Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
32/2020 г. по описа на Районен съд -
Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове от Д.В.П., ЕГН **********, чрез адвокат С.Т. и адвокат Симеон Т., срещу ***, както следва: 1. с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 340,27 лева /след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер вместо първоначално предявения такъв от 1 106,47 лева/, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 03.01.2017
г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд
с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 2. с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 207,38 лева /след допуснато изменение на иска вместо първоначално
предявения такъв
от 50 лева/, представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 03.01.2017 г. до 30.09.2019 г., считано от първо
число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане,
до датата на предявяване на исковете.
По твърдения в исковата молба, в периода от 03.01.2017 г. до 30.09.2019 г. ищецът
е полагал труд на длъжност „старши полицай“ в *** към ***, като е бил със статут на държавен служител. В
процесния период ищецът е работил на 12-часови смени при сумирано отчитане на положения
труд, като е положил общо 1 248 часа нощен труд, който, преизчислен с
коефициент 1,143, възлиза на 1 426,46 часа. Преизчисляването на нощния към
дневен труд води до извънреден труд от 178,46 часа,
който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника в
размер на сумата от 1 106,47 лева или 1 340,27 лева – след
допуснато в открито съдебно заседание изменение на иска. Аргументира дължимостта на претендираната сума с наличието на празнота в
специалната уредба, регламентираната в Закона за МВР и подзаконовите актове по неговото прилагане,
която намира, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите правила
на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. С оглед на изложените
съображения, моли за уважаване на предявените искове. Претендира и сторените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание и в представената по делото писмена защита процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите
претенции, които счита за основателни и доказани, като излага подробни
съображения в тази насока.
В срока по чл. 131
ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва, че в процесния период ищецът е бил
държавен служител по служебно правоотношение в Главна дирекция „Национална
полиция“ - МВР. Поддържа, че общите разпоредби на Кодекса
на труда и Закона за държавния служител са неприложими за процесното
правоотношение, доколкото е налице специална уредба в Закона за МВР и Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага, че няма основание за
преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба
коефициент от 1,143. Оспорва и акцесорната претенция за лихва.
По изложените съображения, моли за отхвърляне на предявените
искове.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява и не взема
становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че в периода от 03.01.2017 г. до 30.09.2019 г. страните са били в служебно правоотношение, по
което ищецът е работил на длъжност „старши
полицай“ в *** към ***.
По делото са ангажирани специални знания
посредством назначената Съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено. От него става ясно,
че за процесния период от 03.01.2017 г. до
30.09.2019 г. ищецът е положил общо 1 356 часа нощен труд, като
преизчислен положеният нощен труд в дневен с коефициент 1,143 се равнява на
1 550 часа, тоест получената разлика след преизчислението е 194 часа
дневен извънреден труд. Вещото лице е посочило, че така положеният извънреден
труд в процесния период от 03.01.2017 г. до 30.09.2019 г. не е заплащан на ищеца, като дължимата за същия сума е в
размер на 1 340,27 лева. По отношение на размера на обезщетението за
забава, изчислено върху всяко неплатено задължение за допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца,
следващ тримесечието на дължимо плащане, до датата на предявяване на исковете,
вещото лице е изчислило, че същото е в размер на 207,38 лева.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР:Безспорно по делото е наличието на служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът се явява държавен служител по смисъла
на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
От заключението на
вещото лице по назначената Съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
през процесния период ищецът
е полагал труд на 12-часови
смени.
Спорът е съсредоточен относно
обстоятелството дали положеният от ищеца нощен труд подлежи на преобразуване в
дневен, респективно дали така получената разлика подлежи на заплащане като извънреден
труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на
държавните служители в МВР се урежда от Закона за
Министерството на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3
предвижда изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд към основното месечно възнаграждение на
държавните служители.
В чл. 187, ал. 5 ЗМВР е закрепено правилото, че
работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработените часове до определен брой на отчетен период и с
допълнителен отпуск за отработеното време над тази граница. Съгласно ал. 6 на същия текст, извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Бланкетната норма на чл. 187, ал. 9 ЗМВР предвижда редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период са действали следните подзаконови нормативни актове, приети в изпълнение на законовата делегация по чл. 187, ал. 9
ЗМВР: Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. /в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. по адм. дело № 5450 от 2016 г. на ВАС, в сила от 29.07.2016 г./, Наредба № 8121з-407 от 11 август 2014 г. /действието на която е възстановено за периода от влизане в сила на решението на ВАС за отмяна на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. до влизане в сила на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г./ и Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. /в сила от 02.08.2016 г. и действаща понастоящем/. От изброените единствено Наредба № 8121з-407 от 11 август 2014 г. съдържа методика за преобразуване на нощните часове в дневни при сумирано отчитане на отработеното време. Съгласно чл. 31, ал. 2 от същата, при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22:00 часа и 6:00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Аналогична норма липсва в другите две наредби.Липсата на такава норма в приложимия подзаконов нормативен акт не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Същата следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно посочената разпоредба, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Действително, съгласно чл. 2, ал. 3 от наредбата, последната не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация. Доколкото обаче приложението на посочената разпоредба би довело до нарушаване на принципа на равенство на гражданите, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България, то е недопустимо. Така на практика биха били ограничени правата на определена категория граждани, само въз основа на тяхното обществено положение в качеството им на служители на МВР. Би се достигнало до това методика за преобразуване на нощните часове в дневни да се прилага единствено по отношение на работещите по трудово правоотношение, но не и по отношение на държавните служители. Такова неравенство не е оправдано от преследването на законова или социална цел и фактически представлява пряка дискриминация спрямо държавните служители в МВР, полагащи нощен труд. Поради изложеното, чл. 2, ал. 3 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилага като противоречаща на чл. 6
от Конституцията на Република България.Допълнителен аргумент за приложимостта на Наредба за
структурата и организацията на работната заплата по отношение на държавните служители в МВР е и обстоятелството, че правата
и задълженията на държавните служители, и в
частност на служителите в МВР, са
предмет на специална уредба, подчинена на идеята, че на този кръг лица следва
да бъде предоставена по-сериозна закрила от закрилата, предвидена за
работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение. Това е своеобразна компенсация за завишените изисквания към
държавните служители, както и за специфичните задължения, които им се възлагат.
При това би било абсурдно тези лица да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение от работниците и служителите, които полагат труд по
трудово правоотношение.
Поради така изложените съображения и
предвид липсата на норма в специалните нормативни актове, която изрично да
изключва приложението на методика за преобразуване на нощните часове в дневни
при отчитане на отработеното време, настоящият съдебен състав приема, че чл. 9, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата следва да бъде
приложена по отношение на държавните служители в МВР.
От събраните по делото доказателства се установява, че при преобразуване на положения от ищеца нощен
труд в дневен се получава разлика от 194
часа извънреден труд, незаплатен от ответника, дължимото възнаграждение за
който възлиза на 1 340,27 лева. Предвид посоченото, следва да се
направи обоснован извод, че исковата претенция е доказана по основание и размер.
По изложените съображения и предвид
липсата на доказателства, установяващи заплащане на претендираното допълнително
възнаграждение от
ответника, съдът приема, че така
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Основателно в този смисъл е и искането за присъждане на
законна лихва върху сумата 1 340,27 лева, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
С оглед забавата на ответника при изпълнение на паричното му задължение за заплащане на полагащото се на ищеца възнаграждение за извънреден труд, на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД същият дължи и мораторна лихва върху неизплатената сума от 1 340,27 лева, поради което и акцесорният иск е доказан по основание. Същият е доказан и по размер от заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, според което за процесния период се равнява на претендираната сума от 207,38 лева. При това положение и този иск следва да бъде изцяло уважен.По разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното
изрично искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, за което са представени доказателства.
На основание чл. 78, ал. 6
ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на Районен съд – Варна сумата от 253,61 лева, от която сума - дължимата държавна такса за производството в размер на 103,61 лева и възнаграждение за вещото лице по назначената Съдебно-счетоводна експертиза в размер на 150 лева.Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
***, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.П., ЕГН **********, сумата от 1 340,27 (хиляда
триста и четиридесет лева и двадесет и седем стотинки)
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 03.01.2017 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковете - 04.01.2020 г.
до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР. както и сумата от 207,38 (двеста и седем лева
и тридесет и осем стотинки) лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено за
периода от 01.04.2017 г. до 03.01.2020 г. включително, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ***, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.В.П., ЕГН **********, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща извършени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените
суми могат да бъдат преведени по посочената от ищеца банкова сметка ***: ***, открита в "***"
ЕАД.
ОСЪЖДА ***, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 253,61 (двеста петдесет и три лева и шестдесет и
една стотинки) лева, представляваща
дължимата държавна такса и разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: