№ 14313
гр. София, 20.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20221110157338 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Ищецът А. А. А. твърди, че на 03.10.2014 г. сключил трудов договор с ОП
„СПТО“ на длъжност „Общ работник“. На 28.04.2022 г. бил преназначен в посоченото
дружество на длъжност „Технолог“. На 15.06.2022 г. по време на работния процес,
ищецът се качил на самоделна стълба, за да провери показанията на лазерните
нивомери, което влизало в трудовите му задължения. Същият паднал от стълбата и
получил счупване на горния край на тибията. Поддържа, че злополуката е призната за
трудова, като вследствие на инцидента същият претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в силни болки и страдания, които и към настоящия момент продължава
да търпи, като тези вреди ищецът оценява на сумата от 60 000 лв. /съгласно изменение
на иска, допуснато в о.с.з. на 27.03.2024 г./. Ето защо, същият моли съда да осъди
ответника да му заплати исковата сума, представляваща обезщетение за претърпени в
резултат от злополуката неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 19.10.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът ОП „СПТО“ е подал
отговор на исковата молба, в който посочва, че настъпилата трудова злополука се е
случила поради груба небрежност от страна на ищеца, тъй като същия не извършил
необходимите действия за обезопасяване на стълбата, на която се е качил. В тази
1
връзка ответникът твърди, че при приемане на иска за основателен, определеното на
ищеца обезщетение следва да бъде намалено, предвид съпричиняването на
увреждането. Отделно от това, ответникът посочва, че поисканото обезщетение е
завишено и същото следва да бъде намалено, предвид, че ищецът е бил само във
временна нетрудоспособност. Моли, за отхвърляне на така предявения иск, респ. за
намаляване на претендираното обезщетение.
Третото лице помагач на страната на ответника „ДЗ” АД оспорва предявеният
иск. Счита, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат и в този
смисъл счита, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 201,
ал. 2 от КТ.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 200, ал. 1 от КТ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е
претърпял твърдяните неимуществени вреди в резултат от злополука, призната по
предвидения в закона ред за трудова и към момента на настъпване на злополуката е
бил в трудово правоотношение с ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че са налице основанията за намаляване на
отговорността, както и за прилагане на чл. 200, ал. 3 КТ – намаляване на размера на
обезщетението с размера на изплатените на ищеца суми по общественото осигуряване,
или чл. 200, ал. 4 КТ – намаляване на обезщетението, поради изплащане на
застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховане на работниците и
служителите.
Безспорно между страните е обстоятелството, че към 15.06.2022 г. същите са
били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността "Технолог“, както и настъпването на трудовата злополука на служителя,
призната по административен ред за такава, вследствие на която е настъпило
твърдяното увреждане.
Страните не спорят също, а и от събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че на 15.06.2022 г., около 11:40 часа, в завода за механично и биологично
третиране на отпадъци с производство на RDF горива, сграда „Биологично сушене“ в
зоната на подвижните подове с дозиращи барабани, ищецът се качил на самоделна
стълба, за да провери показанията на лазерните нивомери на машина с подвижен под с
дозиращ барабан № 03М1013. Ищецът паднал от същата стълба и бил незабавно
закаран в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна
медицина Н.И. Пирогов“ ЕАД. След извършена по спешност оперативна намеса, на
същият била поставена диагноза „счупване на горния край на тибията (голям пищял)“.
2
На 21.06.2022 г. ответникът подал декларация за трудова злополука, в резултат
на което е извършено разследване на декларираната злополука и на основание чл. 60,
ал. 1 КСО е издадено разпореждане от 23.06.2022 г., с което злополуката е призната
за трудова – настъпила в причинна връзка с изпълняваната от ищеца работа.
Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО има характер на индивидуален
административен акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са
страните в настоящото производство. Ето защо спрямо законосъобразността на този
акт се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, установяваща забрана за
гражданския съд, пред когото се черпят права от акта, да проверява неговата
законосъобразност /правилност/, щом той се противопоставя на лице, участвало в
административното производство по издаването му. Ето защо и доколкото
разпореждането не е било обжалвано и е влязло в сила, гражданският съд е длъжен да
приеме /поради забраната да ревизира законосъобразността му/, че е настъпило
увреждане по описания в разпореждането начин и същото съставлява трудова
злополука – на 15.06.2022 г. през време и по повод извършваната работа е настъпило
внезапно увреждане на здравето на А. А. А..
От изложеното е видно, че са се осъществили фактите, включени във
фактическия състав на вземането – налице са вреди в резултат от внезапно увреждане
на здравето, настъпило при действието на трудов договор, сключен с ответника, и
признато по надлежния ред за трудова злополука.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и
обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е
получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, вкл. козметични и други външни дефекти,
възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се
социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване
на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания,
настъпили в резултат на вредоносното действие.
От приетата по делото СМЕ се установява, че периодът за окончателно
възстановяване на лицето е около 1 година, както и че вследствие на претърпяния от
него инцидент, същият е изпитвал силна болка в областта на коляното. Отделно от
това, съгласно заключението на вещото лице, ищецът е имал болки през целия период
на възстановяването си, като през първите 15-20 дни същите са били с по-интензивен
характер. Посочено е, че ищецът ще търпи болките през целия си живот при промЯ. на
времето или при по-голямо натоварване, както и че белезите от извършените
оперативни интервенции не могат да се заличат с течение на времето
3
Настоящият съдебен състав намира, че следва да кредитира с доверие
депозираното от експерта заключение, доколкото същото се преценява като
компетентно изготвено, отговарящо на поставените му въпроси, а също така и
подкрепено от останалите събрани по делото доказателства. В тази връзка са
показанията на свидетелите Г.И., А. А. и Ю. М., които настоящата съдебна инстанция
приема за достоверни, добросъвестно депозирани и взаимнодопълващи се както
помежду си, така и с останалите събрани по делото писмени доказателства.
В своите показания свидетеля Г.И. излага сведения относно състоянието на
ищеца неспоредствено след като същият е бил изписан от болницата, както и по време
на престоя му вкъщи, доколкото свидетелят му е оказвал постоянна помощ. Същият
посочва, че ищецът е изпитвал силни болки през цялото време, както и че се е нуждаел
от помощ за елементарни битови нужди, доколкото не е можел да стане от леглото.
Същият се е нуждаел от помощ за извършване на предписаната му рехабилитация,
като нуждата му от чужда помощ за извършване на битовите му потребности е
продължила поне около три месеца. Свидетелят И. излага сведения, че ищецът е имал
суицидни мисли, вследствие на залежаването и постоянните болки, които е търпял.
Отделно от това посочва, че същият му е споделял, че има проблеми със съня, както и
че единственото излизане на ищеца от дома му е било свързано с посещения при лекар
за различни процедури. В своите показания свидетелят И. излага своите възприятия от
психическото състояние на ищеца, като посочва, че същият е бил постоянно
подтиснат, без желание за социален контакт и страх от евентуален летален изход.
Показанията на свидетеля И. се явяват в пълна степен подкрепени от
показанията на свидетеля А. А. - баща на ищеца по делото. Същият е бил лицето,
което е живяло в едно домакинство с ищеца и е полагало постоянни грижи за него.
Свидетелят посочва, че е напуснал работата си, за да може да полага непрестанни
грижи за своя син, доколкото същият не е можел да извършва елементарни битови
нужди сам - изправяне, ходене до тоалетната, къпане и т.н. Излага сведения, че ищецът
не е можел да спи, вследствие на болките, както и че баща му е спял при него, с оглед
на постоянната нужда от грижа. Вследствие на настъпили инцидент, същият не е
успял да защити започнатата от него докторантура. Свидетелят А. посочва, че през
първите 6 месеца след инцидента синът му не е можел да стъпва изобщо на своя крак,
като след това му е било разрешено да го натоварва на 50 %. Общият възстановителен
период на ищеца е продължил около 1 година.
Съдът намира, че показанията на свидетеля А. се явяват достоверни, обективни
и логични, доколкото той е лицето, което е осъществявало грижи за ищеца, както и
предвид обстоятелството, че го е видял непосредствено след настъпилия инцидент.
Настоящата съдебна инстанция намира, че и показанията на свидетелката Ю.
М. се обективни и логични такива. Същите са подкрепени от приложените по делото
4
писмени доказателства. Съдът обаче намира, че същите се явяват ирелевантни по
настоящото дело, доколкото свидетелката в своите показания излага сведения относно
провеждането на инструктажи за безопасност на труда в предприятието. Същата е
служител на дружеството ответник, като отговаря единствено за организиране на
безопасни условия за труд. Свидетелката посочва, че на ищеца са били извършвани
периодични инструктажи относно безопасните условия на труд, както и че същият е
извършвал такива инструктажи - обстоятелства, за които не се спори между страните.
В тази връзка съдът намира, че макар и добросъвестно депозирани и подкрепени от
събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелката се явяват
напълно ирелевантни за предмета на доказване по настоящото дело.
В контекста на изложеното и на основание приетото за характера и тежестта
на увреждането на здравето на ищеца, претърпените от него болки от физическо
естество след увреждането, които са били с нормална продължителност от около една
година, в това число периода и естеството на лечението, обусловило състояние на
временна неработоспособност, причинените неудобства в битов и личен план,
извършените на лицето два броя операции, възрастта на ищеца, който към момента на
злополуката е бил на 36 години и обстоятелствата, при които е настъпило
травматичното увреждане, наличието на трайни последици за здравето на ищеца,
проявими при промЯ. на времето и при по-голямо натоварване, настоящият съдебен
състав намира, че с определянето на обезщетение в размер на 30 000 лв. ще бъде
постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на
нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Предвид установеното съдът намира така предявения иск за основателен както
по основание, така и по размер.
По отношение на направеното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за намаляване на така претендираното обезщетение съдът намира
следното:
Спорен между страните е въпросът, налице ли е основание за намаляване
отговорността на работодателя, с оглед поведението на А. А. А. във връзка с
настъпване на събитието.
По отношение на приложението на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, съдът
намира следното:
За да бъде намалено обезщетението при трудова злополука, в тежест на
работодателя е да установи такова поведение на пострадалия, при което последният не
е положил дори грижата, която и най-небрежният полага /в този смисъл р. от
19.10.2005 г. по гр.д. № 1202/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о./. Груба небрежност е налице,
когато работникът или служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните
последици, предвиждал е абстрактната възможност да бъде причинено увреждането,
5
но е смятал, че е способен да ги предотврати. Именно в самонадеяното му поведение
и неговата нереална субективна представа за обективната действителност се изразява
неговата груба небрежност. Не се установи по делото, че ищецът е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат със своята груба небрежност, като е подценил
реалната опасност и надценил своите възможности да се справи с непосредствения
риск. Наличие на груба небрежност не се установи и от изслушаните свидетелски
показания на свидетеля М., допуснати на страната на ответника за доказване на
небрежно поведение, довело до процесната трудова злополука. С оглед на изложеното
съдът приема, че не са налице предпоставките, които да обусловят приложението на
разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ.
По отношение на приложението на разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ, съдът
намира следното. Съгласно Кодекса на труда, дължимото от работодателя обезщетение
се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите. Фактическият състав на чл. 200, ал. 4 КТ предполага
наличието на валидно застрахователно правоотношение, като от представената
Застрахователна полица за групова застраховка „Задължителна Трудова злополука“
(л.119 от делото) е видно, че към датата на злополуката между ответника и
застрахователя - ЗАД „ДЗ“ АД е налице валидно такова. Също така, следва да има
извършено плащане от застрахователя към увреденото лице - ищец. Не се установява
обаче застрахователят да е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение за
претърпЯ.та от него трудова злополука, поради което и не са налице основания за
намаляване на обезщетението.
Доколкото в случая не е приложима и разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ, то
предявеният иск се явява основателен следва да бъде уважен за сумата от 30 000 лв., а
за разликата над нея до пълния предявен размер от 60 000 лв. същият следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид представения пред съда от процесуалния
представител на ищеца А. А. А. – адв. М. М. Т. договор за правна защита и съдействие,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение на адв. М. М. Т. от АК-Стара
Загора в размер на 2725 лв. за настоящото исково производство, изчислено от съда при
съобразяване на уважената част от исковата претенция.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 1860 лв., представляваща сторените от последния съдебно –
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство,
изчислени съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
6
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на Софийски районен съд сумата от 1200 лв., представляваща държавна такса
върху уважената част от иска, както и сумата от 150 лв., представляваща част от
изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, изготвило приетата по
делото съдебно – медицинска експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ ОП „СПТО“, Булстат //////, със
седалище и адрес на управление: гр. //////, с. Я., местност С., да заплати на А. А. А.,
ЕГН //////, с адрес: гр. ///////, сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на трудова
злополука, настъпила на 15.06.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска - 19.10.2022 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 60 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата ОП
„СПТО“, Булстат //////, със седалище и адрес на управление: гр. //////, с. Я., местност С.,
да заплати на адв. М. М. Т. от АК-Стара Загора с адрес на кантората: гр. ///////, сумата
от 2725 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство в полза на ищеца в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А. А. А., ЕГН //////, с адрес: гр.
///////, сумата от да заплати на ОП „СПТО“, Булстат //////, със седалище и адрес на
управление: гр. //////, с. Я., местност С., сумата от 1860 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ОП „СПТО“ , Булсатат //////, със
седалище и адрес на управление: гр. //////, с. Я., местност С., да заплати на в полза на
Софийски районен съд сумата от 1200 лв., представляваща държавна такса върху
уважената част от иска, както и сумата от 150 лв., представляваща част от
изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, изготвило приетата по
делото съдебно – медицинска експертиза.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ДЗ” АД, ЕИК //////, като трето
лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8