О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 217
04.06.2019г.
Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Тончева
ЧЛЕНОВЕ: Събина Христова
Иван Воденичаров
Като разгледа докладваното от съдия
Христова ч.гр.дело № 176 по описа за
Производството по делото е образувано по частната жалба на Н. В. М. , гражданин на Р., чрез адв. М. , против определение №339/09.04.2019 г. по гр.дело № 167/2019 г.описа на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата и с правно основание чл.83, ал.2 ГПК.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искането му да бъде уважено. Твърди, че са представил изискуемите от закона доказателства и декларация, а съдът недопустимо се е произнесъл по иска, вместо да се ограничи до преценката на доходите на молителя, относими към възможността му да заплаща държавна такса по делото.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана.
Настоящата жалбоподателка е предявила пред Сливенския окръжен съд иск против „М“ЕООД , ЕИК * за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 220 000 евро или левовата им равностойност, придобито от ищеца чрез цесия – дарение от „С„ЕООД. С обжалваното определение Сливенският окръжен съд е оставил без уважение молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото. За да достигне до този извод, съдът е намерил, че искът е на значителна стойност за сума, произтичаща от търговски отношения, който може да бъде предявен като частичен. Касае се за вземане, прехвърлено на ищеца от търговско дружество непосредствено преди подаването на иска, с което се цели избягване на заплащането на значителната държавна такса по делото.
Въззивната инстанция намира така постановеното определение за правилно. С декларация по делото ищецата е посочила месечен доход в размер на левовата равностойност на 279, 65 – пенсия . съпруга и е декларирана липса на дивиденти от търговски дружества и други източници. Единствено имущество е апартамент в С. бряг.
Ищцата е чуждестранен гражданин, чиито действителни доходи и имущество не могат да бъдат установени. Предходната инстанция основателно е приела, че предявеният иск е на значителна стойност, който би могъл да бъде предявен като частичен. Прехвърлянето е възмездно, тъй като е извършено съгласно т.1.2 от договора за цесия срещу погасяване на вземания на цесионера към цедента съгласно приложено по делото споразумение за признаване и изплащане на задължения. Основателно предходната инстанция е посочила и, че съгласно споразумението на ищцата е добавена и сумата от 53 814 лв. разноски за съдебни производства по реализиране на цедираното вземане.
При горните констатации, въззивната инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване на Н. М. от задължението да заплати определената от съда държавна такса в размер на 21 905,28 лв.
Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Б. :
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. В. М. , гражданин на Р., чрез адв. М. , против определение №339/09.04.2019 г. по гр.дело № 167/2019 г.описа на Сливенския окръжен съд .
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: