№ 11459
гр. С., 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря С. Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110121082 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл.
49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 439 лв. (в това
число и 15 лв. ликвидационни разходи), представляваща заплатено по застраховка
„Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
13.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на искова
молба – 19.04.2022 г., до погасяването.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД ищецът „******************“ ЕАД, твърди, че в срока на
застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Каско” е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в гр. ************** *“ в
близост до 2-ро РПУ, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования
автомобил – „********“ с рег. № **********, на стойност 424 лв. Счита, че
отговорност за вредите носи ответникът ********** като собственик на пътя,
задължен да поддържа състоянието му. Счита, че с плащане на застрахователното
обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума,
както и за сумата в размер на 15 лв. – ликвидационни разходи, поради което
претендира същата, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до
погасяването. Претендира разноски по производството.
1
Ответникът – **********, оспорва иска по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП, както и наличието на пътна неравност на твърдяното място.
Навежда твърдения, че при определяне на застрахователното обезщетение не е взето
предвид овехтяването на автомобила към датата на ПТП, поради което оспорва иска по
размер. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача, поради
несъобразяване на поведението му с условията на пътното платно, поради което в
условията на евентуалност моли за намаляване размера на обезщетението. Оспорва
факта, че към твърдяната дата на ПТП ищецът е имал качеството на застраховател по
застраховка „Каско“ с предмет – процесния автомобил, поради което счита, че ищецът
не е имал основание да заплаща посоченото в исковата молба застрахователно
обезщетение, което обстоятелство не оспорва. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът,
да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 424 лв. за настъпило застрахователно
събитие – попадане на лек автомобил „********“ с рег. № ********** в необезопасена
и необозначена дупка на пътното платно в гр. ************** *“ в близост до 2-ро
РПУ, вследствие на което са причинени щети на автомобила – повреди на предна дясна
гума и джанта, че отговорни за поддържането на процесния пътен участък, общинска
собственост, са служители на **********.
Видно от представената по делото застрахователна полица № ************, за
лек автомобил „********“ с рег. № ********** е бил налице договор за застраховка
„Каско“ със срок на застрахователно покритие – от 11.02.2020 г. до 10.02.2021 г.
Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо
процесния автомобил щети, се доказват от събраните гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля А. Ц. Г., от представените по делото писмени доказателства,
както и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза.
2
Свидетелят Г. сочи, че е претърпял ПТП с управлявания от него автомобил – лек
автомобил „********“. Същото е реализирано в гр. ************** *“, като
свидетелят Г. е преминал с управлявания от него автомобил през дупка на пътното
платно, вследствие на което са били увредени предна дясна гума и джанта на
автомобила. Свидетелят сочи, че дупката не е била сигнализирана или обезопасена, а е
била пълна с вода, поради което същата не е била видима за него.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, механизмът на ПТП е следният: на 13.04.2020 г.,
около 15:00 часа, лек автомобил „********“ с рег. № ********** се е движил в гр.
************** *“, като в близост до 2-ро РПУ МПС е попаднало в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са увредени предна дясна
гума и предна дясна джанта на автомобила. Според заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, щетите по отношение на МПС, удостоверени в
представените по делото писмени доказателства – уведомление за щета и опис на
застрахователя, се намират в причинна връзка с механизма на ПТП. Според вещото
лице, стойността на причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП
възлиза на сумата в размер на 316,94 лв., а размерът на обичайните разходи за
определяне на застрахователното обезщетение е 15 лв.
Ето защо и във връзка с посочените доказателства съдът приема за доказан по
делото следния механизъм на ПТП, а именно – на 13.04.2020 г., около 15:00 часа, лек
автомобил „********“ с рег. № ********** се е движил в гр. ************** *“, като
в близост до 2-ро РПУ МПС е попаднало в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, в резултат на което са увредени предна дясна гума и предна дясна
джанта на автомобила.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП,
реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са били налице
увреждания спрямо автомобила), носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер на 424 лв.,
което е в по-голям размер от размера на действителните вреди – 316,94 лв. (стойността
на щетите по автомобила по средни пазарни цени). Налице е основание за възникване
на регресното право до размера на действителните вреди по средни пазарни цени,
ведно с ликвидационните разходи за определяна на застрахователното обезщетение –
15 лв., съгласно САТЕ, т.е. сумата в общ размер на 331,94 лв.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
3
твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и
вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински
път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането му, включително - да означи съответната неравност с необходимите
пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13
ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13
ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на
неравността до премахването е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за
суброгация срещу ответника.
По делото не са налице доказателства за виновно и противоправно поведение от
страна на водача на увредения автомобил, поради което и възражението на ответника
за съпричиняване е неоснователно.
Ето защо, искът с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД,
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД следва да се уважи за сумата в размер на 331,94 лв., като бъде
отхвърлен до пълния предявен размер от 439 лв.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 476,36 лв.,
представляваща разноски по делото съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответника сумата в размер на 24,39 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, *** ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА **********, ЕИК **********, с адрес: гр. ************, да заплати
в полза на „******************“ ЕАД, ЕИК **********, с адрес: гр.
****************, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 331,94 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 19.04.2022 г., до погасяването, представляваща регресно
4
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за застрахователно събитие – ПТП,
реализирано на 13.04.2020 г. в гр. С., вследствие попадане в несигнализирана и
необезопасена неравност на пътното платно на лек автомобил „********“ с рег. №
**********, която неравност се е намирала на ул. „******** *“ в близост до 2-ро РПУ,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 439 лв.
ОСЪЖДА **********, ЕИК **********, с адрес: гр. ************, да заплати
на „******************“ ЕАД, ЕИК **********, с адрес: гр. ****************, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 476,36 лв., представляваща разноски по
делото съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „******************“ ЕАД, ЕИК **********, с адрес: гр.
****************, да заплати на **********, ЕИК **********, с адрес: гр.
************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 24,39 лв.,
представляваща разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5