Р Е Ш Е Н И Е
№ 495/22.7.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 550 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл.
211 от ЗМВР и е образувано по жалбата на С.Г.В. с ЕГН ********** ***, подадена
чрез адв. П. *** против Заповед № 312з-1169/05.05.2020 на Директора на ОД на
МВР гр. Пазарджик, с която на държавния служител е наложено дисциплинарно
наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
В
жалбата се твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, поради нарушение
на материалния закон, постановена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона и
неспазване на установената форма. Моли се да бъде отменена оспорената заповед,
относно налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от
три месеца. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който по изложени
съображения моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразна оспорената
заповед, като присъди направените по делото разноски.
Ответникът
– Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, се представлява от юриск.
П., която по изложени съображения моли съда да остави без уважение подадената
жалба и потвърди оспорената заповед като правилна и законосъобразна. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй
като счита, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е Заповед № 312з-1169/05.05.2020 на
Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик, с която е наложено дисциплинарно
наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца на С.Г.В.,
младши автоконтрольор I степен в група „КПДГПА“ на Сектор „Пътна полиция“ към Отдел
ОП при ОД на МВР гр. Пазарджик. Заповедта е мотивирана с това, че при преглед
на видео
файлове на адрес \\videokontrol.mvr.bg\vpk$\, папка „PAZARDJIK\ABTOMOBILI“
и директория „СВ1640КК/2019/11.16, е констатирано неизпълнение на служебните
задължения на полицейски служител, назначен в наряд, отпуснат на предна дясна
седалка със затворени очи. За времето от 01:34 часа до 02:31 часа, 02:43 часа
до 04:09 часа, от 04:16 часа до 04:39 часа и от 04:42 часа до 06:09 часа на
16.11.2019 г. водачът на патрулен автомобил с рег. № … е отпуснат на седалката
със затворени очи във видимо непробудно състояние и не изпълнява служебните си
задължения, което е нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 – „неизпълнение на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове…“, т. 2 – „неизпълнение на служебните задължения“ от ЗМВР.
Със Заповед № 312з-274/04.02.2020 г. на Директора на ОД на
МВР - Пазарджик е наредено да се извърши проверка по Докладна записка с рег. №
1006р-988/24.01.2020 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ към Отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик. Проверката се извършва, във
връзка с постъпило писмо с рег. № 7855р-111496/05.12.2019 г. по описа на
Дирекция „Вътрешна сигурност“. В писмото, адресирано до директора на ОД на МВР
Пазарджик, е посочено, че при преглед на видеофайлове на адрес
\\videokontrol.mvr.bg\vpk$\, папка „PAZARDJIK\ABTOMOBILI“ и директория
„СВ1640КК/2019/11.16, е констатирано неизпълнение на служебните задължения на
полицейски служител, който назначен в наряд с лек автомобил рег. № ….. е
отпуснат на седалка със затворени очи във видимо непробудно състояние и не
изпълнява служебните си задължения.
В Докладна записка от 24.01.2020 г. ответникът е цитирал
писмото и установеното с него нарушение, като е посочено, че са установени
служителите на Сектор ПП, които са били в наряд с процесното служебно МПС в
съответния часови интервал, като това са жалбоподателят и мл. инспектор И. И..
Ответникът е предложил състав на комисия, която да извърши проверка по случая и
да докладва на директора на ОД на МВР Пазарджик. Жалбоподателят е изслушан и са
взети писмените му обяснения с рег. № 1006р-2552 от 27.02.2020 г., в които
заявява, че не е допускал нарушение на служебната дисциплина. Проверката е
приключила със Справка № 1006р-2758/13.03.2020 г., изготвена от надлежно
назначената комисия, с която на ответника е предложено да наложи на жалбоподателя
дисциплинарното наказание. В резултат на тази предхождаща процедура е издадена
обжалваната заповед.
Посоченото деяние административният орган е квалифицирал като
дисциплинарно нарушение на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР и чл.
199, ал. 1, т. 6, пр. последно от същия закон – „неуплътняване на работното
време“, за което съгласно чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е предвидено
дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца.
Заповедта е връчена лично на държавния служител на 11.05.2020
г. срещу подпис. В законоустановения срок същият е упражнил правото си на жалба
пред Административен съд Пазарджик.
Установи се по делото, че с писмо с
рег. № 7855р-11496/05.12.2019 г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ е
уведомен от директора на ОД на МВР - Пазарджик, че при преглед на посочените
по-горе видео файлове е установено нарушение на служебната дисциплина,
изразяваща се в неизпълнение на служебни задължения в продължителен период от
време. За времето от 01:34 часа до 02:31 часа, 02:43 часа до 04:09 часа, от
04:16 часа до 04:39 часа и от 04:42 часа до 06:09 часа на 16.11.2019 г. водачът
на патрулен автомобил с рег. № … е отпуснат на седалката със затворени очи във
видимо непробудно състояние и не изпълнява служебните си задължения, което е
нарушение на чл. 80, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването, поради което същата е
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за
това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР това е Директорът на ОД на МВР – Пазарджик. При издаването на обжалваната заповед обаче административният
орган е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона и на
материалноправните разпоредби по издаването й.
Същата е обективирана в писмена форма, но
при проверката за нейната законосъобразност съдът констатира, че при издаването
не са спазени в цялост изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието й. Съобразно правилото на чл. 210, ал.
1, ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в
която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При това положение, очевидно,
заповедта не отговаря на императивните изисквания на цитираната разпоредба - в
същата липсва посочване на мястото, на което е извършено нарушението както и посочване
на доказателствата, въз основа на които е установено същото. Нещо повече,
съгласно чл. 206, ал.
3 от ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да се използват
всички начини и средства, допустими от закон, като в следващата ал. 4 от същия
текст на наказващия орган е вменено задължението да събере и оцени всички
доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и
доказателствата, посочени от държавния служител. Видно от самата заповед е, че
преценката за извършените нарушения е направена само и единствено въз основа на
получено писмо с рег. № 7855р-11496/05.12.2019 г. по описа на Дирекция
„Вътрешна сигурност“, в което се коментира съдържанието на посочени
видеофайлове, без да са събрани каквито и да било доказателства в тази насока,
такива не се представиха и в хода на съдебното производство. В този смисъл, не
може да се приеме, че позоваването на посоченото писмо и видеофайлове,
изпълнява изискването на чл. 206, ал.
4 от ЗМВР, както и изискванията на чл. 210, ал.
1 от ЗМВР за излагане на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и на доказателствата, които го потвърждават. Както се отбеляза
по-горе, административният орган единствено е изложил констатация, че служителят
в определен период от време е седял със затворени очи на предната седалка на
служебния автомобил, без тези констатации да почиват на конкретни доказателства.
Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че
изискванията за мотивиране на заповедта в производството по налагане на
дисциплинарни наказания са завишени в сравнение с общото изискване към
административните актове по чл. 59 от АПК. Специалният текст на чл. 210, ал. 1
от ЗМВР задължава органа подробно да мотивира този вид актове, като мотивите
следва да са обективирани в самия акт, а не да се извличат от съдържащите се в
преписката материали. Липсата на мотиви на административния акт съставлява
съществено нарушение на изискването за спазване на установената форма,
препятства възможността да се извърши адекватна преценка за съответствието му с
материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му. Изложеното до тук
налага извод за липса на мотивираност на произнесения административен акт,
което обуславя отмяната му на основание чл. 146, т. 2 от АПК и в тази връзка
наведените от ответната страна доводи за липса на допуснато нарушение в тази
насока съдът намира за неоснователни и недоказани.
Освен това твърдяно дисциплинарно нарушение, извършено
евентуално на 16.11.2019 г., е установено (открито) на 05.12.2019 г., на която
дата в ОД на МВР Пазарджик е постъпило писмото от дирекция „Вътрешна сигурност“
– МВР, в което е описано установеното нарушение, а обжалваната заповед е
издадена на 05.05.2020 г. С оглед на това съдът намира, че не е спазен
двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание, предвиден в чл. 195,
ал. 2 от ЗМВР от откриване на нарушението. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР
регламентира, че за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Тоест разпоредбата предвиждаща
2-месечен преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание има
императивен характер и нарушаването й само по себе си представлява
самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на наложеното наказание,
поради нарушение на относимите материалноправни разпоредби.
Съдът намира, че не е изпълнено и
задължението, визирано в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, а именно при
определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания органът да вземе
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата, тъй като в заповедта
липсват каквито и да било мотиви в тази насока, както и обосновка, защо е
наложено наказание „писмено предупреждение“, а не предвидената по-лека форма
като „мъмрене“. В оспорената заповед, както и приложената по делото кадрова
справка е посочено, че служителят е награждаван три пъти с писмена похвала, три
пъти с благодарност и има наложени три дисциплинарни наказания „писмено
предупреждение“. В мотивите на заповедта еднозначно е отбелязано какво е
цялостното поведение на държавния служител, какви похвали и дисциплинарни
наказания са му наложени, без това да е обсъдено от дисциплинарния орган,
съответно да е отбелязано защо именно се налага дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за посочения срок от три месеца. Липсата на мотиви при
определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, не дават възможност
на съда да прецени дисциплинарнонаказващият орган взел ли е предвид тежестта на
нарушението, настъпилите от него последици, формата на вината и представлява
съществено процесуално нарушение. С оглед на това съдът намира, че при
определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, както и неговата
продължителност не е взето предвид цялостното поведение на държавния служител
по време на службата, поради което същото се явява неправилно наложено.
По
така изложените съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон, които обосновават извода
за незаконосъобразност на административния акт.
С оглед на горното жалбата се явява основателна, поради което оспореният
административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените в съдебното производство
разноски – държавна такса в размер на 10 лева и за адвокатско възнаграждение
700 лева (договорено и заплатено в брой, видно от договора за правна защита и
съдействие) или общо 710 лв. Съдът намира за неоснователно направеното
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид
фактическата и правна сложност на делото. Освен това същото е същото е
адекватно на осигурената процесуална защита и е в размер близък до минималния.
Съгласно чл. 211 от ЗМВР, решението на административния съд по спорове
за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не
подлежи на касационно оспорване.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, Заповед № 312з-1169/05.05.2020 на Директора на ОД на МВР гр.
Пазарджик, с която наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за
срок от три месеца на С.Г.В., младши автоконтрольор I степен в група „КПДГПА“
на Сектор „Пътна полиция“ към Отдел ОП при ОД на МВР гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати от бюджета на ОД
на МВР гр. Пазарджик на С.Г.В. с ЕГН ********** ***, направените по делото
разноски в размер на 710 (седемстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /П/