№ 29643
гр. София, 24.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110146839 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 126, ал. 1 вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 179994/30.08.2022 г. на Е. Д. М.
против Прокуратурата на Република България, с която е предявен осъдителен
иск за сумата в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от противоправно деяние на ответника, претърпени в
периода от 18.08.2020 г. до 11.08.2022 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че противоправното
поведение на ответника се изразява в нарушение на правото на ЕС и ООН във
връзка с жалба № 202006852896/18.08.2020 г. до Главния прокурор на
Република България, която жалба е с правно основание чл. 422 НПК, чл. 127
от КРБ, чл. 205 НПК и др. и представлява искане за възобновяване на
КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС. Поддържа, че ответникът го е
лишил от ефективни средства за защита срещу произволно незаконно
осъждане чрез института на възобновяване на наказателното производство.
След извършена проверка, съдът констатира, че между същите страни,
на същото основание и за същото искане вече са образувани множество дела
по описа на СРС. Преди образуване на настоящото производство по гр. д. №
46839/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, в деловодството на СРС са
постъпили множество идентични искови молби, въз основа на които са
образувани производствата по гр. д. № 44825/2022 г. образувано въз основа
на искова молба с вх. № 172985/18.08.2022 г.; 44826/2022 г.; 44827/2022;
44828/2022 г.; 44829/2022 т.; 44830/2022 г.; 44831/2022 г.; 44832/2022 г.;
44833/2022 г.; 44834/2022 г.; 44835/2022 г.; 44836/2022 г.; 44837/2022 г.;
44838/2022 г.; 44839/2022 г.; 44840/2022 г.; 44841/2022 г. 44842/2022 г.;
44843/2022 г.; 44844/2022 г.; 44845/2022 г.; 44846/2022 г. 44852/2022 г.
45442/2022 г.; 46409/2022 г.; 46411/2022 г.; 46413/2022 г; 46785/2022 г.;
46788/2022 г.; 46790/2022 г.; 46793/2022 г.; 46798/2022 г.; 46799/2022 г.;
46800/2022 г.; 46801/2022 г.; 46802/2022 г. 46803/2022 г.; 46804/2022 г.;
46805/2022 г.; 46807/2022 г.; 46808/2022 г.; 46809/2022 г.; 46813/2022 г.;
46816/2022 г.; 46819/2022 г.; 46822/2022 г.; 46827/2022 г.; 46833/2022 г.
46835/2022 г. 46837/2022 г., образувани по предявени от Е. Д. М. срещу
Прокуратурата на Република България искови молби за заплащане на
обезщетение в размер на 20000 лв. за нарушение на правото на Европейския
съюз, като част от тях, а именно: по производствата по гр. д. № 46800/2022 г.
1
образувано по искова молба с вх. № 179977/30.08.2022 г.; гр. д. № 46801/2022
г. образувано по искова молба с вх. № 179978/30.08.2022 г.; гр. д. №
46802/2022 г. образувано по искова молба с вх. № 179979/30.08.2022 г.; гр. д.
№ 46803/2022 г. образувано по искова молба с вх. № 179980/30.08.2022 г.; гр.
д. № 46804/2022 г. образувано по искова молба с вх. № 179981/30.08.2022 г.;
гр. д. № 46805/2022 г.; гр. д. № 46807/2022 г.; гр. д. № 46808/2022г.; гр. д. №
46809/2022 г.; гр. д. № 46813/2022 г.; гр. д. № 46816/2022 г.; гр. д. №
46819/2022 г.; гр. д. № 46822/2022 г.; гр. д. № 46827/2022 г.; гр. д. №
46833/2022 г. 46835/2022 г., гр. д. № 46837/2022 г., се претендира
обезщетение за исковия период - за периода от 18.08.2020 г. до 11.08.2022 г.,
като независимо, че във всяка една от цитираните искови молби да са
посочени различни номера на подадени до Главния прокурор жалби, с всяка
една от тях е поискано едно и също нещо и техният предмет също е
идентичен, а именно – искане за възобновяване на дело КНОХД № 1018/2019
г. по описа на ВКС.
Разликата във входящия номер на жалбата, посочен в исковите молби,
не променя извода за идентичност на делата, тъй като съдебно предявеното
право е за защита от продължило непроизнасяне от правозащитния орган по
искане за възобновяване на едно и също наказателно производство, което е
защитимият интерес и за което е без значение колко пъти такова идентично
искане е направено пред органа, дължащ произнасяне. Следователно
основанието на исковата претенция, обоснована от изложените в исковите
молби фактически твърдения, е идентична и искането по тях, обосновано от
тези твърдения, също е идентично, което несъмнено предпоставя
недопустимост на по-късно заведеното дело - в случая гр. дело № 46839/2022
г. на СРС.
В горния смисъл са и влезли в сила актове на въззивната инстанция,
недопуснати до касационно обжалване - Определение № 2837 от 06.03.2023
по ч. гр. д. № 1469/2023 г. по описа на СГС и Определение № 4011 от
28.03.2023 г. постановено по ч. гр. д. 2678/2023 по описа на СГС, всички
постановени при въззивна проверка на определения на СРС, с които
производството по делата е прекратено на основание чл. 126 ГПК в сходна
хипотеза.
При тези факти настоящият състав на съда приема, че са налице
множество производства, по които страни са едни и същи лица – Е. М. и
Прокуратурата на Република България, и които имат напълно един и същи
предмет и едно и също искане, поради което досежно предявената искова
претенция по настоящото исково производство – гр. дело № 46839/2022 г. е
налице отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща надлежното
упражняване на правото на иск от ищеца Е. М., респ. водеща до
недопустимост на исковата му претенция.
Настоящият съд намира за необходимо да отбележи още, че
депозирането на множество идентични искови молби от ищеца води до извод
за злоупотреба с процесуални права и нарушаване на принципа за
добросъвестност, а не се цели защита на права.
Правилото на чл. 126, ал. 1 от ГПК цели да се предотврати
постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи
разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или
правоотношение, за да се избегне обвързването на страните с противоречива
по съдържание сила на пресъдено нещо. Затова съдът, пред който е
образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно,
след като констатира недопустимостта на предявения иск – арг. от чл. 126, ал.
2
1 от ГПК.
С оглед на горното, съдът счита, че настоящото дело, което е по-късно
заведено от образуваното по искова молба с вх. № 179978/30.08.2022 г., по
която е образувано гр.д. № 46801/2022 г. по описа на СРС, което към
настоящия момент е висящо, следва да се прекрати.
Така мотивиран и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 126, ал. 1 ГПК производството по гр.
д. № 46839/2022г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3