Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
… …
град Кърджали, 29.12.2023 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ……….……….…... в
публично заседание …………..……...
на
шестнадесети ноември ………………....………..……………………………..………..……...……...………….……..
през
2023/две хиляди
двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
…………………………………………………………
Мариана Кадиева, .......................................
като
разгледа докладваното от ........................................ съдията
Виктор Атанасов .............................
административно
дело №336 …..... по описа за ............. 2023 година .................................................
и
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на Раздел І
на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от М.О.Х., c посочен адрес ***,
с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адвокат П.Д. от АК-***, с посочен
съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, против Заповед
№23-1947-000173 от 28.07.2023 год., за прилагане на принудителна
административна мярка, издадена от началник сектор в Районно управление –
Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с която, на основание чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, е прекратена регистрацията на ППС/без посочена марка, модел и
регистрационен номер/, за срок от 6/шест/ месеца и са отнети: Свидетелство за
регистрация на МПС №*** и два броя регистрационни табели с номер ***.
Жалбоподателят твърди в жалбата,че оспорената заповед
е нищожна, незаконосъобразна, необоснована и постановена при наличие на
съществени процесуални нарушения, като актът не съответства и на целта на
закона. Твърди най-напред, че заповедта за налагане на ПАМ е нищожна, тъй като
няма предписаните от закона реквизити и съдържание, не е посочен органът, който
я издава и липсват изобщо каквито и да е данни за това и за длъжността на
нейния издател, поради което не може да се направи никакъв извод за неговата
компетентност и тя няма как да бъде преценена. Счита, че само това прави акта
нищожен, като постановен в пълно противоречие с действащия правов ред.
Жалбоподателят твърди също, че липсва нужната по закон конкретизация и точно и
ясно посочване на фактическите и правни основания за издаването й и на разпоредените последици, както и поради това, че е издадена
от некомпетентен орган. Твърди, че липсата на ясно и точно изразена воля прави
невъзможен съдебния контрол за законност, както и води до невъзможност същата
да бъде изпълнена и че с оглед на това, оспореният акт бил и напълно
незаконосъобразно издаден.
На следващо място, жалбоподателят твърди, че изложената
в заповедта за ПАМ фактическа обстановка е непълна, неточна и невярна, като не
са отразени всички обстоятелства от значение за правилното и обосновано
издаване на акта и приложение на закона и че оспорената заповед е издадена при
неизяснена фактическа обстановка. Оспорва истинността на посочените в оспорения
акт обстоятелства, както и истинността на АУАН, въз основа на който е издаден
актът, като заявява, че не е предоставял управлението на посоченото лице –
негов внук, който самоволно се е качило на автомобила, който се намира пред
дома ми, а ключовете са на видно място и самоволно са били взети, без неговото разрешение.
Счита, че с оглед на възприетата в обстоятелствената част фактическа обстановка
е налице неправилно приложение на закона.
На следващо място, жалбоподателят твърди, че процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена в
нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, т.к. административният орган се е произнесъл
без да провери и прецени всички събрани доказателства и не били взети предвид
дадените устни обяснения на М. Д. Х., че той не е собственик на управляваното
от него МПС, не било обсъдено и представеното от него временно свидетелство за
управление на МПС, издадено от Общинска дирекция по Гражданско Състояние на ***,
обуславящо правоспособност на водача. Твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, тъй като не са налице фактическите и правните основания за
издаването му, като е нарушена и цялата административнонаказателна
процедура по съставяне на акта, въз основа на който се издава заповедта, както
и административната процедура при съставяне на оспорения акт.
На следващо място, жалбоподателят твърди, че при
постановяване на обжалваният административен акт неправилно е приложен
материалния закон. Възпроизвежда съдържанието на нормата на чл.171, т.2а, б.„а“
от ЗДвП, въз основа на който е наложена ПАМ, като сочи, че необходима
предпоставка, за да е възможно прилагането на тази принудителна мярка, без да е
конкретизирано коя точно от изброените в конкретната хипотеза е приложена,
конкретното моторно превозно средство да се управлява от лице, за което са
налице гореизброените обстоятелства и следователно, към момента на проверката и
издаване на процесната ПАМ, водачът на проверявания
автомобил е следвало да е неправоспособен, да не притежава свидетелство за
правоуправление на моторно превозно средство, свидетелството да е с изтекъл
срок, или да е хипотезите когато свидетелството е иззето. Жалбоподателят
твърди, че водачът не се е намирал в нито една от изброените хипотези, тъй като
е представил на проверяващите полицейски служители временно свидетелство със
срок на валидност от 17.07.2023 год. до 16.08.2023 год., което временно
свидетелство е издадено от органа, който в *** е оторизиран да администрира
цялостната дейност по издаването, преиздаването и анализиране на документи и
свидетелства за управление на моторни превозни средства. Сочи, че временното
свидетелство носи всички атрибути и изисквания на официалното свидетелство за
управление на моторно превозно средство и е съвсем валиден документ и че съгласно
чл.161, ал.1, т.3 от ЗДвП, свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република
България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: Свидетелството
е придружено от легализиран превод. Твърди, че в конкретният случай е била
налице хипотезата на чл.161, ал.1, т.3 от ЗДвП.
На следващо място, жалбоподателят сочи, че с
прилагането на процесната ПАМ се цели осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения и че от своя страна, принципът на съразмерност, нормативен израз на
който е разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, изрично установява, че
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Намира, че в случая, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на
регистрационните табели на автомобила с рег.№***, препятства възможността за
движението му по пътищата, респективно препятства и правото на жалбоподателя да
ползва автомобила по неговото предназначение. Посоченото, според жалбоподателя,
представлява нарушение на принципа на съразмерност, още повече, че според
посоченото временно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено
на М. Д. Х., същото е било валидно от 17.07.2023 год. до 16.08.2023 год. и следователно,
оспорената в настоящото производство ПАМ се явява постановена и в противоречие
с целта на закона, което обстоятелство също е достатъчно за нейната отмяна. Жалбоподателят
заявява, че допълнителни доводи и съображения ще изложи след като се запознае с
административната преписка, след като същата бъде изпратена от ОДМВР. С оглед
на изложеното, с жалбата моли съда да отмени изцяло оспорения акт и да му присъдите
направените разноските по делото.
Призован редовно за съдебно заседание, жалбоподателят М.О.Х.
от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален
представител – адвокат П.Д. от АК-***, който заявява, че поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Моли съда да отмени изцяло оспорения акт и да
присъдите на жалбоподателя разноските по делото. Подробни съображения в подкрепа
на жалбата излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание.
Ответникът по жалбата – началник сектор в Районно
управление – Кърджали към ОДМВР – Кърджали – Й. С. Б., редовно призован за
съдебното заседание, не се явява, представлява се в първото съдебно заседание от
редовно упълномощен процесуален представител - гл.юрк.С.Ч.,
който заявява, че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. В последното
съдебно заседание ответникът се представлява от друг упълномощен процесуален
представител - гл.юрк.М. П., която моли съда да
приеме, че атакуваният административен акт е законосъобразен, постановен при
наличието на материалноправните предпоставки за това,
издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, с
предвиденото съдържание, в това число правно и фактическо основание, без допуснати
процесуални нарушения, съобразен е с целта на закона и да го потвърди, а
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, а при условията на евентуалност,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Подробни съображения в подкрепа на оспорената заповед
излага в писмени бележки, които представя в съдебно заседание.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Екземпляр от оспорената заповед, видно от оформената
към нея разписка за връчване/л.11/, е връчен лично на жалбоподателя М.О.Х., на датата 28.07.2023
год., за което е положен подпис на получателя и е отбелязана датата на
връчване. Жалбата срещу заповедта е подадена с пощенска пратка, на датата 08.08.2023 год., видно от положеното клеймо върху пощенския
плик, чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд
– Кърджали, като същата е регистрирана в деловодството на ОДМВР – Кърджали с
Вх.№292000-17943 на 09.08.2023 год., видно от положения и попълнен щемпел върху
същата/л.3/. От изложеното следва, че жалбата е подадена от жалбоподателя
М.О.Х. на 11-ия/единадесетия/ ден от връчването и получаването от него на
екземпляр от оспорената заповед, като същевременно, разпоредбата на чл.172,
ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/заповеди за
налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от
ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК. От това следва, че същите подлежат на
обжалване в рамките на общия 14/четиринадесет/-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от което пък следва, че жалбата против заповедта за прилагане на ПАМ е подадена
в законоустановения срок. Същата, освен това, е
подадена от лице – М.О.Х. - неин адресат, спрямо което е приложена тази ПАМ и
за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, т.к. засяга негови права и
законни интереси. Жалбата, освен това, е подадена в предвидената писмена форма,
с изискуемото съдържание и по установения ред, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-1947-000173 от 28.07.2023 год./л.11/, Й.
С. Б. - началник сектор в Районно управление – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, е
наложил на жалбоподателя М.О.Х., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, принудителна
административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6/шест/ месеца и отнемане на СРМПС №*** и 2/два/
броя регистрационни табели с №***.
В мотивите към заповедта е посочено, че
административният орган „съставя настоящата ЗППАМ против: М.О.Х., с постоянен
адрес ***, ЕГН **********, СУМПС №***, кат. В, АМ, води се на отчет в ОДМВР -
Кърджали, като е взел предвид, че: На 28.07.2023 год., в 09:30 часа, на път ***,
до разклона на ***, М. Д. Х. управлява лек автомобил „Мерцедес“, с Рег.№***,
собственост на М.О.Х., ЕГН **********, без да е правоспособен водач. На М. Д. Х.
е съставен Акт №GA 959404 по чл.150 от ЗДвП, от Р.Д. ***, като с това мотивите на заповедта се изчерпват.
По представената от сектор „Пътна полиция” към ОДМВР –
Кърджали административната преписка е представен и е приет като доказателство
Акт за установяване на административното нарушение сер.GA
№959404 от 28.07.2023 год., съставен от Р.Я.Д. – *** в РУ – Кърджали към ОДМВР
– Кърджали, в присъствието на свидетеля С. В. П., против М. Д. Х., с ЕГН **********,***/л.16/, в
който е описано, че същият, като водач на лек автомобил, на 28.07.2023 год., в
09:30 часа, на път ***, до разклона на ***, управлява лек автомобил, марка „Мерцедес“,
с Рег.№***, без да е правоспособен водач, с което виновно нарушил чл.150 от ЗДвП. Така съставения АУАН е бил предявен на място на соченото за нарушител
лице за подпис, който е отказал да го подпише, както е отказал да подпише и
разписката за връчване на акта, което е удостоверено с подписа на един свидетел
– вписан с имената Л. Д. М.. В този АУАН е вписано, че като доказателства са
иззети СРМПС №*** и 2/два/ броя регистрационни табели с №***. В така съставения
АУАН никъде не е упоменато, чия собственост е управляваният от лицето М. Д. Х.
лек автомобил.
По преписката е представено и прието като
доказателство Писмо с Рег.№3286р-7052 от 12.02.2021 год. на директора на Главна
дирекция „Национална полиция“ в МВР, адресирано до директорите на СДВР и ОДМВР/л.31/, с
което същите са уведомени, че в Главна дирекция „Национална полиция“ е
постъпило писмо с Вх.№ 328600-6541/09.02.2021 год. от Дирекция „Консулски
отношения“ - МВнР, ведно с копие на нота №2-2021720108158-SofyaBE/32313287 от
08 февруари 2021 год. на Посолството на *** в София, с което уведомяват, че
срока на валидност на стария тип *** свидетелства за управление на МПС е
удължен до 31.12.2022 год. Към писмото са били приложени копие на нотата от посолството
на *** в София/л.31, стр.2/ и копие на писмо с Рег.№3286р-19723 от 25.05.2016
год./л.32/.
С разпореждане на съда, от сектор „Пътна полиция“ –
Кърджали към ОДМВР – Кърджали е изискано и съответно е представено и прието
като доказателство заверено копие от иззетото още с описания по-горе АУАН,
Свидетелство за регистрация на МПС №*** – част II, издадено на 19.06.2017 год./л.58/, за регистрацията на МПС – лек автомобил, марка „Мерцедес
Ц 270 ЦДИ“, с peгистрационен номер ***, с идентификационен номер на превозното
средство/номер на шаси/(VIN) – *** и дата на първа регистрация – 10.12.2004 год. От това СРМПС №***, издадено
на 19.06.2017 год. е видно, че като собственик на МПС - лек
автомобил, марка „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“, с peгистрационен
номер ***, е вписан единствено жалбоподателят М.О.Х., c постоянен адрес ***, с
ЕГН **********.
Към жалбата е приложено в заверено копие/л.24-л.25/,
а впоследствие представено в съдебно заседание и в оригинал/л.71-л.73/,
на *** език и в легализиран превод на български, с положен апостил
(съгласно Хагска конвенция от 05 октомври 1961г.), и е прието като
доказателство по делото Временно свидетелство за управление на МПС, издадено на
17.07.2023 год. от Общинска дирекция по гражданско състояние – *** към Главна
дирекция „Гражданство и гражданско състояние“ в Министерство на вътрешните
работи на ***, с идентификационен № баркод *** и баркод на документ ***. От същото е видно, че е издадено на лицето М. Х.,
роден на *** год. в РБългария, със срок на валидност
от 17.07.2023 год. до 16.08.2023 год., за категориите В, В1, D1, F, M. В това
временно свидетелство за управление на МПС са вписани данни и за предходното
СУМПС /вписано като шофьорска книжка/ на същото лице, като е посочено, че
същата е била с номер *** и е била
издадена на 18.02.2014 год., като изрично е указано също така, че валидността
на временното свидетелство за управление на МПС изтича след получаване на свидетелство
за управление на МПС.
По делото е представен и е приет като доказателство Документ
за идентичност на имена/информация за лице, придобило *** гражданство, издаден
на 13.09.2023 год. от Общинска дирекция по гражданско състояние – *** - *** към
Главна дирекция „Гражданство и гражданско състояние“, на *** език и в легализиран
превод на български, с положен апостил
(съгласно Хагска конвенция от 05 октомври 1961г.)/л.54-л.56/. От същия е видно, че лицето
М. Х., с имена в *** и лицето М.Х., са едно и също лице, както и е видно, че
това лице е придобило *** гражданство с Решение №*** от *** год. на
Министерски съвет на ***.
От горното следва изводът, че лицето М. Д. Х., с ЕГН **********,
на което е съставен описания по-горе Акт за установяване на административното
нарушение сер.GA №959404 от 28.07.2023 год., за
нарушение на чл.150 от ЗДвП и лицето М. Х., роден на *** год. в РБългария, на което е издадено на 17.07.2023 год., от
Общинска дирекция по гражданско състояние – *** към Главна дирекция
„Гражданство и гражданско състояние“ в Министерство на вътрешните работи на ***,
Временно свидетелство за управление на МПС, с идентификационен №баркод *** и баркод на документ ***, валидно от 17.07.2023 год. до 16.08.2023 год., са
едно и също лице, като по този въпрос между страните няма и никакъв спор.
За изясняване на обстоятелствата по делото, касаещи
извършената на 28.07.2023 год. проверка на лицето М. Д. Х., с ЕГН ********** и
относно съставения му АУАН серия GA №959404 от
28.07.2023 год., като свидетел по делото е призован актосъставителят
Р.Я.Д. – *** в РУ – Кърджали при ОДМВР – Кърджали, който е извършил проверката
на 28.07.2023 год. и съставил посочения АУАН. В показанията, дадени в съдебно
заседание на 16.11.2023 год., същият, относно случая с лицето М.О.Х., заявява,
че на 11.07.2023 год. спрели лицето М. Д. Х. и същият им представил стар тип ***
свидетелство за управление на МПС. Сочи, че лицето управлявало неговия личен
автомобил и представил стар тип *** свидетелство за управление на МПС, което,
според писмо, получено от *** консулство до нашето Вътрешно министерство, е
следвало да бъде подменено от лицето до края на 2022 година. Свидетелят Д.
заявява, че на лицето му било обяснено на разбираем за него език - на английски
език, тъй като свидетелят владеел английски език и той го разбрал напълно, след
което му съставили АУАН за нарушението. В показанията си Р.Д. сочи, че на
28.07.2023 год. се провеждала специализирана полицейска операция по линия на
безопасност на движението по пътищата на територията на област Кърджали, поради
което той и други негови колеги били позиционирани на път ***, до разклона за ***
и осъществявали контрол по движение по пътищата, като по време на проверката
присъствали около 15 - 20 негови колеги, тъй като се провеждала специализирана
операция. Заявява, че на 28.07.2023 год., около 9:30 часа, спрели лек автомобил
„***”, с рег.№***, собственост на М.О.Х., като водачът, който управлявал
автомобила, бил лицето М. Д. Х. и същият им представил стар тип ***
свидетелство за управление на МПС. Сочи, че водачът на автомобила възразил и
заявил, че СУМПС, което представя е редовно, а полицейските служители му
обяснили, че той повторно извършва същото нарушение и отново му съставили АУАН,
за нарушение по чл.150 от ЗДвП, за управление на ППС без да е правоспособен
водач. На въпрос на съда, дали по време на
проверката водачът е представил някакъв документ за правоспособност да
управлява МПС, свидетелят Д. отговаря, че спомня, че им представил някакъв
документ, който представлява временно свидетелство за управление на МПС, но не
си спомня точно какъв документ е бил. Заявява, че по време на проверката, при
тях бил и началникът на сектор в РУ - Кърджали Й. Б./издателят на оспорената
заповед за прилагане на ПАМ/, който им казал, че този документ не трябва да го
вземат под внимание. На въпрос на съда, дали документът, който лицето е
представило, е бил преведен на български език, свидетелят заявява, че не може
да отговори на този въпрос, но си спомня, че документът бил на лист формат А4. В
същото съдебно заседание, на свидетеля Р.Д. е предявено приетото като
доказателство, в оригинал, Временно свидетелство за управление на МПС, издадено
на 17.07.2023 год., на лицето М. Х., в превод от *** на български език,като на
въпрос на съда, това ли е документът, който им представил М. Д. Х. по време на
проверката на 28.07.2023 год., свидетелят заявява, че не си спомня дали на
документа, който им представил М. Д. Х., е имало снимка и че не си спомня дали
лицето им е показало документа, който му се предявява в момента. На въпрос на съда, по време на втората проверка,
извършена на 28.07.2023 год., отново на английски език ли е било разяснено на
проверявания какво нарушение е извършил, свидетелят Д. заявява, че първоначално
той му обяснил на английски език, а след това дошъл негов колега, който владеел
*** език и той му обясни на *** език. Свидетелят заявява също, че не разбира ***
език и не знае какво са си говорели, но колегата му обяснил, че водачът е
казал, че има валиден документ за управление на МПС.
По делото не е представен АУАН, а не се и твърди такъв
въобще да е бил съставен против жалбоподателя М.О.Х., c постоянен адрес ***, с
ЕГН ********** и съответно да му е бил връчен.
При така установената по делото фактическа обстановка
и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за налагане на
принудителна административна марка жалба се явява основателна и доказана.
Така, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на
вътрешните работи, с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от Закона за движение
по пътищата, което и е направено със Заповед Рег.№8121з-1632 от 02.12.2021 год.
на министъра на вътрешните работи, в сила от 01.01.2022
год., според посоченото в нея, изискана и представена по преписката, съответно приложена
по делото/л.14-л.15/, с която, на основание чл.165, чл.186, ал.1 и чл.189,
ал.1, ал.5 и ал.12 от Закона за движението по пътищата, чл.37, ал.1, б.„б“,
чл.39, ал.2а и чл.47, ал.2, във връзка с ал.1, б.„а“ от Закона за
административните нарушения и наказания, чл.45, ал.2, т.13 от Правилника за
устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи и чл.33, т.9 от
Закона за Министерството на вътрешните работи, са определени да осъществяват контрол по Закона за
движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните
работи, като в т.1.3. от заповедта изрично са посочени областните дирекции на
Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните
работи/СДВР/, в рамките на обслужваната територия и съответно, съгласно т.1.3.3. - от звената, осъществяващи охранителна дейност по
чл.14, ал.2, т.1 (патрулно-постова дейност) или т.2 (териториално обслужване на
населението) от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) в
СДВР/ОДМВР и в районните управления (РУ), за дейностите по чл.165, ал.1, т.1 -
3, т.7, т.9, т.11 и т.12 от ЗДвП.
По делото е представена и приета като доказателство Заповед
№292з-2 от 01.01.2022 год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали/л.12-л.13/,
за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР –
Кърджали да прилагат ПАМ по ЗДвП. С тази заповед, в изпълнение на изискванията
на чл.172, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 год. на
министъра на вътрешните работи и на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР, с т.1 от
същата, са оправомощени длъжностни лица които да
прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, буква „а“, т.2, т.2а, букви „а“ и „б“, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП, като на седма
позиция в тази т.1, като такива оправомощени
длъжностни лица, са посочени началниците на сектори/групи „Охранителна полиция”
в територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – Кърджали.
В конкретния случай, оспорената заповед е издадена от началник
сектор в Районно управление – Кърджали при ОДМВР – Кърджали, като на съда е
служебно известно, че издателят на заповедта Й. С. Б., е началник сектор
„Охранителна полиция“ към РУ – Кърджали и респ., същият е оправомощен
за това с посочената по-горе Заповед №292з-2 от 01.01.2022
год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали, т.1, позиция седма от
същата. Следва да се посочи, че описаното в заповедта деяние, заради което е
наложена тази ПАМ, е извършено на територията на община Кърджали, т.е. на
територията, обслужвана от РУ – Кърджали при ОДМВР – Кърджали. Действието на
тази Заповед №292з-2 от 01.01.2022 год. на директора
на ОДМВР – Кърджали не е обвързано със срок и доколкото не е отпаднало правното
основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният административен акт е
издаден от оправомощен материално и териториално компетентен
административен орган, а именно – от началник сектор „Охранителна полиция“ в
Районно управление – Кърджали при ОДМВР - Кърджали.
На следващо място, с оглед съдържанието на акта, съдът
приема, че формално е спазена установената от закона форма, изискуема се
съгласно нормите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Като фактическо основание за издаване на заповедта е
посочено, че „На 28.07.2023 год., в 09:30 часа, на път ***, до разклона на ***,
М. Д. Х. управлява лек автомобил „Мерцедес“, с Рег.№***, собственост на М.О.Х.,
ЕГН **********, без да е правоспособен водач. На М. Д. Х. е съставен Акт
№GA 959404 по чл.150 от ЗДвП, от Р.Д. ***
и нищо повече.
В мотивите към оспорената заповед обаче по никакъв
начин не е коментирано представеното от водача М. Д. Х. при проверката,
Временно свидетелство за управление на МПС от 17.17.2023
год., валидно до 16.08.2023 год., издадено му от компетентните власти в ***, ***,
при положение, че проверката е извършена на датата 28.07.2023 год., т.е. в
посочения срок на валидност на това временно свидетелство за управление на МПС.
Така остава напълно неясно, поради каква причина актосъставителят,
а впоследствие и органът, издал процесната заповед за
прилагане на ПАМ, не приемат, че това временно свидетелство за управление на
МПС удостоверява правоспособността на водача за управление на МПС, от
посочените в него категории.
Освен това, по разбиране на настоящия състав, в
цитирания в заповедта АУАН сер.GA №959404 от
28.07.2023 год., съставен против водача М. Д. Х., описаното в него деяние е
неправилно квалифицирано като такова по чл.150 от ЗДвП, като е следвало да бъде
квалифицирано като такова по чл.150а, ал.1 от с.з., в съответната хипотеза на
тази норма, която регламентира, че за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Доколкото обаче, предмет на оспорване в
настоящото производство е заповедта за прилагане на ПАМ, а не евентуално
издадено въз основа на този АУАН наказателно постановление, съдът не намира за
нужно да коментира повече този въпрос.
В мотивите към заповедта не е посочено срещу
жалбоподателя М.О.Х. да е съставен АУАН за каквото и да е нарушение на ЗДвП, а
и при така посочените в заповедта фактически обстоятелства, не се твърди същият
въобще да е извършил някакво нарушение по ЗДвП.
В тази връзка, следва да се посочи, че нормата на
чл.171, ал.1 от ЗДвП изисква принудителните административни мерки по чл.171,
т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и
7 да се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон, т.е. по ЗДвП или, законодателят изрично е въвел и в тази норма
изискването за мотивиране на заповедта за прилагане на ПАМ, вкл. и за прилагане
на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, каквато е приложена с оспорената заповед. Съдът
намира, че в конкретния случай, изискването на закона за мотивиране на
заповедта за прилагане на ПАМ не е спазено в оспорената заповед и то по
отношение на съществен елемент от тези мотиви, а именно – по отношение
фактическото основание за издаване на акта, т.е. налице е нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на
акта, касаещи изискванията за неговото съдържание и мотивирането му, а именно -
посочването на конкретните фактически основания за неговото издаване, съгласно
изискването на чл.59, ал.1, т.4 от АПК.
Във връзка с горното следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП (Изм., ДВ, бр.2 от 03.01.2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: „т.2а, б.„а” - прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.”. Така,
при тази законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката, в последната й хипотеза, е установено по
надлежен ред управление на МПС от лице, което не е собственик на управляваното
МПС и което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс.
Нарушението на такъв водач следва задължително да е
констатирано със съставен акт за административно нарушение/АУАН/, от
компетентните длъжностни лица, който АУАН, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, има
обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. Същевременно, принудителната административна мярка е с превантивен
характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни
нарушения, като е пределно ясно, че тя не е административно наказание.
Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно
наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ,
предхожда налагането на адресата на административно наказание с
правораздавателен акт на административно-наказателна юрисдикция, т.е. с
наказателно постановление. Всеки от тези актове, обаче, има различно
предназначение и самостоятелни правни последици, като ПАМ са форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи
се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на
държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно
нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната
правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.
В случая, такъв АУАН, сер.GA
№959404 от 28.07.2023 год., е съставен срещу лицето - водач, за което се
твърди, че е неправоспособен, като в заповедта обаче, по никакъв начин не е
конкретизирано, защо от страна на административния орган, издал заповедта, се
приема, че това лице е неправоспособен водач, респ., в коя от хипотезите по
чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП попада водачът, като това съдът счита, че е
съществен пропуск, т.к. всъщност се оказва спорно обстоятелството - притежава
ли същият свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, по аргумент от посочената
норма на чл.171, т.2а, б.„а“, във връзка с чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Това е така,
тъй като по делото се установява, че водачът М. Д. Х. не притежава СУМПС,
издадено от компетентен орган в Република България и по този въпрос няма спор,
но притежава Временно свидетелство за управление на МПС, за категория В, B1, D1,
F и М, издадено от компетентните власти в *** на 17.07.2023 год., с валидност
до 16.08.2023 год., а проверката му е извършена именно в този срок на валидност
– на 28.07.2023 год. и съответно се твърди, нарушението да е извършено в този
срок.
Съдът намира, че в случая това е съществен пропуск,
т.к. срещу жалбоподателя М.О.Х., спрямо който се прилага тази ПАМ, АУАН въобще не
е бил съставен. Така всъщност, в случая адресатите на административното
наказание, което евентуално ще се наложи с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция, т.е. с наказателно
постановление, е едно – посоченото в представения с преписката АУАН лице – М. Д.
Х., за което се твърди, че е неправоспособен водач, а принудителната
административна мярка/ПАМ/, като израз на държавната принуда, с оспорената
заповед се прилага по отношение на съвсем друг адресат – в случая по отношение
на жалбоподателя М.О.Х., като собственик на управлявания от М. Д. Х. лек
автомобил.
Предвид това, съдът в настоящия състав счита, че е било
абсолютно задължително в случая, в мотивите на заповедта за прилагане на ПАМ да
бъде ясно, точно и недвусмислено да бъде посочено, защо от страна на
административния орган е прието, че лицето, управлявало описания лек автомобил,
е неправоспособен водач, предвид представеното по време на извършената му
проверка временно свидетелство за управление на МПС, издадено в *** и която
проверка е извършена в срока на валидност на същото. Липсата на описание на
тези обстоятелства в мотивите на заповедта води до съществено затруднение при
осъществяването на тази защита, най-малкото поради факта, че независимо, че е съставен
АУАН срещу третото лице, което е управлявало съответното МПС, то този АУАН няма
как да е известен, респ. няма как да е известно съдържанието му, на адресата на
принудителната административна мярка, за да организира същият адекватно
защитата си. Този пропуск, който съдът в настоящия състав намира за съществено
нарушение на административнопроизводствените правила
по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, съставляващо в настоящия случай достатъчно и
самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
По отношение съответствието на оспорената заповед с
приложимите материалноправни разпоредби на закона,
съдът намира следното:
Релевантният за приложението на чл.171, т.2а,
б.„а” от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение,
който обаче, както бе посочено и по-горе, следва да бъде установен и подведен
под приложимата материалноправна норма, за ангажиране
на административната отговорност на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.102,
ал.1, т.1, предл.3/трето/ от ЗДвП регламентира, че на
собственика на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя
моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач или не
притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която се отнася моторното превозно средство. В настоящия случай, обаче, срещу жалбоподателя
М.О.Х. не е бил съставен такъв АУАН, за извършено нарушение на посочената
разпоредба - чл.102, ал.1, т.1, предл.3/трето/ от
ЗДвП, като по изпратената в съда административна преписка такъв не е приложен,
а въобще няма и твърдения от страна на ответника по жалбата или процесуалния му
представител, такъв АУАН въобще да е бил съставен срещу него. Тук следва да се
посочи, че съгласно чл.177, ал.1, т.3, б.„а” от ЗДвП, в приложимата й редакция (изм., ДВ, бр.2 от 03.01.2018 г., в сила от
03.01.2018 г.), изрично е регламентирано, че
се наказва с глоба от 100 до 300 лева собственик, длъжностно лице или водач,
който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице,
което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Това означава, че предоставянето
от собственика на МПС, какъвто е жалбоподателят М.Х., на управлението на собственото
му МПС от лице, за което се твърди, че не е правоспособен водач, какъвто е настоящия
случай, е административно нарушение по смисъла на тази именно норма от ЗДвП, но
това нарушение на собственика на описаното в заповедта МПС, както бе посочено и
по-горе, следва задължително да е констатирано със съставен акт за
административно нарушение/АУАН/, от компетентните длъжностни лица, който АУАН,
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена
сила. Безспорно е ясно по делото, че в настоящия случай, АУАН за такова
нарушение не е бил съставен срещу жалбоподателя М.Х., в качеството му на
собственик на посоченото МПС, предвид което се налага и изводът, че не е налице
основната материалноправна предпоставка за
прилагането на тази ПАМ, по отношение на него, в качеството му на собственик на
описаното в заповедта МПС/лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“, с Рег.№***/.
Отделно от изложеното по-горе съдът в настоящия състав
намира, че липсата на материалноправните предпоставки
за прилагането на тази ПАМ, по отношение на жалбоподателя М.Х. следва и от
безспорно установеното обстоятелство, че водачът М. Д. Х., който е управлявал
лекия автомобил, собственост на жалбоподателя и негов дядо, при извършената му
на 28.07.2023 год. проверка, е представил на контролните органи описаното
по-горе Временно свидетелство за управление на МПС, издадено на 17.07.2023 год.
от Общинска дирекция по гражданско състояние – *** към Главна дирекция
„Гражданство и гражданско състояние“ в Министерство на вътрешните работи на ***,
с идентификационен № баркод *** и баркод
на документ ***. От същото е видно, че е
издадено на лицето М. Х., роден на *** год. в РБългария,
със срок на валидност от 17.07.2023 год. до 16.08.2023 год., за категориите В,
В1, D1, F, M.
Присъствалият на мястото на проверката по същото време началник сектор в РУ –
Кърджали към ОДМВР – Кърджали – Й. С. Б., е дал нареждане на извършващия конкретната
проверка полицейски служител – св.Р.Д., представения от водача документ „да не
се взема под внимание“, като това става ясно от показанията на самия актосъставител, дадени в съдебно заседание. От показанията
на този свидетел става ясно, че извършващите проверката полицейски служители
дори не са си направили труда да прочетат съдържанието на представения им
документ, въпреки възраженията на водача М. Д. Х. и така са му съставили
описания по-горе АУАН, който последният с основание е отказал да подпише и
получи.
Във връзка с горното, тук задължително следва да бъде
посочено, че съгласно разпоредбата на чл.161 от ЗДвП, свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, в
следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията
на приложение №6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия
договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл.IV, буква
„а“ от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български
език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение
№7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария. Следва да бъде отбелязано, че *** се е присъединила към Конвенцията
за движението по пътищата на 22.01.2013 год. и тя е влязла в сила за нея след
изтичане на едногодишния срок по чл.47, §2 от Конвенцията. България също е
ратифицирала тази конвенция, а представеното от водача М. Д. Х. временно
свидетелство за управление на МПС е издадено от *** на 17.07.2023 год., т.е.
след влизане в сила на конвенцията за ***, като освен това, от доказателствата
и данните по делото става ясно, че това временно свидетелството за управление
на МПС е било придружено с изискуемия се легализиран превод на български език.
Отделно от горното съдът намира за необходимо да
посочи също така, че доколкото при проверката водачът на притежаваното от
жалбоподателя МПС е представил временно свидетелство за управление на МПС,
издадено от *** – държава, която не е членка на Европейския съюз и не е страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, следва да се
съобрази и разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, според която българските
граждани/какъвто е и водачът М. Д. Х./ могат да управляват моторни превозни
средства на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз,
или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на
влизането им в страната. Пряка последица от изтичането на тримесечния срок,
визиран в цитираната разпоредба, е дерогиране
валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за
територията на Република България. Действително това не лишава водача от
правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на
територията на Р България, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на
националното законодателство, т.е. управлението на МПС от водач в хипотезата на
чл.162, ал.1 от ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок
от датата на влизането му в страната, е равнозначно на управление на МПС без
свидетелство за правоуправление. Във връзка с това следва да се посочи, че
водачът М. Д. Х. безспорно е и български гражданин, с постоянен адрес ***, с
ЕГН **********, според вписаното в оспорената заповед за прилагане на ПАМ, а и
според вписаното в съставения му на 28.07.2023 год. АУАН. По настоящото дело
обаче липсват каквито и да е данни за това, на коя дата водачът на
притежаваното от жалбоподателя МПС, а именно - М. Д. Х., е влязъл в страната,
за да бъде изчислен тримесечният срок по чл.162, ал.1 от ЗДвП, съответно да се
формира извод, дали проверката, извършена на М. Д. Х. на датата 28.07.2023 год.,
от контролните органи на ОДМВР - Кърджали, попада в този тримесечен срок или
не. Безспорно, в тежест на ответника е да установи фактическите основания,
които са го мотивирали да постанови акта за прилагане на тази ПАМ, като е
следвало да изиска и приобщи по преписката доказателства за датата на влизането
на водача на описаното МПС - М. Д. Х., на територията на Република България.
Като не го е сторил, административният орган е издал акта при неизяснена
фактическа обстановка, което отново води до извод, че оспорената заповед е
издадена при допуснати нарушения на административно производствените правила от
категорията на съществените, които ограничават правото на защита на
жалбоподателя, а освен това са довели и до постановяване на акта в противоречие
с приложимите материалноправни разпоредби на закона и
неговата цел. Това от своя страна обуславя и материалната незаконосъобразност
на оспорената заповед, на основание чл.146, т.4 от АПК, т.е. същата е
незаконосъобразна като издадена в противоречие и с материалноправни
разпоредби на закона.
Предвид изложените по-горе съображения, настоящият
съдебен състав намира, че така издадената заповед за прилагане на тази ПАМ
категорично не е съобразена и с целта на закона, тъй като издадена по този
начин, тя по никакъв начин не допринася или способства за изпълнението или
постигането на целите на този закон/ЗДвП/.
Така, предвид всичко изложено по-горе, при извършената
служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на
оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка на всички
основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че тя е
издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на
делегираните му правомощия със Заповед №292з-2 от 01.01.2022 год. на директора
на Областна дирекция на МВР – Кърджали, при формално спазване на изискуемата се
от закона писмена форма, с посочено правно основание за издаването й, но при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие
с приложимите материалноправни разпоредби на закона и
в несъответствие и с целта на закона, т.е. настоящият съдебен състав счита, че
по отношение на същата са налице отменителните основания по чл.146, т.3, т.4 и
т.5 от АПК.
По така изложените съображения, Административен съд -
Кърджали намира, че жалбата на М.О.Х., c посочен адрес ***, се явява
основателна и доказана, а оспорената в настоящото производство Заповед
№23-1947-000173 от 28.07.2023 год., за прилагане на принудителна
административна мярка, издадена от началник сектор в Районно управление –
Кърджали към ОДМВР – Кърджали Й. С. Б., като незаконосъобразна на посочените
по-горе основания, следва да бъде отменена с решението по настоящото дело.
При този изход на делото, основателна се явява
претенцията на жалбоподателя, изразена в подадената жалба, а впоследствие и в
хода по същество от процесуалния му представител, за присъждане на направените
по делото разноски, които произхождат в случая от внесената държавна такса, по
с/ка на Административен съд – Кърджали, в размер на 10.00/десет/
лева, съгласно представената и приложена по делото вносна бележка за плащане
към бюджета с УРН *** от 07.08.2023 год. на Банка „ЦКБ“ АД ***/л.8/ и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 1000.00/хиляда/ лева,
според представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие
№*** от *** год./л.7, стр.2/,
ведно с пълномощно към него от същата дата/л.7, стр.1/. Във връзка с
направеното възражение за прекомерност на заплатеното по делото адвокатско
възнаграждение, съдът намира следното:
Съгласно новелата на чл.8, ал.3 (изм., бр.88 от 04.11.2022 г., в сила от 08.11.2022 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал.2, възнаграждението е 1000 лева. Настоящото административно дело
е без определен материален интерес, като същото не попада в изчерпателно
изброените случаи по ал.2 на чл.8 от Наредбата. От това следва, че досежно минималният размер на адвокатското възнаграждение,
за случая е приложима именно нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004
год., а от това пък следва, че договореното и платено в брой адвокатско
възнаграждение, е в минимално регламентирания му размер от 1000.00/хиляда/
лева, за тази категория административни дела, поради което и възражението да
прекомерност на същото следва да бъде оставено без уважение. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че по делото са проведени две открити съдебни
заседания, като и в двете ангажираният адвокат – пълномощник на жалбоподателя, се
е явил, изразявал е становища, вкл. и в хода по същество, представял е относими писмени доказателства, като в последното съдебно
заседание е представил и писмена защита в подкрепа на жалбата, с развити в нея
подробни доводи и съображения. Предвид това съдът намира, че договореното и заплатено
в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 лева, е адекватно и съразмерно
на оказаните по делото правна помощ, процесуално представителство и защита.
Предвид горното, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени деловодни разноски общо в размер на 1010.00/хиляда и десет/ лева,
като за дължимите на жалбоподателя М.О.Х. деловодни разноски, сторени в
настоящото производство, следва да бъде осъдено юридическото лице – в случая Областна
дирекция на МВР – Кърджали, към структурата на което принадлежи
административният орган – началник сектор в Районно управление – Кърджали към
ОДМВР - Кърджали, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172,
ал.2, предл.ІІ/второ/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №23-1947-000173 от
28.07.2023 год., издадена от Й. С. Б. - началник сектор в Районно управление –
Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с която, на основание чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, на жалбоподателя М.О.Х., c постоянен адрес ***, с ЕГН **********, е
наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на
ППС“, за срок от 6/шест/ месеца и с която са отнети Свидетелство за регистрация
на МПС №*** и два броя регистрационни табели с номер ***.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали – град Кърджали, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.О.Х., c постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
направените от него деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 1010.00/хиляда и десет/
лева.
Решението, съгласно разпоредбата на
чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП, е окончателно
и не подлежи на обжалване или протест.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във
връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
С Ъ Д И Я: