РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Благоевград, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500267 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Д. Р. Ю., ЕГН **********, адрес гр. Благоевград, ул. „О“ №, ет., обжалва решение №
900 от 19.12.2023 г., постановено по гражданско дело № 2185 от 2022 г. на Районен съд
Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен,
незаконосъобразен и необоснован. Първоинстанционният съд приел, че правото на иск
за разваляне на процесния договор е погасено поради изтичането на предвидения в
закона петгодишен давностен срок. Изложените в тази насока мотиви били
незаконосъобразни, неправилни и необосновани. За периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., давностният срок спрял да тече поради действието на разпоредбите на
Закона и мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., но той спрял да тече и за времето,
през което са били висящи граждански дела за същия имот, а именно: № 333 от 2017 г.
на Районен съд Благоевград, № 1091 от 2019 г. на Районен съд Благоевград и № 1720 от
2021 г. на Районен съд Благоевград, в които производства Д. Ю. е бил страна на
основание наследствено правоприемство след смъртта на майка му и не било налице
бездействие от негова страна. Именно поради тази причина били изискани и
приложени като доказателства по делото описаните дела. Следвало да се има предвид,
че съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗДог, давността не тече, докато трае съдебният процес
1
относно вземането. Това означавало, че от момента, от който е подаден искът, до
момента на решението на съда, давността се спира. В тези случаи страната била
временно лишена, по силата на закона, от възможността да упражни правото си на иск.
Изцяло неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд приел, че е изтекъл
срокът за погасителна давност за правото на Ю. да иска разваляне на процесния
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, и
същият бил допустим и доказан от събраните по делото доказателства. В конкретната
хипотеза първоинстанционният съд отхвърлил иска като неоснователен, поради
погасяване по давност, с което също допуснал постановяване на некоректен
диспозитив. Съобразно правната теория и практика, съдът се произнасял относно
погасяване на правото на иск само по възражение на ответната страна, предявено
изрично и в изискуемия от закона срок, като преди да постанови налице ли е
погасяване на правото по давност, следвало да се произнесе по съществото на спора и
основателността на иска. Ако искът бил неоснователен, не се дължало произнасяне по
възражението за погасяване на правото. Ако обаче искът бил основателен, съдът
следвало да обсъди възражението за изтекла погасителна давност и да отхвърли иска
като погасен по давност, а не като неоснователен, тъй като можело да бъде погасено
само едно надлежно възникнало, съществувало, ликвидно и изискуемо право на
вземане, което не е било упражнено в рамките на указания от закона срок, което
предполагало отпадане интереса на кредитора от установяването и реализирането му
по съдебен ред, като погасяването на правото на иск не погасявало и самото
материално право, респ. - задължение на длъжника, който можел да изпълни и след
изтичане на давността и преклудиране на правото на иск на кредитора за вземането му.
В настоящия случай липсвало произнасяне от първоинстанционния съд по съществото
на спора и основателността на иска, което било съществен процесуален пропуск и
водело до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение. Моли се за
отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на претенцията, както и за присъждане
на направените разноски и за двете инстанции.
Подаден е отговор на жалбата. В него се поддържа, че тя е неоснователна.
Първоинстанционният съдебен акт бил правилен, обоснован и законосъобразен.
Възраженията на ищеца били неоснователни. За да постанови атакувания съдебен акт,
първоинстанционният съд правилно приел, че правото на иск за разваляне на
процесния договор от ищеца в качеството му на наследник е погасено по давност. В
качеството си на наследник, ищецът могъл да поиска разваляне на договора в 5-
годишен срок от датата на смъртта на А Д Ю.а. Видно било от представеното
удостоверение за родствени връзки, че А Д Ю.а е починала на *** г., а искът е
предявен с депозирана в Районен съд Благоевград искова молба на 21.09.2022 г., т. е.
след като е изтекъл 5-годишният давностен срок. Съдът се произнесъл правилно и
обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства и анализирайки крайните
2
съдебни актове по образуваните преди това дела относно същия имот, че правото на
иск е погасено към момента на предявяването му. Постановеният диспозитив на
съдебното решение бил коректен. В него нямало конкретизация, че искът е
неоснователен поради погасяване по давност. В мотивите на процесното решение
съдът се мотивирал, че искът е погасен по давност въпреки спирането на давността за
периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. С оглед на изложените мотиви, съдът приел,
че искът е неоснователен, поради което следва да се отхвърли. Никъде в диспозитива
не се съдържало посоченото от ищеца основание за отхвърляне на същия. С оглед на
събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че така предявеният иск
е неоснователен. Ищецът не представил доказателства за действителните нужди на А Д
Ю.а приживе, след сключване на договора за прехвърляне на имота срещу гледане и
издръжка, като не установил същите и със събраните по делото гласни доказателства
чрез разпита на водените от него свидетели. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение на Районен съд Благоевград.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Те бяха разгледани в открито заседание
на въззивната инстанция. Страните не направиха доказателствени искания. Не се
наложи и служебно събиране на нови доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно.
Изводът на първата инстанция за основателност на възражението, направено от
ответната страна за изтекла погасителна давност на правото на ищеца да иска
разваляне на договора за издръжка и гледане, следва да бъде споделен.
Съгласно чл. 87, ал. 5 от ЗЗДог, правото да се разваля договорът се погасява с
петгодишна давност. Давностният срок започва да тече от момента на неизпълнението
/така постулира и правната доктрина - „Прекратяване на договора“ от З Т, „С“, С., г.,
стр. 223, и „Неизпълнение на договора“, „Труд и право“, С., 2023 г., стр. 479/.
Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е
специфична ненаименувана сделка и искът за неговото разваляне се погасява с
изтичането на петгодишна давност, считано от всеки ден на неизпълнение. Както
правилно е отбелязал и Районен съд Благоевград, когато задължението за издръжка и
грижи е прекратено със смъртта на някой от прехвърлителите, правото на иск за
разваляне на договора в съответната част от неговите наследници се погасява с
изтичането на 5 години от последния ден на неизпълнението, т. е. от деня на смъртта.
В случая прехвърлителката Анка Ю.а е починала на 07.06.2017 г. От тази дата е
започнала да тече и петгодишната давност за предявяване на претенцията. Тя би
трябвало да изтече на 07.06.2022 г., ако не е била спирана и/или прекъсвана. Спиране
действително е имало. По силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, давностният срок е бил спрян за
3
периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. /за 69 дни/. От 21.05.2020 г. давността отново е
започнала да тече и е изтекла на 16.08.2022 г. Искът е предявен едва на 21.09.2022 г., т.
е. след изтичането на давностния срок за сезиране на съда, и правилно е отхвърлен от
първата инстанция /макар че същата е приела, че давността изтича на 13.09.2022 г., но
тази грешка в пресмятането не променя същността на нещата/.
Оплакванията във въззивната жалба, че давността е била спряна и прекъсната с
водените граждански дела, приобщени от районния съд, са неоснователни. Едното дело
е за делба и не влияе по какъвто и да е начин на претенцията по чл. 87 от ЗЗДог.
Другото дело наистина е било за частично разваляне на процесния договор, но в
крайна сметка е прекратено, защото е било установено, че исковата молба не е била
подписана от посочената за ищец Анка Ю.а, не е било налице надлежно сезиране на
съда с такъв иск и не е възникнало валидно процесуално правоотношение, което
означава, че и това съдебно производство нито е спряло давността, нито я е
прекъснало. ВКС безпротиворечиво приема, че настъпилите с предявяването на иска
прекъсване и спиране на давността отпадат с обратна сила, когато съдът прекрати
производството по нередовната или недопустима претенция /Решение № 50 от
19.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3438/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят
Борислав Белазелков/. Ако искът не бъде уважен, с обратна сила се заличават
прекъсването и спирането на давността /Решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 7420/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, Решение № 170 от
11.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 961/2011 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Лидия
Рикевска, и Решение № 401 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 895/2010 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Добрила В./. Не е ли уважен предявеният иск с влязло в сила
съдебно решение, се смята, че не е било налице прекъсване и спиране на давностния
срок и времето, през което е текъл съдебният процес, се прибавя към теклия до
предявяването на иска давностен срок /Решение № 235 от 21.09.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1762/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова/. При неуважаване на
иска отпада с обратна сила ефектът на спирането на давността и се осуетява
прекъсването на давността /Решение № 452 от 20.05.2005 г. на ВКС по т. д. № 748/2004
г., ТК, II т. о., докладчик председателят Татяна Върбанова, и Решение № 816 от
05.08.1991 г. по гр. д. № 609/1991 г., I г. о., докладчик председателят на отделение
Соломон Розанис/. Неоснователно се явява и оплакването на въззивника за некоректен
диспозитив на акта на районния съд. Не се констатират пропуски или грешки в него.
Не са налице сочените в жалбата пороци на атакуваното съдебно решение, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
Водена от изложеното, втората инстанция
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900 от 19.12.2023 г., постановено по гражданско дело №
2185 от 2022 г. на Районен съд Благоевград.
На страните да се връчи копие на настоящия съдебен акт чрез адвокатите, като той
може да бъде обжалван от Д. Р. Ю. в едномесечен срок, считано от връчването, по реда
и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред Върховния
касационен съд на Република България, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен
съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5