№ 764
гр. Сливен, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20212230101247 по описа за 2021 година
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключени договори между
Теленор България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни услуги ответникът е техен
абонат.Сочи се, че ответника е сключил и договори за лизинг с ищцовото дружество с
определен срок за изплащане на лизинговите вноски .Ответникът не е заплатил в срок
възникналите си задължения, съгласно договорите и общите условия.Сочи се, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за изпълнение е издадена,
поради което предявяват настоящите положителни установителни искове.Твърди се, че
поради неизпълнение на задължението за заплащане на ползваните мобилни услуги
ищцовото дружество е прекратило договорите си с ответника и ответникът дължи
заплащане на ищцовото дружество на сумите за незаплатени далекосъобщителни услуги,
неустойки и лизингови вноски.
Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 1999.51лв, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги, изискуеми
вземания по договори за лизинг, неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението.
Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Съдът е квалифицирал така предявените два главни положителни установителен иск
за главницата за ползвани, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1,
т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД.
1
Съдът е квалифицирал така предявените три положителни установителни иска за за
неустойка, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл.
124, ал. 1 от ГПК вр. чл.92 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявените три положителни установителни иска за
незаплатени лизингови вноски, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.342 от ТЗ.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му,
че между страните е имало сключени договори между Теленор България ЕАД и ответника
за предоставяне на мобилни услуги,договори за лизинг, че ищцовото дружество е издало 6
броя фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между Теленор България ЕАД и
ответника, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги
да се определят едностранно, въз основа на договорения тарифен план, дължимостта на
плащанията по фактурите в 18 дневен срок от издаването им, договорената между страните
лизингова вноска по договора за лизинг,предоставянето на устройството по договора за
лизинг, че общите условия са действали между страните в процесния период, дължимостта
на сумите по договора за лизинг, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото и да бъдат уважените
предявените положителни установителни искове.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.08.2017 г. е подписан договор за мобилни услуги между Теленор България ЕАД
и В. Б. Д. по силата, на който страните са се уговорили за срок от 24месеца да се предоставят
мобилни услуги, както и мобилен интернет с месечна абонаментна такса в размер на 24.99
лв.
На 14.08.2017 г. е подписана декларация съгласие от В. Б. Д., че е запозната с общите
условия на Теленор България ЕАД.
На 14.08.2017 г. е подписано приложение ценова листа за абонаментни планове от В.
Б. Д..
На 24.10.2018 г. е сключено допълнително споразумение към договора за мобилни
услуги, с което страните са се уговорили за месечна абонаментна такса 36.99 лв., както и
предоставяне на устройство Хауай с цена в брой или общо лизингова цена към
абонаментния план 215.76 лв., като е направена отстъпка от стандартната цена в размер на
334.14 лв. В договора е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния
срок, потребителят дължи неустойка в размер на трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти и неустойка в размер на разликата между стандартната цена на
2
устройството съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му.
На 24.10.2018 г. е сключен договор за лизинг между В. Б. Д. и Теленор България ЕАД
по отношение на устройство Хауай на стойност 215.76 лв. като в договора за лизинг е
посочен погасителния план за изплащане на устройството.
На 24.10.2018 г. е подписана декларация съгласие от В. Б. Д., че е запозната с общите
условия на Теленор България ЕАД .
На 24.10.2018 г. е подписано приложение ценова листа за абонаментни планове от В.
Б. Д..
На 22.12.2018г. е подписан договор за мобилни услуги между Теленор България ЕАД
и В. Б. Д. по силата, на който страните са се уговорили за срок от 24 месеца да се
предоставят мобилни услуги, както и мобилен интернет с месечна абонаментна такса в
размер на 12.99лв.Със същия договор е предоставен мобилен апарат Хауай на стойност
849.90лв и е направена отстъпка от стандартната цена в размер на 82.14 лв.
На 24.12.2018 г. е сключен договор за лизинг между В. Б. Д. и Теленор България ЕАД
по отношение на мобилен апарат Хауай на стойност 767.76лв, като в договора за лизинг е
посочен погасителния план за изплащане на устройството.
На 24.12.2018 г. е сключен договор за лизинг между В. Б. Д. и Теленор България ЕАД
по отношение на мобилен апарат Хауай на стойност 494.16 лв, като в договора за лизинг е
посочен погасителния план за изплащане на устройството.
На 22.12.2018 г. е подписана декларация съгласие от В. Б. Д., че е запозната с общите
условия на Теленор България ЕАД .
На 22.12.2018 г. е подписано приложение ценова листа за абонаментни планове от В.
Б. Д..
На 25.01.2019 г. е издадена фактура на В. Б. Д. от Теленор България ЕАД, с която е
фактурирана сума за плащане в размер на 38.89 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса със срок
за плащане 09.02.2019 г.
На 25.02.2019 г. е издадена фактура на В. Б. Д. от Теленор България ЕАД, с която е
фактурирана сума за плащане в размер на 94.08 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса, и
задължение от предходен период със срок за плащане 12.03.2019 г.
На 25.03.2019 г. е издадена фактура на В. Б. Д. от Теленор България ЕАД, с която е
фактурирана сума за плащане в размер на 140.08 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса,
задължения от предходен период със срок за плащане 09.04.2019 г.
На 05.05.2019 г. е издадена фактура на В. Б. Д. от Теленор България ЕАД, с която е
фактурирана сума за плащане в размер на 150.61 лв., като фактурата е формирана от вноска
3
за лизинг и задължения от предходен период със срок за плащане 20.05.2019 г.
На 25.05.2019 г. е издадена фактура на В. Б. Д. от Теленор България ЕАД, с която е
фактурирана сума за плащане в размер на 584.54 лв., като фактурата е формирана от
неустойка, вноска за лизинг и задължения от предходен период със срок за плащане
09.06.2019 г.
На 5.06.2019 г. е издадена фактура на В. Б. Д. от Теленор България ЕАД, с която е
фактурирана сума за плащане в размер на 1563.97 лв., като фактурата е формирана от
неустойка, вноска за лизинг и задължения от предходен период със срок за плащане
20.06.2019 г.
В чл. 26 от ОУ е предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор
за плащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При ползване на предплатени услуги, ползваните
услуги се заплащат в момента на закупуване на ваучер или друго средство за зареждане на
сметката. При сключване на индивидуален договор, всеки потребител, страна по договора
бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане. В чл. 27 от ОУ е
предвидено, че плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, нож не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
На 29.12.2020 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от
Теленор България ЕАД срещу В. Б. Д. за сумата от 1 999.51 лева, представляваща главница
по договори за мобилни услуги, неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги, неустойки в размер на разликата между стандартната цена на устройството
съгласно ценовата листа и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги , както и незаплатени лизингови вноски и направените по делото разноски. В
обстоятелства, от които произтича вземането е посочено, че неустойката е формирана от
трикратния размер от стандартните месечни абонаменти и разликата между стандартната
цена на устройството и заплатената при предоставянето му в брой.
На 05.01.2021 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъдена В. Б.
Д. да заплати на Теленор България ЕАД в размер на 1999.51лв, представляваща главница
по договори за мобилни услуги, неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги, неустойки в размер на разликата между стандартната цена на устройството
съгласно ценовата листа и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги и направените по делото разноски в размер на 205 лв.
Заповедта е връчена на Д. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на и е указано на
заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на
вземанията си.
В едномесечния срок ищецът е предявил два положителни установителни иска,
предмет на разглеждане на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
4
По предявения главен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от
ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, а именно да бъде
признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 95.86лв.,
представляваща неизплатена мобилна услуга. Съдът приема, че така предявения иск е
основателен. Безспорно се установи в производството, че между страните е имало сключени
два договора за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ищцовото дружество се
е задължило да предоставя мобилни услуги на ответника , а ответника се е задължил в
съответния срок след издаване на фактурите да заплаща дължимите суми. В производството
се доказа, че ответника не е заплатил дължимите суми по фактури за предоставени мобилни
услуги, Не се доказа в производството от ответника да е заплатил процесните фактури,
поради което предявеният иск, ще следва да бъде уважен.
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника
дължи на ищцовото дружество и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги от 14.08.2017г., изменен с допълнително споразумение от 24.10.2018 г. в
размер на 309.88 лв., от които 92.46лв, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и неустойка за ползване на устройство в размер на 217.42лв, съдът
приема предявеният иск за основателен и доказан. Безспорно се установи в производството,
че страните са се уговорили, че при прекратяване на договора по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една сим карта до края на срока, както и неустойка в
размер на разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му. В договора е посочено, че на ответникът е предоставено устройство
Хауай , а отстъпката от стандартната цена е в размер на 334.14лв. Претендираната от
ищцовото дружество неустойка е в размер на разликата между платената цена и
стандартната цена. С оглед изложеното предявения иск за неустойка е основателен и
доказан и следва да се уважи.
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника
дължи на ищцовото дружество и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги от 22.12.2018г. в размер на 91.44лв, представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси, съдът приема предявеният иск за основателен и доказан.
Безспорно се установи в производството, че страните са се уговорили, че при прекратяване
на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една сим карта
до края на срока, както и неустойка в размер на разликата между стандартната цена на
устройството съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му. С оглед изложеното предявения иск за
неустойка е основателен и доказан и следва да се уважи.
5
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника
дължи на ищцовото дружество и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги от 22.12.2018г. за втория мобилен номер в размер на 322.90 лв., от които
67.47 лв, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка за
ползване на устройство в размер на 255.43 лв, съдът приема предявеният иск за основателен
и доказан. Безспорно се установи в производството, че страните са се уговорили, че при
прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
сим карта до края на срока, както и неустойка в размер на разликата между стандартната
цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му. В договора е посочено, че на
ответникът е предоставено устройство Хауай , а отстъпката от стандартната цена е в размер
на 355.74лв. Претендираната от ищцовото дружество неустойка е в размер на разликата
между платената цена и стандартната цена. С оглед изложеното предявения иск за неустойка
е основателен и доказан и следва да се уважи.
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.342 от ТЗ за признаване за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество лизингови вноски по договора за лизинг от 24.10.2018г. в размер на
152.83 лв., съдът приема предявеният иск за основателен и доказан. Безспорно се установи в
производството, че страните са сключили договор за лизинг, уговорили са размер и брой на
лизинговите вноски и съответно ответника дължи заплащането им на ищцовото дружество.
Предявения иск следва да бъде уважен.
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.342 от ТЗ за признаване за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество лизингови вноски по договора за лизинг от 22.12.2018г. в размер на
607.81 лв., съдът приема предявеният иск за основателен и доказан. Безспорно се установи в
производството, че страните са сключили договор за лизинг, уговорили са размер и брой на
лизинговите вноски и съответно ответника дължи заплащането им на ищцовото дружество.
Предявения иск следва да бъде уважен.
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.342 от ТЗ за признаване за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество лизингови вноски по договора за лизинг от 22.12.2018г. в размер на
391.21 лв., съдът приема предявеният иск за основателен и доказан. Безспорно се установи в
производството, че страните са сключили договор за лизинг, уговорили са размер и брой на
лизинговите вноски и съответно ответника дължи заплащането им на ищцовото дружество.
Предявения иск следва да бъде уважен.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищцовото дружество направените по заповедното и исковото производство разноски в
размер на 1053.95 лв.
6
Съдът не следва да присъжда на ищцовото дружество внесения депозит за особен
представител, тъй като в производството особен представител не е назначен, предвид
факта,ч е ответницата се е явила лично, за да получи исковата молба и писмените
доказателства на 24.06.2021 г.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Б. Д., ЕГН ********** от гр............... дължи на
Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: IBANBG 52 CITI
92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1
от ГПК сумата от 95.86лв., представляваща неизплатени мобилни услуги по сключените три
договора за мобилни услуги, ведно със законната лихва за забава считано от датата на
подаване на заявлението 29.12.2020 г. до окончателното й плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Б. Д., ЕГН ********** от гр............... дължи
на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: IBANBG 52 CITI
92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1
от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД сумата от 309.88 лв., от които 92.46лв, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка за ползване на устройство в размер
на 217.42лв, по договор за мобилни услуги от 24.10.2018г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Б. Д., ЕГН ********** от гр...............
дължи на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: IBANBG 52
CITI 92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124,
ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД сумата от 91.44лв, представляваща стойността на
3 месечни абонаментни такси, с по договор за мобилни услуги от 22.12.2018г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Б. Д., ЕГН ********** от гр............... дължи
на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: IBANBG 52 CITI
92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1
от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД сумата от 322.90 лв., от които 67.47 лв, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка за ползване на устройство в размер
на 255.43 лв по договор за мобилни услуги от 22.12.2018г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Б. Д., ЕГН ********** от гр............... дължи
на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: IBANBG 52 CITI
7
92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1
от ГПК вр. чл.342 от ТЗ сумата от 179.80 лв., представляваща главница по договор за
лизинг от 24.10.2018г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Б. Д., ЕГН ********** от гр............... дължи
на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: IBANBG 52 CITI
92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1
от ГПК вр. чл.342 от ТЗ сумата от 607.81 лв., представляваща главница по договор за
лизинг от 22.12.2018г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Б. Д., ЕГН ********** от гр............... дължи
на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка: IBANBG 52 CITI
92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1
от ГПК вр. чл.342 от ТЗ сумата от 391.82 лв., представляваща главница по договор за
лизинг от 22.12.2018г.
ОСЪЖДА В. Б. Д., ЕГН ********** от гр............... да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова
сметка: IBANBG 52 CITI 92501000104111 направените по делото разноски в размер на
1053.95 лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8