Разпореждане по дело №178/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 413, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от “. Е. Б. със седалище и адрес на управление:гр.С. ,ул.”Г.С.Р.” №... чрез пълномощник-адв.Н. Б. Н., против определение № 1843/21.10.2009 год. постановено по ч.гр.д.№ 891/2009 год. на Районен съд С., с което е обезсилена изцяло издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 1497/ 07.09.2009 год. в полза на “. Е. Б. по чл. 410 ГПК и е прекратено производството по делото.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съд акт, постановен в противоречие с материалния и процесуален закон. Сочи се, макар вземанията на “. Е. Б. да са натрупани за период, следващ смъртта на длъжника, същите са натрупани по партида със съответен ИТН (измервателна точка номер), чиито титуляр е посоченият длъжник. От тази констатация става ясно, че наследниците на съответното физическо лице не са изпълнили задължението си да предоставят коректни данни за промененото фактическо състояние, а именно, че титулярът на партидата е починал и съответно да предоставят актуални лични данни по съответната партида, за да бъдат коректно актуализирани същите. По този начин, чрез непредоставянето на актуални данни, наследниците на длъжника реално възпрепятстват последващите действия, каквито са налице в момента - за събиране на дължими вземания от страна на жалбоподателя. Счита, че при така създадената ситуация е некоректно последиците от липсата на своевременен обмен на информация за промяна на данни по партидата на клиентите на „ЧЕЗ Е. Б. ,, предизвикани от липсата на интерес от тяхна страна, да бъде в полза на наследниците на починалата Г. Ч.. В Общите условия на „ЧЕЗ Е. Б. ,които са задължителни за всеки потребител на електрическа енергия, е налице задължение за титуляра на партидата да уведоми електроразпределителното дружество в 30 (тридесет) дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или със собствеността или другите основания, на които електроразпределителното дружество доставя електрическа енергия на обекта. Очевидно е, че в конкретния случай това задължение не е изпълнено от страна на наследниците на починалото лице и е незаконосъобразно последиците от неизпълнение на договорни отношения да бъдат в полза на неизпълнилата задълженията си страна за сметка на изправната, която е потърсила своите законни права и интереси. В тази връзка се иска от съда да приеме, че след смъртта на длъжника неговите наследници в качеството им на универсални правоприемници на общия им наследодател приемат наследството му в съвкупност от права и задължения. Към момента, в който е подавано заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, при жалбоподателя няма постъпили данни за смъртта на титуляра на партида Е. П. М., по която са натрупани процесиите задължения. Твърди се, че жалбоподателят не е разполагал с данни за промененото фактическо състояние. За да се удовлетвори за натрупани задължения по партидата, за него остава единствено възможността да потърси правата си от наследниците на длъжника, с данни за които към момента жалбоподателят не разполага. Счита, че с прекратяване на производството по ч.гр.д. 891/2009г. без да е налице изискана необходимата справка за удостоверение за наследници, изправната страна „ЧЕЗ Е. Б. е лишена от възможността да се снабди с нужната информация, за да могат да бъдат предприети необходимите действия срещу наследниците на длъжника по делото. Счита, че по този начин неправомерно е преградена възможността за защита на интересите му.

Поддържа, че в заповедното производство решаващият състав би следвало да предостави възможност на заявителя да пренасочи претенцията си към наследниците на починалия, защото в противен случай за взискателя не остава възможност да се удовлетвори за вземането си - ако се сметне, че не е налице надлежна правосубектна страна в лицето на длъжника и неговите наследници не отговарят за задълженията на наследодателя си. А както е добре известно при универсално приемане на наследството, каквото е налице в по-голяма част от случаите, се приемат както неговите активи, така и неговите пасиви. На следващо място се поддържа, че първоинстанционният съд е следвало да остави заявлението без движение, като укаже на заявителя да насочи претенцията си към наследниците на починалия длъжник Иска се да бъде отменено постановеното определение с произтичащите от това законни последици.

Като разгледа жалбата, съобрази релевираните в нея доводи за отмяна и данните по първоинстанционното дело Благоевградският окръжен съд намира следното: Безспорно е установено по делото, че соченият в заявлението на “. Е. Б. длъжник е починал преди подаване на заявлението. Следователно, ответникът /длъжник/ по него е неправосубектен, т.е. не притежава процесуална правоспособност и дееспособност. Последните са абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на процеса и условия за валидността на извършените спрямо страната процесуални действия, за което съдът следи служебно. Същите са регламентирани в общите правила на гражданския процес/в чл.27 и чл.28 от ГПК/, поради което са приложими не само в общия исков процес, но и в изпълнителния процес, част от който е заповедното производство. Законосъобразно районният съд е приел, че след като в деня на подаване на заявлението ответникът не съществува, то процесуално правоотношение не може да възникне, поради което и производството по делото следва да се прекрати, поради недопустимост на същото.

Установено е в процесуалната доктрина и практика, че физическите лица се ползват с процесуална правоспособност, която е признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуално правоотношение като страна, от раждането до смъртта си. С факта на смъртта се слага край на тази процесуална правоспособност. В случая правоприемството е неприложимо, тъй като лицето против което се иска издаване на заповед за изпълнение, е починало преди подаване на заявлението и не е налице валидно възникнало процесуално правоотношение. Предвид това е неоснователно поддържаното в жалбата становище, че първоинстанционният съд е следвало да даде възможност на взискателя да насочи претенцията си към наследниците на починалия длъжник. Отделно от това следва да се отбележи, че законът относно заповедното производство не дава възможност заявлението да бъде оставено без движение. Такава възможност е предвидена единствено в разпоредбата на чл. 425 ал.2 ГПК, пред каквато хипотеза не сме изправени. Неоснователни са възраженията в частната жалба и че в казус като настоящия би следвало да се приложат по реда на систематичното тълкуване установените правила в чл.429 /заповедното производство/ и чл.230 /глава общ исков процес/ ГПК. Разпоредбата на чл.230 ГПК урежда хипотезата, в която вече започнало исково производство в лицето на процесуално правоспособни и дееспособни страни, е било спряно поради смърт на една от тях, поради което и при възобновяването му производството продължава в лицето на съответния правоприемник на страната и от онова действие, при което е било спряно. Тази хипотеза е неотносима към настоящия казус, тъй като, както се посочи по-горе, смъртта на длъжника не е настъпил в хода на процеса /след депозиране на заявлението/, а преди това.

Освен това съдът намира довода на жалбоподателя за прилагане разпоредбата на чл.429 ал.2 ГПК, издадения изпълнителен лист срещу наследодателя да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници , неоснователен. Хипотезата предвидена в чл.429 ал.2 ГПК има предвид случаите при които, ако длъжника е починал след издаване на изпълнителния лист, изпълнението може да бъде насочено срещу неговите наследници, какъвто не е разглеждания случай. Следва да се има предвид, че предвидената в чл.415 ал.2 ГПК процесуална възможност за обезсилване на изпълнителния лист и прекратяване на заповедното производство не е единствена. Такава съществува за съда и при изначална липса на надлежна страна, какъвто е и разглеждания случай.

С оглед на изложеното , настоящият съдебен състав намира, обжалваното определение за законосъобразно. Заповедта за изпълнение е постановена в едно недопустимо производство. Освен това с този акт не може да се постигне целта, за която е издаден - да провери безспорността на вземането, поради което съществуването му в правния мир е лишено от смисъл. Изложените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни.

Водим от горното Благоевградският Окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1843/21.10.2009 год. постановено по ч.гр.д.№ 891/2009 год. на Районен съд С., с което е обезсилена изцяло издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 1497/ 07.09.2009 год. в полза на “. Е. Б. по чл. 410 ГПК и е прекратено производството по делото.

Оставя без уважение искането на “. Е. Б. С. за присъждане на направените по настоящето дело разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.