Решение по дело №419/2020 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 14.09.2020г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на четиринадесети август две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №419/2020г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д.К.П., в която се излагат твърдения, че на *между него и ответника е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е назначен на длъжността *с място на работа – зони за **, като основните му трудови задължения са били да обхожда зоните за *по предварително утвърден график, да контролира паркираните в тях автомобили и да продава талони за платено паркиране. Навеждат се доводи, че на *около 10:20 часа докато ищецът изпълнявал трудовите си задължения в зоната за *на **, при извършване на обход стъпил в неравност на улицата, загубил равновесие и паднал като ударил левия си крак. Изтъква се, че от удара на ищеца е причинена фрактура на подбедрицата, което е наложило оперативно лечение, във връзка с което той извършил разходи в размер на 1860,65 лв. Ищецът твърди, че от причиненото увреждане и последващото си възстановяване е претърпял множество болки, стрес и неудобства, които продължават и към настоящия момент, както и че е останал временно неработоспособен. Навеждат се твърдения, че уврежданията са причинени от трудова злополука, поради което работодателят следва да покрие имуществените и неимуществени вреди. Изтъква се, че на 28.11.2019г. е получил застрахователно обезщетение в размер на 500 лв. от *във връзка със сключената от работодателя застраховка „Трудова злополука”, което не може да покрие претърпените неимуществени вреди. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 1860,65 лв. както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК представя отговор, в който оспорва предявените искове. Признава съществуването на трудово правоотношение с ищеца към *и възникналата при изпълнение на служебните му задължения трудова злополука. Заема становище, че е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд като вина за увреждането си има и ищецът, който не е проявил необходимото внимание при обход на зоната за *и е допуснал груба небрежност, която е допринесла за настъпване на трудовата злополука. Изтъква, че причинените неимуществени вреди са обезщетени с получената от застрахователя сума застраховаката „Трудова злополука”. Оспорва твърденията за претърпените вреди от ищеца и техния размер като отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.

Третото лице – помагач *, заема становище относно неоснователността на предявените искове като поддържа направените от ответника възражения. Изтъква, че с изплащане на обезщетението в полза на ищеца за покрития риск „временна неработоспособност”, е изпълнил договорните си задължения по сключената с работодателя застраховка „Трудова злополука”. С оглед гореизложеното отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 200, ал. 1 от КТ.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На *е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е назначен на длъжността *с място на работа – зони за **. На *около 10:20 часа докато ищецът изпълнявал трудовите си задължения в зоната за *на **, при извършване на обход стъпил в неравност на улицата, загубил равновесие и паднал като ударил левия си крак. От удара Д.П. * силни болки като *закрито вътреставно счупване на голяма и малка пищялни кости на лява подбедрица в областта на лявата глезенна става, което наложило оперативно лечение за наместването и фиксирането им с метални импланти. На 04.06.2019г. ищецът е изписан с подобрение от болничното заведение за извършване на домашно лечение, рехабилитация и физиотерапия. Домашното лечение било съпроводено с ограничение на движението на ищеца и с използване на помощни средства за период от пет месеца, което наложило да бъде подпомаган в ежедневието си от свои близки. Поради необходимост от премахване на част от имплантите и рехабилитация, ищецът постъпил три пъти за болнично лечение през месеците юли и август 2019г. Възстановяването му допълнително се усложнило от инфекция в областта на лявата глезенна става, която наложила оперативно лечение в началото на месец декември 2019г. за премахване на останалата част от металните импланти. От показанията на свидетеля * П. се установява, че след злополуката ищецът е изпитвал силни болки в областта на лявата глезенна става като е приемал болкоуспокояващи. Свидетелят изтъква, че ищецът и към настоящия момент не се е възстановил напълно от увреждането на здравето си като продължава да накуцва, да изпитва болки при движение и да извършва рехабилитационни процедури. От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на злополуката ищецът е получил твърдените увреждания, което довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок над 30 дни. Установено е, че увреждането е резултат от силно изкривяване на стъпалото спрямо подбедрицата и отговаря да е получено по начина посочен в исковата молба. Констатирано е, че ищецът не се е възстановил напълно от увреждането като са налице силно ограничени и болезнени сгъване и разгъване в областта на левия глезен. Според вещото лице в бъдеще няма да бъде преодолян значителният двигателен дефицит от увреждането като при средно тежки натоварвания ищецът ще изпитва болки, за което при нужда ще е необходимо да приема обезболяващи средства. За инцидента е извършено разследване от съответното ТП на НОИ, в резултат на което с разпореждане от *, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, злополуката е приета за трудова. От показанията на водените от ответника свидетели се установява, че преди злополуката ищецът е допускал грешки в работата си като не е извършвал проверки по указания начин и е ползвал лекарство *. Последното се потвърждава от информацията получена от лични лекар на ищеца, че такъв медикамент му е изписван с рецепти за едномесечно приложение за месеците февруари, април, октомври, ноември и декември 2018г. и за месеците януари, февруари и май 2019г. ************. На 06.06.2019г. той прекратил трудовото си правоотношение с ответника като на 04.11.2019г. сключил трудов договор с трето лице като бил назначен на длъжността *. По делото не се оспорва, че на 28.11.2019г. на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение от * е размер на 500 лв. за временна неработоспособност от трудова злополука по сключената с ответника застраховка „Трудова злополука” по застрахователна полица от 28.08.2018г. 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

На *между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение като по време на работа в определената по график зона за платено паркиране, служителят е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Злополуката е довела до увреждане на здравето на ищеца и е предизвикала временна неработоспособност като е приета за трудова по предвидения в закона ред. С оглед на това и на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за ответника е възникнало задължение да обезщети работника за претърпените от злополуката вреди. От същата ищецът е претърпял неимуществени вреди свързани с увреждане на здравето, изразяващо се в една средна и множество леки телесни повреди. Увреждането е съпроводено със силни болки и с ограничаване на възможността за свободно придвижване в пространството, които продължават и към настоящия момент. Всичко това е довело до трайно нарушаване на обичайния начин на живот на ищеца тъй като за период от пет месеца е следвало да търпи неудобствата да бъде подпомаган в ежедневието си от свои близки. При това положение, съдът след като съобрази характера и интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата при които то е извършено, продължителността на оздравителния период и отражението му върху начина на живот на увреденото лице, предвид липсата на пълно възстановяване, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира че обезщетението за претърпени неимуществени вреди за сумата от 30000 лв. се явява справедливо. Обезщетение над този размер е прекомерно и не отговаря на горепосочените критерии предвид обстоятелството, че ищецът след увреждането е възстановил в значителна степен първоначалната си двигателна активност и трудоспособност, което е способствало да започне работа, изискваща от леко до средно физическо натоварване.

Направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му за причинените вреди по реда на чл. 201, ал. 2 от КТ се явява неоснователно с оглед липсата на извършено нарушение на трудовите задължения от страна на ищеца, което да се квалифицира като груба небрежност. В тази връзка следва да бъде посочено, че не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само това което е в пряка причинна връзка с настъпване на увреждането и при което работникът не е положил грижа, която и най-небрежният не би положил в подобна обстановка. Следва да се има предвид, че грубата небрежност се преценява според броя и тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина. Причините за трудовата злополука в конкретния случай са свързани с необезопасената зона за *поради наличие на дупка или неравност, което да сведе до минимум риска от загуба на равновесие и падане при обхождането й и извършване на действия по контрол на паркираните в нея автомобили. При констатиране на горепосоченото обстоятелство и в изпълнение на задълженията си по чл. 275, ал. 1 от КТ, работодателят е следвало да ограничи достъпа до компрометирания участък до извършването на необходимите ремонтни дейности. С оглед на това ответникът не може да черпи права от неизпълнението на задълженията си по трудовото правоотношение. По делото липсват доказателства ползваният по лекарско предписание от ищеца медикамент да има връзка с настъпване на злополуката. Не е установено той да е употребяван от служителя през работно време и дали приемът му е оказал неблагоприятно въздействие върху способността му да изпълнява възложената работа. В заключение следва да бъде посочено, че служителят е длъжен да се грижи за здравето и за безопасността си при изпълнение на трудовите си задължения, но работодателят съгласно чл. 127, ал. 1, т. 3 от КТ следва да осигури здравословни и безопасни условия на труд.

Съдът намира, че на основание чл. 200, ал. 4 от КТ обезщетението за неимуществени вреди в случая следва да бъде намалено с половината от получената от ищеца сумата по застрахователното обезщетение в размер на 250 лв., но не следва да се намалява с полученото обезщетение от общественото осигуряване. Последното компенсира загубата на трудово възнаграждение, а не претърпените болки и страдания и с оглед принципа за недопускане на неоснователно обогатяване следва да се приспада само с присъденото обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи в резултат от трудовата злополука, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. С оглед гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 29750 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – *до окончателното изплащане на задължението, като искът по чл. 200, ал. 1 от КТ в частта за разликата от 29750 лв. до 50000 лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищецът е претърпял от злополуката и имуществени вреди тъй като е направил разходи за лечението си в общ размер на 1860,65 лв., поради което предявеният иск относно тях също се явява основателен и следва да бъде уважен. На основание чл. 200, ал. 4 от КТ, обезщетението следва да бъде намалено с другата половина от получената от ищеца сумата по застрахователното обезщетение в размер на 250 лв. С оглед гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 1610,65 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – *до окончателното изплащане на задължението поради приложимостта на общите правила за изискуемост на вземане за обезщетение на вреди от непозволено увреждане, което възниква от датата на увреждането. Искът по чл. 200, ал. 1 от КТ в частта за разликата от 1610,65 лв. до 1860,65 лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски тъй като такива реално не са извършени. С оглед обстоятелството, че процесуалният му представител е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.М. от ******* сумата от 1470,81 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 237,17 лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския районен съд сумата от 1254,42 лв., представляваща дължимата държавна такса за уважените обективно съединени искове както и 211,64 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Осъжда *, *, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, да заплати на Д.К.П. с ЕГН: ********** ***, по сметка с IBAN: *** *, сумата от 29750 лв. /двадесет и девет хиляди седемстотин и петдесет лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на *около 10:20 часа в зона за *на **, ведно със законната лихва считано от *до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля предявения иск в частта за разликата от 29750 лв. до 50000 лв.

Осъжда *, *, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, да заплати на Д.К.П. с ЕГН: ********** ***, по сметка с IBAN: *** *, сумата от 1610,65 лв. /хиляда шестстотин и десет лева и шестдесет и пет стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за извършени разходи за лечение от трудова злополука, настъпила на *около 10:20 часа в зона за *на **, ведно със законната лихва считано от *до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля предявения иск в частта за разликата от 1610,65 лв. до 1860,65 лв.

Осъжда *, *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат М.М.М. с ЕГН: ********** от *********, сумата от 1470,81 лв. /хиляда четиристотин и седемдесет лева и осемдесет и една стотинки/ за адвокатско възнаграждение.

Осъжда Д.К.П. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, *, сумата от 237,17 лв. /двеста тридесет и седем лева и седемнадесет стотинки/, представляващи направени по делото разноски.

Осъжда *, *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумите от 1254,42 лв. /хиляда двеста петдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща държавна такса за уважените обективно съединения искове, 211,64 лв. /двеста и единадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ за разноски за възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. 

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач *, *.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: