№ 1197
гр. Варна , 20.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20203100901326 по описа за 2020 година
и взе предвид извършената размяна, намира следното:
Производството е по реда на глава 32 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ЮЛ. К. Т., ЕГН **********, с.Ч.,
обл.Варна, чрез пълномощника адв.В.Н. от ВАК, срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ
АД, ЕИК *********, София, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата в
качеството на преживял родител -майка, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на нейния син Д. Х. С., починал при ПТП на 03.10.2020г., когато последният като
пешеходец бил блъснат от управлявания от Й. С.а С. л.а. *******, рег.№*******, на
автомагистрала Черно море, в района на Аспарухов мост, в отклонението към
кв.Аспарухово. Твърди се подадено до застрахователя заявление за обезщетяване от
04.11.2020г. С разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото
лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция
за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане преди
предявяване на иска. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална
предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице, която попада изцяло в
рамките на служебното правомощие на съда да следи за допустимостта на производството.
Към настоящия момент съдът намира, че е налице изтичане на срока по чл.380 вр.чл.432 и
чл.498 КЗ, което обуславя допустимост на предявените искове.
При преценка редовността на исковата молба съдът констатира, че в същата е
направено единствено искане за освобождаване на ищцата от държавна такса и разноски за
производството на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, каквито данни не са установени по
делото. /спр. постъпило писмо на ВОП вх.№2404/09.02.2021г./ Висящността на досъдебно
производство не е основание по смисъла на чл.83, ал.1, т.4 ГПК. С молба от 01.03.2020г.
ищцата е направила искане за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2
ГПК като е представена декларация по чл.83, ал.2 ГПК с изявления, че е вдовица, с влошено
здравословно състояние, не притежава недвижимо имущество, не притежава влогове, МПС,
не получава наеми и др.доходи; получава само пенсия в размер на 430 лева. Въз основа на
извършената допълнително проверка съдът с определение от 09.03.2021г. е освободил
ищцата от държавни и такси и разноски по делото, на основание чл.83, ал.2 ГПК.
По делото са налице данни за висящо ДП №375/2020г. по описа на ОД на МВР –
Варна, Сектор Пътна полиция, пр.преписка №9489/2020г. на ВОП, по което не е
предоставена допълнителна информация за образувано наказателно производство с оглед
произнасяне на съда по чл.229, т.4 /или т.5/ от ГПК. Постъпила е справка единствено от
1
ВОП с данни за висящността на ДП, по което няма привлечено обвиняемо лице и се
извършват процесуални действия.
В исковата молба се твърдят съществените за производството обстоятелства –
настъпване на ПТП на 03.10.2020г. на Аспарухов мост, в отбивката за кв.Аспарухово,
където синът на ищцата като пешеходец Д. Х. С. извършвал по възлагане ремонтни работи
на ел.инсталацията и бил ударен от л.а.******* с рег.№*******, управляван от Й. С.а С..
При удара били нанесени несъвместими с живота на С. увреждания, в резултат на които той
починал на 08.10.2020г. Твърди се, че водачът на автомобила не е спазил правилата за
движение като се е движил с превишена скорост и при несъблюдаване на обозначителните
знаци на пътното платно /поради извършвания ремонт/ и на починалото лице -
светлоотражателната жилетка на С.. За случая било образувано ДП №375/2020г. на ОДМВР
–Варна. Твърди се, че водачът на автомобила е имал валидна застраховка на ГО, която е
имала покритие към процесната дата и до 22.10.2020г. в ответното дружество Дженерали
застраховане АД. Твърди се сезиране на ответника още на 04.11.2020г., изтичане на
законовия 15 дневен срок и липса на произнасяне от застрахователя. Предмет на
първоначалната претенция за неимуществени вреди, претърпени от ищцата като майка на
починалото лице, е обезщетение в размер на 200 000 лева ведно със законната лихва от
смъртта на Д. С. на 08.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението. С
допълнителна молба от 17.03.2020г. ищецът прави намаляване размера на иска от 200 000
лева на 50 000 лева, след отчитане на извършеното междувременно плащане от
застрахователя на обезщетение в размер на 100 000 лева на 09.03.2021г. Претендира се
определяне на възнаграждение за пълномощника съгласно чл.38 ЗА.
В срока за отговор е постъпило становище на ответника ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, София, чрез ю.к.М.М., за недопустимост на
исковете поради преждевременното им завеждане както и поради пълното изпълнение на
задълженията по застр.договор с изплащане на обезщетение на правоимащото лице Ю.Т., на
09.03.2021г. в размер на 100 000 лева. Не се оспорва наличието на застр.договор,
покритието на застр.събитие на 03.10.2020г.,но същевременно се оспорват предявените
искове по основание и размер. На първо място се поддържа, че застрахователят е изпълнил
своите задължения по договора като е изплатил обезщетение на пострадалото лице. Освен
това се оспорва изключителната вина на водача на л.а. ******* Й. С. за настъпване на
вредите като се възразява, че починалото лице също е допринесло за настъпването им.
Оспорва се механизмът на ПТП и се поддържа възражение за съпричиняване от Д. Х., за
когото нямало доказателства в какво качество е бил на пътното платно както и ако е
изпълнявал служебните си задължения, защо не е бил с необходимата защитна каска.
Отделно от това се оспорва размера на претендираното обезщетение, което се твърди като
прекомерно над вече изплатените 100 000 лева. Твърди се, че по отношение на същото
застр.събитие застрахователят е извършил плащания на преживяла съпруга 110 000 лева и
на четирите деца на починалия – на всяко по 95 000 лева. Оспорва се и искът за законните
лихви поради неоснователност на иска за главницата както и на основание чл.496 КЗ.
Твърди се, че застрахователят не е бил в забава към момента на изплащане на
обезщетението. Претендира се изцяло отхвърляне на предявените искове ведно с
присъждане на сторените разноски, вкл. ю.к.възнаграждение.
След запознаване с направеното намаляване размера на иска на 50 000 лева,
застрахователят с молба от 09.04.2021г. поддържа всички изложени аргументи и
възражения.
С допълнителна искова молба ищецът чрез адв.В.Н. поддържа исковете. Възразява се,
че с изплатеното доброволно от застрахователя обезщетение ищцата е получила репарация
за понесените неимуществени вреди. Поддържа се интереса от обезщетяване за разликата
над 100 000 лева до претендирания съвкупно размер от 150 000 лева, т.е. за разликата от
50 000 лева, предмет на иска по чл.432 КЗ. Оспорва се възражението за съпричиняване на
2
вредите от пострадалия като се твърди, че изключителна вина за настъпване на ПТП има
водачът на лекия автомобил. Поддържа се интензитета на понесената от ищцата като майка
на починалия неимуществена вреда – силна болка, шок и страдание от загубата на сина .
Поддържа се размера на предявения иск като отговарящ на критериите за справедливост.
Поддържа се иска за лихвите по аргумент от чл.429, ал.2, т.2 вр.чл.432, ал.2 КЗ като в най-
лошия случай, лихви се дължат от датата на уведомяване на застпрахователя на 04.11.2020г.
Поддържа се искане за спиране на производството по чл.229, т.4 ГПК.
В допълнителен отговор на исковата молба, депозиран от ответника на 07.06.2021г.,
се поддържат изложените вече възражения срещу предявените искове. Освен това, по
отношение на претендираните лихви се твърди, че с допълнителна искова молба ищецът е
предявил изцяло нов иск – по основание и по размер, което е недопустимо. Излагат се
съображения, че КЗ не урежда два вида лихви за забава както и недопустимо начисляване на
лихви върху лихви. Твърди се, че в цит.решение на ВКС по т.дело №2466/2018г. не е
съдържа такъв извод. Прави се също искане за спиране на производството до приключване
на наказателното производство както и поддържане на всички доказателствени искания.
Въз основа на извършената двустранна размяна на книжа съдът намира направените
доказателствени искания за допустими и относими към предмета, поради което следва да
допусне същите.
Намира, че към момента не са налице основания за спиране на производството както
в хипотезата на чл.229, т.4 ГПК поради липса на образувано съдебно наказателно
производство, така и по реда на т.5, поради липса на каквито и да е данни за образуваното
ДП 375/2020г. на ОДМВР –Варна.
Съдът намира, че доколкото промяната в размера на първоначалната главница от
200 000 лева на 50 000 лева, съобразено с извършено междувременно плащане на
обезщетение от застрахователя, е извършено с допълнителна молба едновременно с
връчване на препис от исковата молба на ответника, и при направено изявление за оттегляне
на иска за горницата, не е необходимо съгласието на ответника. Производството следва да
бъде прекратено в частта за размера, за който съдът е десезиран от разглеждането му, на
основание чл.232 ГПК. В частта, в която е прекратено производството по предявените
искове, същото е влязло в законна сила.
В хода на производството е настъпила смъртта на ищцата, поради което съдът е
конституирал наследниците на ищеца ЮЛ. К. Т., починала на 06.04.2021г., с определение
рег.№788/01.07.2021г., а именно: В. ХР. М., ЕГН **********, с.******* /дъщеря/ и по
заместване низходящите на починали преди наследодателя нейни синове, както следва: ЮЛ.
Д. Д., ЕГН **********, *******; Н. Д. ХР., ЕГН **********, *******; В. Д. ХР., ЕГН
**********, *******; ХР. МЛ. ХР., ЕГН **********, ******* и М. МЛ. ИЛК., ЕГН
**********, ******* и М. Д. ХР., ЕГН **********, ******* /конст. Допълнително с
определение рег.№928/28.07.2021г./ като син на починал преди наследодателката нейн син
Д. Х. С., на основание чл.227 ГПК.
Съобразно горното, съдът е предоставил възможност на страните да депозират
становище по отговора на исковата молба и по депозирания без представителна власт за
конституираните лица, допълнителна искова молба. Допълнително са постъпили от
конституираните лица: от Н.Х. и М.Х., двамата представлявани от адв.А.С. от САК и
адв.Н.В. от ВАК - допълнителна искова молба; от В.Х. и от Х.Х., представлявани от адв.В.Н.
от САК; от В.М., представлявана от адв.Г. Ч. от САК; от Ю.Д., представлявана от адв.В.Н. и
от М.И., също представлявана от адв.В.Н.; от В. Д. ХР., представлявана от адв.Н. и от В.М.
чрез адв.Ч. за потвърждаване на всички извършени от адв.Н. проц.действия.
Допълнително е постъпил отговор на допълнителната искова молба, депозирана от
Н.Х. и М.Х., чрез адв.А.С. и адв.Н.В., от Дженерали застраховане АД, с който се поддържа
3
оспорването на предявения иск за размера на претендираните неимуществени вреди.
Поддържат отговора на исковата молба, вкл. възражението за съпричиняване на вредите от
починалото лице.Прави се изявление, че при установяване на съпричиняване на вредите от
Д. Х. С., биха предявили претенции за намаляване размера на изплатените вече обезщетения
за неим.вреди. Поддържа се оспорването на претенцията за лихвите като се твърди, че КЗ
урежда два вида лихви – едните спрямо отговорността на виновния водач и други – за забава
при произнасяне по застрахователната претенция съгласно чл.429, ал.2, т.2 вр.ал.3 КЗ. /цит.
решение на ВКС по т.-дело №2466/2018г./ Поддържат направеното от ищците искане за
спиране на производството до приключване на досъдебното производство №375/2020г. по
описа на РП –Варна. Препис от този допълнителен отговор следва да бъде връчен на ищците
Н.Х. и М.Х. чрез пълномощниците им по делото както и на останалите ищци – за сведение.
В производството е постъпила и справка от ОД на МВР Варна относно образувано
ДП №375/2020г. /на л.107/, на етап разследване за престъпление по чл.343, б.в вр.чл.342 НК
както и втора справка на органа, на л.123 по делото, за повдигнато на 06.07.2021г.
обвинение за престъпление, цитирано по –горе, по отношение на Й. С.а С., ЕГН **********,
за това, че на 03.10.20г. в гр.Варна, при управление на л.а.*******, модел 320 с рег.
№*******, нарушила правилата за движение по ЗДвП и причинила смъртта на Д. Х. С. като
пешеходец /престъпление по чл.343а, ал.1, б.б вр.чл.343, б.в и чл.342 от НК. Предвид
висящността на досъдебно производство, което се явява от значение за произнасянето на
гражданския съд относно извършеното противоправно деяние /по арг. от чл.300 ГПК/, което
е преди съдебна фаза, съдът следва и служебно да спре производството на основание чл.229,
т.5 ГПК до приключване на наказателното производство с окончателен акт /присъда или
споразумение/. Според установената практика по приложението на чл.229, т.5 ГПК е нужно
съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че не е
възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. В случая е
налице спор относно вината на деликвента както и възражения за съпричиняване на
вредоносните последици, който предвид висящността на досъдебното производство, следва
да бъдат изяснени именно в наказателния процес. Налице е идентичност на деянието и
противоправното действие, което стои в основата на прекия иск по чл.432 КЗ, налице е
повдигнато обвинение на конкретно лице /деликвент/ като са предприети разследващи
действия от компетентния орган. С оглед спецификата на предявения иск, отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от гражданската отговорност на застрахования
деликвент като в случая е налице и идентичност на деянието, предмет на досъдебното
производство, и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите,
обуславящи гражданската отговорност на делинквента. Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали последното е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. Освен това, извън хипотезата на чл.124, ал.5 ГПК,
гражданският съд няма правомощие да констатира факта на престъпление инцидентно по
повод иск за вреди. Поради изложеното и наличието на процесуална пречка за движение на
производството, същото следва да бъде спряно на основание чл.229, т.5 ГПК.
Въз основа на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПРАЩА КЪМ определение №694/11.06.2021г. /на л.99 и сл. по делото/, в което е
извършен доклад на спора съгласно чл.374 вр.чл.140 ГПК и е частично прекратено
производството по делото.
ДОПЪЛВА доклада с допускане свидетел на конституираните съгласно чл.227 ГПК
Н.Х. и М.Х., наследници на починалата ищца, за установяване претърпените от ЮЛ. К. Т.
4
вреди от смъртта на нейния син Д. Х..
СПИРА производството по т.дело №1326/2020г. по описа на съда, на основание
чл.229, т.5 от ГПК, до приключване на наказателното производство и ДП №375/2020г. на ОД
на МВР –Варна с влязъл в сила акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от връчване препис на
страните с ЧЖ пред ВнАС.
На пълномощниците на страните да се връчат преписи от определението, а на
конституираните ищци на мястото на ЮЛ. К. Т. – и препис от постъпил допълнителен
отговор на застрахователя от 23.08.2021г.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5