуващите
обстоятелства, които следва да се съобразят при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр., а при причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между по-страдалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
5
От показанията на св.М., кредитирани от съда като обективни и в резултат на
непосредствени впечатления се установява, че между ищците и починалия са съществували
много близки отношения.И след навършване на пълнолетие детето В. продължило да живее
с родителите си в общо домакинство.Смъртта на баща му се отразила много зле, тъй като
бил силно привързан към баща си.Отказал се от спорта, станал по-затворен и
мълчалив.Ищцата Р.П. се е отчаяла от загубата на своя съпруг и коренно се променила.
Предвид горното и при съобразяване възрастта на починалия, който е бил на 44г. към
момента на настъпване на инцидента, съдът намира, че на ищците следва да се определи
обезщетение за неимуществени вреди от по 120 000лв.
Между страните не е спорно, че е налице съпричиняване на увреждането от страна на
пострадалия, а се спори относно неговия обем.Частично основателни са оплакванията на
ищците, че определеният от страна на първоинстанционния съд процент на съпричиняване е
прекомерен.При неговото определяне съдът съобрази поведението на пострадалия, който е
предприел маневра по завиване на ляво с товарния автомобил в момент, в който лекия
автомобил е преминал в лявата пътна лента и е предприел действия по неговото
изпреварване.Водачът на товарния автомобил е имал възможност да възприеме
изпреварващия го автомобил в страничното огледало, в т.ч. и да прецени скоростта му на
движение, вследствие на което да се откаже от възнамеряваната маневра, което не е
сторил.Приносът му в настъпването на увреждането е по-голям и следва да бъде определен
на 70%.
Предявените искове са частично основателни и следва да бъдат уважени в размер на
36 000лв. за всеки един от ищците, ведно с присъждане на законната лихва, считано от
21.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата.По реда на КЗ-отм. застрахователите
дължат заплащането на законната лихва, считано от датата на увреждането, но в случая е
направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за
лихва, което е основателно за периода от 19.08.2013г. до 21.10.2013г.
Налице е частично съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в
която исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са били отхвърлени за
разликата от 10 000лв. до 36 000лв., като бъде постановено друго по същество, с което на
ищците се присъди допълнително обезщетение от по още 26 000лв., ведно със следващата се
законна лихва, считано от 21.10.2013г.В останалата обжалвана част решението следва да
бъде потвърдено.
На страните следва да се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. и тези,
които са направени в производството пред ВКС, както следва : 1 338лв. в полза на Р.П.,
представляваща заплатена държавна такса за въззивно и касационно обжалване ; 1 180лв. в
полза на ЗК“Лев инс“АД, от която 880лв. заплатено възнаграждение по допуснатите при
новото разглеждане на делото експертизи и 300лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На адв.Д.Н. следва да се присъди възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв за
6
оказаното на ищците безплатно процесуално представителство.За представителството пред
ВКС и въззивната инстанция общият размер на възнаграждението е 5 592лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЗК“Лев инс“АД следва да бъде осъден да
заплати 6% държавна такса върху допълнително присъденото обезщетение на В.П., който е
освободен от задължението за заплащане на държавна такса.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 03.08.2018г., постановено по гр.д.№12911/2016г. на СГС в
частта, в която са отхвърлени исковете на Р. Д. П., ЕГН********** и В. И. П.,
ЕГН********** срещу ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща И. В. П.,
настъпила при ПТП на 19.08.2013г., ведно със законната лихва върху тези суми от
21.10.2013г. до окончателното им изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788 да заплати на Р. Д. П., ЕГН********** и
В. И. П., ЕГН**********, сумата от още 26 000/двадесет и шест хиляди/лв. за всеки, ведно
със законната лихва, считано от 21.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща
И. В. П., настъпила при ПТП на 19.08.2013г., както и направените от Р. Д. П.,
ЕГН********** разноски от 1 338/хиляда триста тридесет и осем/лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №263915 от 14.06.2021г., постановено по гр.д.
№11551/2019г. на СГС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. Д. П., ЕГН********** и В. И. П., ЕГН********** да заплатят на
ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, сумата от 1 180/хиляда сто и осемдесет/лв.,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788 да заплати на адв.Д.Й. Н. от САК сумата
от 5 592/пет хиляди петстотин деветдесет и два/лв., представляваща възнаграждение по
чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788 да заплати по сметка на Софийския
апелативен съд сумата от 1 560/хиляда петстотин и шестдесет/лв., представляваща
допълнителна държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8