№ 197
гр. Русе, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500220 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗК “Бул инс“ АД- гр.София, ЕИК
********* против решение №159/17.02.2023 г., постановено по гр.д.
№4423/2022 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от Р.
Х. Ц. иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 3000 лв., частично от 7000 лв., ведно със законната лихва, считано
от 23.08.2022 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.
Твърди се, че решението е неправилно като постановено при неправилно
приложение на материалния закон по съображенията, изложени жалбата.
Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът се
отхвърли, както и присъждане на направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата Р. Х. Ц. е подал отговор по реда на чл.263 от
ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита
обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено.
Претендира разноски за производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
1
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявен пряк иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно
основание чл.432 от КЗ.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че на 09.11.2021 г., около 14.10 ч. на път №2001, трети клас,
гр.Ветово – гр.Глоджево настъпило ПТП с лек автомобил „Рено Меган“,
модел „Сценик“ с рег.№****, собственост на Х.А.С., управляван от М.Е.С. и
лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.№*****, управляван от собственика Р.
Х. Ц.. За пътния инцидент е бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали, в който са били описани участниците в инцидента, видимите
щети по МПС, пострадалите лица, както и обстоятелствата и причините за
ПТП. Посочено е, че причина за инцидента е несъобразена скорост на
участник №1-М.С., с атмосферните условия и релефа на пътя, както и че
спрямо лицето са били предприети административно- наказателни мерки –
съставен АУАН №870227 на М.С.. За ПТП е бил изготвен и протокол за оглед
на местопроизшествието.
Установено е, че причина за инцидента било поведението на водача на
л.а. „Рено Меган“, който навлязъл в насрещната лента за движение, където се
движил лекият автомобил, управляван от Р. Ц..
В деня на ПТП Р. Ц. посетил УМБАЛ „Канев“ АД, където при
извършения му преглед бил установен оток на лява предмишница и е бил
насочен към ОПЛ за лечение и наблюдение. В периода 11.11.2021г. –
21.11.2021 г. е ползвал отпуск по болест.
Съгласно приетата съдебно- медецинска експертиза в резултат на ПТП Р.
Ц. получил следните травматични увреждания: оток в областта на лявата
предмишница като нормалният възстановителния период бил в рамките на
около 10 – 14 денонощия. Вещото лице е посочило, че пострадалият е търпял
болка след травмата, която е отзвучала в рамките на възстановителния
2
период.
С показанията на разпитаните свидетели е установено, че след
инцидента, Р. Ц. се чувствал много зле, имал синини по ръцете, трудно се
придвижвал, имал затруднения при дишане, оплаквал се от при дишане,
кашляне, при физически натоварвания, сънувал кошмари. През първите десет
дни след произшествието се налагало близките да му помагат в ежедневието
за елементарни неща. Приемал обезболяващи медикаменти, ползвал мехлеми.
С времето, отокът и синините изчезнали, но не и болките в гърдите, които
сутрин били особено интензивни. Изпитвал страх да излиза и шофира, който
не могъл да преодолее. Това му създавало затруднения и при изпълнение на
служебните задължения като патрулиращ полицай. Молел колегите си да
шофират служебния автомобил. Ползвал градския транспорт, когато се
налагало да пътува във връзка с лични ангажименти. Настъпили промени и в
психиката му – от жизнерадостен и енергичен човек се превърнал в по-
затворен и емоционално чувствителен. Преди катастрофата нямал
здравословни проблеми, спортувал, ходел на лов, излизал с приятели, а след
инцидента не можел дори да върви по-продължително, защото се изморявал и
задъхвал.
Към датата на ПТП за лек автомобил „Рено Меган“, модел „Сценик“ с
рег.№****, собственост на Х.А.С. била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ЗД „Бул Инс“ АД със застрахователна
полица №BG/02/120003175641/04 от 16.11.2020г., валидна до 15.11.2021г.
През м.юли 2022г. Р. Х. Ц. отправил застрахователна претенция към ЗД
„Бул Инс“ АД с искане за определяне на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 7000 лв., в отговор на която застрахователното дружество
посочило, че не е налице основание за изплащане застрахователно
обезщетение.
С оглед на така установените факти първоинстанционният съд е приел,
че са налице предпоставките на чл.432 от КЗ за ангажиране на отговорността
на жалбоподателя за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
Прието е, че е установен факта на ПТП, както и същото е в резултат на
виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Рено
Меган“ с рег.№****, който несъобразил скоростта, с която управлявал МПС и
3
навлязъл в частта от пътя, предназначена за насрещно движение.
Този извод съдът е извел от приетата САТЕ, констативният протокол,
съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни
задължения, доколкото съставлява официален свидетелстващ документ,
обвързва съда с материална доказателствена сила както относно авторството
на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице –
съставител, така и относно съдържанието на удостоверителното изявление в
частта, в която контролните органи са отразили непосредствени впечатления.
Служителят, изготвил протокола, е приел, че причина за ПТП е
несъобразената скорост, с която водачът на лек автомобил „Рено Меган“ е
управлявал МПС. Този извод на служителя се подкрепя и от останалите
доказателства. Районният съд е извел извод, че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение деликвента, ползващ се от
клаузите на застраховка „Гражданска отговорност“, а именно: извършено
виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат – телесни увреждания на ищеца в резултат от
настъпилото на 09.11.2021г. ПТП, поради което било налице основание за
ангажиране на гражданската отговорност на деликвента за причинените от
него вреди на ищеца, съответно и функционално обусловената отговорност на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.При определяне
размера на дължимото обезщетение районният съд е съобразил вида на
получените травми: оток в областта на лявата предмишница и
възстановителния период, както и обстоятелството, че освен болките,
страданията и неудобствата, които Р. Ц. е търпял в един относително
продължителен период от време, настъпили негативни промени в психиката
му, породени от отрицателното преживяване, както и че последиците от
физическите и психическите травми се отразили неблагоприятно и при
изпълнение на служебните му задължения. Съобразявайки всички
обстоятелства, районният съд е приел, че справедливия размер на дължимото
обезщетение възлиза на 3000 лв. и е уважил иска в този размер като е прието,
че не е налице съпричиняване, което да обуславя неговото намаляване.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения,
правилно са установените релевантните за спора факти въз основа на
4
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и правилно е
приложен материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, при наличие на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и
водач на МПС, увреденото трето лице има право да предяви иск срещу
застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го
обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на претърпени вреди от виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че по делото са налице
елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ, обуславящ пряката
отговорност на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, причинено на 09.11.2021 г. по вина
на застрахования при дружеството- жалбоподател.
Изводът относно виновното и противоправно поведение на водача на л.а.
„Рено Меган“ с рег.№ ****** е изведен въз основа на приетите по делото
констативен протокол за ПТП, показанията на разпитания по делото
св.Сотиров, както и САТЕ. Съвкупната преценка на тези доказателства
обосновава категоричния извод, че причината за ПТП е от субективен
характер- поведението на водача на застрахования при жалбоподателя
автомобил.
Правилен е и изводът, че в резултат от ПТП ответникът по жалбата е
получил телесни увреждания и негативни психически преживявания, които
5
съставляват претърпени от него неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване.
Правилно е определен и размера на дължимото обезщетение.
Първоинстанционният съд е посочил конкретно обстоятелствата, на база на
които е определил паричния еквивалент на причинените на ответника по
жалбата неимуществени вреди. Правилно са съобразени вида и характера на
получените телесни увреждания и свързаните с тях болки и страдания,
възстановителния период, негативното отражение на случилото се върху
психиката на Р. Ц., продължаващия страх и към момента, съществената
промяна в начина му на живот, както и социално- икономическите условия в
страната.
Въззивната инстанция споделя изцяло изложените съображения за
определяне на размера на обезщетенията и счита, че същият е съобразен
изцяло с принципа, визиран в чл.52 от ЗЗД.
Правилен е и изводът, че не е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД от страна на пострадалия.
За да бъде намалено обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само, ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
Правилно е прието в обжалваното решение, че наличието на
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на
предположения. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване (в този смисъл Решение №59/10.06.2011г. по т.д. №286/2011г. на
ВКС, I т.о., Решение № 98/24.06.2013г., по т.д. №596/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.,
Решение №99 от 8.10.2013г. по т.д.№44/2012г., на ВКС, II т. о.). Само по себе
си обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник в колата не е ползвал
обезопасителен колан не е достатъчно, за да бъде приложена разпоредбата на
6
чл.51, ал.2 ЗЗД, а и следва да бъдат ангажирани категорични доказателства,
че настъпилите с оглед механизма на конкретното ПТП вреди, не биха се
появили, или биха били в по-малък обем, ако пострадалият е ползвал
предпазен колан.
По делото не са релевирани доказателства, въз основа на които да се
обоснове извод, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, поради
което възражението се явява неоснователно, както правилно е прието в
обжалваното решение.
Правилно е определен и момента, от който се дължи законната лихва.
Разноските за първоинстанционното производство са определение при
правилно приложение на чл.78 от ГПК, поради което и в тази част същото е
правилно.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата не е направил разноски. Същият е представляван
от адвокат безплатно- по реда на чл.38 от ЗА, поради което жалбоподателят
следва да заплати на процесуалния му представител адв. възнаграждение в
размер на 300 лв.
Съгласно чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №159/17.02.2023 г., постановено по гр.д.№
4423/2022 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА ЗК „Бул инс“ АД- гр.София да заплати на основание чл.38 от
ЗА на адв. Б.С. от АК-Русе възнаграждение в размер на 300 лв. за оказана
безплатна правна защита.
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8