РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _28.02._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _тридесети януари_ 2020 г. в състав:

 

                 Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

 

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _806_ по описа  за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

В РС – Левски е образувано настоящото производство, изпратено по подсъдност от РС – София.

Предявеният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 234, ал.10 от ЗМВР.

Постъпила е искова молба от Р.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***,

 против ГДИН – София, ****, с цена на исковете 1343.00 лв.

В исковата молба се твърди, че със заповед ЧР-05-19/16.02.15 г. на Министъра на правосъдието е прекратено служебното правоотношение с ищеца, считано от датата на връчване на заповедта – 06.03.2015г. Сочи, че  съгласно разпоредбата на чл. 234, ал.10 на ЗМВР министерството на правосъдието не му е изплатило дължимите обезщетения в законоустановения тримесечен срок. За целта изпратил заявление-покана за незабавно изплащане на дължимите обезщетения до началника на Затвора гр.Белене от дата 21.06.2015 г., че заявлението е получено в Затвора - Белене с вх. № 3179 от 22.06.2015 г., откъдето е препратено на ГД „ИН” гр.София, с писмо с рег. № 2422/23.06.2015 г.

          В исковата молба се твърди също така, че с писмо рег.№2407 от 22.06.2015 г. на Затвора гр.Белене, длъжникът признавал дължимата начислената и неизплатена сума от 25534,20лв., представляваща обезщетение на Р.Г.П..

          Ищецът сочи също така, че обезщетенията са изплатени на 11.12.2015 г., поради което счита, че като заплатени със забава обезщетенията, която забава е от 189 дни, длъжникът му дължи и мораторна лихва за забавено плащане върху сумата от 25534,20 лв., а именно лихва в размер на 1343 лв.

          Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1343 лв., представляваща лихва за забавено плащане на дължимите му се обезщетения общо в размер на 25534,20 лв. Претендират се и направените деловодни разноски.

С молба до СРС, съгласно Разпореждане №83439/2019г.   ищецът уточнява, че дължимата мораторна лихва върху главното вземане е в размер на 1308.03 лв.

С допълнителна молба ищецът установява предявения от него иск, с цена от 1308.03 лв., като прави уточнение, че размерът на главното вземане - сума 25134.20 лв., (в т.ч. 24472 лв. обезщетение на основание чл. 234, ал.1 ЗМВР; 262.20 лв. - чл.234, ал. 8, ал.9 от ЗМВР; 400 лв. – чл. 234, ал.5 ЗМВР), изплатена на 11.12.2015г., дължимата мораторна лихва върху главното вземане е в размер на 1308.03 лв. за период от 07.06.2015 г. до 10.12.2015 г., като моли да бъде осъден ответникът да заплати мораторна лихва в размер на 1308.03 лв.

В случай, че съдът не уважи първоначалния вариант на иска, на основание чл. 214 от ГПК изменя размера на иска, при следния вариант 2: размер на главното вземане сума 25134.20 лв., (в т.ч. 24472 лв. обезщетение на основание чл. 234, ал.1 ЗМВР; 262.20 лв. - чл.234, ал.8, ал.9 от ЗМВР; 400 лв. – чл. 234, ал.5 ЗМВР) изплатени на 11.12.2015г., дължимата мораторна лихва върху главното вземане е в размер на 1203.20 лв. за период от 22.06.2015 г. до 10.12.2015 г. – дължима законна лихва в размер на 1203.20 лв.

 

          В едномесечния срок по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който отговор се оспорва изцяло по основание и размер предявената искова претенция.

Ответникът прави възражение за изтекла давност, като се позовава на разпоредбата на чл. 111, б. в) от ЗЗД, според която с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания.

 Сочи, че ищецът претендира заплащане за лихва върху сума, която е дължима на основание заповед №ЧР-05-19/16.02.2015г., връчена на ищеца на 06.03.2015г. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 230, ал.1 от ЗМВР, според която заповедта за прекратяване на служебното правоотношение подлежи на незабавно изпълнение, като исковата молба била подадена през месец юни 2018 г. – след изтичане на преклузивния 3 – годишен период, поради което счита, че задължението за обезщетение за забава било погасено по давност и ответникът не дължал такова на ищеца.

В отговора на исковата молба се твърди, че дължимите обезщетения били изплатени изцяло на ищеца с банков превод от 11.12.2015г., т.е. преди образуване на делото. Счита за неоснователно позоваването на ищеца на разпоредбата на чл. 234, ал.10 от ЗМВР, според която обезщетенията по този текст се изплащат в тримесечен срок от прекратяване на служебното правоотношение. Намира, че разпоредбата е неприложима в случая, тъй като е в сила от 20.02.2015г., а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е от 16.02.2015г., т.е. не е съществувала по времето на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

В отговора на исковата молба се твърди, че съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а за да е налице забава, е следвало да има покана от страна на ищеца, каквито доказателства ищецът не сочел, поради което неправилно бил определен размер на лихвата 1308.03лв. за период от 07.06.2015г. до 10.12.2015г.

Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Претендира присъждане на разноски в полза на ответната страна.

Установява се от събраните по делото доказателства, че със Заповед №ЧР-05-19/16.02.2015г. е прекратено служебното правоотношение на Р.Г.П. - инспектор ІV степен в Затвора – Белене поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по искане на служителя.

В заповедта изрично е посочено, че на служителя следва да се изплатят дължимите обезщетения по Закона за министерството на вътрешните работи. Установява се, че заповедта е връчена на 06.03.2015г. Ищецът е информиран, че след прекратяване на служебното правоотношение съгласно цитираната заповед, считано от 06.03.2015г. в счетоводството на Затвора – Белене са начислени обезщетенията по чл. 234, ал.1 от ЗМВР – 20 брутни месечни възнаграждения в размер на 24472 лв., обезщетение за неползван отпуск 5 дни  - чиста сума 262.20 лв.; обезщетение на основание чл. 234, ал.5 от ЗМВР – 400 лв.; сума за облекло на основание чл. 181, ал.2 от ЗМВР за 2015г. – 400 лв. и че към 19.06.2015г. начислените суми поради недостиг на бюджетни средства не са изплатени.

Ищецът твърди, че ответникът не му е изплатил дължимите обезщетения в законоустановения тримесечен срок, изтичащ на 06.06.2015г., а обезщетенията са му изплатени на 11.12.2015г.

Искът по чл. 86 от ЗЗД се намира в положение на акцесорност и следва основателността на главния иск. Налице е парично задължение, което не е платено на падежа. По общо правило, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ако няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.

В случая служебното правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед от 16.02.2015г. Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал.2 от ЗМВР, служебното правоотношение се прекратява от датата на връчване на заповедта, т.е. от 06.03.2015г. 

Установява се от заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, че общият размер на лихвата за забава е 1203.20 лв. за посочения в задачата период.

По аргумент от разпоредбата на чл. 234, ал.10 от ЗМВР обезщетенията по този член се изплащат в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение, като нормата е приложима от 20.02.2015г. Ето защо изискуемостта на обезщетението в случая е настъпила след изтичане на тримесечен срок от 06.03.2015г., а именно – на 06.06.2015г., след която дата работодателят е изпаднал в забава. Доколкото вземането е лихвоносно, съгласно чл. 234, ал.10 от ЗМВР е определен тримесечен срок за заплащане на тези обезщетения, не е необходима нарочна покана за това от страна на ищеца, поради което след изтичане на тримесечния срок ответникът е изпаднал в забава.

В настоящото съдебно производство е предявено възражение от страна на ответника за погасяване на вземанията на ищеца за законна лихва поради изтекла тригодишна погасителна давност. Позовава се на разпоредбата на чл. 111, б.”в” от ЗЗД, според която с изтичане на тригодишен давностен срок се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Възражението е своевременно предявено с отговора на исковата молба. Разгледано по същество, същото се явява основателно.

Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане, а давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. 

Съгласно правилото, установено в чл. 111, б.”в” от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В приложното поле на тази давност попадат и исковете за законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Поради това и съобразно разпоредбата на чл. 111, б.”в” от ЗЗД искът за законна лихва за забава върху дължимото на ищеца обезщетение е следвало да бъде предявено в тригодишен срок от деня, в който правото, предмет на този иск е станало изискуемо.  Ищецът претендира заплащане на лихва върху сума, която е дължима на основание заповед №ЧР-05-19/16.02.2015г., връчена на ищеца на 06.03.2018г.

Въз основа на доказателствата по делото се налага изводът, че претенцията на ищеца за дължима лихва за забава върху присъденото му обезщетение е следвало да бъде предявена в срок до 06.06.2018г. Исковата молба е депозирана в РС – Левски на 27.06.2018г., с пощенско клеймо от 20.06.2018г., т.е. след изтичане на давностния срок по чл. 111, б.”в” от ЗЗД.

Предвид изложеното съдът намира възражението на ответника за изтекла погасителна давност за основателно. Поради това съдът счита, че претенцията на ищеца с правно основание чл. 86 от ЗЗД се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена поради погасяването й по давност.

При този изход на делото, следва ищецът да заплати в полза на РС – Левски държавна такса в размер на 50лв.; 150 лв. възнаграждение за вещо лице, както и на ответника направените деловодни разноски на основание чл. 78, ал.8 от ГПК в размер на 300 лв.

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявен от Р.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***,

 против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, ****, за заплащане на сумата от 1203.20 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане върху сумата от 25134.20 лв. (в т.ч. 24472 лв. обезщетение на основание чл. 234, ал.1 ЗМВР; 262.20 лв. чл.234, ал.8, ал.9 от ЗМВР; 400 лв. – чл. 234, ал.5 ЗМВР) изплатена на 11.12.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛНА поради погасяване по давност. 

ОСЪЖДА Р.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Левски държавна такса в размер на 50 лв., както и 150 лв. възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА Р.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието направените деловодни разноски в размер на 300 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: