РЕШЕНИЕ
№ 541
гр. Варна, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.Сл.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110114881 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Х. в.“
ЕООД, ЕИК *****************************, със седалище и адрес на
управление: *****************************, с която против „В. и к. - В.“
ООД, ЕИК *****************************, със седалище и адрес на
управление: *****************************, е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за недължимост на
сумата от 4876,97 лева, представляваща начислена от ответника сума за
доставени и потребени ВиК услуги, за които са издадени фактури №№
**********/14.09.2020 г.; **********/12.10.2020 г.; **********/16.11.2020 г.;
**********/10.12.2020 г.; **********/18.01.2021 г; **********/15.02.2021 г.;
**********/15.03.2021; **********/21.04.2021 г.; **********/28.05.2021 г.;
**********/24.08.2021 г. Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на ПИ с адрес: *****************************,
с идентификатор ***************************** по КККР на гр. Варна,
ведно с построените в имота сгради с идентификатори
*****************************.23, идентификатор
*****************************.19, идентификатор
*****************************.15. Същият е потребител на ответното
дружество, за горепосочения обект на потребление, с абонатен номер
*****************************.
На 02.09.2021 г., по електронен път, ищецът получил покана с изх. №
1
ГП – 3422/17.03.2021 г. на ответника, с която последният претендирал за
плащане сумата от 3058,42 лева, представляваща цена за потребено
количествено вода, ведно с начислена законна лихва върху главницата. На
дата 14.09.2021 г. ищецът получил известие за плащане на сумата от 4876,97
лева, като били посочени и фактурите, по които били начислени сумите
формиращи общия сбор от 4876,97 лева.
Ищецът оспорва дължимостта на претендираните суми, с твърдение, че
ответникът не му е доставил ВиК услуги, чиято стойност търси. Заявява, че
сумите не са начислени след реално отчитане, въпреки че бил налице
свободен достъп до монтирания водомер. Сочи, че през целия период, за
който се претендира плащане, е била налице неотстранена авария преди
водомера, поради което водомерната шахта се пълнела с вода, респективно
изразява се съмнение в годността на СТИ. На 03.08.2021 г. служители на
ответника посетили имота на ищеца, с цел преустановяване на
водоподаването, но констатирали, че шахтата била пълна с вода.
Представител на ищеца обяснил, че аварията настъпила след подмяна на
водомера, поради което от този момент, водомерният възел бил постоянно
под вода. Сочи, че за аварията многократно били подавани сигнали на
официално предоставения телефон за аварии на ответното дружество. За
същото многократно бил уведомяван и инкасаторът, обслужващ района на
имота. Ищецът сочи, че е отправил молба към служителите на ответника да
източат водата от шахтата, да констатират източника на аварията и да
предприемат действия по нейното отстраняване.
Независимо от горното, на 04.08.2021 г. служители на ответника
предприели действия по преустановяване водоподаването в имота на ищеца.
Водата от водомерната шахта била източена, като било констатирано, че
същата незабавно започнала да се пълни с вода, а аварията не се дължала на
проблем във водомерния възел собственост на ищеца, а водата извирала от
дъното на шахтата. Бил съставен констативен протокол и на същата дата
водоподаването било възстановено. На 09.08.2021 г. ищецът подал молба за
отстраняване на аварията. Последвали нови проверки от страна на служители
на ответника – на дата 16.08. и на 18.08.2021 г., като всеки път било
констатирано, че аварията не се дължала на проблем във водомерния възел.
На 18.08.2021 г. СТИ в имота на ищеца било подменено.
Ищецът сочи, че към датата на подаване на исковата молба аварията не
била отстранена, като в писмен отговор ответното дружество го уведомило,
че не бил констатиран проблем по водомерния възел и същото не носело
отговорност за други аварии във водомерната шахта.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция. Оспорва
твърденията на ищеца, че до имота не са били доставени ВиК услуги на
претендираната стойност. Оспорва твърдението, че в имота не е било
извършено реално отчитане на потребеното количество вода. Заявява, че
задължение на потребителя е да поддържа водомерната шахта, като не бил
2
установен теч преди монтирания водомер. Тъй като през имота на ищеца не
преминавали водопроводни и/или канализационни проводи, твърдението, че
водата извирала от дъното на шахтата, било неоснователно. Оспорва
твърдението за наличие на теч по друга водоснабдителна система. С оглед
площта на поземления имот и на три сгради със значителна застроена площ,
на територията на парцела следвало да има площадкова /дворна/
водоснабдителна система, която да осигурява захранване с вода на всяка от
сградите. Тази система била собственост на ищеца и същият отговарял за
нейната изправност, респективно за отстраняване на аварии по нея. Оспорва
твърдението за негодност на СТИ. Последното е монтирано на 30.07.2020 г.,
като първоначалната му метрологична проверка била извършена през 2020 г.
Отчитането било извършвано дистанционно. Сочи, че на осн. чл.23 ОУ,
отчитането следвало да се извършва два пъти годишно, тъй като водомерът се
намирал във водомерна шахта и подлежал на зазимяване. В междинните
периоди се начислявало прогнозно количество вода, което се изравнявало в
съответствие с реалното потребление, при визуален отчет на водомера. При
смяна на СТИ, пълномощник на ищеца е подписал издадения констативен
протокол, в който е било записано отчетеното количество вода, като не е
заявил възражение. Оспорва ищецът да е подавал сигнал за възникнала ВиК
авария в имота му. Сочи, че последният не е изпълнил задължението си да
осигури опазването на водомерната шахта. При горните доводи настоява за
отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание страните, чрез процесуални пълномощници поддържат
представените писмени становища. Сочат, че не е налице възможност за разрешаване на
възникналия правен спор по доброволен път.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор
*****************************, с адрес: *****************************,
целият с площ от 14723 кв.м, при граници - имоти с идентификатори:
*****************************, ведно с изградените в имота сгради с
идентификатори: *****************************.23;
*****************************.19 и *****************************.15 –
обстоятелство, което се установява от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти №******************** г. по описа на Служба по
вписванията - Варна.
С покана за доброволно плащане №ГП-*/* г., получена на дата
25.03.2021 г., от лице, за което се сочи, че изпълнява задължения по охрана на
обект с адрес: „ул. П.С.“, ответникът определя петнадесетдневен срок на
ищеца за плащане на сумата от 3058,42 лева, начислена за ползвани и
неплатени ВиК услуги. Не е установено защо покана до ищеца е изпратена
до адрес, различен от адреса на търговската му регистрация и от адреса, на
който се твърди, че са потребени ВиК услугите. В исковата молба ищецът
3
твърди, че е получил поканата на електронната си поща едва на дата
02.09.2021 г.
Съгласно представено известие от дата 14.09.2021 г., изпратено от
ответника до ищеца, се установява, че общият размер на дължимите суми,
начислени от оператора, за потребени ВиК услуги, съгласно фактури,
издадени в периода от 14.09.2020 г. до 13.09.2021 г., възлиза на сумата от
5006,09 лева.
Процесният водомер е монтиран в обекта на ищеца на дата 30.07.2020
г., при нулеви показания – обстоятелство, което се установява от констативен
двустранен протокол №1000 002828/30.07.2020 г.
На дата 04.08.2021 г. служители на ответника извършват действия по
прреустановяване предоставянето на ВиК услуги на ищеца, като демонтират
водомер №10390570, с показания 1326 куб.м. Констатирана е липса на
дистанционен модул. В изготвения констативен протокол №1-25/04.08.2021 г.
е посочено, че абонатът е бил поканен да плати доброволно задълженията си
към ответника с писмо изх.№3422, връчено на 25.03.2021 г.
На 09.08.2021 г., на ответника е доставено писмо, изходящо от ищеца, с
което последният отправя искане за извършване на проверка на
водопроводния възел в имота му, като излага твърдения, че във
водопроводната шахта се събира вода, като СТИ е покрито с вода. В същото
се сочи, че независимо от многобройните сигнали подавани до инкасатора,
извършващ отчета в имота му, както и на телефона за аварии на оператора,
ответникът не е предприел действия по отстраняване на констатираната
авария.
Видно от констативен протокол №25/16.08.2021 г., изготвен от
служители на ответника, на датата на съставяне на протокола е извършена
проверка в имота на ищеца, при която е установено, че във водомерната
шахта има изградени два водомерни възела, по които не е установен теч.
Събраната вода във водомерната шахта е източена.
От представен констативен двустранен протокол №1000
029233/18.08.2021 г., се установява, че СТИ с №10390570, измерващо
потребените ВиК услуги в обекта на ищеца, е демонтирано при показание
01349 куб.м и е монтиран нов водомер, с нулеви показания.
Видно от писмо на ответника изх. № ВП-1773/23.08.2021 г., изпратено
до ищеца, в отговор на негово уведомление с вх. №ВП-1773/09.08.2021 г., при
извършени проверки в имота на абоната /за които са съставени КП
№25/16.08.2021 г. и КП № 375574/18.08.2021 г./, е установено, че във
водомерната шахта на адрес: ул. „Орех“ №1, са изградени два водомерни
възела, като не е установен теч по същите. Според ответника, по процесното
СТИ е установено наличие на дълбоки механични наранявания, както и
липсва модул към измервателното устройство, което според оператора е
достатъчно основание за прилагане разпоредбите на чл.51, т.2 вр. чл.49 от
Общите условия – служебно начисляване на количество вода. Към датата на
изпращане на отговора, задължението на ищеца е в общ размер на 4856,44
4
лева, като се сочи, че ще бъдат предприети действия за временно
прекратяване на водоподаването, във връзка с изпратена покана с изх. №ГП-
3422/17.03.2021 г. на електронен адрес на абоната, в случай, че дължимите
суми не бъдат заплатени своевременно.
Представен е опис на отчети на абонат №
***************************** от таблет, модул, самоотчет за периода от
24.08.2020 г. до 31.05.2021 г., видно от който, на дата 24.08.2020 г. е извършен
реален отчет, а на дати: 14.09.2020 г., 12.10.2020 г., 16.11.2020 г., 10.12.2020
г., 18.01.2021 г., 15.02.2021 г., 15.03.2021 г., 21.04.2021 г. и 28.05.2021 г. е
извършен дистанционен отчет, като само на последната дата не е бил
осигурен достъп до водомера. Видно от записите, при всеки отчет е бил
налице модул за отчитане.
По искане на ответника са събрани гласни доказателства чрез разпит на
водените от него свидетели Станислава Обретенова П. и Владимир Стойнев
М. – двамата, служители на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД.
В показанията си св. П. сочи, че работи при ответника на длъжност
„техник-механик измервателна техника – инкасатор“. Обяснява, че отчита
водомери на абонати по предварително изготвен график. Водомерите, които
имат модул за дистанционно отчитане се отчитат с предоставено от оператора
електронно устройство. СТИ на ищеца се намира във водомерна шахта, която
се намира в двора на неговия имот, находящ се на ул. „А.С.“. Отчитането се
извършва ежемесечно, от поставяне на водомера, като през последните
няколко месеца инкасаторът няма достъп до имота, поради което отчита
показанията от оградата му. Не е забелязала нищо необичайно свързано с
шахтата. Заявява, че последната е без капак. Нивото на водата в шахтата е
високо и водомерът не се вижда. Твърди, че фактическо отчитане без
източване на водата от шахтата е невъзможно да бъде извършено. Високото
ниво на водата в шахтата не пречи на дистанционното отчитане, тъй като
инкасаторът засича показанията от разстояние. Св. П. заявява, че не е
разговаряла с представител на ищеца и никой не се е свързал с нея за
проблема с високото ниво на вода в шахтата. Самата тя не е подавала сигнал
за констатираното, като заявява, че не е длъжна да сигнализира за подобни
проблеми.
В показанията си св. М. сочи, че работи при ответника, водомерно
стопанство, като трудовите му задължения са свързани с монтаж и демонтаж
на водомери. Съдът предявява на свидетеля констативен двустранен протокол
№1000 029233/18.08.2021 г., който заявява, че сам е изготвил документа.
Сочи, че задълженията му са свързани с това да демонтира стария водмер, да
монтира новия и да запише данните на двете устройства. Изготвеният
протокол се представя на абоната за подпис и за запознаване. При изготвяне
на предявения протокол не са били направени възражения от страна на
ищеца. Св. М. сочи, че е посещавал обекта на ищеца два пъти. Заявява, че се е
наложило да източва водата събрана във водомерната шахта. Не може да
посочи откъде шахтата се пълнела с вода, но проблемът не се дължал на
5
дефект във връзките на водомерното отклонение.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Искът намира правно основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК.
Същият е допустим, като за ищеца е налице правен интерес от установяване
на обстоятелството, че същият не дължи в полза на ответника процесната
сума. Разгледан по същество, той е основателен.
Облигационната връзка между страните по делото е възникнала при
действието на Общи условия (ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г., одобрени с решение на ДКЕВР /сегашно наименование
КЕВР/. С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР, Законът за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, определя кръга лица
/юридически и физически/ – потребители на В и К услуги. Същите са
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги.
Не се спори между страните, че ищецът е титуляр на открита
индивидуална партида – аб. №***************************** за обект с
адрес: ***************************** /ПИ с идентификатор
*****************************. Страните не спорят, че в имота е
осъществено присъединяване към водопреносната мрежа, както и че в същия
се доставят и ползват ВиК услуги. По силата на възникналото облигационно
правоотношение, ответникът се задължава да предоставя на ищеца В и К
услуги, а последният – да заплаща същите, в т.ч. и през процесния период.
Облигационното отношение между страните се регулира от Закона за водите,
Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Съгласно нормата на чл. 11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените от КЕВР Общи
условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги стават част от
договорните отношения между страните в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл.7, т.1 ОУ, ВиК операторът е длъжен да доставя на
потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на
действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните води,
а съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забава в
плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа.
За да се приеме, че за потребителя не е налице възникнало задължение
за плащане, при предявения отрицателен установителен иск, в тежест на
6
ответника е да установи съществуването на оспореното право на вземане.
Така, операторът на ВиК услуги следва да установи фактите, с които
обосновава същото, а именно: че в качеството си на доставчик на ВиК услуги,
е доставил на ищеца такива услуги, като ги установи по вид и количество,
обекта, до който са били доставени и потребени, както и че същите са на
претендираната от него стойност. В тежест на ищеца е да установи и докаже
възраженията си против вземането, в т.ч., че са налице обстоятелства, които
го освобождават от задължението за плащането му.
С разпоредбата на чл.33, ал.1 ОУ е предвидено, че предоставените
услуги се заплащат от потребителите при наличие на консумация и/или
служебно начисляване на количества, а според чл.22 ОУ, изразходените
количества питейна вода се отчитат при условията и сроковете, определени в
ОУ, по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора.
Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по който следва да бъде извършвано
отчитането на водомерите - най-малко веднъж на един месец, в случаите по
чл.3, т.2 и 3 ОУ и най-малко веднъж на три месеца, в случаите по чл.3, т.1 и
т.2, при потребление до 20 куб.м/мес. Отчитането се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. Съгласно
чл.23, ал.4 ОУ, този ред не се прилага при дистанционния отчет, като на
основание чл.23, ал.9 ОУ, при водомери с дистанционно отчитане се
извършва физическа проверка и отчет поне един път годишно.
По делото не се установи ответникът да е изпълнявал задълженията си,
като е отчитал показанията на водомера в имота на ищеца, при установените
за това срок, условия и начин. В показанията си св. П. заявява, че извършва
отчетите по процесното СТИ от 2020 г. Същото се намира под вода, като не се
твърди да е била извършена физическа проверка на водомера, съгласно
изискването на чл.23, ал.9 ОУ. Макар да твърди, че ежемесечно посещава
имота на ищеца, съгласно представения от ответника опис на отчети,
последният отчет е бил извършен на 28.05.2021 г., като не е представен опис
за извършените отчети след тази дата. При всеки от отчетите, извършени в
периода от 24.08.2020 г. до 28.05.2021 г. е посочено, че водомерът е изправен,
модулът за дистанционен отчет е наличен, като само на дата 21.04.2021 г. е
извършено служебно начисляване на потребени ВиК услуги.
Видно от представена от ответника справка за облога и плащанията на
промишлен абонат, за периода от 24.08.2020 г. до 24.11.2021 г., при първия
извършен реален отчет на водомера е вписано показание 10 куб.м. При
следващите дистанционни отчети е измерено потребление надвишаващо
многократно този обем. Така, напр., за периода от 09.07.2021 г. до 18.08.2021
г. е отчетено потребление в размер на 274 куб.м. На крайната дата на този
период – 18.08.2021 г. е извършена подмяната на водомера, като през всеки
един от следващите три месеца е отчетено потребление, което е с над пет
пъти по-ниско от това, което е отчетено преди подмяната на водомера.
Ответникът не доказа как е извършено начисляването на потребените
7
ВиК услуги – при извършване на реален отчет или след служебно
начисляване. Видно от писмо на ответника изх. № ВП-1773/23.08.2021 г.,
изпратено до ищеца, в отговор на негово уведомление с вх. №ВП-
1773/09.08.2021 г. управителят на ответното дружество сочи, че е налице
основание за прилагане на разпоредбите на чл.51, т.2 вр. чл.49 ОУ – служебно
начисляване на количество вода, докато в настоящото производство се твърди
извършване на реален отчет.
Извършването на редовен реален отчет, в т.ч. и извършване на
задължителната физическа проверка на СТИ, през процесния период, не се
доказа, като след дата 28.05.2021 г. липсват каквито и да е данни за
извършване на отчет. От представените от ответника, писмени доказателства,
по безспорен начин се установи, че при единственото реално отчитане на
водомера и след неговата подмяна, месечното потребление в имота е в пъти
по ниско от това каещо процесния период.
Ответникът не установи законосъобразно да е приложил избраната от
него хипотеза за служебно начисляване на ВиК услуги, посочена в негово
писмо до ищеца, изх. № ВП-1773/23.08.2021 г. - чл.51, т.2 вр. чл.49 ОУ,
приложима в случаите, когато чрез физически въздействия върху водомерите,
потребителят причини тяхната повреда или неточност на показанията им
/чл.51, т.2 ОУ/, както и че правилно е изчислил стойността на същите.
При данни, че по отношение на водомера не е бил извършена физическа
проверка, за период по-дълъг от една година, не би могло да се установи от
кога датира повредата във водомера. Доколкото последният се е намирал под
вода, без да са налице данни инкасаторът изобщо да е виждал същия, с
изключение на първия отчет след монтажа му, няма как с категоричност да се
твърди, че същият е бил изправен през целия период на действие или че
ищецът умишлено е повредил СТИ, така че то да не може да отчита
потребеното количество вода. В случай, че ответното дружество изпълняваше
точно задължението си за редовен отчет и извършване на физиеска проверка
поне веднъж годишно, то повредата в индивидуалния водомер би била
своевременно констатирана, като едва при неизпълнение на дадено
предписание за отстраняване на повредата /чл.33, ал.2 от Наредба №4/, за
ответника би възникнало правото да начисли служебно количество вода,
респективно – да претендира заплащането ѝ.
Следва да се посочи, че представените от ответника писмени
доказателства, с които се цели установяване на потребеление на ВиК услуги,
като частни свидетелстващи документи, се ползват единствено с формална
доказателствена сила. Поради това, същите следва да бъдат преценявани с
оглед останалите доказателства събрани по делото, като в хода на
производството по делото, ответникът не представи и не ангажира други
доказателства, чрез които да установи реално потребление, в сочения от него
обем.
8
Възражението на ответника, че ищецът не се е възползвал от правото си
по чл.34, ал.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. на МРРБ, е неоснователно.
Сочената разпоредба предоставя възможност на потребителя да иска
извършване на експертиза относно точността на водомера, но не му вменява
задължение да проведе такава. При данни, че във водопроводната шахта се
събира вода и ищецът е информирал ответника за това обстоятелство, не
може да се очаква от потребителя сам да отстрани възникналото препятствие,
както и да установи източника на водата, която се събира в шахтата. В тази
връзка, съдът не приема възражението, че събирането на тази вода се дължи
на поведението на ищеца, а именно – липса на капак. Представената по делото
кореспонденция между страните касае м.08.2021 г. – време, което не се
отличава с интензивност на валежите. Макар ответникът да твърди, че през
имота на ищеца не преминават други водопроводни и/или канализационни
проводи, поради което евентуална авария, при която в шахтата се събира
вода, следва да се посочи, че доколкото източникът е неизвестен, не може да
се твърди с категоричност, че същият е водопровод, различен от този, чрез
който се доставя вода до имота на ищеца. Възражението на ответника, че
твърдението на ищеца, че водомерът се е намирал в продължение на дълъг
период от време под вода, не отговаря на истината, съдът намира за
неоснователно. От представените писмени и гласни доказателства се
установи, че на СТИ е бил извършен само един реален отчет, като от
показанията на св. П. се установи, че същата не е виждала водомера, тъй като
той бил под вода, като инксаторът не може да посочи откога не е виждала
СТИ.
При горните доводи, съдът намира, че ответникът не установи да е
извършил в имота на ответника реален отчет на потребени ВиК услуги или
законосъобразно да е приложил избраната от него хипотеза за служебното им
начисляване, както и че правилно е изчислил стойността на същите. Съгласно
разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения, т.е. всяка страна носи
доказателствената тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, поради което следва да проведе главно и пълно доказване
на тези факти. При липса на такова доказване, съдът следва да приеме за
неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото
факти и въз основа на това да постанови решението си /така – Решение №25
от 27.01.2012 г. по гр.д. №1832/2010 г. на ВКС, 4 г.о./.
При горните доводи и с оглед разместената доказателствена тежест по
предявения отрицателен установителен иск, съдът, намира че ответникът не
доказа своите възражения, поради което искът за установяване
недължимостта на сумата от 4876,97 лева, следва да бъде уважен като
основателен.
С оглед изхода от спора, в полза на ищеца и в тежест на ответника,
следва да се възложат сторените разноските по делото, като ищецът
претендира и тези извършени в обезпечителното производство по ч.гр.д. №
9
13533/2021 г. на ВРС. Съгласно реазрешението дадено с т. 5 на ТР №6/2012 г.
на ВКС, ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на
спора, с оглед крайния му изход. Същевременно, в съдебната практика е
възприето, че присъждането на разноските за обезпечителното производство е
обусловено и от неговия изход, а не само от изхода на производството по
предявения иск /определение №94/04.02.2015 г. по ч.т.д. №3565/2014 г. на
ВКС, I т.о./. Молбата на ищеца за допускане на обезпечение на бъдещ иск,
образувана в ч.гр.д. № 13533/2021 г. на ВРС е уважена, а предявеният иск е
основателен, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца както разноските сторени в настоящото производство, така и тези по
ч.гр.д. № 13533/2021 г. на ВРС.
При горните доводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
на разноски в общ размер на 235 лева, от които: 195 лева – разноски, сторени
в настоящото производство, както и 40 лева – разноски сторени в
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 13533/2021 г. на ВРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Х. в.“ ЕООД, ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление:
*****************************и „В. и к. - В.“ ООД, ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление:
*****************************, че „Х. в.“ ЕООД, ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление:
***************************** НЕ ДЪЛЖИ на „В. и к. - В.“ ООД, ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление:
*****************************, сумата от 4876,97 лева, представляваща
начислена от ответника сума за доставени и потребени ВиК услуги, за които
са издадени фактури №№ **********/14.09.2020 г.; **********/12.10.2020 г.;
**********/16.11.2020 г.; **********/10.12.2020 г.; **********/18.01.2021 г;
**********/15.02.2021 г.; **********/15.03.2021; **********/21.04.2021 г.;
**********/28.05.2021 г.; **********/24.08.2021 г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „В. и к. - В.“ ООД, ЕИК *****************************,
със седалище и адрес на управление: *****************************, ДА
ЗАПЛАТИ на „Х. в.“ ЕООД, ЕИК *****************************, със
седалище и адрес на управление: *****************************, разноски
в общ размер на 235 лева, от които: 195 лева – разноски, сторени в
настоящото производство, както и 40 лева – разноски сторени в
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 13533/2021 г. на ВРС, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
10
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11