РЕШЕНИЕ
№ 1403
гр. Бургас, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120102971 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба на СВ. Н. ИВ. и АС. Н. Б.
против АН. К. Б., с която са предявени искове по чл.31, ал.2 от ЗС.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковете и
моли съда да ги уважи, като присъди сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли исковете, като присъди сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
АС. Н. Б. и А.Н. Б. са имена на едно и също лице. Тя и СВ. Н. ИВ. са дъщери на
Н.А.Б. и С. И. В.. На 14.08.1986 г., след смъртта на В., баща им се жени за АН. К. Б.. По
време на брака им с договор за продажба на държавен имот от военно-жилищния фонд по
реда на Наредбата за държавните имоти от 12.06.1991 г. те придобиват собствеността върху
апартамент № 56, находящ се в гр. Бургас, ж.к. ***, състоящ се от две стаи и кухня със
застроена площ 59,54 кв.м., с избено помещение № 56 с полезна площ от 2,44 кв.м., заедно с
1,031 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху
терена. По действащите КККР на гр. Бургас апартаментът представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.56 (за краткост Апартамента).
На 23.10.2016 г. Н. Б. умира и оставя за свои наследници по закон съпругата си А.Б.
и двете си дъщери С. и А.. След смъртта на съпруга си А.Б. продължава да живее в
Апартамента. На 21.03.2018 г. е обявено саморъчно завещание на Н. Б., съставено на
25.08.2014 г. С него той завещава на дъщерите си СВ. Н. ИВ. и АС. Н. Б. следния имот:
идеална част ½ от апартамент с площ 59,54 кв.м. от правото на собственост, договор от
12.06.1991 г., издаден от МО, намиращ се в гр. Бургас, ж.к. ***, ап.56.
1
В края на август 2017 г. А.Б. не успява да влезе в Апартамента, тъй като патронът на
бравата на външната врата е сменен. Тя и сестра й имат един и същ ключ, с който обаче не
могат да влязат в жилището.
На 19.09.2018 г. СВ. Н. ИВ. и АС. Н. Б. подават искова молба против АН. К. Б., с
която предявяват иск с правно основание чл.108 от ЗС, с твърдение, че са собственици на 5/6
ид.ч. от Апартамента и молят ответникът да бъде осъден да им предаде владението на
процесните 5/6 ид.ч. от имота. По тази искова молба е образувано гр. дело № 6717/2018 г. по
описа на БРС.
На 28.09.2018 г. АН. К. Б. получава нотариална покана от С.И. и А.Б., с която
сестрите я уведомяват, че те притежават 5/6 ид.ч. от Апартамента, а преживялата съпруга 1/6
ид.ч. от него, като само тя го ползва. Двете сестри заявяват, че желаят да ползват имота,
съобразно квотите си, а ако преживялата съпруга не им предостави ползване, то следва да
им заплаща обезщетение за лишаване от ползване в размер на 400 лева месечно, считано от
датата на получаване на поканата.
На 15.10.2018 г. сестрите получават нотариална покана от А.Б., която не оспорва, че
ползва Апартамента, но оспорва квотите в съсобствеността.
С решение № 581/12.02.2020 г. по гр. дело № 6717/2018 г. по описа на БРС, в сила от
13.03.2020 г., е намалено завещателно разпореждане на Н.А.Б., извършено със саморъчно
завещание от 25.08.2014 г., с което е завещана в полза на СВ. Н. ИВ. и АС. Н. Б. ½ ид.ч. от
Апартамента и е възстановена запазената част на АН. К. Б. в размер на 1/12 ид.ч. от
завещаното имущество. Със същия съдебен акт е прието за установено по отношение на АН.
К. Б., че СВ. Н. ИВ. и АС. Н. Б. са собственици по завещание и наследяване по закон на
общо 6/8 ид.ч. (по 3/8 ид.ч. за всяка ищца) от Апартамента, като АН. К. Б. е осъдена да
предаде на СВ. Н. ИВ. и АС. Н. Б. владението на посочените ид.ч. Прието е по отношение на
сестрите, че АН. К. Б. е собственик на 1/4 ид.ч. от Апартамента.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г., нот. дело №
***/2021 г. по описа на нотариус Гергана Сазанова, АН. К. Б. продава на АС. Н. Б. своята ¼
ид.ч. от Апартамента. Владението на Апартамента се предава на купувача в деня на
подписване на нотариалния акт.
Според заключението на вещото лице по съдебно-оценъчна експертиза наемната цена
на Апартамента за периода 28.09.2018 г. – 23.03.2021 г. е в размер на 10 743,79 лева.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни (показанията на свидетеля Х. В.) доказателства и на
заключението на вещото лице по съдебно-оценъчна експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците, същият дължи
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
Ответникът е съсобственик в Апартамента до 23.03.2021 г.
Според Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГК лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
Установи се, че ищците от преди септември 2018 г. нямат актуален ключ за
Апартамента (аргумент от показанията на свидетеля Х. В.), а в периода 28.09.2018 г. –
23.03.2021 г. жилището се ползва само от ответника А.Б., като мотивите за това са следните:
По гр. дело № 6717/2018 г. по описа на БРС съдът е уважил ревандикационен иск на
ищците срещу ответника, т.е. в хода на този процес е установено, че А.Б. владее
Апартамента още от образуване на делото (на същия адрес тя получава препис от исковата
молба) и в частност идеалните части на ищците без основание. Че само ответникът живее в
Апартамента, се потвърждава и от показанията на свидетеля Х. С. В.. След влизане на
2
решението по цитираното гражданско дело в сила, владението на имота е предадено от
ответника именно на 23.03.2021 г. В този смисъл с действията си преживялата съпруга
възпрепятства ищците да ползват жилището, съобразно квотите си в съсобствеността.
Установи се, че А.Б. получава на 28.09.2018 г. покана от ищците, т.е. воляизявление,
отправено от съсобственик до съсобственик, която съдържа искане за предоставяне на лично
полване на 5/6 ид.ч. от Апартамента, а в случай, че не бъде предоставено ползването,
сестрите претендират заплащане на обезщетение в размер на по 400 лева месечно. В този
смисъл това писмено волеизявление съставлява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Тази покана има действие за в бъдеще между лицето, което я отправя, и лицето до
което е адресирана. В случая поканата изхожда от ищците и е адресирана до ответника.
Веднъж отправена, писмената покана действа занапред без ограничение във времето.
Размерът на обезщетението е пропуснатата полза от неползващия съсобственик. За
недвижимите имоти това е средният месечен наем за имот със съответното предназначение
и състояние, освен ако ищецът не е доказал по-голям размер (ищците не доказват и не
претендират по-голям размер). Според заключението на вещото лице М. наемът за
процесния период е 10 743,79 лева. Присъжда се сумата, съответстваща на правата на ищеца
в съсобствеността.
Тук се налага следното уточнение:
Установи се, че е налице спор между страните за квотите им в съсобствеността. Този
спор е решен по гр. дело № 6717/2018 г. по описа на БРС. Видно от съдебното решение СВ.
Н. ИВ. и АС. Н. Б. са признати за собственици по завещание и наследяване по закон на
общо 3/4 ид.ч. (по 3/8 ид.ч. за всяка ищца) от Апартамента, а АН. К. Б. е собственик на 1/4
ид.ч. от него. В хода на производството ответникът А.Б. е предявила насрещни искове, като
съдът е приел, че главен иск е този за признаването й за собственик на 4/6 ид.ч. от
Апартамента, а евентуален – този за намаляване на завещателното разпореждане на съпруга
й.
Основанието на иска по чл. 108 ЗС е твърдяният от ищеца конкретен юридически
факт, от който според него е възникнало правото му на собственост, а искането е да се
признае съществуването на това право на собственост и да се осъди ответникът да
възстанови неправомерно отнетото от собственика право на владение, като елемент от
неговото право на собственост. Основанието на положителния установителен иск за
собственост е същото, а искането е да се признае по отношение на ответника
съществуването на това право на собственост на ищеца.
По това дело съдът приема, че Апартаментът не е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност, а е лична собственост на наследодателя. Според чл.21, ал.1 от СК –
отменен, но действащ към момента на придобиването на Апартамента, лични са вещите,
правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично
имущество. Трансформацията настъпва в момента на придобиването на благото с такива
средства. Нейното настъпване може да се установява инцидентно в рамките на процеса –
аргумент от Решение № 173 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2017 г., IV г. о.
Следователно, считано от откриване на наследството ищците са собственици на 5/6 ид.ч. от
Апартамента – 3/6 ид.ч. по завещание и 2/6 ид.ч. по наследяване, като наследяват по равни
части – чл.5, ал.1 от ЗН, или всяка притежава 5/12 ид.ч.
По това дело обаче е уважен иск по чл.30 от ЗН, предявен от А.Б.. Възстановяването
на запазената част няма обратно действие (аргумент от Решение № 1154 от 16.12.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 4331/2007 г., IV г. о.). Следователно от влизане в сила на съдебното
решение се променят квотите в съсобствеността или ищците притежават ¾ ид.ч., а
ответникът – ¼ ид.ч.
В този смисъл за периода от 28.09.2018 г. до 13.03.2020 г. ищците имат право на
обезщетение в размер на 5331,16 лева или всяка следва да получи 2665,58 лева. За периода
14.03.2020 г. – 23.03.2021 г. ищците имат право на обезщетение в размер на 3259,78 лева
или всяка следва да получи 1629,89 лева.
3
Предвид изложеното искът на всяка една от ищците следва да бъде уважен до размер
от 4295,47 лева и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 5714,50 лева.
Относно разноските по производството:
При този изход на делото право на разноски имат и двете насрещни страни. Ищците
са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. При липса на по-нататъшни
уточнения в договор за правна защита и съдействие, следва, че всяка една от тях е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Всяка е платила и половината от
държавната такса и от възнаграждението за вещото лице по назначената експертиза. С оглед
уважената част от исковете ответникът дължи на всяка една от ищците сума в размер на
622,83 лева.
Ответникът претендира като разноски единствено адвокатско възнаграждение, но по
делото няма доказателства такова реално да е изплатено. В кориците на делото (л.30) се
съдържа само пълномощно, с което А.Б. упълномощава адв. Р. да я представлява по делото.
Ето защо страната няма право на разноски.
Мотивиран от горното Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА АН. К. Б., ЕГН – **********, да заплати на всяка една от СВ. Н. ИВ., ЕГН
– **********, и АС. Н. Б., ЕГН – **********, сумата от 4295,47 лева (четири хиляди двеста
деветдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.56 по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота гр. Бургас, ***, за периода
28.09.2018 г. – 23.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба на 26.04.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска на всяка една
от СВ. Н. ИВ. и АС. Н. Б. за разликата над присъдената сума до пълния претендиран от
всяка една размер от 5714,50 лева.
ОСЪЖДА АН. К. Б., ЕГН – **********, да заплати на всяка една от СВ. Н. ИВ., ЕГН
– **********, и АС. Н. Б., ЕГН – **********, сумата от 622,83 лева (шестстотин двадесет и
два лева и осемдесет и три стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АН. К. Б., ЕГН – **********, за
присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: ____(П)_______
Вярно с оригинала! ММ
4