№ 157
гр. Благоевград , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20201200501157 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „В.К.“ЕООД, ЕИК
***, Благоевград, ул.“...“№3, против решение №1360/27.07.20г на РС-С. по
гр.д.№13/20г по описа на с.с., с пр. осн.чл.258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение са отхвърлени предявените искове.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателя, който го счита
за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока.Настоява за неговата отмяна и отхвърляне исковите претенции, ведно
с разноските.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционния
акт, за което също подробно се обосновава.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
1
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното
преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след
подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и
законосъобразно е приела, че с решение №РД-02-14-2234/22.12.09г на
Министъра на МРРБ са обявени обособените територии на действие на В.К.
операторите, при което в територията на въззивното дружество е включена и
общ.С.,в която попада и с.И..Не се спори, че въззивн..а е с регистриран
предмет на дейност, свеждащ се до вдоснабдяване, канализация, пречистване
на води и пр.
Безспорно е също, че по силата на договор за стопанисване, поддържане
и експлоатация на В.К. системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги от 18.04.16г, „Асоциация по В.К.“
на обособената територия, обслужвана от въззивното дружество, е възложила
на последното за срока на действие на договора – 15г, считано от 01.06.16г –
да предоставя услугите в обособената територия; да стопанисва, поддържа и
експлоатира публичните активи, както и всички други активи, намиращи се в
обособената територия и необходими за предоставяне на услугите, които
съгласно договора или закона са или ще станат собственост на държавата или
общините – членове на Асоциацията(чл.2.1).В чл.2.2 страните изрично са
договорили предоставянето на услугата от оператора на територията по
Приложение ІІ, в което фигурира и Община С..Отделно в чл.2.3 се уговорили
изключителното право на въззивното дружество да предоставя услугите в
обособената територия за срока на договора, като Асоциацията се задължава
да не сключва никакви договори с трети лица и да не извършва никакви
действия, засягащи негативно горепосочените изключителни права.Обсъдено
е и допълнителното споразумение към горния договор, с който се променят
някои от условията на горния догвоор.
С решение №107/30.06.16г ОбС-С. възлага на въззивното дружество
предоставянето на В.К. услугата на потребителите в общината, ведно със
стопанисването, поддържането и експлоатацията на В.К. системите и
съоръженията.Отделно с решение №108/30.06.16г ОбС-С. оторизара
общинския кмет да участва в предстоящото извънредно ОС на Асоциацията
на обособената територия, обслужвана от въззивното ЕООД и да гласува
2
положително по точките от дневния ред, вкл. при обсъждане е гласуване на
Бизнес-плана за развитие на оператора. По делото са налице данни за
съгласуване на Бизнес-плана на възивника за предоставяне на В.К. услуги в
обособената територия,вкл. Община С. за периода 2017г-2021г(вж.
протоколите от ОС на Асоциацията).
Въпреки предвиденото в дневния ред на ОбС-С. от 27.12.18г
предложение за преминаване на публичните активи на В.К. мрежата и
съоръженията на Асоциацията и предаването им на въззивника, то не е
гласувано.
С окончателен протокол, подписан от кмета на Община-С. на 10.01.19г,
а от министъра на МРРБ на 23.01.19, е разпределена собствеността на В.К.
системите и съоръженията между държавата и общината към 31.12.17г, като
стойността на публичната държавна собственост е 0лв, а публичната
общинска възлиза на 18 281 364,59лв.
Не се спори, че водопровода между селата И.-С.-М.-Д., канализацията и
вътрешния водопровод на с.И., външния водопровод между селата П.-И.-С.-
М. и описаните водоеми, са публична общинска собственост на Община-С.
(вж. кореспонденцията между въззивника, областни управител и кмета на
общината).
Според представените 7 бр. фактури, издадени от въззивното
дружество, въззиваемия с абонатен № 5002112 дължи общо 118,43лв за
доставени, но неизплатени „В.К. услуги за периода 13.03.19г – 31.07.19г.
С показана доброволно изпълнение, абоната е поканен да заплати
дължимите суми, но липсват данни същата да му е връчена(вж. разписката).
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.№1244/19г по описа на
РС-С., по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
въззивното дружество е получил от СРС исканата заповед за изпълнение
срещу потребителя за следните суми: 113,77лв, представляващи незаплатена
сума за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги за периода
01.01.19г – 31.07.19г, ведно със законната лихва, считано от 114.11.19г до
окончателното й изплащане; 4,66лв лихви за забава за периода 13.03.19г –
08.11.19г; 25лв разноски в заповедното производство за държавна такса и
3
50лв за юрисконсултско възнаграждение.В резултат на подадено възражение
от длъжника по чл.414 ГПК,в което обосновава недължимостта с отсъствието
на сключен договор за водоснабдявена на имота му с въззивното дружество,
както и с непредставяне на последното за стопанисване и експлоатация на
активите, публична общинска собственост, което го лишавало от съоръжения
за законно транспортиране на вода до неговия имота.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима и разглеждана по същество е основателна.
Разпоредбата на чл.422 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 ЗВ, вр. с чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД действително дава възможност на кредитора да установи по
съдебен ред съществуването на вземанията си спрямо длъжника, когато те са
оспорени в заповедното производство.
От събрания доказателствен материал се доказа по категоричен начин
наличието на облигационна връзка между страните, по силата на която
въззивното дружество предоставя водоснабдителни и канализационни услуги
на потребителя(въззиваем).Тези изводи се обосновават от представените ОУ,
уреждащи отношенията между „В.К.“ ЕООД-Благоевград и потребителите на
обслужваната от оператора територия.По силата на чл.8 от Наредба №4/04г за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителите и канализационни системи, получаването на В.К. услугите
се осъществява именно при публично известни ОУ, предложени от оператора
и одобрени от посочените лица, вкл. и регулационния орган(ДКЕВР), сторил
това на 11.08.14г.В случая не се спори, че въпросните ОУ са приети по
предвидения за това ред и понастоящем са влезли в сила.Отсъствието на
писмен договор между страните по делото не елиминира договорните
отношения, тъй като писменото начало е предвидено единствено в хипотезите
на чл.8, ал.3 от Наредбата и чл.71, ал.2 и 3 ОУ, вр. с чл.8, ал.4 и 5 от
Наредбата, които в случая не се установиха.
Не се спори също, че отношенията досежно предоставянето на В.К.
услугите на потребителите срещу заплащане, се регулират от ЗВ и
ЗРВКУ(чл.198о, ал.1 ЗВ), като по арг. на ал.2 това може да се осъществява в
границите на обособена територия само от един В.К. оператор, в случая
въззивното дружество, след като не са налице изключенията на ал.6 от
4
цитираната норма.Възлагането на тези дейности законодателя изрично е
предвидил да се осъществява чрез договор по реда на ЗВ или Закона за
концесиите(арг. чл.198п ЗВ).
Безспорно е също, че с.И., община С., е включено в обособената
територията, отредена за въззивното ЕООД(вж.решение РД-02-14-
2234/22.12.09г на министъра на МРРБ).
Със сключването на договора от 18.04.16г настоящия състав намира
предоставянето на В.К. услугите за възложено от Асоциацията(в която
членува и Община С.) именно на „В.К.“ЕООД-Благоевград, в качеството му
на оператор по см. на чл. 198о, ал.1 ЗВ(вж. и регистрирания предмет на
дейност).На това сочи не само тълкуването на договора по реда на чл.20 ЗЗД,
но и съпоставката му с останалия доказателствен материал и цитираните
законови разпоредби.Към датата на влизане в сила на договора – 01.06.16г, на
оператора „са предоставени“ и всички публични активи в Приложение І, в
каквато насока е недвусмислената уговорка в чл.4.4(а), поради което
отсъствието на въпросното приложение не е в състояние да обоснове
обратното.
Предоставянето на тези услуги на територията на Община С., ведно с
дейностите по поддръжката, стопанисване и експлоатация на В.К. системите,
е възложено на въззивното дружество и от ОбС-С.(вж.т.1 от решение
№107/30.06.16г).Точка 2 от цитираното решение не разколебава материално-
правната легитимация на въззивника, тъй като не касае В.К. услугите(които с
т.1 вече са предоставени на „В.К. „ЕООД Благоевград), а предвижда
единствено, че до започване действията по стопанисване, поддръжка и
експлоатацията на В.К. системите и съоръженията от въззивния оператор,
същите да продължат да се извършват от действащият оператор „В.К.
Стримон“ЕООД(без предоставяне на В.К. услугите).
Отделно по делото са налице данни за окончателното разпределение
собствеността на В.К. системи и съоръжения между държавата и общината, за
което е известено и въззивното дружество(вж.окончателния протокол,
подписан от кмета на община С. и Министъра на МРРБ на 23.01.19г, а също и
кореспонденцията между заинтересованите страни).
Очевидно към исковия период процеса по прехвърляне активите по реда
5
на §9 ПЗР на ЗИЗВ е стартирал и въззивника се е ползвал от тях, след като по
вече изложените съображения му е възложена доставката на В.К. услуги на
територията на Община С..
Уговорките досежно поетапно предаване на публичните активи, за
които все още не били съставени разделителни протоколи по см. на §9 ПЗР на
ЗИЗВ, не променят горните изводи.Те касаят отношенията между страните по
договора от 18.04.16, респ. с трети лица, не и тези на въззивното дружество с
потребителите.Особено при категоричните и ясни клаузи, с които
Асоциацията възлага В.К. услугите в обособената територия(чл.2.1 от
договора) на въззивното дружество, което по изричната уговорка в чл.2.3
разполага с изключителните права да предоставя услугите в обособената
територия за срока на договора, без каквито и да е други условия в тази
насока.Това е достатъчно основание за изключване от доставчиците на който
и да е друг оператор, след влизане в сила на договора.
Процеса по прехвърляне на активите по реда на §9 ПЗР на ЗИЗВ при
така сложилите се отношения между страните има други последици и касае
други отношения(вещноправни и пр.) не и облигационните между оператора
и потребителите.Меродавни за последните се явява наличието на
подържаното облигационно отношение с описаните права и задължения,
доставките по същото на В.К. услугите, т.е. изправността на ищеца и
неизпълнението на сочените задължения в подържаните обеми през
процесния период от ответника.За отблъскване на ищцовата претенция в
казус като разглеждания ответника разполага с други възражения, не и с
наведените по реда на чл.414 ГПК.
При тези данни РС неправилно е приел за спорно предоставянето на
процесните В.К. услуги от въззивното дружество.Още повече, че по делото не
се установи предишният оператор „С.“ЕОО да е предоставял каквато и да е
В.К. услуга през процесния период,вкл. на въззиваемия. Напротив, в молбата
му от 10.06.20г, с приложените към нея доказателства за плащане, като
„доставчик“ на В.К. услугата фигурира единствено въззивното дружество.
Данни в тази насока се съдържат и в протоколираните изявления на ответника
в с.з.11.06.20г, съдържащи недвусмислените му изявления за плащане
ползваните от него В.К. услугите именно на ищеца, с които практически
6
опровергава собствените си възражения по чл.414 ГПК.
Видно от представените и неоспорени 7 бр. фактури за периода
01.01.19г – 31.07.19г, въззиваемия, с абонатен №5002112, е консумирал
предоставената му от въззивния оператор В.К. услуги както следва: по
фактура №1007../11.02.2019г са отчетени 10 куб.м. вода за януари 2019г на
обща стойност 16,18лв. с ДДС; по фактура № 10077../06.03.2019г за отчетени
10 куб.м. вода за февруари 2019г - на обща стойност 16,08лв. с ДДС; по
фактура № 100780../03.04.2019г за март 2019г са отчетени 10 куб.м. вода на
обща стойност 15,97лв. с ДДС; по фактура № 100786../13.05.2019г за
отчетени 10 куб.м. вода за април на обща стойност 15,80лв. с ДДС; по
фактура № 1007916../05.06.2019г. за отчетени 10 куб.м. вода за май 2019г на
стойност 15,70лв. с ДДС; по фактура № 10079../09.07.2019г. са отчетени 10
куб.м. вода за юни 2019г на обща стойност 15,56лв с ДДС и по фактура №
10080318../08.08.2019г. са отчетени 15 куб.м-. вода за юли 2019г на стойност
23,14лв. с ДДС. С това въззивника е изпълнил задължението си по чл.33, ал.1
ОУ за издаване на ежемесечни фактури за консумацията на измереното и/или
служебно начислените количества вода, за които по арг. на ал.2 въззиваемия-
потребител следва да заплати дължимите суми в горния размер.
Впредвид отсъствието на данни за плащането им в предвидените
срокове, същият е в забава, поради което и по арг. на чл.86 ЗЗД за периода
13.03.19г –08.11.19г следва да заплати лихва за забава в размер на 4,66лв
Приложените към молбата от 10.06.20г разписки и приложенията към
тях, дори да се възприемат, не сочат на погасяване на спорните задължения,а
удостоверяват плащания на задълженията за В.К. услуги за период, следващ
процесния.
В този контекст атакувания акт ще следва да се отмени изцяло, като
противоречащ на материалния и процесуален закон, и вместо него исковите
претенции се уважат.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
Впредвид възприетото разрешение ответника дължи на жалбоподателя
направените по делото разноски в заповедното производство и настоящия
7
процес пред двете инстанции, които според доказателствата са както следва:
общо 75лв заповедния процес и 325лв в исковия пред двете инстанции.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №1360/27.07.20г на РС-С. по гр.д.№13/20г по
описа на с.с., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. К. П., с.И.,
ул.“..“№30, общ.С., съществуването в полза на „В.К.”-ЕООД-
Благоевград,ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр.Благоевград,
ул.”...”, №3, на следните вземания: за сумата от 113,77лв, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена “В.К.” услуга за имот, находящ се в
с.И., община С., ул.”..”, № 30 с индивидуален абонатен номер 5002112, за
периода от 01.01.2019г. до 31.07.2019г, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.11.19г, до
окончателното изплащане на задължението; както и за сумата от 4,66лв,
представляваща лихва за забава за периода от 13.03.2019г - 08.11.2019г,
предмет на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№1244/1г на СРС.
ОСЪЖДА П. К. П., с.И. да заплати на „В.К.“ЕООД-Благоевград, с
посочени по-горе адреси, разноски, както следва:общо 75лв, представляващи
разноски в заповедното производство и 325лв разноски в исковия процес
пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8